Голяма резиденция в Бевърли Хилс с палмова градина, басейн и млада, изгряваща кинозвезда — Пипа Санчес — в леглото.

Джино пристигна тук в една благоуханна утрин.

Момчето го посрещна в бяла „Лагода“-купе, с подвижен покрив, и го закара право в резиденцията си. В къщата имаше специално крило за гости, където отседна Джино.

Всичко беше разкошно по холивудски. Мраморни подове. Бели мебели. Златни кранове в банята.

Джино бе дошъл да обсъди възможностите неговият синдикат да финансира построяването на хотела, който Джейк искаше да издигне във Вегас. Джейк имаше много пари, но не достатъчно, за да започне сам строежа на хотел, струващ стотици милиони долари. Джино беше добре дошъл. Изключително добре дошъл.

— Ще стане най-големият и най-добрият! — заяви с ентусиазъм Джейк. — Искам да се казва „Мираж“. Всяка звезда от Холивуд ще дойде на откриването. Ще бъде най-прекрасният хотел в целия шибан свят!

Джино хареса тези думи.

Джино хареса ентусиазма на Джейк и подхода му.

С течение на годините бяха станали приятели. Момчето дори го посети няколко пъти в затвора по време на светкавичните си пътувания на Изток.

— Всичко, което имам, дължа на теб, Джино — каза му Джейк. — Ти ми даде първите сто долара.

Пипа Санчес доведе група свои приятелки, които сега се бяха разположили край басейна по случай неговото пристигане.

— Избирай — великодушно му предложи Джейк. — Русокоса, чернокоса, червенокоса… не знам какви предпочиташ.

Джино огледа изложената край басейна млада плът в небрежни пози, в разноцветни бански костюми, с лъщящи от плажно масло тела.

— Всички са прекрасни — каза той.

Джейк се засмя и цъкна с език.

— Препоръчвам ти да опиташ някоя руса калифорнийка. Тукашните жени са нещо по-специално. Още щом се приближат до теб, и плажното ти масло се изпарява във въздуха!

— Няма нищо общо с улицата, а?

— Аха! — съгласи се Джейк.

Джино усети, че почва да се поти в костюма си от три части.

— Искам да си взема душ и да си почина от пътуването.

Джейк веднага си спомни за навиците на Джино.

— Добре, ще ти изпратя едно от момичетата с пиене. И после можем да седнем спокойно край басейна. Искам да хванеш малко тен, докато си тук.

— Аз пък да подхванем нашия бизнес — кратко отговори Джино. — Какво си уредил за Вегас? Искам да видя мястото.

— Всичко е уредено. Тайни Мартино ми преотстъпи частния си самолет. Излитаме утре сутринта. Ще пренощуваме във „Фламинго“. Ще се върнем обратно следващата сутрин.

— Тайни Мартино ли? — Джино беше впечатлен. Беше гледал десетки пъти Тайни Мартино на големия екран. Бий винаги казваше, че е по-смешен и от Чаплин. — И той ли идва с нас?

— Може би да, може би не. Добър приятел е. Вече ми обеща да открие сезона за нас в „Мираж“.

Джейк говореше така, сякаш хотелът вече беше построен и открит. А Джино дори не беше видял проекта.

Пипа Санчес се приближи към тях, полюшвайки сластно бедра. Беше ниска, с подвижно тяло и буйна грива тъмни къдри. Носеше бял бански и бели сандали с високи токчета. Тялото й беше загоряло от слънцето. В родината си мексиканката беше обожавана като кралица. В Холивуд беше една от многото обещаващи актриси с договор за работа. Джейк Момчето беше луд по нея.

— Така значи — каза тя с драматична интонация и подаде ръката си, — вие сте Джино Сантейнджело, за когото съм чувала толкова много.

Той пое протегната ръка и я стисна.

— Да, аз съм.

Тя го огледа с тъмните си очи изпод натежалите от грим мигли.

— Радвам се да се запозная с вас — с чувствен, дрезгав глас продължи тя.

— Аз също — мислено се зачуди дали предложеният избор включваше и тази. Ако беше така, той вече я искаше.

Джейк като че ли прочете мислите му и бързо каза:

— Пипа е мое момиче. Заедно сме от… колко време, мила?

— Година или две — небрежно отговори тя.

— Някой ден ще се оженим.

— И още как. Някой ден и прасетата ще заиграят на прескочи-кобила върху задника ти! — изтърси Пипа.

— Какво да правиш, актриса! — възкликна Джейк, обърнат към Джино. — Стой далеч от тях, Джино.

— Така де — подигра се Пипа със своя сластен, гърлен глас. — Стой далеч от нас. Ние хапем!

Джино се усмихна. Харесваше кучките, които добре си служеха с езика.


Беше шестото пътуване на Коста до Сан Франциско след погребението на Франклин Зенокоти. След смъртта на баща си той беше изправен на кръстопът. Да остане ли в Ню Йорк и да защитава интересите на Джино, или да се върне в Сан Франциско и да се грижи за майка си, Леонора и за семейната юридическа кантора.

За първи път Дженифър отказа да му помогне да вземе окончателно решение.

— Трябва да направиш това, което чувстваш, че е правилно — настоя тя. — Ако се върнеш във Фриско, винаги ще бъдеш момчето на Франклин Зенокоти. А ако живеем с майка ти, тя ще стане зависима от теб. Леонора едва ли ще търпи намеса в нейния живот. Тя е на трийсет и осем години. Щом иска да пие и… ъ-ъ-ъ… да има мъже, как ще й попречиш ти, когато собственият й съпруг не може.

Коста трябваше да признае, че Дженифър по всяка вероятност е права, но това не намаляваше чувството му за вина — особено при поредната ежемесечна визита у дома. Това беше една от причините Коста да одобри насочването на Джино към Лас Вегас. С бизнеса там можеха да имат свободно време по крайбрежието.

По време на последното му пътуване Дженифър остана в Ню Йорк. Това го улесни, защото два дни по-късно имаше среща с Джино и щеше да отпътува за Лос Анджелис. Мислеше за всичко това, докато караше майка си на семейния обяд у Леонора.

Леонора и нейният съпруг Едуард живееха в ниска, просторна къща тип ранчо. Прислужница в черна униформа им отвори вратата и ги отведе във всекидневната, облицована с дъбова ламперия. Леонора още се туткаше около бюфета. Някога стройното й тяло сега беше дебело и подпухнало. Беше облечена в широк панталон и блуза и държеше чаша с мартини. Коста мимоходом отбеляза, че чашата е постоянно в ръцете й.

Едуард стоеше зад бара и чупеше лед. Беше в мрачно настроение. Той също беше натрупал доста килограми, а някога красивото му лице изглеждаше болнаво и сивкаво.

Все още личеше, че някога са били великолепна двойка. Някога.

— Оу, гостът от Ню Йорк! — вместо поздрав саркастично каза Леонора. — Не знам как успяваш да се измъкнеш от твоя приятел престъпник толкова често. Той даде ли ти разрешение?

Коста не й обърна внимание. Тя винаги беше безкрайно язвителна към Джино. Това като че ли й доставяше някакво извратено удоволствие.

Едуард излезе иззад бара и двамата с Коста се здрависаха.

— Как върви бизнесът? — попита Коста.

— Нали знаеш, банковият бизнес винаги създава проблеми. Понякога ми се иска да захвърля всичко и да прекарвам времето си в игра на голф.

— Ами че ти, миличък — обади се язвително Леонора, — само това и правиш.

В този момент във всекидневната влезе Мария — възпитана, крехка девойка на двайсет години. Напомняше на Коста за Леонора на същата възраст, само че характерът й беше коренно различен от този на майка й. Беше свенлива и затворена, старомодна, но в най-добрия смисъл на тази дума.

— Добър вечер, вуйчо. Добър вечер, бабо — тя целуна двамата топло по бузите.

— О, Господи! — недоволно възкликна Леонора. — Пак ли си вкъщи? Нямаш ли някога срещи? Когато аз бях на твоите години, мъжете се редяха на опашка пред вратата.

— Когато беше на нейните години, беше вече омъжена — тихо каза Коста.

— Да не би това да ме спря! — Леонора посочи с пръст към дъщеря си. — А тя никъде не ходи, седи си само в къщи. Това не е естествено! Какво става с теб?

Мария се изчерви до корена на косите си.

— Нищо не става с мен, мамо.

— Не на мене тия, млада лейди! — изкрещя Леонора. — Чуваш ли я, Еди? Чуваш ли я!

— О, я млъквай! — рязко каза Едуард.

Леонора го имитира:

— О, я млъквай! Тя може да остане затворена в стаята си до края на живота си само за да ме ядоса, ако искаш да знаеш.

— Леонора, моля те…

Мария хвърли бърз поглед към вуйчо си и баба си. Беше объркана, дори се срамуваше от поведението на своите родители. Явно толкова се измъчваше, че дори не можеше да го скрие.

Коста пое дълбоко дъх и прекъсна зараждащия се скандал между двамата съпрузи.

— Дженифър има прекрасно предложение — каза той. — Какво ще кажете за един подарък за двайсет и първия рожден ден на Мария — да прекара един месец при нас в Ню Йорк?

Лицето на Мария грейна.

— Ню Йорк ли? — изсумтя презрително Леонора. — И да се забърка с твоите приятелчета гангстери? Мисля, че е по-добре да не идва.

— О, мамо, моля те!

— Няма опасност да се забърка с никакви гангстери — обясни спокойно Коста. — Дженифър има много прекрасни приятели. Почтени семейства с подходящи синове.

Леонора присви устни.

— Аз пък никога не съм ходила в Ню Йорк.

— Никога не си искала — уточни Едуард.

— Тогава може и ние да отидем…

— Затова ми трябва един месец отпуск. А баща ми ще получи удар, ако го поискам.

— Добре, ще видим — някак неопределено каза Леонора.

Коста намигна на Мария и съзаклятнически й се усмихна — всичко ще бъде наред.

Тя също му се усмихна. Беше повече от всякакви думи за благодарност.

— Кога, по дяволите, ще вечеряме? — изръмжа Леонора. — Кълна се, че ще изгоня това тъпо момиче, което се шляе из къщата и се заблуждава, че е прислужница.

Коста въздъхна. Поредната чудесна вечер в дома на Леонора.


Пустинното слънце напичаше безжалостно, докато Джейк и Джино оглеждаха мястото, което Момчето беше избрало за „Мираж“.

— Веднъж само да имаме парите, и можем да започнем строежа. Имам одобрен план за земята и архитектурен проект. Строителят е готов, може още утре да започне. Трябва ми само твоята честна дума, Джино. Това не е за изпускане. Все едно строиш банка! — Джино беше изцяло обсебен от плановете за „Мираж“.

Джино вече бе взел решение. Включва се в играта. Но първо му се искаше Момчето да се поизпоти малко.

— В теб ли са чертежите?

— Да — Джейк щракна с пръсти към своя телохранител, който стоеше малко встрани от тях. — Дай ми куфарчето от колата!

После хвана Джино под ръка и двамата тръгнаха по запустялата пустинна земя.

— Ето тук предвиждам басейн с олимпийски размери. Може би два, та да идват с хлапетата си. Мама с дечурлигата се пекат на слънце, а татко пръска състоянието на семейството.

— Харесва ми идеята.

Човекът на Джейк ги догони тичешком и му подаде куфарчето. Момчето го взе, щракна ключалките, отвори капака със замах и извади чертежите. Приклекна и започна да ги разгъва на земята.

— Остави — каза Джино, — ще ги видя по-късно.

Джейк, все още коленичил, промърмори:

— Мислех, че искаш да ги разгледаш… — после се изправи, остави телохранителя си да нагъне чертежите и да ги прибере обратно в куфарчето.

През това време Джино беше продължил сам. Джейк нетърпеливо се затича след него.

— Ето там ще има цял комплекс от тенис-кортове.

— Тенис-кортове ли? Не ми се струва добра идея.

— Защо?

— Ако им предложим много забавления, никога няма да се приближат до масите. Хазарт и слънчеви бани — нищо друго.

— Прав си.

— Но трябва да има програма. Нещо ново, необикновено. С нашумял изпълнител. Това ще бъде стръвта. А захапят ли веднъж въдицата…

— И готини момичета…

— Проститутки?

— Не. Само сервитьорки — изискани гърли, които да им сервират пиене, докато залагат парите си. Може и проститутки. Няколко. Но от висока класа. Само за баровци и тузари.

— Добре. Трябва да бъдат внимателно подбрани.

— Сам ще ги избера!

— Исусе Боже! Не съм очаквал!

— Да тръгваме ли вече към колата?

— Защо не. Видях всичко, което исках да видя.

Джейк се потеше — не толкова от горещината, колкото от това, че Джино не бързаше да му даде думата си.

Когато се настаниха удобно на задната седалка в колата, той не се сдържа и каза:

— Е, договорихме ли се?

Джино се усмихна.

— Онази, русокосата мексиканка снощи, не беше лоша. Е, имал съм и по-добри.

— Довечера ще ти доведа нещо наистина специално. Пипа има приятелки, които още не си виждал — и той похотливо се усмихна.

— Пипа!

— А?

— Твоето изключително притежание?

Усмивката на Джейк се стопи.

— Е, да. Заедно сме от известно време… — гласът му замря, по челото му избиха едри капки пот. — Ами… ако искаш… чувствай се свободен.

Сега Джино се ухили.

— Можем да го наречем заем за една нощ, а?

Джейк измъчено се усмихна.

— Добре.

— Нали си спомняш, когато избяга с моите шейсет бона, това беше просто един заем, нали така?

Джейк унило кимна. Пипа Санчес беше единствената жена, към която беше изпитвал някакви чувства. През целия си живот. Всички останали бяха само едни евтини курви.