Интересът на Олимпия бързо беше привлечен от група младежи, седнали на близката маса. Момчетата го усетиха и обърнаха глави и очи към тях. Скоро един от тях се престраши и се надигна, последван моментално от останалите. Дойдоха на тяхната маса.

Олимпия явно беше вряла и кипяла в подобни ситуации. Размяташе златната си грива и пъчеше сладострастно закръглените си гърди.

Момчетата се залепиха около нея.

— Трябва да науча езика — въздишаше Олимпия. — То-о-олкова е досадно, когато не разбираш за какво си говорят.

Лъки разбираше. Тя говореше свободно немски, италиански и френски — частните учители добре си бяха свършили работата. Поколеба се дали да каже на Олимпия, че момчетата бързешком обменяха впечатленията си:

— Фантастични цици.

— На бас, че бясно се чука!

— Сигурно духа. А може и двете.

Макар и няколко капки, алкохолът удари Лъки в главата. Въпреки това разбра, че трябва да се качват на велосипедите и да изчезват. Момчетата винаги искаха едно и също. Нейните гувернантки добре й го бяха набили в главата. Изглежда бяха прави.

— Да тръгваме — предложи Лъки.

— Защо? — недоволно проточи Олимпия. — На мен ми е весело. Ти не се ли веселиш?

Ако не беше изключително погълната от себе си, Олимпия щеше да усети, че отговорът може да е само един — „Не, не се веселя.“ Лъки седеше в единия край на масата и никой не й обръщаше внимание. Момчетата кръжаха около Олимпия и разкошните й цици.

— Искам да тръгвам — изсъска Лъки, — мисля, че и ти трябва да направиш същото.

— Щом искаш, тръгвай — небрежно подхвърли Олимпия. — Да не би някой да те спира.

Е, никой не я спря.

Лъки стана, взе колелото, избута го на паважа и се отдалечи. На половината път към училището й се наложи да спре. Прилоша й. Повърна. Дали това не беше наказание, защото изостави приятелката си?

Не, реши Лъки, беше постъпила правилно. По-скоро Олимпия не беше постъпила почтено, като я изостави по този начин.

Покатери се по дървото, влезе през прозореца и се отпусна в леглото, без дори да си направи труда да се съблече. След пет минути заспа.

Олимпия се върна след три часа, но Лъки не я усети. Спеше дълбоко. Сънуваше. Марко.


— Здравей! — каза Мирабел Блу с тих гласец. — Изгарях от нетърпение да те видя. Тайни често говори за теб.

Мирабел Блу. Последната претендентка за трона на знаменитата Монро.

Джино я прецени с мигновен поглед. Не беше за изпускане.

Тайни Мартино се засмя.

— От известно време исках да ви събера двамата, но Мирабел беше все заета. Филм след филм. Поела е неотклонно пътя на най-големите звезди — засмя се още по-силно. — Пътят ли? Това си е истински отходен канал — аз го знам най-добре.

Мирабел се изсмя със затворена уста — беше по-скоро гърлено, ниско измъркване. Носеше рокля от сив шифон с втъкани диаманти, която й стоеше не като дреха, а като втора кожа, която едва покриваше големите й съблазнителни гърди.

Джино внезапно почувства напрежение и известно раздвижване там, където отдавна нямаше никакви признаци за живот. Отдавна? Откакто Мария… нямаше постоянна… нямаше никаква жена, която да задържи вниманието му поне една-две седмици. Никаква жена, която да го… събуди. Десет години самота бяха много време.

— Вие ходите ли въобще на кино, господин Сантейнджело? — попита с дрезгавия си глас Мирабел. От нея лъхаше на тежък, силен парфюм. Възпламеняващ… екзотичен… Много женствена миризма.

Джино сви рамене.

— Не ходя често, но може би… Как се казва последният ти филм?

— Лошо момиче — измърка тя.

Очите й бяха сини. Винаги беше имал слабост към синеоки жени.

— Лошо момиче ли?

— Да — очите й се сведоха надолу някак свенливо. — Глупаво заглавие на филм, не мислите ли? — погледна го право в очите.

Каква странна комбинация между свенливост и настойчивост! Беше чувствена жена. Излъчваше го с всяка своя клетка. И въпреки това беше някак уязвима като малко момиче. Джино се покашля.

— Да, мисля, че е малко глупаво.

А в същото време се запита как ли изглежда той в нейните очи. Беше на петдесет и девет години, но възрастта изобщо не му личеше. Беше в отлична форма, със загоряла на слънцето кожа. Косата му беше гъста и черна, зъбите здрави, в идеално състояние. Можеше да мине за четирийсет, четирийсет и две. Не че се натягаше да изглежда по-млад. За него остаряването беше нормален процес. Но кой искаше да изглежда стар?

— Следващият ми филм се казва Женски хитрости. Май още по-глупаво, а? — тя се изкикоти, но бързо закри с ръка устата си.

Той забеляза, че ръцете й са захабени, а ноктите — дълбоко изгризани. Бяха толкова чужди на сочното тяло, чувственото лице, дългата, леко къдрава сребристоруса коса.

— Къде снимаш? — небрежно попита той.

— В Ел Ей — отговори тя и върхът на острото й тънко езиче бързо облиза начервените й устни. — Защо не дойдеш някой ден? Ела на гости на екипа, а?


Сутринта Лъки трудно се събуди, разбута Олимпия. Двете се облякоха припряно, тихомълком, за секунди.

Чак по време на обедната почивка имаха възможност да разговарят. Взеха си по една чиния със салата и седнаха на моравата пред трапезарията.

— Защо избяга? — попита уморено Олимпия. — Изпусна страхотен купон.

— Какъв купон?

— Купон, хлапачке, купон. Целувки, прегръдки и всичко останало. Мм… — тя притвори блажено очи и се усмихна. — Беше страхотно!

Лъки беше изумена и не успя да го скрие.

— С всичките ли?

Олимпия се засмя.

— Естествено, че не, глупачке. Избрах си един, когото харесах най-много — погледна загрижено към лъки. — Не ти ли хареса някой от тях?

Лъки прехапа долната си устна. Беше си харесала един, но той дори не бе погледнал към нея. Нали очите на всички се бяха лепнали в Олимпия.

Както и да е, какво знаеше тя, Лъки, за момчетата, за секса, за… всичко останало. Нищо. Абсолютно нищо. Разбира се, знаеше как стават тия неща — кое къде влиза и… играта, де. Но от гледна точка на опита си беше гола вода. Дори никога не се беше целувала.

— Кажи де! — настоя Олимпия.

— Ъ! — едва не подскочи Лъки. — Не… знам…

— Правила ли си го? — внезапно попита Олимпия.

— Опитвала съм — сдържано отговори Лъки.

— Питам те дали си се чукала с момче? — директно запита Олимпия.

— А ти? — отговори й с въпрос Лъки.

— Почти — призна си Олимпия, но побърза да уточни: — Да го правиш почти е много по-весело — тя натъпка устата си с картофената салата. — Ако искаш, ще те науча как да го правиш.

Лъки бързо кимна. Не знаеше какво означава това „почти да се чукаш“, но със сигурност звучеше интригуващо.

Обучението, което Олимпия проведе, вървеше криво-ляво. В най-неподходящо време й идваха идеи и мисли и тя бързаше да ги сподели с Лъки. Един ден, в час по готварство, й прошепна:

— Започваш без целувки. Тях ги оставяш накрая. Така и ти ще се кефиш. Ако оставиш на момчетата, те си я карат, както си знаят — само ще ти пъхат езика си и ще го изкарват. И толкова!

По време на друг час продължи лекцията си:

— Ако се захване с циците ти, остави го — това е най-веселото. Между другото, къде са ти циците?

И на следващия ден, явно след задълбочен размисъл:

— Най-добрият начин да ти пораснат цици е някое момче да поработи върху тях. Откъде мислиш са се взели моите?

С напредването на седмицата обучението придоби характера на разгорещен инструктаж.

— Ако момчето просто иска да легне до теб и не иска да прави нищо, не се притеснявай! Лъже. Ако иска да те целуна там… долу де… остави го.

Към края на седмицата й поднесе и piece-de-resistance — гвоздеят на образователната програма.

— Да го смучеш, може да е много весело, но само ако не му позволиш да се изпразни в устата ти. По-гнусно е от лук — ще ти е гадно с дни!

Изчерпала всички инструкции, Олимпия реши, че следващото нещо, за което трябва да се погрижи, е външният вид на Лъки.

— Ей, ама ти си била страхотно маце — възкликна Олимпия, след като беше гримирала Лъки и беше сресала косата й назад.

Лъки се погледна в огледалото. Ушите й зашумяха от вълнение. Наистина изглеждаше страхотно — поне на деветнайсет, или двайсет. Какво ли щеше да каже Марко, ако я видеше сега?

— Мисля, че е време да си вдигаме апетитните дупета през прозореца — и в селото! — пое инициативата Олимпия с дяволита усмивка. — Да видим как си усвоила учебния материал!


Не мина много време и Джино Сантейнджело стана редовен гост на снимачната площадка, където снимаха новия филм с Мирабел Блу. Пристигаше със своя лъскав червен „Кадилак“, каран от шофьор. За тази кола се говореше, че е подсилена със стоманени плочи и че затъмнените стъкла са непробиваеми за куршум. Слизаше, съпроводен от двама души охрана, които вървяха от двете му страни, сядаше на специален стол и наблюдаваше как работи госпожица Блу.

А тя представляваше гледка, заслужаваща наблюдение. В началото не беше убедителна, запъваше се, бяха принудени да снимат една сцена няколко пъти… Но постепенно, когато усвои добре ролята, беше наистина омайваща.

Мирабел Блу. Родена Мери Белмонт. Дошла в Холивуд на шестнайсет години и спечелила конкурс за таланти. И една година гладуване. После помъдря и за да оцелее, започна да използва природните си дадености, а не таланта си. Омъжи се за врял и кипял в киното каскадьор, който започна да я напътства, да й помага. Той я предпази да не стане една от курвите, обслужващи онези, които подбираха актьорите.

След това най-неочаквано звездата й изгря. И не просто изгря, а като метеор взриви небосвода на Холивуд. Славата не закъсня. Съпругът й беше забравен на втори план. Не беше подходящ за имиджа й. Мирабел добре го разбираше. Не беше глупава. А беше само на двайсет и една.

Джино я вкара в леглото си след втората им среща. Тя оправда очакванията му — беше добра, откъдето и да я погледнеш.

И той се почувства добре. Чукаше жена, за която половината мъже по света биха жертвали левия си ташак. А може би и десния.


Облечена в дрехите на Олимпия, Лъки се чувстваше някак странно. Полата й беше твърде къса, белите ботуши я стискаха, а пуловерът се впиваше в тялото й.

Двете момичета пристигнаха в селището на велосипеди. Бяха минали по познатия път — прозореца и дървото. Тази вечер Лъки привлече вниманието на всички към себе си. Ех, какво правят дрехите и гримът!

Лъки хареса едно момче на име Урси. Беше осемнайсетгодишен и говореше малко английски. След едно прилично и почтено пиене на кафе и общи приказки той я покани вежливо да излязат на разходка.

Олимпия й намигна и кимна. Предстоеше великият момент! Дали и тя можеше да го прави „почти“?

Урси я заведе в гората, свали сакото си, разстла го върху земята и без да промълвят дума, двамата седнаха. Той незабавно й се нахвърли, ръцете му започнаха да я опипват навсякъде.

Лъки се паникьоса, но моментално си спомни встъплението на Олимпия. Отблъсна го от себе си и каза спокойно:

— Защо толкова се разбърза, карай по-полека!

Думите й съдържаха обещание, което го задоволи. Той започна да я целува по устата със страстни, засмукващи целувки, които според нея не бяха нищо особено. Дори й стана гнусно. Затвори очи и стисна клепачи с надеждата, че по-нататък я очаква веселото. Така и стана. Ръцете му посегнаха към напъпилите й гърди. Е, всичко се нареждаше. Олимпия отново се оказа права — беше весело.

Урси вдигна пуловера й, но не съвсем развитите й гърди очевидно го разочароваха, защото миг по-късно пръстите му трескаво зашариха по-надолу и се заеха да разкопчават полата й.

— Не! — рязко го спря тя. — Искам да те видя.

Доволен от желанието й, той пъргаво скочи, разкопча панталона си и смъкна гащета. Пенисът му щръкна.

Лъки внимателно посегна към него и го обхвана в дланта си. Беше добре развито момче.

— Мили Боже! — възхитена възкликна тя. — Я виж ти!

Явното й одобрение възбуди още повече Урси и той изпадна в някакъв неконтролируем екстаз. Преди тя да проумее какво му става, той започна да го движи в ръката й и се изпразни.

Тя моментално отскочи встрани.

— Чакай де — възмути се тя, — ще ми опръскаш полата.

— Ох, миличка — изстена той на своя калпав английски, — ти хубаво, хубаво момиче!

Лъки се засмя. Почувства се някак особена. Силна. Поиска още.


Стивън, 1965

— Ти имаш проблем, Стивън, приятелю, и аз ще ти кажа в какво се състои. Твоят проблем, Стивън, е че нямаш никаква реална представа какво означава да си чернокож. Липсва ти черно самосъзнание — така говореше Дайна Мгумба, фанатично радикалната съпруга на Зууна Мгумба.

Зууна Мгумба най-после си беше намерил майстора. Беше се запознал с Дайна на една демонстрация за граждански права и се беше влюбил в нея. Беше се превърнал в изцяло нов човек.

Зизи, изтегната на дивана, се прозря широко и шумно.