— Нищо особено. Те са само едни хлапета.


По време на вечерята тишината потискаше всички около масата. Джино седеше в единия край — гневно замислен. Беше пратил дъщеря си в много специално, скъпо частно училище, а сега до него седеше една циркаджийка.

Лъки седеше от лявата му страна — сърдита и начумерена. Баща й не я беше виждал три месеца и вместо да й се зарадва и да й каже колко е пораснала, се нахвърли върху нея, започна да се заяжда и да й пили на главата, че изглеждала ужасно.

Дарио седеше срещу Лъки — с неподвижен поглед встрани, към Мирабел Блу, по-точно в нейните гърди.

Мирабел седеше срещу Джино. Долната й устна потреперваше от време на време. Изобщо не се опита да подхване някакъв разговор. Знаеше, че хлапетата ще я намразят.

След вечеря станаха и се разотидоха.

Дарио опита да се присламчи към Лъки, но тя направо го изгони. Качи се в стаята си, заключи вратата и се разрева. Рева цял час. Когато се посъвзе, вдигна телефона и поръча разговор с Олимпия в Гърция.

— Помагай! — примоли се Лъки, щом се свързаха. — Можеш ли да ме поканиш да ти дойда на гости и да остана при теб през лятото?

— Никакъв проблем — каза Олимпия. — Поне ще си поживеем. Ей, ще го ударим на живот!


И го удариха на живот. Още от първия ден.

Димитри Станислопулос, бащата на Олимпия, живееше на изумително красив гръцки остров като владетел. В неговата резиденция, обляна от лъчите на южното слънце, имаше много гости, които прекарваха във веселие и забави времето си — ту в разкошната вила, ту на яхтата му. Бяха прекалено ангажирани със себе си, за да кажат „добре дошла“ на едно момиче, независимо, че е най-добрата приятелка на Олимпия. Небрежно протегнатите им ръце не означаваха нищо.

— Бедата с приятелите на татко е, че всички са много стари! — изхили се Олимпия. — Но са фрашкани с мангизи. Какви са приятелите на твоя баща?

За миг Лъки се изкуши да й каже истината. Приятелите на татко й ли? Най-известните гангстери на Америка. Мъжете с най-незавидна репутация в Съединените щати. Спомни си обаче своето обещание: никога и пред никого да не разкрива истинското си име. Сви рамене.

— Стари. Досадни.

Олимпия кимна с разбиране.

Две седмици лежаха на плажа, караха водни ски, гмуркаха се с водолазни костюми.

— Толкова добре се чувствам, че чак ми става лошо! — оплака се в края на втората седмица Олимпия. — Хайде довечера да се качим на Рива и да слезем на континента. Да си намерим компания и да направим нашия секс.

Лъки се съгласи. Сякаш бяха минали години, откакто не бяха правили „почти“. Всичко Освен беше техният девиз.

— Какви две малки девственици сме ние — кикотеше се Олимпия след един техен платоничен, но осезателен сеанс с две момчета — и искаме да си останем такива!

Когато „Рива“ трябваше да отплува към материка, двете се качиха на яхтата. Щом слязоха на брега, намериха си двама местни рибари. След бъбренето и закачките, пийнаха малко и се усамотиха наблизо — в обезлюдената плажна ивица.

Лъки легна на пясъка и се отдаде на блаженство. Целувките бяха мно-о-ого приятно забавление. После едрите груби ръце на младежа опипаха гърдите й. Той знаеше само няколко думи на английски, но двамата и без думи се разбираха много добре. След още малко, когато ръцете му нетърпеливо се заеха с панталона му, тя го спря. Преди той да разбере какво става, тя извади надървения му инструмент и се зае с него опитно и без много да се помайва.

Не го пусна, докато не се изпразни. Едва тогава му позволи да свали гащичките й. Легна с разтворени крака, а пръстите му постепенно я изкачиха до върха.

Съвършеният начин да се прави любов. Никакви рискове. Никакви проблеми.

Лъки се смееше, докато обличаше дрехите си.

— Какви две малки девственици сме ние…


Постепенно Джино разбра, че Мирабел не е искрена с него. Това го вбеси. Дискретно се поинтересува и научи, че в живота й има друг мъж. Някакъв сенатор във Вашингтон. Популярен политик с щастлив брак. Но най-важното нещо, което научи, беше, че госпожица Блу е под постоянно наблюдение на ФБР.

Джино разкри всичко това постепенно, частица по частица. Беше потресен. Но Мирабел наистина беше по-специална за него. Не искаше да я унищожава.

В една ясна септемврийска утрин той взе самолета за Вашингтон. Щом пристигна, телефонира на сенатора и си уговори среща — конфиденциална.

Сенатор Питър Ричмънд изглеждаше — макар и четирийсет и пет годишен — привлекателен по един чаровен, хлапашки начин. Нищо от живота не му беше чуждо. Имаше привлекателна жена, четири здрави и бодри деца и стига някоя фуста да му намигнеше, чукаше на поразия. Мирабел Блу обаче направи нещо повече от едно намигане. Беше се появила на парти по случай основаването на някаква благотворителна фондация във Вашингтон. После беше отправила детински сините си очи към него и го беше покорила до такава степен, че той започна постоянно да пристига в нейната гримьорна. След първото вълшебно чукане двамата започнаха да се срещат два-три пъти месечно в различни градове на Америка.

Мирабел обичаше да се чука с известни политици.

Питър пък обичаше да чука филмови звезди.

Джино не обичаше нито едното, нито другото.

Той говори с Питър Ричмънд внимателно и вежливо, с мек тон, сякаш двамата бяха приятели от детинство. И до края на срещата станаха такива.

Сенатор Ричмънд беше изумен, когато научи за любовното съжителство между Мирабел и Джино Сантейнджело. Беше безкрайно благодарен на Джино, че го е предупредил. Каква пукотевица само щеше да се вдигне в пресата, ако се разчуеше за това! Мирабел Блу да ощастливява с благоволението си едновременно сенатор и гангстер! Ама че ситуацийка!

Естествено не сподели мислите си с Джино. Кимаше, слушаше и благодареше. Джино от своя страна подчерта, че е безрезервно готов напълно да подкрепи Питър, ако той евентуално реши някога да се кандидатира за президент.

Джино отлетя обратно за Лос Анджелис щастлив, доволен и усмихнат. Би могъл да е полезен на Питър Ричмънд. Той, от своя страна, също можеше да бъде полезен на Джино. Всичко беше уредено. Не се наложи да му показва нито снимките, нито магнетофонните ленти. Джино потупа кафявия плик в джоба си. Засега щеше да го остави в касата заедно с връзката пожълтяващи вече писма на сенатор Дюк.

Тях нямаше да ги използва… Никога… Сенатор Дюк беше починал преди седем години. Но Джино продължаваше да пази писмата. Спомен от миналото.


Вече отново в Л’Евие, Лъки прочете във вестниците, че Мирабел Блу е направила опит да се самоубие. Джино й телефонира, за да й каже за техния годеж, състоял се преди шест седмици. Беше закъснял с новината. Беше я чула в новините по телевизията. Как е могъл да го направи? Плака през цялата нощ. Олимпия се пъхна при нея в леглото и утешително я прегърна.

— Какво се е случило, миличка? — залюля я в прегръдката си тя. — Какво?

Лъки не можеше да й каже. Силно се притисна в приятелката си и двете неусетно започнаха да се галят.

Меки гърди. Твърди зърна. Топли бедра. Влага…

Взаимните им ласки ги доведоха до оргазъм и после двете заспаха прегърнати.

Рано сутринта Олимпия се измъкна от леглото. По някакво негласно споразумение и двете не проговориха никога нито дума за случилото се. Просто се беше случило. Беше приятно. Но не беше нещо, което някоя от тях пожела или изпита нужда да повтори.


Стивън, 1966

Стивън и Зизи се ожениха в една мразовита февруарска утрин. Зизи беше облечена в яркочервена минипола, черно кожено сако и високи черни ботуши.

Кумува им Джери Мейърсън. Зууна и Дайна бяха свидетели. От страна на младоженеца. Зизи не беше поканила никого. Беше заявила, че няма никакво семейство, а приятелите й… нямали такова съществено значение за живота й.

Сватбената церемония в Сити хол беше кратка. След това малобройните участници в нея отидоха на бар, където Джери поръча шампанско, а Зизи изтанцува някакъв импровизиран танц с притеснения Стивън. Първата им семейна кавга се разгоря четирийсет и пет минути след сватбената церемония. Никой не се изненада обаче. Стивън и Зизи, които живееха заедно почти от година, постоянно се биеха. Изненадата беше, че се ожениха. Обясняваха си го с това, че противоположностите се привличат.

Джери беше изгубил седмици да увещава Стивън да се откаже.

— Какво ще спечелиш? — питаше го той. — Сега имаш всичко. Защо ти трябва да се заробваш?

Стивън свиваше рамене.

— Не знам, Джери… тя го иска.

— Ама разбира се, че тя го иска. Те всички го искат. Ти защо се предаваш?

— Слушай, мен донякъде също ме привлича тази идея.

— Глупости!

— Така е, повярвай ми.

— Глупости!

Стивън не искаше да сподели с Джери истинската причина, поради която се женеше. А тя беше, че Зизи го заплаши, че ще го напусне, ако не се оженят.

— Щом ме искаш, ожени се за мен — беше му казала тя. — Защото, миличък, ако ти не го направиш, кандидати да го сторят дал Бог…

Той й повярва. Мъжете винаги я оглеждаха от глава до пети по улиците. Проследяваха я с поглед, мислено я събличаха. Тя, изглежда, нямаше нищо против. Дори й харесваше, ако трябва да си признае истината. Ако бяха женени, разсъждаваше Стивън, тя щеше да приключи с тези безкрайни флиртове и да си седне на задника. Може би едно бебе щеше да я укроти. Ако Зизи беше бременна, другите мъже нямаше да я заглеждат.

Само мисълта за друг мъж предизвикваше яростна ревност у Стивън. Това го плашеше. Знаеше, че Зизи може да възпламени непознати страсти в душата му — страст, гняв… — което само по себе си представляваше потенциална опасност. Отношенията им бяха непостоянни и непредвидими. Той се надяваше, че един брак ще ги подреди и стабилизира. Ще ги успокои.

Грешеше. Разбра го още през медения им месец. Зизи, в мрежести бикини, които не оставяха нищо на въображението, излагаше тялото си на показ до басейна край хотела. В курорта, който бяха избрали в Пуерто Рико на Големите Антили, тя сякаш плуваше в свои води и всяка минута за нея беше истинско удоволствие.

За Стивън не оставаше друго, освен да я гледа, изпаднал в безсилна ярост, докато тя въртеше задник наляво и надясно и флиртуваше нагло с всеки срещнат мъж — от спасителите на плажа до поглеждащите я многозначително американски туристи — пред очите на недоволните им съпруги.

Двамата за първи път бяха заедно на почивка. Той не издържа и й каза, когато се върнаха в стаята си.

— Прекалено се разголваш. Когато излезе от басейна, все едно беше гола — зърната и дори космите ти долу се виждаха.

— Оу, Господи! — провлечено изговори тя. — Само не зърна и косми!

— Не се шегувай с това.

Тя смъкна бикините си под ханша и ги остави свободно да паднат на пода.

— Съжалявам, миличък, прав си — обърна се с лице към него и го доближи с предизвикателна походка, разлюляла похотливо гърдите си.

Въпреки че беше ядосан, веднага се възбуди. Тя му действаше точно така. Винаги.

Зизи бавно постави пръст върху устните си и го облиза. После размаза влагата от пръста по зърното на едната си гърда, стисна го с пръсти и го завъртя бавно.

Той гледаше как зърното наедрява, настръхва и се втвърдява. Беше правил любов с нея стотици пъти, но тръпката, очакването бяха все така силни както първия път.

Как можеше да й се сърди? Беше гадна флиртаджийка, но захванеше ли се с оная работа, беше негова — единствено негова — и това наистина му стигаше.


Кери научи всички подробности за сватбата от Джери Мейърсън. Джери беше добро момче. Тя го хареса от мига, в който Стивън го беше довел у дома — тогава и двамата бяха шестнайсетгодишни хлапаци. С течение на годините Кери внимателно наблюдаваше израстването на Джери от неугледен юноша в преуспяващ млад адвокат. Той я наричаше Кери, никога не пропускаше да се отбие поне веднъж седмично и таеше в душата си потайно влечение към нея, което и двамата прекрасно усещаха, но старателно избягваха да споменат.

Кери се чувстваше поласкана. Беше на петдесет и три години и фактът, че я ухажва мъж, достатъчно млад да й бъде син, я ласкаеше.

Тя наистина изглеждаше изключителна. Беше личност от висшите кръгове на нюйоркското общество. Другите жени й завиждаха. Отнасяха се обаче към нея с уважение, търсеха мнението й по всякакви въпроси — от грима до обзавеждането.

Често се питаше какво ли би се случило, ако всички те научеха истината за нея. Щяха ли тогава мненията и идеите й да бъдат уважавани? Щяха ли благотворителните комитети да я молят да бъде техен патрон? Щяха ли дизайнерите да се надпреварват да облича техните модели?

Невъзможно.

Колко странен беше животът. Кой би си помислил, че до сегашните си позиции в обществото е стигнала след толкова много премеждия. И Стивън. Гордееше се с него. Беше станал първокласен адвокат, макар че държеше да работи като обществен защитник. Печелеше добре, но това беше нищо в сравнение с парите, които би могъл да печели, ако започнеше частна практика. Беше готова да го финансира, но когато му предложи, той глухо отказа.