Сенаторът я удостои с енергично ръкостискане, докато госпожа Ричмънд я огледа от главата до петите. После някакъв висок мухльо изникна зад гърбовете им.

— А това е Крейвън Ричмънд — добави Джино. — Той ще се грижи за теб тази вечер.

Преди Лъки да успее да разбере какво става, Джино отстъпи и Крейвън Ричмънд се разположи на неговото място на масата.

— Няма ли да седиш тук, татко? — някак глупаво произнесе тя.

— По-късно ще дойда, хлапето ми. Забавлявай се.

Е, тя си знаеше, че всичко е твърде хубаво, за да бъде истина.


Прекрасно започналата вечер се обърна в пълна досада. Ега ти шибаната веселба! Да седи с часове сред тия дъртаци и с едно око постоянно да поглежда към Джино, който седеше на централната маса с най-важните гости, а с другото да претърсва навалицата за Марко, който въобще не се появи. Можеше ли обаче да му държи сметка? Шоуто беше адски тъпо. Никакви рокзвезди, никаква хубава музика. Само тъпите величия от времето на баба ми, на които Лъки въобще не искаше да обърне внимание, но пък публиката припадаше от възбуда и ги засипваше с аплодисменти.

И Крейвън Ричмънд до нея. Внимателен. Вежлив. Д-о-с-а-д-е-н! Беше от типа момчета, за които тя и Олимпия имаха пълна торба с определения — смотан, загубен, тъпак… нищожество.

След шоуто вечерта продължи с парти в тесен кръг, на което домакин беше Джино. Крейвън се беше лепнал за нея и тя не можа да приближи до Джино. А когато видя Марко да разговаря с някакво момиче, беше готова да убива. Повече не издържаше. Трябваше да се махне оттук.

— Чувствам се уморена — каза тя на Крейвън.

— И аз.

— Мисля да отида да си легна.

— Позволи ми да те изпратя до асансьора.

Позволи ми да те изпратя до асансьора! Искаше й се да изпищи.

Крейвън я изпрати до асансьора.

— Какво ще кажеш за малко тенис утре сутринта? — попита вежливо той.

— Не знам по кое време ще стана.

— Ами… ще ти се обадя в десет. Тогава ще се уточним.

— Аз… — не можа да измисли никакво извинение.

Той се наведе и целомъдрено я целуна по бузата.

Беше висок. Истински мухльо.

— До утре — каза той. — Не се притеснявай, всичко ще се уреди.

Тя влезе в асансьора и бързо натисна бутона за своя етаж. Ама че мижитурка! Какво си въобразяваше с неговото: „Не се притеснявай, всичко ще се уреди.“ Идиот. Зарече се никога повече да не попада в неговата компания.

Горе, в своята стая в апартамента на Джино, тя бързо се съблече и захвърли отвратителната розова рокля на пода. После я изрита в един от ъглите и започна нервно да крачи из стаята само по бикини. Никога не носеше сутиен — първо, защото нямаше какво толкова да сложи в него и второ, защото мразеше да я стяга някъде. Застана пред огледалото на тоалетката и се опита да ходи като момичетата от едно шоу, което беше гледала. Това я развесели и тя започна да се кикоти. Представи си как използва прелестите си, за да си изкарва прехраната. А какво става, когато тези прелести остареят и вече не стават за нищо?

Претърси чантата си и откри едни мръснобели дънки и тениска. Бързо се облече. Беше едва дванайсет и половина. Нейната първа нощ в Лас Вегас. И нейният рожден ден. Изобщо нямаше намерение да си ляга.

Взе една банкнота от двайсет долара от нощното шкафче в стаята на Джино, набута няколко възглавници под завивката на леглото си — все едно че спи — пъхна ключа от апартамента в джоба на дънките и излезе.


В два и петнайсет Джино целуна Бети Ричмънд по двете бузи и стисна ръката на Питър Ричмънд.

— Отивам да си легна.

— Беше чудесна вечер — каза Бети. Беше бодра и направо сияеше.

— Наистина — съгласи се Питър и потупа Джино по рамото. — Надмина всички очаквания.

— Да — съгласи се скромно Джино. — Мисля, че всеки прекара добре.

Горе, в апартамента, той свали сакото си, поразхлаби вратовръзката, наля си бренди и седна за малко на терасата. Приятно му беше да погледа изпъстрения с блещукащи неонови светлини град. Вечерта беше чудесна. Всичко се разви точно според плана му.

Беше разочарован, че Лъки си отиде рано, дори без да му каже „лека нощ“. Странно хлапе. Вероятно се беше уморила от толкова вълнение. Беше я видял да излиза с Крейвън и затова, малко след като той се върна в залата, се приближи до него и го попита:

— Добре ли е Лъки?

— О, да, сър. Само е малко уморена.

— Не ме наричай сър, звучи ми някак много официално.

— Съжалявам, сър… ъ-ъ, господин Сантейнджело.

— Джино.

— Да, сър.

Джино тихо се приближи до стаята на Лъки, открехна вратата и надникна. Тя спеше. Успокоен се върна в своята стая, съблече се и си легна. След няколко минути заспа.


— Ти, разгонена кучко! — яростно изръмжа мъжът. — Или се събличай, или ще те оправя, както аз си знам! Разбра ли, шундо!

Мъжът я бе приклещил плътно до тухлената стена на паркинга на „Мираж“. Грешката изцяло беше нейна. Беше го срещнала в някакво забутано заведение и двамата бяха прекарали няколко часа в игра с монетните автомати, обикаляне на евтини барове и игрални зали в централната част на града, където тя бе спечелила двеста долара. Когато той й предложи да я откара до хотела, вече бяха стари приятели. Той паркира колата си и бяха започнали да се натискат. Тя не възрази. Приличаше на Марко. Беше й приятно с него. А и толкова отдавна не беше правила „почти“.

Когато нещата в колата напреднаха и стана напечено, тя изскочи навън. Но той я последва, хвана я и я притисна до стената.

Панталонът му вече беше разкопчан и той търкаше надървения си пенис в краката й. С едната си ръка опипваше грубо гърдите й под тениската, а с другата се мъчеше да смъкне дънките й.

— Ще престанеш ли? — процеди тя през зъби.

Не беше уплашена. Беше ядосана.

— Слушай, путко, не можеш така да ме възбуждаш, да ми го надървяш и да ме зарежеш с щръкнал хуй. По никакъв шибан начин!

Раздра ципа на дънките й и ги смъкна надолу. Пръстите му се навряха между краката й. Започнаха да търсят и да я опипват.

Времето й изтичаше. Трябваше да се задейства по-рано, но беше изпила доста чаши евтино вино. Тя събра всичките си сили и му приложи специалитета си — рязко заби коляното си в топките му.

Той нададе сподавен, агонизиращ вой и я пусна.

Лъки се затича, като вдигаше дънките си. Шибан негодник! Ако беше свестен и разбран, щеше да наведе глава над него и после щеше да му позволи да направи същото.

Беше четири часа сутринта, но около хотела все още беше оживено. Пристигаха и заминаваха коли. Подпийнали мъже и жени напускаха хотела — едни брояха печалбите си, други оплакваха загубите си.

Тя пооправи дънките си. Успя някак да вдигне ципа им, но копчето беше безвъзвратно скъсано. Пусна тениската си върху тях и се промъкна през входа. Бързо мина покрай казиното в единия край на фоайето и се шмугна покрай стената с намерението незабелязано да се добере до задния асансьор.

— Лъки?

Тя се направи, че не е чула.

— Лъки! — гласът прозвуча по-близо, една ръка я хвана за рамото.

Тя се обърна с широко отворени, невинни очи.

Беше Марко!

— Ох! — въздъхна с облекчение тя. — Добре, че си ти!

Той гледаше към нея безкрайно учуден.

— Ти какво правиш тук?

— Ами… не можах да заспя. Излязох да се поразходя.

— Къде?

От нея лъхаше на прокиснало вино и застоял цигарен дим. Тя сви неопределено рамене.

— Наоколо.

— Знае ли Джино, че си излязла навън?

— Той спи — смело каза тя с надеждата, че е налучкала истината. — Не исках да го безпокоя.

— Ей, момиченце, ако той разбере, че си излизала…

Интонацията, с която изговори това „момиченце“ я накара да потръпне.

— Гладна съм — изтърси неочаквано тя. — Мога ли отнякъде да си взема сандвич?

— Ще поръчам да ти донесат горе.

Тя дръзко го изгледа.

— Аз нямам намерение да се качвам горе.

Той се почеса по брадичката. Замисли се какво да направи. Ако Джино се събудеше и откриеше, че я няма, щеше да подскочи до тавана. Къде беше скитосвала в крайна сметка? Изглеждаше така, сякаш се е била с някого.

— Добре. Ще ти направим сандвич. Ела с мен — отведе я в малкия коктейл-бар, настани я в едно сепаре, поръча на една сервитьорка сандвич и каза на Лъки, че ще се върне след малко.

После направи каквото трябва. Обади се на Джино по телефона.

Джино сънено избоботи:

— Кучи сине! И знаеш ли, по дяволите, къде е била?

— Не знам — спокойно каза Марко. — Ще се опитам да разбера, после ще я доведа горе.

Лъки го чакаше безметежно в сепарето, дъвчеше сандвича си и отпиваше жадни глътки кока-кола. Марко седна до нея.

— Страхотно е! — преливаше от ентусиазъм. — Ти и аз трябва по-често да си прекарваме така.


Марко се качи с нея до вратата на апартамента.

— Шшт! — прошепна Лъки, тихо се изкикоти, пъхна ключа в ключалката и го превъртя. — Не трябва да събуждаме Големия татко.

Изпита чувство на вина. Беше му неудобно, че е издал хлапето на Джино, но това беше за нейно добро.

— Бих те поканила вътре — продължи да се кикоти Лъки, докато отваряше предпазливо вратата, — но на него няма да му хареса. Е, ти би могъл да ме поканиш в твоята стая…

Беше правила много подобни опити. Беше му се пускала толкова пъти. Джино щеше да припадне, ако разбереше.

— Лека нощ, Лъки — бързо каза той и леко я побутна вътре.

— Хей, няма ли да получа целувка? — преди да успее да отстъпи, тя обви с ръце врата му и притисни устните си в неговите.

Той я отблъсна и забърза към асансьора.

Изведнъж Лъки чу гласа на Джино зад гърба си.

— Влизай, Лъки, трябва малко да си поговорим.

Застанаха един срещу друг. Баща и дъщеря. Само двамата. Сами.

Очите на Джино внимателно я огледаха. Не пропуснаха нищо — изцапаните дънки с наполовина вдигнат цип, раздърпаната тениска, разрошената коса.

— Къде беше? Някъде навън да се натискаш с някого?

Тя се изчерви.

— Какво?

— Ти за вчерашен ли ме мислиш, хлапачке? Мислиш си, че не разбирам какво става, защото съм стар, така ли?

— Съжалявам… — започна тя.

— Ни ми ги разправяй тия шибани съжаления! — избухна той. — Аз съм този, който трябва да съжалява. Кого си тръгнала да правиш на глупак, а?

Тя остана стъписана и от езика му, и от грубото му отношение към нея.

— Просто излязох да се поразходя — смутено обясни тя.

— Разходка, а? От разхождане ли дрехите са ти такива? На ръце ли си се разхождала, та целите са в синини?

— Един мъж ме нападна — призна тя намусено. — Бях на паркинга и той се нахвърли.

— Така ли? Като момчето в Швейцария, а? Просто се озова в стаята ти, съблече си дрехите, съблече и твоите дрехи и легна в леглото с теб. А на другото легло друго момче правеше същото с приятелката ти, а? Как нито една от двете не извика за помощ, а? Отговори ми, де!

Тя беше забила очи в пода.

— А Франция? — не млъкваше Джино. — В оная вила с твоята шибана приятелка. Колко мъже ви прекараха там, а? Колко, хлапачке? Или двете с твоята приятелка си деляхте оня сводник, който живееше там с вас, а?

— Не! — не се стърпя Лъки. — Не беше така.

— Няма да те слушам да ми дрънкаш врели-некипели, чу ли? — беше ядосан, не, беше извън себе си от ярост. Очите му смъртоносно чернееха, ръцете му трепереха от възмущение. — Дълго време мислих какво да направя с теб и вече реших как да постъпя. Трябва на колене да ми благодариш!

— Какво? — плахо прошепна тя. Каквото и да беше решил, тя щеше да избяга.

— Явно задникът ти е припарил и не можеш да задържиш гащите си върху него… иска ти се да се чукаш наляво и надясно…

Тя уплашено се сви.

— Е, ти си ми дъщеря, дъщерята на Джино Сантейнджело. Няма да допусна повече да си развяваш задника.

— Не се чукам… наляво и надясно — едва произнесе думата тя. — Не го правя. Честно, татко.

Той не й обърна никакво внимание.

— Ще те омъжа, хлапачке. Намерил съм ти съпруг и ще те омъжа. И всяко едно шибано чукане ще бъде в брачното ти легло. Никъде другаде — неочаквано закрещя като обезумял: — Ясно ли ти е? Ясно ли ти е?!

— Не искам да се омъжвам…

Той я удари. За първи и единствен път. През лицето. Много силно.

Шамарът му я завъртя и тя се строполи на пода.

В същия миг той дойде на себе си, спусна се към нея, повдигна я, притисна я към себе си и бързо започна да й говори:

— Извинявай, детко, съжалявам. Повярвай ми. Знам кое е добро за теб. Трябва да направиш това, което ти казвам. Трябва да се научиш да ме слушаш…

Тя се отпусна в топлата му прегръдка и сълзите рукнаха от очите й. Ухаеше приятно, много приятно. Ароматът на тате! Копнееше до болка за него. Беше готова да продаде душата си на дявола за любовта му. Защо не беше на пет годинки? Защо не беше жива нейната мама?

— Добре, татко, добре. Ще те слушам, ще го направя. Обичам те. Толкова много те обичам. Ще направя всичко, само да се разбираме — искаше вечно да остане в топлата му прегръдка и никога да не я напуска. Никога.