Докато слизаше по стълбището с леки, почти безгрижни стъпки, Морган се питаше дали пък не беше минало достатъчно време, за да бъде сключен мир между един упорит Макдонъл и сладката принцеса Камерън.

* * *

Сабрина се облегна на вратата, готова да заплаче. По някое време се погледна и видя, че притиска пистолета на Морган до гърдите си. Веднага го отдалечи от себе си и го залюля на два пръста.

Да внимава с оръжието, как ли пък не! Трябваше да го застреля, негодника! Това заслужаваше — да бъде застрелян със собствения си пистолет!

Тя погледна нощницата си и се почувства белязана от кръвта на Морган като примитивен победен трофей. Велики боже, как ли щеше да се разкрещи Енид, ако се събудеше и видеше скъпата си братовчедка с кървава нощница и зареден пистолет? Е, не се знаеше дали оръжието е заредено. Но Морган не беше от мъжете, които биха се разхождали с празен пистолет. Тя обърна дулото към лицето си, затвори едното си око и се опита да погледне вътре, но не откри нищо.

— Така не може да продължава — укори се сърдито тя.

Отказвайки да приеме, че тежестта в крайниците е последствие от неговата целувка, Сабрина мушна меча на баща си под тапицираната пейка и скри пистолета зад огледалото. Преди да затвори вратата, хвърли меланхоличен поглед към музикалната стая. В ярката светлина на утрото срещата щеше да й се струва само сън.

Зарадвана от мрака в галерията, тя тръгна по коридора, за да отведе Енид в леглото и самата тя да се скрие под завивките, преди някой да я е забелязал. Ала смехът — дълбок, звънък и примамващ, — я закова на мястото й.

Привлечена от странните звуци и златното сияние на косата му, когато отметна глава и се засмя на шегата на Брайън, тя се плъзна към парапета и коленичи. Веселият смях подмлади лицето на Морган, циничните линии около очите изчезнаха и кожата се опъна. Слънцето, вятърът и отговорността го бяха състарили преждевременно. Някои мъже оставаха цял живот момчета, но Морган Макдонъл беше дошъл на света като мъж.

Мъжката му красота отново я зашемети. Сърцето й се сви, сякаш някой го беше стиснал между пръстите си. Ръцете й се вкопчиха в парапета.

Алекс, седнал от другата страна на Морган, напълни чашата си и вдигна наздравица. Погледът на Морган се отправи към галерията и улови нейния. На устните му изгря добре познатата усмивка, той вдигна чашата си и безмълвно я поздрави. Брайън го удари по раменете и Морган бързо сведе глава, за да не издаде скривалището й.

В залата беше шумно, но Сабрина не чуваше нищо. Сърцето й биеше ускорено, изпълнено с крехко щастие. От страх да не издаде новите, скъпоценни чувства, тя се принуди да отвърне поглед. Видя как чернокосият Макдоналд стана, държейки се за стомаха, и се измъкна навън. В залата нахлу студен въздух и развя старите знамена.

Прекалил е с еленския бут, каза си Сабрина и се ухили злобно.

След като виното и разговорите укротиха духовете, баща й и Ангъс се забавляваха също толкова добре, колкото синовете им. Забулената фигура, която не напускаше мястото си зад Ангъс, беше изчезнала. Вероятно спеше в някое ъгълче на залата. Майката на Сабрина също изглеждаше уморена и очевидно се готвеше да се оттегли.

С ъгълчето на окото си Сабрина забеляза как стенният килим зад двамата господари се раздвижи. Тя погледна към входната врата, очаквайки да види връщането на лакомия Макдонъл, но тя беше затворена.

Сабрина се намръщи. Изведнъж я обзе страшно предчувствие и тя се изправи. Облегна се на парапета и устреми поглед към стенния килим. Дали той наистина се движеше или трепкащите пламъчета на свещите й играеха лош номер? Краката сами я понесоха към стълбата, подчинявайки се на своя собствена воля. Трябваше веднага да разбере откъде идваше усещането за опасност.

— Сабрина! Защо, за бога, не си в леглото?

Викът на майка й я изтръгна от замаяността. Едва сега й стана ясно, че се намира в долния край на стълбата. Разтърси глава, за да подреди нахлулите в главата й възприятия. Загрижено смръщеното чело на баща й. Дръзките лица на Макдонълови, които се побутваха под масата. Мрачното изражение на Морган.

В залата отекна гласът на Брайън.

— Велики боже, Алекс, по нощницата й има кръв!

Сабрина съвсем беше забравила в какво състояние е нощницата й. Изведнъж се почувства гола, изложена на жадните мъжки погледи. Отвори уста да обясни, но в този момент Ангъс се изправи и се олюля застрашително.

— Божичко, ама това била сладката Сабрина! Навсякъде в планините се говори за красотата ти, момиче. — Колкото и да беше пиян, той изгледа майка й с неприкрита похот и в същото време даде знак на мъжете от клана си. — Ако моята Бет беше проявила по-добър вкус по отношение на мъжете, ти щеше да си моя дъщеря.

Макдонълови избухнаха в груби смехове. Бащата на Сабрина кимна с измъчена усмивка. Лицето на Сабрина пламна от срам. Морган стана още по мрачен и задърпа иглата, която държеше ешарпа му, сякаш искаше да свали платното от голото си тяло и да я загърне.

— Да пием за Сабрина! — изрева Ангъс. — За най-нежното цвете на моята прекрасна Бет!

Мъжете повториха наздравицата. Господарят им вдигна чашата си и в следващия миг падна по лице в чинията си. Между костеливите му рамене стърчеше дръжка на кама, обсипана със скъпоценни камъни.

Глава 3

Болезненият вик на Морган отекна в могъщите греди на тавана и заглуши всички останали. Последва го пронизителният писък на Сабрина.

В следващия миг Дугъл Камерън изтика жена си в най-близкия коридор и опипа падналия Ангъс. Вдигна ръце и смаяно огледа окървавените си пръсти. Макдонълови потърсиха мечовете в ножниците си и ножовете в гънките на тартаните, но ръцете им останаха празни.

Морган беше виждал достатъчно смъртоносно ранени мъже и не си направи труда да прегледа трупа на баща си или да се опита да го съживи. Широко отворените му очи бяха приковани в лицето на Сабрина. Алекс и Брайън посегнаха да го хванат, но той се отърси от ръцете им и прескочи масата. Всички решиха, че целта му е купът с оръжията.

Всички, освен Сабрина. Тя бе забелязала обвинителното святкане на очите му. Знаеше какво бе помислил, сякаш го бе изкрещял пред всички. Че тя е била примамката, стръвта, която да отклони вниманието му от предстоящото покушение върху баща му.

Той се спусна към нея и тя не беше в състояние да реагира. Крайниците й бяха парализирани. Пък и нямаше къде да се скрие. Нито време, за да помоли за милост. Ако той бе размахал брадвата си над главата й, тя щеше да остане напълно неподвижна и да приеме безропотно неизбежната си участ.

Той я хвана за талията, притисна я до себе си и я обърна с лице към залата. Тя усети как ръката му се плъзна към колана, за да извади пистолета, който и беше връчил само преди минути. При липсата на оръжие голямата му ръка обхвана брадичката й и вдигна лицето й. Всички трябваше да разберат, че можеше само с едно движение да й счупи врата.

Обзе я странно спокойствие. Увиснала безпомощно в хватката му, намерила опора в разкрачените му крака, тя беше абсолютно сигурна, че докосването му няма да й причини болка. Нищо не я заплашваше. Ръцете му я притискаха едва ли не нежно, силата им беше обуздана от ледена пресметливост, много по-страшна от всяка жестокост. Тя не се съмняваше, че смъртта от неговата ръка щеше да се отличава със същата брутална нежност. Само едно движение на силните му пръсти, и животът й щеше да угасне като звезда на разсъмване.

Всички в залата, включително роднините на Морган, бяха замръзнали по местата си. Очите на Брайън потъмняха от безсилна ярост. Алекс дишаше тежко, лицето му беше станало по червено от косата.

— Гостоприемството ви се оказа лъжа, Дугъл Камерън — проговори ледено Морган и дъхът му опари тила на Сабрина.

Дугъл вдигна умолително окървавените си ръце.

— Не прави нищо, за което ще съжаляваш, Морган. Аз нямам нищо общо със смъртта на баща ти. Ако ми дадеш шанс, заклевам ти се да намеря негодника, който извърши това подло дело.

— Моят баща ви даде шанс, Камерън. И вижте какво стана. Вземете оръжията си — заповяда той на мъжете от клана.

Макдонълови се втурнаха към оръжията си като глутница изгладнели кучета. Мазните ръце награбиха ръждясалите мечове и ками, сключиха се около дръжките на пистолетите. Когато се изправиха, в очите им святкаше дива жажда за кръвопролитие. Възбудата им нажежи атмосферата в залата. Сега бяха в стихията си, готови за битка, готови да убиват мъжете, с които само до преди минута празнуваха.

Сабрина забеляза красивия чернокос Макдонъл и подозрително присви очи. Кога се бе върнал в залата? Сигурно беше пропуснала влизането му в суматохата. Ала когато осъзна, че мъжете от клана й бяха безпомощни и невъоръжени като жертвени агнета, страхът я накара да забрави всичко друго.

Морган се придвижи към вратата, използвайки я като щит.

Дугъл удари с юмрук по масата.

— По дяволите, Морган, пусни я! Тя е още дете! Това е битка между теб и мен!

Гласът на Морган пропълзя по гърба й, думите бяха предназначени само за нея.

— Ти направи грешка, хлапе. Уби не когото трябваше. Трябваше да ми отсечеш главата, когато имаше възможност да го сториш.

Морган беше толкова увлечен в битката, че допускаше тактически грешки. Една от тях беше, че й каза тези думи. В паметта на Сабрина времето се върна назад. Морган вече не беше опасният чужденец, който държеше в ръцете си крехката нишка на живота й, а нахалното, непоносимо момче, което при всеки удобен случай се подиграваше с чувствата й.

— Ти винаги трябва да имаш последната дума, нали? — попита с измамно спокойствие тя.

Всяка фигурка от унищожените бродерии, всеки саморъчно опечен сладкиш, с който злобният хлапак беше нахранил кучетата, всяка неизплакана сълза бяха вложени в удара, когато тя замахна назад и заби юмрук в лицето му.

Морган изохка и веднага разбра, че носът му е счупен.

— Ти, малка, подла…

Изведнъж в ръцете му се озова обезумяло дяволче, което се замята на всички страни и острите му петички изритаха болезнено глезените му. Хълцайки и пъшкайки от напрежение, Сабрина произнесе:

— Щом се научиш да използваш… глупавата си глава… за нещо друго, а не само да я украсяваш с кепето… Непременно трябва… да чуеш думите на баща ми, разбра ли! — Тя захапа ръката, която искаше да запуши устата й, с такава сила, че вкуси кръв.

Мъжете от клана Макдонъл размениха несигурни погледи. Никой никога не беше побеждавал Морган в двубой, белезите им го доказваха. А тази мъничка полуангличанка явно печелеше предимство. Черната коса беше нападала по лицето й, белите й зъбки жадуваха за прясно месо.

— Да я застрелям ли, Морган? — предложи с надежда Раналд и се прицели с пистолета си.

Морган му спести това усилие, като хвърли Сабрина на пода и я затисна с тялото си. Мъжете решиха, че им предстои друго представление, и зареваха одобрително. Какво по-добро отмъщение за смъртта на Ангъс, ако Морган опозореше дъщерята на Камерън пред очите на баща й и братята й! Мнозина вече облизваха устни и се надяваха и за тях да остане нещо, когато Морган свърши с момичето.

Брайън се втурна напред и в гърлото му веднага бе опряна кама. Алекс хвърли отчаян поглед към баща си и се изуми. Дугъл наблюдаваше замислено и съвсем спокойно дъщеря си и Морган, които водеха мълчалива битка на пода на залата.

Морган беше вкопчил бедрата на Сабрина между своите и държеше с една ръка китките й. Телата им трепереха, двамата се гледаха неотстъпно. Морган неволно облиза кръвта по устните си.

— Хайде, направи й го и заради нас! — изкрещя един от мъжете.

Морган видя как кръвта се отдръпна от лицето на Сабрина.

Но дори в този момент, когато и двамата знаеха, че той би могъл да я остави на пода прекършена, кървяща и омърсена, тя отказа да плаче и да се моли.

— Хайде, нека момичето усети острието ти, Морган! Обзалагам се, че е много по-приятно от онова, дето уби баща ти!

Морган замахна с юмрук. Знаеше, че не му остава друг избор, освен да я обезвреди, преди грозното настроение на хората от клана му да излезе извън контрол. Съпротивата на Сабрина само беше изострила апетита им. Тя не го улесняваше. Мекото й тяло трепереше под неговото, ала втренченият й поглед беше пълен с подигравка и предизвикателство.

Косата се стелеше около лицето й на черни копринени вълни. Всеки мъж би пожелал да зарови пръсти в тази коса и да я разпилее по възглавниците. Такава коса…

Морган отново замахна, молейки се да не строши крехката й брадичка.

Краткият прилив на съчувствие се оказа фатален за него. Студеното дуло на пистолет се опря в основата на черепа му, след секунда се чу щракване.

Цивилизованият глас на Елизабет Камерън трепереше от гняв.

— Махни се от детето ми, Морган Макдонъл, или ще те пратя при баща ти в ада.