— Твоето място е тук — избухна той. — Един ден ще оглавиш моята правна фирма. Какво повече искаш?
На Коста не му беше приятно, че изглежда неблагодарник. Но това, което искаше, беше негов проблем. Освен всичко друго, чувстваше се задължен да защитава Джино. Вестниците бяха представили случай по един истински позорен начин. Джино Овена Сантейнджело — убиец. Бандит. Отцеубиец. Дори когато Вера призна вината си, вестниците загатнаха, че й било платено да го направи. А Коста никога не й бе дал и цент. Но я беше преследвал неотстъпно, година след година, и я умоляваше да каже истината.
Джино го беше упълномощил да поеме многообразния му бизнес. И в умелите ръце на Коста законният бизнес процъфтяваше. Категорично отказа да се занимава с останалото и остави „Клеми“, лотарията и хазартните игри на Алдо. Когато мобилизираха Алдо и той замина отвъд океана, с разрешението на Джино грижата за тях пое Енцо Бонати.
— Така нещата се уреждат — беше казал Джино от своята килия в затвора. — Поне знам, че се грижат за бизнеса и ще мога да го поема, когато изляза.
„Клеми“ беше затворена година по-късно от отдела за борба с наркотиците. Бонати изпрати своите извинения чрез системата от тайни сигнали в затвора. Джино просто побесня, но не беше в състояние да направи нещо.
Приблизително по същото време Алдо се върна от войната в Европа. Накуцваше. Беше се прострелял в крака, за да бъде демобилизиран.
— Знаеш ли какво? Сега съм шибан герой!
Коста страдаше от тежка астма и не беше мобилизиран.
Енцо Бонати реши проблема за себе си със солени суми, дадени там, където трябва и на когото трябва.
— Дюстабанлия съм — беше единственият му коментар, ако случайно някой го попиташе. А повечето не дръзваха.
— Бий беше ли там да го посрещне? — попита Дженифър.
— Да. Издокарана от глава до пети и щастлива като чучулига.
— Бях сигурна. Тази жена е светица! Да чака толкова години мъж, който дори не й е съпруг.
Коста не се сдържа и се изсмя на определението.
— Едва ли бих нарекъл Бий светица.
— Ти май си поналяла задник.
— Я не говори така.
— По-голям е и по-хубав.
— Казваш го, защото са ти липсвали такива неща.
— Ей, виж ти какви мисли ти минават през ума!
Когато двамата се отпуснаха на леглото, той обхвана с длани задните й части.
— Джино!
Той изръмжа и се настани зад нея. Повдигна я и с лекота се пъхна вътре. Започна да я люби. Правеше го за трети път, но желанието му не отслабваше.
Останаха в леглото в тихия апартамент през целия следобед. Единственото нещо, което ги обезпокояваше, беше настоятелния звън на телефона. Почти непрекъснат. Той издърпа кабела, за да ги оставят на мира.
— Знаеш ли какво? — попита я, когато свършиха. — Май трябва да помислим да се оженим.
Бий мълчеше.
— Хей, защо не те виждам да зяпнеш от удивление и не чувам: „Ох, Джино, винаги съм го искала!“
— Да, точно това е, което винаги съм искала — каза тя много бавно. — И ти го знаеш.
— Тогава…
— Любовта.
— Любовта ли?
— Да, Джино. Обичам те. Ето, аз ти го казвам. А ти? Ти никога не си го казвал.
— Я стига! Та аз те чуках три пъти. Ако това не е любов, какво друго ще е?
Тя въздъхна.
— Май не разбираш. Чукането не е любов.
— Слушай. Заедно сме от много години. Давам ти всичко, което искаш, нали така?
— Да. Даваш ми, но…
— Платих, за да ходи Марко в престижно училище. Трябва да стане човек. Това, което му трябва, е брат или сестра. Разбираш ли?
— Искаш да се оженим и да имаме деца?
Той веднага скочи от леглото и закрачи възбуден из стаята.
— Точно така. Защо не? Та ние никога няма да станем по-млади. Много мислих за това в пандиза. Искам деца, Бий. Двамата можем да направим страхотни хлапета, а?
Тя се надигна и се подпря на лакът в леглото. Усмихна се.
— Да…
— Разбира се, че да! Просто ги виждам. Сега. Малки хубави пишльовци с червени коси и дебели дупета.
Тя се разсмя.
— Можеш още да имаш деца, нали? Не е още късно, нали?
— На трийсет и две години съм, Джино! Щом спра да се пазя, сигурно ще ги раждам като зайци.
Сега и двамата се смееха.
— Ще го направим както трябва — ентусиазмът му се втурна в друга посока. — Утре ще те заведа в Тифани и ще ти купя най-големия и най-красивия диамантен пръстен, който си виждала. Ще се сгодим. Какво ще кажеш, а? После, когато ти направя бебето, ще получим разрешение за брак и ще се оженим.
— Искаш да кажеш, че първо трябва да забременея?
— Да. Но ти обещавам нещо — дотогава двамата ще се забавляваме здравата, за да бъдем сигурни, че няма да ти се размине и ще забременееш.
Джино влетя в офиса си на другата сутрин, пълен с енергия. Беше в толкова добро настроение, че дори се усмихна и приветливо махна с ръка на журналистите, които чакаха пред входа.
Междувременно Коста му се обади късно снощи. Каза му, че от Сан Франциско са му телефонирали и са му съобщили неприятна вест.
— Франклин е получил сърдечен удар. Отлитам до Западния бряг.
— Не се безпокой, ще се оправя сам — увери го Джино.
Госпожица Марчмънт, личната секретарка на Коста — една изключително способна и делова жена — го посрещна, поздрави го и му показа всички счетоводни книги и документи, към които той би проявил интерес. Той прелисти няколко. Изкупуването на Осуалд Дюк се оказа най-печелившият ход, който беше правил в живота си. Всички извършени спекулации, събрани заедно, имаха страхотен резултат.
Само че нещо беше неспокоен — седнал в офиса със седемнайсет секретарки, всяка от които се опитваше да го зърне. Коста беше въвел чудесна система за работа. Всеки отделен бизнес се наблюдаваше от специализиран отдел — той само координираше и контролираше нещата.
Седем години в затвора, мислеше си Джино, а сега съм по-богат отвсякога. Беше се оказал толкова високо, че надминаваше всички очаквания.
Госпожица Марчмънт обаче го притесняваше. Лицето й беше застинало в гримаса, сякаш надушваше лоша миризма.
— Уф… видях всичко, което ме интересува — след два часа каза той. — Ако ти потрябвам, аз съм в „Рикади“.
И излезе. Трябваше да си наложи да не изтича. Не му харесваше да се заседява в разни канцеларии. Освен това изгаряше от нетърпение да се види с Алдо.
Предишният му шофьор и телохранител Ред го откара в ресторанта. Докато Джино беше в затвора, той беше работил за Енцо Бонати, но веднага, щом научи за освобождаването му, поиска отново да се върне на старата си работа. Беше жесток шофьор. Измина шест преки така майсторски, че се откъсна от преследващите ги репортери.
— Браво на теб.
— Не ги търпя тия въшки — избоботи Ред. — Пишат само лъжи и преследват честните хора.
— Прав си — съгласи се Джино.
Да не забрави да провери колко получава Ред и да му даде премия.
„Рикади“ беше малък ресторант, без особени претенции, забутан между магазин за химическо чистене и погребално бюро. Алдо беше купил заведението през четирийсет и пета. За Барбара. Но пък беше добра фасада за другия му бизнес. Барбара готвеше, а брат й наглеждаше бара и ресторанта. Джино идваше тук за първи път.
Алдо излезе пред входа, за да го поздрави. Двамата се прегърнаха. Вълнуваща среща на стари приятели. След него върху Джино връхлетя Барбара. Решителното й, строго лице сега беше разкривено от вълнение и мокро от сълзи.
— Джино! Толкова е хубаво, че се върна, че си тук! Толкова е хубаво — повтаряше тя.
Двамата тържествено го въведоха в ресторанта. Вътре беше пълно с приятели и познати, които му правеха път и се усмихваха. Тук беше Енцо Бонати… Дженифър… Бий… и Марко, симпатичен, вече седемнайсетгодишен младеж.
— Исусе Боже! Какво става тук?
— Нищо, нищо? — суетеше се около него Барбара.
Тогава той погледна пред себе си. И видя огромен плакат върху цялата стена, на който пишеше:
Добре дошъл при нас, Джино!
Почувства се радостен… глупав… смутен. Продължи напред, стискаше ръце, целуваше бузи, отпиваше вино от подадени му чаши. От джубокса се разнасяха звуците на италианска опера. Той припряно побутна с лакът Бий.
— Защо не ме предупреди?
Тя се усмихна и стисна ръката му.
Дотичаха четирите деца на Алдо и Барбара — пееха някаква весела песен — и започнаха да го обслужват като сервитьори. Джино беше кръстник на всичките. Бяха мили деца, възпитани както подобава от строгата Барбара. Поднесоха лазаня, домашно приготвена от майка им, после топли, щедро подправени спагети с фрикадели — любимото ядене на Джино, последвани от превъзходен сметанов крем по специална италианска рецепта.
Джино седеше на маса с Енцо, Алдо и другите приятели. Цъкна с език от удоволствие.
— Барбара, ти си най-добрата готвачка на света!
Късно следобед, след пурите и задължителната чашка бъзова ракия, мъжете започнаха да обсъждат бизнеса. Коментираха и спореха по въпроси, които живо ги интересуваха. Джино, разбира се, знаеше какво е ставало в негово отсъствие. По тайните затворнически канали се пренасяше информация, която даваше повече сведения от неделния брой на Ню Йорк Таймс. Но колко по-добре беше, че е тук, където му е мястото. Да властва. Тук, където мнението му се зачита и се търси.
Енцо и Алдо неотдавна бяха пътували до Хавана да участват във важна среща. Лъки Лучано, вече освободен от затвора, беше председателствал заседанието на босовете на подземния свят от единия до другия край на Щатите. Бяха обсъждали възможността всички да си сътрудничат, да сложат край на междуособиците, конкуренцията, разприте и избиването между отделните гангстерски кланове, което им създаваше толкова лошо име в обществото.
— Да можеше да видиш Пинки Банана — припомни си срещата Алдо. — Беше се накичил с толкова диаманти, че приличаше на витрина на бижутерски магазин.
Сега Пинки Банана беше важна личност във Филаделфия, наркобарон, бос на бизнеса с проститутки и наемни убийци.
— Така значи — заключи Джино и това беше всичкият интерес, който прояви към Пинки.
Разговорът премина на други теми. Когато компанията тръгна да се разотива, навън беше вечер.
Джино напусна „Рикади“ в девет. Беше преял с пасти и се чувстваше отпуснат и отпочинал. Разговорът с приятелите повдигна настроението му, а Алдо и Енцо наистина бяха свършили чудесна работа и се бяха погрижили добре за нещата му, докато отсъстваше. Отнесе със себе си няколко чанти, пълни с пари — над триста хиляди долара. А го очакваха още много.
Бий го хвана под ръка и се притисна любовно към него.
— Толкова е хубаво, че си при мен, у дома, Джино — каза топло тя.
Да. Той също се радваше. Много.
Четвъртък, 14 юли 1977
Ню Йорк и Филаделфия
Стивън завърза въжето под мишниците на Лъки. После преплете ръце, за да може тя да стъпи върху тях и да достигне отвора на покрива на асансьора.
Тя не спря да се оплаква.
— Исусе Боже! Помощ! Аз да не съм акробат!
Веднага щом асансьорният техник я пое, Стивън сложи двете си ръце на задника й и я изтласка нагоре.
— По-полека! — изпищя тя. Все пак успя някак си да се изкатери върху покрива, отпусна се изтощена и избоботи със сухо гърло: — Аз съм… един… много уплашен… човек.
— Няма за к’во да се притесняваш — каза техникът. После провери дали въжето е добре завързано под мишниците й и извика силно към отвора на асансьорната шахта: — Вдигай я, Джордж.
Невидимият Джордж — някъде нагоре в шахтата — веднага се зае с работата. Така, увиснала като парцалена кукла, тя беше изтеглена внимателно на четирийсет и седмия етаж. Джордж и други двама до него, които му помагаха, впериха ококорени очи в нея.
— Опала! — изпъшка Лъки. — Направете ми услуга и махнете тия въжета.
Без приказки мъжете бързо развързаха въжетата.
— Има ли някой от вас нещо за пиене? — попита тя с изтънял глас.
Един от мъжете посочи малкия водоскок с питейна вода наблизо. Тя се втурна натам, грабна картонената чаша и три пъти я пълни, докато утоли жаждата си. Чак тогава се огледа наоколо. Коридорът беше осветен със свещи.
— Още няма ток, а?
Мъжете не я чуха, заети със спускането на въжето за Стивън. Лъки взе една свещ и влезе в тоалетната. Закрепи свещта на мивката и се взря в образи си в огледалото.
— Исусе Боже! — изуми се тя. — Приличам на дърта вещица.
Пусна водата и изми лицето си. Почувства се освежена.
Всичко, което сега искаше, беше да си отиде у дома, да вземе гореща вана и да заспи. Поне една седмица.
Дарио замръзна. Някой се опитваше да влезе в апартамента му. Прекъсна избирането на телефона и се огледа за някакво оръжие. Взе една солидна бронзова статуетка и приближи до входната врата.
— Кой е? — попита с възможно най-решителен глас.
Стърженето не престана.
"Шансове" отзывы
Отзывы читателей о книге "Шансове". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Шансове" друзьям в соцсетях.