Прекоси бялата всекидневна и излезе до басейна. Водата направо приканваше човека да се освежи. За момент се задържа на ръба, после си пое дълбоко въздух и се гмурна плавно, разцепвайки гладката водна повърхност като скутер. Пипа беше отличен плувец.

Джино я наблюдаваше. Седеше неподвижно на стол до прозореца на съблекалнята, досами басейна. Беше пристигнал в къщата преди петнайсет минути, беше дал на прислужника на Джейк сто долара да се разкара и се беше настанил да чака.

Пипа преплува басейна по дължина двайсет пъти и излезе.

Тогава той се показа от укритието си. Дрехите му не бяха подходящи за горещия калифорнийски климат — тъмен костюм, жилетка, синя риза, стегната традиционна вратовръзка. Изглеждаше наистина странно на фона на слънчевия ден.

Тя го зяпна изненадана.

— Джино! Господи! Откъде се появи? Изплаши ме!

— Разочарован съм от теб, Пипа — бавно каза той.

Тя грабна къса плажна хавлия и я наметна на раменете си. Умът й трескаво премисляше. Какво прави тук Джино? Момчето знае ли, че е тук?

— Разочарован ли? — тя опита да се засмее. — Не разбирам… — сега забеляза, че той изобщо не е потен, а при тази горещина и с неговите дрехи това направо беше невъзможно. Попита го: — Не ти ли е горещо? — пръстите й притеснено опипваха златния медальон с разпятие, който висеше на верижка между гърдите й.

— Искам да си обираш крушите! — каза той. — Имаш точно един час.

Тя започна да се поти. Капките пот се смесиха с водата от басейна и започнаха да се стичат по нея. Но Пипа съвсем не беше истеричка. Беше минала през много трудности и не можеше лесно да бъде сплашена.

— Нещо не е наред ли, Джино? — попита тя със завидно самообладание.

— Нещо е много лошо — отвърна студено той.

Тя изтегли колана на хавлията и здраво го стегна около кръста си.

— Защо не влезем вътре? Ще пийнем нещо и ще ми кажеш какво е това много лошо.

— Нямаш време — гласът му остана същия, равен. — Минутите минават. Вече имаш по-малко от час.

— Но какво става? — вече обезпокоена попита тя. Тъмните й очи блеснаха войнствено. Беше преодоляла страха си от внезапното му появяване и беше готова да напада. Той можеше да казва на Момчето какво да прави, но определено не можеше да се меси в живота й.

— Открадна от мен — в гласа му нямаше и следа от вълнение. — Взе парите ми. Изпращаше ми доклади всяка седмица за Джейк. Но нищо не си ми казвала. Нищо.

— Значи не е имало какво да ти казвам — сви рамене тя. — Нищо… честно…

Тя лъжеше, естествено. Но по-страшното от това беше, че той знаеше, че тя лъже. Защо беше споделила с Момчето за парите, които Джино Сантейнджело й плаща, за да го осведомява за нещата около Джейк? Глупачка. В началото дори не й бе минало през ума. Но по-късно, когато Джейк й купи диамантена огърлица, обсипа я с други подаръци и й даде чипове за пет хиляди долара да играе комар на масите в „Мираж“… Е, тогава му каза. Но й се искаше през цялото време. Неизменно.

През цялото време тя знаеше, че Момчето краде. Е, и какво от това? През по-голямата част от времето, когато двамата прекарваха заедно вечерите си, те съзаклятнически се кикотеха, че Джино никога няма да успее да докаже какви суми се преливат в джоба на Момчето. Никога.

— Изобщо не ме интересуват обясненията ти — каза сурово Джино. — Ако беше мъж, въобще нямаше да говорим. Щеше да заминеш на дъното на басейна — там да лъжеш, колкото си искаш — или главата ти щеше да пробие предното стъкло на колата при случаен инцидент. Разбираш ли какво ти говоря?

Разбираше. И още как. Страхът отново се надигна в душата й.

— Съжалявам — едва изрече тя. — Наистина съжалявам.

— Знам — любезно се съгласи той. — И точно затова те пускам толкова лесно. Хайде. Ще те изчакам, докато си стегнеш багажа.

— Къде да отида? — прошепна тя.

— Испания.

— В Испания? — беше ужасена. — Не мога да замина в чужбина, след седмица започвам да се снимам във филм… Ще…

— Испания — прекъсна я той. — И ще стоиш там най-малко две години. Ако се върнеш по-рано…

Нямаше нужда да завърши изречението.


Момчето беше влюбено във Вегас. Вегас му отвръщаше със същото. Бяха еднакви по дух — Момчето и ослепителният, лустросан град в сърцето на пустинята.

„Мираж“ превърна в действителност мечтите и очакванията му. Дори повече. Джейк се разхождаше важно из хотела. Пъргавият му хитър ум започна да планира нещо още по-добро. Още по-голямо. Ама че удар щеше да бъде! Хотел след хотел, всеки по-величествен и грандиозен от предишния.

Когато Пинки Банана Касари беше дошъл при него с предложението да купи дела му в „Мираж“, той беше узрял за сделката. Поиска абсурдна цена, но за негова изненада Пинки не само не се пазари, но незабавно се съгласи. Знаеше, че трябва да се посъветва с Джино, дори да получи разрешение от него, но ако той не се съгласеше, ако кажеше „не“? Накрая реши да сключи сделката и да каже на Джино, когато вече бъде толкова късно, че да не може да му попречи.

Това време беше настъпило. Джейк и Пинки празнуваха събитието с двулитрови бутилки шампанско. На масата им седяха филмови звезди и три шоугърли, които можеха да балансират десетцентови монети върху зърната на гърдите си. Въпреки страхотната компания Джейк искаше да прекара вечерта с Пипа. Тя го довеждаше до лудост с тая нейна проклета кариера. Е, май трябваше да предприеме нещо по този въпрос. Може би да инвестира част от своето новопридобито състояние в някаква кинопродукция, но с условието тя да участва. Господ знае колко е мечтала за това.

— Какъв е гвоздеят в програмата на малката червенокоска? — попита Пинки и лукаво го погледна.

— Искаш ли да я отведеш с теб горе и да разбереш? — на свой ред попита Джейк и лукаво го погледна. Той мразеше Пинки и в червата, но никога не го показваше. Сега обаче изпитваше някаква благодарност, че му е платил първата половина от продадения дял в брой. Парите бяха оставени на сигурно място — в касата в спалнята му.

— А какво ще кажеш, ако взема и трите, а? — изхили се похотливо Пинки.

— Чувствай се като у дома си.

— Ами че то си е така! — Пинки облиза слюнката, стекла се в ъгъла на устата му. Годините не го бяха променили. Очите му бяха същите малки свински очички, само че още по-подли. Устните му се бяха превърнали в дебели бърни, а мазната му коса беше оредяла, което правеше лицето му да изглежда по-голямо и дори по-глуповато.

Обличаше се в костюми в крещящи цветове — колкото по-лъскави, толкова по се харесваше в тях — но всичко това точно като цветовете крещеше за лошия му вкус. Беше се женил три пъти. Сега имаше четвърти брак — с бивша стриптийзьорка, която го чакаше във Филаделфия с три пекинеза, които отказваше да остави сами за такова кратко пътуване. Единствените деца, които бе успял да направи, бяха две дебели момчета-близнаци от първия му брак, които обещаваха един ден да станат точно като баща си.

Пинки беше злобен, властен, алчен, корумпиран и развратен. И в продължение на двайсет и две години таеше завист към Джино Сантейнджело. Това беше причината да изкупи акциите от Момчето на всяка цена — единствения добър начин да се добере достатъчно близо до него, пък после…


Джино влезе в Лас Вегас безпрепятствено и остана незабелязан. По същия начин напусна Лос Анджелис. Не искаше да се лишава от удоволствието да види физиономията на Момчето, когато се появи пред него по време на обяда му с Пинки Банана.

Да. Знаеше вече какво става. Сега.

Щом Пипа веднъж заговори, изпя достатъчно много неща. След нея се разприказваха и други, загрижени да спасят главите си, тъй като знаеха че веднъж хвърлено във вентилатора, лайното ще опръска всичките. Предвидливо побързаха да се отдръпнат на достатъчно безопасно разстояние.

Тъмна лимузина посрещна самолета му на пистата на летището и го откара бързо право в хотела. Той прекоси фоайето, съпровождан плътно от Ред и Малкия Уили. Появяването му предизвика сподавен шепот. Хората си размениха погледи. Лицето на Джино Сантейнджело беше достатъчно популярно.

Управителят на казиното се втурна да го посрещне, но Джино нямаше намерение да се бави.

— По-късно, по-късно — избоботи рязко той.


— Путката е стока — философстваше Пинки с откровен циничен глас. — Обект на търговия. Добра е само няколко месеца, докато е нова. После трябва да я подменяш.

Джейк замаскира с усмивка прозявката си. На кой му бяха притрябвали тия шибани дрънканици по въпроса? По който и да е въпрос.

— Имам верига публични домове във Фили с най-свежите и пикантни мацета в града — продължи оживено Пинки. — Разбираш ли, знам как да въртя бизнеса. Доведи ги, изстискай ги и ги изхвърли. Качваш ги на борда и да плуват към някоя от връзките ми в Южна Америка. Това е единственият начин.

— Така е — съгласи се Джейк, но тайничко сръга и намигна на една от шоугърлите — знак, че трябва да се заеме с Пинки и да оправи настроението му.

Тя се понацупи, но Джейк беше шефът.

— Господин Касари — изгука тя, — възхищавам се на костюма ви. Какъв фин плат.

Пинки остана видимо поласкан.

— Тъй ли мислиш, кукличке? Мене пък ме възхищават твойте цици. Как се пипат, а?

Тя не можа да му обясни как, защото точно в този момент Джино Сантейнджело влезе в салона за частни тържества и над масата надвисна паника. Момчето пребледня въпреки слънчевия си тен. Долната челюст на Пинки Банана увисна и устата му остана отворена.

— Здрасти, момчета — каза безгрижно и весело Джино. — Това частно парти ли е, или може да поканите външен човек?

Знаменитостите в другия край на масата изобщо не обръщаха внимание на новодошлия и думите му. Продължиха да пият и да се веселят.

Но трите шоугърли усетиха, че нещо не е наред, съдейки по очевидното стъписване на Джейк.

— Джино! — възкликна той. — Какво правиш тук?

— Как да разбирам въпроса ти? Като поздрав ли? — подхвърли Джино, придърпа един от столовете и седна до тях.

— Н-но… нали току-що говорихме по телефона — заекна Джейк. — Ти беше в Ню Йорк.

— Е, важното е, че сега съм тук — усмихна се Джино. — И моят стар приятел Пинки Банана е също тук, както виждам. Как си, авер? Отдавна не сме се виждали, а?

Пинки хвърли отровен поглед към Джейк, после се опита да се усмихне на Джино.

— Изхвърлих това Банана преди много години.

— Така ли? И къде го изхвърли?

Момчето разбра, че е в беда. Започна да любезничи и да се умилква.

— Хей, радвам се, че си тук. Много неща станаха и исках да разговарям с теб. Думите му сега се лееха бързо и гладко. — Ще те запозная с всички в офиса ми. к’во ще кажеш? Да вървим още сега!

Джино сякаш издълба дупки с погледа си. Черните му очи гледаха смъртно студени.

— Ти, шибан тъпако — изсъска той, — много късно е за всякакви обяснения и разговори. Дяволски късно е.


Три месеца по-късно, в една ранна утрин Джино беше отишъл — както всеки ден по това време — в стаята за игра на Лъки. Тя беше вече на десет месеца. Едно прелестно малко човече с черни живи очи и тъмни къдрици.

— Кое е бебето на тати? — нежно попита той и я вдигна от кошарката й. — Коя е малката принцеса на тати?

Лъки изгука весело. Той я притисна до себе си и вдъхна топлия бебешки аромат, който излъчваше. Почувства се прекрасно. Точно в този момент в стаята бързо влезе Мария. Изглеждаше разстроена.

— Джино — тя пъхна вестник в ръцете му, — този мъж не работеше ли за теб?

Той взе вестника и хвърли поглед първо на заглавието, после очите му пробягаха и по дописката.


ДЖЕЙК КОЕН ОТКРИТ В ПУСТИНЕН ГРОБ


Разложеният труп на Джейк Коен — Момчето беше открит днес в ужасяващ гроб в пустинята на десет мили от Лас Вегас. Страховитото откритие направиха двама пътували на автостоп туристи в 10 часа сутринта, след като снощната свирепа пясъчна буря разкрила импровизираната гробница.


Разказът продължаваше с всички подробности. Джино го прочете отгоре-отгоре.

Горкият Джейк! Търсеше си го и го намери.

— Е?

Джино се сепна и осъзна, че Мария стои до него и го наблюдава.

— Да — нехайно потвърди той, — същият е.

Тя почака той да каже още нещо, но Джино не го стори. Обърна се към Лъки и отново започна да си играе с нея.

Мария повече не повдигна този въпрос. Докосна нежно бузата му и каза:

— Какво ще искаш за закуска?… Дали пък днес да не ти приготвя нещо по-специално?

Той се засмя и я сграбчи за задника.

— Аз вече мога да си хапна нещо специално.

— Джино!

Винаги успяваше да я възмути и изненада. Това страшно му харесваше.


По обяд в „Рикади“ беше претъпкано. Барбара и децата й припкаха из заведението, натоварени с горещи пици върху метални подложки и гарафи с вино.

Джино си поръча лазаня, въпреки че беше сложил един-два килограма. Енцо дори не опитваше нещо друго освен спагети по болонски. Алдо напоследък ядеше само телешко.