— Бихте ли си подали ръка? Моля ви — прошепна почти плахо свещеникът.

Морган беше прекарал половината от живота си да държи това момиче на разстояние от себе си. Пуснатата коса скриваше израза на лицето й, когато взе ръцете й в своите. Тя носеше венец от есенни цветя и замайващият им аромат смути сетивата му.

Докато свещеникът говореше ли, говореше, Морган изучаваше ръцете на Сабрина. Те лежаха хладни и гладки върху загрубялата му кожа, толкова крехки, че се боеше да не ги счупи с несръчните си пръсти. Пред вътрешния му взор изникна неканен образ — същите тези ръце се плъзгаха като меки пеперудени крилца върху горещата му плът, милваха го и го възбуждаха.

Сабрина произнесе своята клетва с ясен акцент и безстрастно. Когато пълните й устни се опънаха до болка, Морган изпита разкаяние. Ако при първата им среща я бе приел с отворени обятия, ако беше изсушил детските сълзи и бе приел приятелски протегнатата ръка, този ден щеше да бъде ден на радост — както за Камерънови, така и за Макдонълови. Вместо това той беше направил всичко, за да предизвика омразата й. Ако се съдеше по израза на лицето й, беше постигнал пълен успех.

Но може би още не беше късно да я спечели. Може би нежността беше най-доброто му оръжие, защото тя бе последното, което Сабрина очакваше от него. Тъкмо се поздравяваше за блестящата идея, когато свещеникът го подкани да каже клетвата си.

Морган произнесе със запъване непознатите думи и изпита див ужас, когато свещеникът го помоли да скрепи клетвата с пръстен. Той нямаше пръстен!

— Дръж, момчето ми — пошепна Дугъл и пъхна в ръката му годежния пръстен на Камерън. — Сега е твой.

Златото падна тежко в шепата му. Морган се взря като замаян в пръстена, който според него беше символ на всичко, което мразеше. Прекрасен пръстен, голям и толкова ценен, че целият му клан можеше да се изхранва в продължение на година. Рубинът блестеше като капка кръв. Кръвта на Макдонълови, столетия наред проливана от Камерънови. Първият му импулс беше да запрати пръстена обратно в самодоволното лице на Дугъл Камерън.

Но Сабрина вече му подаваше изящното си пръстче. Обзе го дива жажда за притежание. Нежност или не, тази нощ щеше да се случи нещо, което ги обвързваше повече от всяка клетва и всяко парче злато — и този път щеше да се пролее кръвта на Камерън. По-грубо, отколкото искаше, той сложи пръстена на пръста й.

Двамата се изправиха и свещеникът му даде позволение да целуне булката.

Морган едва не се изсмя. Сабрина затвори очи и лицето й се разкриви от страх. Очевидно очакваше да бъде жигосана пред лицето на цялото си семейство като законна плячка на Макдонъл.

Морган реши да използва най-доброто си оръжие още тук и сега. Пренебрегвайки заплашителните погледи на братята й, той взе лицето на Сабрина между ръцете си и впи устни в нейните. Изненадани от неочакваната милувка, те се отвориха. Целувката му беше обещание за бъдещи любовни радости. Когато се отдели от нея и видя замаяността и учудването й, той се почувства превърнат като с магия от чудовище в прекрасен принц.

Подобно на красавицата от любимата приказка на мама Сабрина се събуди от омагьосания сън и се видя омъжена за огромен варварин, който миришеше на слънчева светлина и бор. Тя се вгледа замаяно в гостената игла, която държеше наметката му.

— Какво ти е, момиче? — попита шепнешком той. — Никога ли не си виждала шило?

— Това… човешка кост ли е? — попита тя и плъзна пръст по иглата.

Устните на Морган докоснаха косата й и се мушнаха зад ухото.

— Да. Беше на първата ми жена. Честно ти казвам. Ужасно любопитно същество. Вечно си пъхаше пръстчетата там, където не им беше мястото.

Сабрина се отдръпна, готова да извика, но видя веселите искри в очите му, и сведе глава. Не беше свикнала да носи толкова тежък пръстен и изпитваше болка.

После ги разделиха. Сабрина падна в прегръдката на разплаканата си майка, Морган застана пред братята й, които го поздравиха със скърцащи зъби. Дугъл стоеше настрана, сияещ от бащинска гордост.

Раналд се възползва от бъркотията, грабна Енид в прегръдките си и я зацелува страстно. Морган се уплаши, че момичето ще падне в безсъзнание, защото изобщо не се възпротиви. Той сграбчи братовчед си за яката и го метна към вратата. Русичкото момиче остана пред олтара, объркано и задъхано.

— Ей, какво си се разбързал, по дяволите! — възпротиви се Раналд. — Още не съм целунал булката!

— Няма и да я целунеш — отговори сърдито Морган. — Не и докато съм жив.

Той излезе след Раналд, надявайки се да избяга от този варварски ритуал с необходимата доза гордост.

Надеждата му угасна, когато свещеникът застана на пътя му, подаде му перо и го съпроводи до подвързания в кожа регистър, разтворен върху олтарната маса.

— Тук, синко. Трябва да сложиш подписа си, за да узакониш венчавката.

Сабрина се изтръгна от прегръдката на майка си. Морган стоеше неподвижен пред олтара и стискаше перото в ръката си като бойна брадва. По врата му пълзеше червенина.

Веднъж вече го беше виждала в това състояние. В един дъждовен летен следобед Брайън му хвърли „Илиадата“ и настоя, че Морган също трябва да им почете. Сабрина се разсърди, защото брат й я беше подминал, но злото вече беше сторено. Морган захвърли книгата, избяга от музикалния салон и никога вече не се върна, освен по тъмно, когато никой не го виждаше. Сабрина обаче го видя и сега си спомни всичко.

Тя избута настрана слисания свещеник, застана до съпруга си и го дари с дяволита усмивка.

— Много е късно да си променяш мнението. Вече съм твоя законна съпруга.

Правейки се, че милва ръката му, тя освободи пръстите му, потопи перото в мастилницата и изписа името му, като водеше умело пръстите му. След това издърпа перото от ръката му и със замах изписа собственото си име.

С мрачно изражение Морган се наведе към книгата и огледа двете имена — едното написано грубо и недодялано, другото с елегантни извивки. Сабрина бързо посипа подписите с пясък, иначе той щеше да натопи носа си в мастилото. Венецът й се размести и скри едното й око.

Морган се изправи бавно. Сабрина усещаше любопитните погледи на гостите, затова запази сияещата си усмивка и се подготви вътрешно за унищожителната подигравка, която досега беше следвала всичките й опити да се сприятели с Морган.

Той наклони глава, погледна я изпод русите си вежди и внимателно намести венеца на главата й. По пръстите му полепна цветен прашец. Сериозната линия около устата не се разколеба нито за миг, но едното зелено око се затвори и отвори отново в знак на безмълвна благодарност. Сабрина не повярва на очите си.

Велики боже! — проплака вътрешно тя. Морган Макдонъл й бе намигнал!

* * *

Намигването на Морган беше едва началото на страданията й.

Тя лежеше по гръб в чуждо легло, вдигнала дебелите одеяла до брадичката си. Балдахинът вибрираше в такт с треперенето й. Очакваше съпруга си. Пъгсли скимтеше жално отвън. Ужасена от представата, че дъщеря й ще бъде обезчестена от потискащата мъжественост на Морган, майка й беше избрала за новобрачните стая в края на източното крило. Морган напразно се бе похвалил. Тук никой нямаше да чуе писъците й.

Всички жестокости от момчешките му години бяха забравени пред дяволската любезност, с която се бе отнесъл с нея след венчавката. Първата изненада дойде, когато намести стола й, за да седне. Тя седна бавно, очаквайки да се строполи на пода, след като той издърпа стола й. Вместо това той разстла салфетката на скута й и излъска сребърните й прибори с крайчето на наметката си, за да станат достойни за красивите й устни, както шумно оповести.

По време на вечерята й избираше най-хубавите късчета агнешко и диви кокошки, като ги вземаше най-вече от чиниите на братята й. Бършеше от брадичката й въображаеми капки вино. Държа се приятелски дори с Енид, а когато похвали задушените гъби, приготвени лично от нея, момичето дори се засмя.

Когато накрая се наведе към нея и най-невинно попита иска ли тя да опита от саламчето му, Сабрина не издържа. Преобърна чашата с вино, която той току-що бе допълнил, и избяга от масата, без да я е грижа за загрижените му викове.

Той й даде достатъчно време да се подготви за появата му в спалнята. Но дори да се беше подготвяла цял живот, тя пак нямаше да бъде готова за този опасен непознат, за този великан, когото й бяха натрапили за съпруг. Минутите се влачеха отчайващо бавно. Сърцето й заплашваше да спре. Пръстите на краката й потреперваха нервно. Тя трябваше да му обясни спокойно и хладно условията за съществуването на този брак. Брак, който според споразумението им трябваше да мине без интимностите и удоволствията, които обикновено споделяха женените двойки. Така се бяха уговорили, нали?

Сабрина отново си припомни какво й беше казала Елизабет. Не беше за вярване, че един божи служител бе дал на Морган правото да извършва всички тези тъмни, мистериозни неща с тялото й. Пред очите й се мяркаха неясни картини. Срамни картини. Великолепни. Шокиращи. Но най-объркващо беше предложението на майка й: да омагьоса Морган с покорство и нежност; да укроти гнева му; да го оформи по своята воля; да омае с чара си могъщото, упорито тяло, да използва ръцете си, краката си… устата си. Сабрина размаха одеялото, за да охлади пламналото си лице. Понесена от греховните си мисли, тя скочи от леглото и отвори прозореца.

Есенният вятър охлади горещото й чело. Есента си отиваше бързо, гонена от неумолимата ръка на зимата. Макдонълови продължаваха да се веселят. Крясъците им се чуваха чак до това крило на господарската къща. В този момент вятърът се обърна и донесе на крилете си пиянска песен:

И да знаеш, сине мой,

не е никакво изкуство да направиш момичето щастливо.

Вдигни хубавата дрешка, запретни полата й

и забий дългата си пръчка…

Сабрина затвори прозореца с трясък и отново се мушна в леглото. По гърба й лазеха ледени тръпки. В този момент по коридора затрополяха стъпки и тя се опита да отдалечи неизбежното, като скри глава под одеялото. Трябваха й няколко минути, докато проумее, че собственото й сърце бучеше в ушите й.

Тя надникна изпод завивката. Скимтенето на Пъгсли престана. Отвън долиташе доволно хъркане. Сабрина се отпусна във възглавниците. Изтощението се промъкна в крайниците й като горчиво лекарство. Очите й вече се затваряха, когато през главата й мина неочаквана мисъл.

Може би Морган изобщо нямаше да дойде.

Сигурно пиянстваше отвън с хората си и вдигаше чаша след чаша за успялото отмъщение. И за последния жесток номер, който бе изиграл на Сабрина Камерън. Би трябвало да изпитва облекчение, но сърцето й беше пълно с необяснима болка. Тя се сви на кълбо и се опита да я задуши, но напразно. Тъкмо беше задрямала, когато вратата се отвори с трясък.

Съпругът й изпълни рамката.

Той затръшна вратата пред слисаната муцунка на Пъгсли и прекоси стаята, олюлявайки се. Внезапно вдигна ръка и преди Сабрина да е видяла дългия меч в ръката му, острието бе притиснато във вдлъбнатинката под гръкляна й.

— Съблечи се, коварна вещице! — изграчи той. — Тази нощ ще те направя своя жена, даже това да ми струва живота.

Глава 7

Сабрина беше омъжена за луд. Острието на меча трепереше. Морган се олюляваше опасно. Тя се сви във възглавниците, по-далече от оръжието, и се запита дали църквата признаваше опита за убийство като основание за анулиране на брака.

— Проклета вещица — повтори задъхано мъжът й. — Как смееш да си лежиш тук и да примигваш невинно насреща ми? Нищо ли няма да ми кажеш? — Той затваряше и отваряше очи, сякаш не виждаше ясно. Погледът му помътня.

Сабрина размишляваше трескаво. Тази вечер Морган беше пил само вода. Сигурно след това се беше наливал с мъжете от клана си.

— Най-добре е да решиш дали първо ще ме убиеш и после ще ме изнасилиш или обратно — изрече спокойно тя. — И те предупреждавам, че ако не махнеш този меч от гърлото ми, ще ме набучиш на острието.

— За мен ще бъде удоволствие, момиче. Със или без меч.

Сабрина внимателно отмести острието, но дори това леко движение извади Морган от равновесие. Той се олюля назад, размаха безпомощно меча и едва успя да се залови за таблата на леглото. Бронзовото му лице беше станало пепеляво. Притисна ръка о стомаха си, сякаш трябваше да го задържи на мястото му.

„Може би ще успея да вгорча поне малко отмъщението на твоя Морган.“

Загадъчните думи на Енид и неочакваното й желание да сготви гъби събудиха в сърцето на Сабрина ужасно подозрение.

Морган се изправи и я погледна напрегнато.

— Кажи ми, принцесо, скъпият ти татко ли те използва като примамка за капана си, или ти смеси отровата със собствените си нежни ръчички?

Сабрина отвори уста, за да отхвърли нечуваното обвинение, но Морган отново се олюля. Тя скочи от леглото и посегна да го подкрепи.