Всичко, което беше научила от Флорънс Уилямс и Мадам Мей Кери приложи на практика.

За да бъдеш мадам на такъв дом, трябва да си гостоприемна, любезна, но и строга. Трябва да се отнасяш с мъжете като с гости, дошли да се разнообразят на парти. Да знаеш любимата им марка цигари или пури. Любимото им питие. Какво им харесва най-много в секса. Какъв тип момиче биха харесали. И да ги посреща като стари приятели, които отдавна не е виждала. Една мадам никога не предлагаше своите услуги. Освен на много специални клиенти. Да имаш мадам, означаваше да имаш постоянна запазена маса в най-престижния ресторант.

Сузита изобщо не възрази Кери да поеме тази роля в съвместния им бизнес.

— За мен така е добре — беше казала тя с мило безразличие. — Ти върсис цялата работа. За мен остава цялото удоволствие!

Кери се стараеше да ръководи публичния дом много професионално. Поставяше високи изисквания при подбора на момичетата. Всички бяха над шестнайсет години, без други ангажименти, отдадени изцяло на професията. Това се оказа един от основните фактори за добрата репутация на заведението й.

Още в първите дни се сблъска с полицията. Оттогава плащаше на когото трябва, за да не я безпокоят. Оказа се, че почти няма разлика между тези, на които плащаше за защита и полицията. Пък и имаше ли значение, щом понякога нещата в живота се свеждат само да плащане. Но парите сега не бяха проблем. Сега те направо течаха. Тя нае друг малък апартамент в същата сграда и премести в него Стивън и момичето, което се грижеше за него. Колкото по-далеч го държеше от работата, толкова по-добре.

Всеки ден по обяд тя го извеждаше на разходка. Стивън сияеше в количката, облян от слънчевите лъчи. Двамата се разхождаха по Пето авеню и разглеждаха витрините на магазините. Стивън обичаше тези разходки с нея, а той за нея беше на първо място. Беше смисълът на живота й.


Бърнард Даймс започна да прекарва дълги часове, седнал в колата си пред сградата на Трийсет и шеста улица. Не знаеше защо го прави, но нещо по-силно от разума го насочваше натам. При всяка възможност свърваше от пътя си или просто минаваше покрай блока на Кери. Сутрин, преди да отиде в театъра, вечер, на път за вкъщи и накрая след вечеря. Седеше в паркираната кола. Не предприемаше нищо повече.

Какво ставаше с него? Полудяваше ли? Беше навлязъл в петдесетте, а се чувстваше като петнайсетгодишен пубертет. Твърде напрегнат, за да влезе и да се срещне с нея. Но и недостатъчно волеви да стои далече.

— Бърнард, скъпи, закъсняваш, а това е досадно — гальовно му се скара веднъж една от платиненорусите му избраници. — Какво има, скъпи? Някакви притеснения?

Да. Притеснения. Беше влюбен в жена, която едва познаваше. Беше влюбен в чифт екзотични очи и грациозно чернокожо тяло. Това чувство го поглъщаше целия.


Кери се усмихна на Енцо Бонати. За втори път я посещаваше. Очевидно беше останал доволен. Поднесе му предпочитаното от него питие — скоч, приготвен точно както го харесва Бонати, с две кубчета лед и капка вода.

Той се излегна на софата в нейната стая и заговори за съпругата си Франческа. Очевидно непрекъснато мислеше за нея. От казаното Кери знаеше, че е млада, красива, отзивчива и интелигентна.

Но ако всичко беше истина, защо тогава не си стоеше вкъщи, при нея? Кери обаче се беше научила да не задава въпроса. Само кимаше, слушаше и казваше: „Разбирам“.

Енцо беше облечен, но с напредване на откровенията му, детайлно описващи любенето със съпругата му, панталонът му видимо се подуваше.

Франческа била съвършена жена. Съвършена майка. Съвършено тяло. Съвършена катеричка. Само че Франческа категорично отказвала да го смуче.

Кери знаеше кога точно да смъкне ципа на панталона му и да го поеме в устата си. Това беше всичко, което Бонати искаше от нея. Нищо повече. Не плащаше. За това и дума не можеше да става. Енцо Бонати контролираше всеки публичен дом в района.

— Ти си страхотно момиче — каза й той, когато тя се върна от умивалника в ъгъла на стаята, — но една добра проститутка щеше да я глътне.

— Следващия път — каза бързо тя.

— Откъде знаеш, че ще има следващ път?

— Е, надявам се…

Той се засмя.

— Отдавна исках да ти предложа да започнеш да пласираш малко от моя наркотик. Не много. Негрите ще се избият за него, ония префърцунени колежанчета също.

Тя се вцепени, кръвта нахлу в лицето й.

— Ъ… господин Бонати… не…

— Какво не? — той настойчиво я загледа. — Аз пък казвам „Да“ — това да беше изречено с измамно мек тон.

— По-скоро не бих желала… — тя се запъна, беше толкова объркана, че не можа да продължи.

— Аз бих пожелал! — сега вече гласът му не беше толкова мек. — Ще изпратя едно от моите момчета с малко наркотик. Само внимавай на кого го предлагаш. И го скрий на сигурно място.

Сега вече тя загуби и ума, и дума.

— Ако някой се изпусне, мога да отида в затвора за притежание на наркотици — най-сетне събра смелост Кери.

Енцо стана.

— Разочарова ме, момиче. Ако някой се изпусне, ще бъдеш предупредена. И ще имаш предостатъчно време да скриеш всичко.

Тя безучастно кимна. Беше настъпило време да преустанови бизнеса си.

— Имаш чудесно хлапе — нехайно каза Енцо, сякаш беше прочел мислите й. — Аз също имам момчета. Сигурно много се грижиш за него. Този град не е безопасно място.

Кога тоя шибан мерзавец беше виждал Стивън? Вътрешно се разтресе от безсилна ярост.

Енцо беше тръгнал да си излиза. Пред вратата спря.

— Не мисли, че ще ме надхитриш, миличка. Харесвам как движиш нещата. Продължавай да работиш така и на детето няма да му се случи нищо. На теб също.

Копеле шибано! Гаден негодник!

Отново се бе оказала в капан.

— Няма да си помисля подобно нещо, господин Бонати — унило промърмори тя.

— Знам, мила, знам. Нали вече ти казах, че си страхотна.


Тя е! Нейната устремена походка. Нейната дълга, смолисточерна коса. Буташе детска количка. Бърнард така се беше зазяпал, че едва не се блъсна в колата пред него.

Извъртя рязко колана в последния момент, откри място за паркиране и спря. Слезе от колата и я последва пеша.

Тя вървеше бързо, спираше от време на време пред витрината на някой магазин. Той също избърза, скъси разстоянието между тях и почти я настигна.

Заговори я!, шепнеше му настойчиво някакъв вътрешен глас. Кажи й нещо… каквото и да е!

Потупа я по рамото. Тя подскочи и се извърна към него като подплашено конче.

— Кери! — възкликна той. — Бях сигурен, че си ти!

Тя отвърна на явния му възторг с измъчена усмивка.

— Господин Даймс…

— Едва не се блъснах в теб — но веднага си помисли дали не прекалява.

Кери за кратко затвори очи, после крадешком се огледа, сякаш търсеше накъде да побегне.

— Как си? — продължи приповдигнато Даймс. — Кое е това малко мъжле? — и потърси спасение, като се наведе над количката.

Кери беше стресната от срещата. Бърнард Даймс. След толкова години.

— Моят син — каза бързо. — Ъ-ъ… избягах от театъра заради него. По-късно се омъжих.

Той стрелна очи към безименния пръст на ръката й. Нямаше халка.

— Моите поздравления.

— Благодаря.

И двамата замълчаха. На него му се искаше да й каже: „Искам да съм с теб!“, но устата му не се отваряше. А тя го гледаше така, сякаш е последният човек на земята, когото иска да види.

— Искаш ли да вечеряме някой път заедно? — събра най-накрая кураж той да я попита. — Ще ми бъде много приятно.

Тя отрицателно поклати глава.

— Нали ви казах, че съм омъжена. Но все пак, благодаря.

— Тогава защо не дойдете със съпруга заедно на предпремиерното представление на новото ми шоу. Следващите шест седмици сме на турне, но след това ще има представления цяла седмица…

Слушаше го с половин ухо. Чувстваше се толкова засрамена и разстроена. Ох, Господи! Ако откриеше истината за нея…

— Трябва да тръгвам — прекъсна го тя.

— О, разбира се, да… — но очите му сякаш молеха да не тръгва, да поседи още малко. — Ако някога мога да ти услужа с нещо… Живея в старата си къща.

— Довиждане — тя забърза по улицата, като буташе някак ожесточено количката.

— Мамче! Мамче! — Стивън беше във възторг. — По-бълзо, по-бълзо!

Тя се овладя и задържа крачка. Замисли се над неочакваната среща. Бърнард Даймс я желаеше. Изобщо нямаше съмнение в това. Видя погледа, с който я изпиваше. И Бърнард Даймс беше като всички друго. И все пак различен. Беше много богат.

— Мамче! Шоколад! — помоли Стивън. — Моля… мамче? Моля!

Тя спря пред магазина за захарни изделия и му купи шоколад.

— Не е хубаво за зъбките ти, миличък — каза му с тих, сподавен глас, докато му подаваше шоколада.

— Не хубаво, не хубаво! — изписка Стивън със звънкото си гласче.

Тя въздъхна. Бърнард Даймс искаше тялото й, нищо повече. Не можеше да й помогне. Бонати беше изпратил наркотик, както беше казал, и сега тя трябваше да го продаде. За това трябваше да се безпокои. Сега беше не само проститутка и мадам, но и пласьорка на наркотици.

Погледна Стивън. Цялото му личице бе оклепано с шоколад. Сърцето й се сви. Трябваше да направи нещо.

Какво?


Джино, 1948–1949

Джино не забрави обещанието си. Купи на Бий най-големия диамантен годежен пръстен, който успя да намери и после започна да чака тя да забременее. Един месец, втори…

Чакаше…

— Лекарят каза, че може би ще минат няколко месеца — обясни му Бий. — Не винаги става веднага. Трябва да го правим често и в определени дни.

Да прави любов в определени дни не беше вълнуващо за Джино. Всъщност, колкото по-често Бий се приближаваше с весела крачка към леглото и с думите: „Сега е най-подходящо“, на него толкова по-малко му ставаше.

— Да не съм шибан автомат! — избухна отегчено един ден той. — Правя го, и то добре, но само когато аз го искам!

Приповдигнатото й настроение спадна като спукан балон.

— Лекарят каза…

Прииска му се убие шибания лекар!

Една сутрин Бий беше в кухнята и приготвяше закуската. Не беше много привлекателна сутрин — лицето й лъщеше от някакво мазило, а косата й беше разбъркана.

Марко седеше на масата и четеше роман на Мики Спилейн — „Лично правосъдие“. Книгата явно беше минала през много ръце, беше опърпана, с безброй следи от мръсни пръсти.

Джино замахна и я изби от ръцете му.

— Не пилея цяло състояние за образованието ти, за да ми седиш по цял ден и да четеш боклуци като този!

Марко се изчерви.

— Но тази наистина е добра, Джино.

— Чети Фицджералд, Хемингуей… нещо свястно.

— Колко яйца? — попита Бий с тона на безукорна съпруга.

Джино огледа голямата уютна кухня. Внезапно реши, че мрази апартамента във Вилидж. Скапана работа. Чий го диреше тук?

Бий за втори път го попита колко яйца иска. Лицето й бе обърнато към него и слънцето безпощадно го освети. Изглеждаше стара, повехнала. Исусе Боже! Щом на тези години изглежда така, какво остава…

— Не искам яйца. Не искам нищо. Имам много работа.

Излезе от апартамента и заедно с това излезе от живота й. Повече никога не я видя, но продължи да плаща всичките й сметки. Остави й и диамантения пръстен. Няколко години по-късно научи, че се е омъжила за някакъв счетоводител и заминали за Ню Мексико. Марко, с когото поддържаше връзка, му съобщи това.


Беше освободен от затвора повече от година. Без Бий. Но с процъфтяващ бизнес и млади палави момичета колкото искаше.

Джино се отдаде изцяло на развлечения.

Ситуацията в Лас Вегас беше многообещаваща за него. Някога гола пустош, Лас Вегас беше превърнат от Бъгси Сийгъл в златна мина с отварянето на знаменития хотел „Фламинго“ през хиляда деветстотин четирийсет и шеста година и това негово откритие стана причина да го убият през юни четирийсет и седма. Беше заловен, че присвоява от пая на гангстерите, а за подобна простъпка имаше само едно наказание.

Година след убийството на Сийгъл Мейър Лански финансира построяването на друг луксозен хотел и казино — „Тъндърбърд“. След този буревестник известиха построяването на още няколко хотела.

Джино хареса идеята да се включи в наливането на основите. Притежаваше синдикат от инвеститори, които горещо подкрепиха идеята. Изостреният му нюх в бизнеса категорично наклони везните — Лас Вегас беше най-големия коз в тестето. Къде другаде можеха да бъдат събрани вкупом слънце, пясък и разрешени от закона хазартни игри? И то само на няколко часа път с кола от Лос Анджелис?

Джейк Момчето беше станал важна фигура на Западния бряг. С изключителни възможности и сила. Беше се настанил там, откъдето насилствено бе изведен Бъгси Сийгъл и беше поел нещата в свои ръце. Беше представителен, изглеждаше шик. Беше винаги нащрек и беше приятел с босовете в бизнеса.

Холивуд. Привлекателно име за безброй хора. Домът на Момчето.