По-късно му позволи да прави любов с нея. Не беше лош… прояви ентусиазъм… Но не беше Джейк Момчето. Никой не беше като Момчето…


Натрапчивото пикиране на един комар около ушите й принуди Лъки да отвори едното си око. Трябваше да мине време, за да се ориентира къде се намира. Най-после си спомни.

Изпълзя от леглото, нахлузи бикините си и някаква стара риза. Откри Олимпия в голямата спалня на собственичката — гола, изтегната в отпусната, небрежна поза. До нея спеше Уорис. Лежеше по корем и това даде възможност на Лъки да огледа стегнатия му мускулест задник. Наистина имаше страхотен задник!


През следващите няколко дни Уорис стана неизменна съставка от пейзажа на вилата. Олимпия се бе влюбила и нямаше никакво намерение да го пусне да си ходи.

Като ги гледаше заедно, Лъки изпитваше ревност, но не можеше нищо да направи по въпроса. Затова си лежеше край басейна, насочила цялото си внимание да добие тен и да размисля дали Джино вече я търси.

Недалеч от къщата имаше малко селце, откъдето си купуваха топли франзели, прясна шунка, сирене и всякакви плодове.

— Мога да си живея тук до края на света! — въздишаше замечтано Олимпия.

— А на мен вече ми писна.

— Вземи колата тогава и иди да се повеселиш.

— Знаеш, че не мога да карам — възрази ядосана Лъки.

— Научи я да кара, мило мое котараче — помоли Олимпия новопридобития си любим.

Уорис действаше внимателно. Не трябваше да прибързва и да направи грешен ход. През трите дни във вилата се беше убедил, че тя е наистина много богато момиче. Беше научил и фамилията й — Станислопулос. Име, сравнявано с това на Онасис. Освен това беше много палава. И след като бе преодолял първоначалното й отвращение към ебането, тя беше започнала да подскача в леглото и да се нахвърля лакомо върху него като индианец към уиски. Учеше я на всичко, което сам знаеше, а тя поглъщаше жадно уроците му. Естествено присъствието на приятелката й пораждаше някои неудобства. Той не харесваше Лъки. Тя пък не харесваше него. Да я научи да кара, щеше да е един чудесен начин да се отърве от тая досадница.

Лъки усвои техниката на управление още през първия половин час. Изпълнена с увереност, тя откара Уорис обратно във вилата, остави го и седна сама зад волана. Откри, че страшно си пада по шофирането. Усещането за ускорение при натискане педала на газта беше наистина откритие. Тръгна с колата в източна посока, към Италия, и стигна Сан Ремо. Там паркира и се разходи няколко часа. После се върна обратно във вилата по крайбрежния, лъкатушещ път. Влезе в къщата в полунощ в приповдигнато настроение.

Олимпия и Уорис танцуваха бясно под звуците на румба от радиото. Олимпия беше по бикини и високи токчета. Уорис беше прилично облечен в широк летен панталон и риза. Танцуваха сериозни. Големите гърди на Олимпия се полюшваха апетитно, демонстрираха цялото си великолепие. И двамата бяха дрогирани. Уорис беше свил последната от своите цигари с „Акапулко Голд“ и марихуана.

— О, ти си се върнала — изкикоти се Олимпия. — Мислехме да се издокараме и да се спуснем до казиното. Искаш ли да дойдеш с нас?

— И още как — побърза да се съгласи Лъки.

— Тогава се преобличаме! Сигурна съм, че леличка има в гардероба си нещо, което ще ни свърши работа.


Пипа Санчес беше бясна. Не стига, че Уорис Чартърс изчезна, но отмъкна със себе си и шестте ксерокопия от любимия й сценарий. Направо ужас! Заради това заслужаваше да му се резнат ташаците!

Пипа реши да остане в Кан, докато не го намери. Подлецът се криеше някъде. Вероятно се спотайваше, докато се увери, че е заминала, за да може безпрепятствено да присвои скъпоценната й собственост. А щом веднъж беше постъпил като боклук, значи въобще си беше боклук. Трябваше да го надуши досега. Момчето я беше учило: „Винаги надушвай опасността, когато те доближава. Така ще можеш да я избегнеш.“ Как обаче се беше случило така, че той самият не можа да надуши опасността…

Всичко да върви на майната си! Пипа облече най-впитата, най-сексапилната си червена рокля. Дръзко излезе в града с един боливийски бижутер, с когото се беше запознала. Ако той беше толкова богат, колкото изглеждаше, навярно можеше да се заинтересува от нейния сценарий и да инвестира във филмовата продукция.


Облечени от глава до пети в дрехи на лелята, Олимпия и Лъки седяха в белия „Мерцедес“, който с рев хвърчеше по улиците на Кан, управляван от Уорис.

— И аз трябва да се преоблека — каза той. — Ще ви оставя двете в „Синия бар“ и ще се върна след десет минути.

— Защо да не дойдем с теб?

— Защото така е по-добре.

Нямаше никакво намерение да им позволи да видят долнопробната дупка, в която беше отседнал. Освен това искаше да си събере партакешите и да натовари двата куфара в багажника на колата. Искаше максимално да се възползва от създалата се ситуация.

— Добре де — сърдито каза Олимпия. — Но ако видя някой по-готин от тебе, не очаквай да ме завариш тук, когато се върнеш.

— Десет минути. Наблюдавай я, Лъки.

Лъки слабо се усмихна, по-скоро само разтегна устни. Да наблюдава Олимпия! Господи! Щеше сама да грабне първия що-годе приличен тип, който се залепеше за тях и да накара Олимпия да напъха езика си в гърлото му. Само и само да се отърве от тоя мухльо, когото намразваше все повече и повече.

Той ги настани на една маса, поръча им пиене и изчезна.

— Хей — каза Лъки, — виждаш ли оня, ей там? Не сваля поглед от теб.

Олимпия веднага налапа въдицата.

— Къде? — попита бързо тя и изпъчи гърди.


Джино, 1966

Джино лежеше в голямото кралско легло в спалнята на своя апартамент в „Мираж“ и гледаше как момичето се облича. Беше много слаба. С дълги крака, кокалести рамене и тъничка талия. Не разбираше защо е избрал точно нея. Въобще не беше неговия тип.

Докато нахлузваше роклята си, тя обърна глава към него и го погледна право в лицето. Така загледана, оправи деколтето и придърпа гънките върху малките си гърди.

— Беше чудесен — каза с тих, доволен глас. — Кога ще те видя пак?

Едва сега се сети защо я беше избрал. Имаше нещо особено в сините й очи, нещо тъжно, невинно… И вече не толкова невинно, когато я обладаваше в леглото. Беше пълзяла върху него — навсякъде. Пръстите и устните й бяха като нашествие на мравки, а горещият й език беше облизал всеки сантиметър от тялото му.

Жени. Бяха се променили. Той не беше целомъдрен, о не, дори не претендираше. Но техните сексуални претенции ставаха все по-свободни и… нелепи. Една такава алчна жена можеше да ликвидира и най-тръпнещия в очакване надървен хуй.

— Ето, вземи — каза той и й подаде плик, който взе от чекмеджето на нощното си шкафче. — Това е за теб. Купи си някакъв малък подарък.

— О! — възкликна тя, след като деликатно претегли плика, като го премести от ръка в ръка. — Нямаше нужда.

Знам, че нямаше нужда, помисли си той. Но за мен има. Защото така ще се отърва от теб без никакви усложнения.

— Е, вземи ги, забавлявай се — великодушно каза той.

Тя се облече напълно и застана до леглото. Цялата излъчваше очакване. Но той искаше само едно — по-бързо да си тръгне.

— Виж, още не е късно, а си много красиво момиче. Ще се обадя на моя управител да ти запази маса за нощното шоу на Тайни Мартино — за сметка на заведението, разбира се, приеми го като подарък от мен. Ще ти хареса. Можеш да поканиш някой приятел.

Веднага щом тя излезе, Джино стана, направи малко физически упражнения, взе си душ и грижливо се облече. После позвъни на Марко по специалната вътрешна линия.

Марко се появи точно след три минути. Едно от най-добрите му качества беше, че винаги, когато го потърси, е под ръка. Заедно с безусловната му лоялност, която не можеше да се купи с никакви пари. Марко беше повече от роднина. Това означаваше много за Джино. Неотдавна го беше издигнал в управител на „Мираж“. Искаше да бъде най-добрият. Когато дойдеше време, щеше да остави „Маджириано“ в ръцете на Марко.

— Какво ново? — попита Джино.

— От всичко по малко. Тайни Мартино проигра заплатата си на рулетката. Японският бизнесмен вече ни дължи седемдесет и три бона. Изпратих четири проститутки в апартамента на съдията — точно както ти нареди. Нормална нощ.

Джино се усмихна доволен. Освен разнообразните му бизнес интереси, свързани с хотела, „Мираж“ беше любимото му място. Тук се чувстваше най-добре и най-спокойно в Лас Вегас.

— Съпругата на сенатор Ричмънд нанесе ли се вече?

— Още не. Апартаментът е готов. Всичко останало е уредено — четири дузини жълти рози, най-добрият професионален тенисист ще бъде в готовност утре през целия ден.

— Добре.

Все пак стана му приятно, когато се увери, че за Бети Ричмънд ще се погрижат добре. Забавляваха го и бдяха над него като кралска особа в нейното имение в Джорджтаун и сега искаше да се реваншира. Дали му се искаше да спи с нея, или не — това беше съвсем отделен въпрос. Физически тя не му допадаше. Но в леглото, с ония силни крака, обвити около тялото му, оная пулсираща мускулеста катеричка… Исусе Боже! Получаваше ерекция само като се сетеше за това. И толкова скоро след мъничката госпожичка — Как-Й-Беше-Името. Не беше зле за мъж, който след две седмици навършваше шейсет години.


Бети Ричмънд беше посрещната като кралица. Синът й Крейвън се суетеше около нея.

Влязоха в апартамента, предшествани от носачите с петнайсет куфара.

— Хм — изсумтя тя, докато обикаляше из стаите и отваряше прозорците. — Най-голямата безвкусица, която съм виждала някога.

— Да, майко — съгласи се Крейвън. — Безвкусица.

— Просто вони на вулгарност.

— Права си.

— Златни кранове, представи си!

— Ужас!

— Е, какво друго можеше да се очаква…


— Тя пристигна — обяви Марко.

Джино кимна. Беше пристигнала един ден по-късно, но все пак беше дошла.

— Какво прави?

— Играе тенис. Разби професионалиста като коте в дирек.

— Шегуваш се!

— Има удар за милиони!

Джино се засмя.

— Съобщи й от мое име, че я каня на вечеря. Може да дойде тук в шест и половина.

— Добре, шефе.

След малко Марко се върна. Съобщи на Джино, че госпожа Ричмънд е благодарна за любезната покана, но вече имала уговорка за вечерята. Затова предлага да се срещне с него по-късно, например в десет.

Джино побесня. Тя пристигаше тук да му иска услуга и си позволяваше да го разиграва. Направо не беше за вярване!

— Кажи на госпожа Ричмънд, че в десет часа не е удобно — строго каза той. — Ако иска, в единайсет.

Марко излезе и отново се върна. Госпожа Ричмънд приела. Единайсет часа. В нейния апартамент.

— Добре — изстреля Джино, — но не в нейния, а в моя апартамент.


Бети Ричмънд пристигна в дванайсет и пет. Атлетична, със слънчев загар. Беше облечена в синя рокля, а пухкавата й коса беше сресана назад и прихваната със синя панделка.

— Извини ме за закъснението — с разиграно съжаление започна тя, — но тук е фантастично. Просто не знаеш на кого можеш да попаднеш.

Той кимна и хвърли многозначителен поглед към часовника си.

— О, надявам се, че не съм те накарала много да чакаш — този път в гласа й се прокраднаха нотки на загриженост. — Не е ли много късно да обсъждаме служебни въпроси? Не би ли предпочел да се видим утре, на закуска?

— Не, не е късно — рече Джино. — Говорих с Тайни Мартино и той ми каза, че може би — точно така се изрази, представи си — може би ще го направи.

— О, сигурно ще го направи — безгрижно каза тя.

— Казах може би…

— Няма значение. Ще го направи. Тази вечер се видях с него — какъв очарователен мъж — категорично ми обеща!

Джино се намръщи. Исусе Боже! За какво тогава се бъзикаше с него. Та тя можеше да организира всичко сама. Прииска му се въобще да не й беше обещавал тази проклета гала вечер за нейната шибана благотворителност.

В седем сутринта телефонът в спалнята му иззвъня и го събуди. Търсеха го по личната линия, която се използваше единствено от няколко най-близки съдружници и приятели. Само при нещо спешно, при внезапно възникнала неприятност.

Беше Коста. Звънеше от Ню Йорк.

— Джино, имам лоши новини.

— Какви?

— За Лъки. Избягала е от училището.

— Господи!

— Оставила е бележки.

— И какво пише в тях?

— Нищо особено, да не се безпокоим, тръгвала за Ел Ей.

— Исусе Боже!

— Уредих всичко с училището. Ще мълчат. Разбраха ме.

— Е, това е нещо.

— Какво искаш да направя?

— Не знам… По дяволите! Това побъркано хлапе! — за миг се замисли. — Виж какво, най-добре не прави нищо. Изчакай. Ще се кача на самолета и ще поговорим, когато дойда при теб.

— И аз мисля, че така е най-добре.

— До скоро — затвори и въздъхна. Лъки. Голяма беля беше това момиче. Искаше му се да й нашари задника. И щеше да го направи. Когато я намерят, разбира се.