Той щракна ключалките на чантата и капакът отскочи. Измъкна отвътре купчина книжа и ги разпростря на масичката. Извади писалка от вътрешния джоб на сакото и я използва вместо показалка.

— Подпишете тук, тук и тук.

— Ще имате ли нещо против да ми обясните какво представляват тези документи? — попита тя, докато вдигаше един лист, преглеждайки го бегло.

— Много добре. Споразумение да не обсъждате нищо с пресата, да не публикувате нито дума, да не казвате на никого какво се случва зад вратите на двореца — особено (но не само за това) що се отнася до факти и разсъждения относно кралското семейство, с какво се занимава, планове, ангажименти и най-вече — личните му дела.

— О… — Дотук със сензационните новини. Всъщност не беше изненадана. По време на престоя си тук трябваше да спре да мисли като журналист и да започне да съобразява като служителка на двореца. Надяваше се само да не загуби себе си в този процес.

Докато подписваше документите, погледът й се плъзна към компютъра и върху малкото бяло бюро в ъгъла. На екрана му се виждаха първите бележки от току-що наченатия дневник за работата, й с принц Ранд. Вероятно все пак би могла да си води личен дневник. Никой не би могъл да има претенции в това отношение. И може би някой ден… — Тя приключи подписването със замах. — Готово.

— Благодаря ви, мадам. — Господин Бърбиндър събра книжата и затвори чантата си. Изправи се. — Това е всичко. Приятна вечер. — Той си излезе, преди тя да успее да го придружи до вратата.

Никол въздъхна и се обърна, за да разгледа по-отблизо новия си дом. Запита се колко дълго щеше да живее тук. Целта беше принц Ранд да се сгоди до края на годината, а вече бе април. Това й даваше малко повече от осем месеца.

Влезе в спалнята. Двукрила врата водеше към един балкон. Килимите в бледорозово и сребристо хармонираха с възглавничките от кретон и кадифената тапицерия на малките диванчета, всичките в същия дискретен и изискан десен. И в двете стаи старинните мебели бяха от епохата на кралица Ана.

Над огромното месингово легло имаше прозрачен балдахин, то бе със снежнобяла покривка, цялата в испанска дантела. Леглото изглеждаше достойно за принцеса — или поне за благородничка.

Съдейки по гледката, Никол заключи, че са й дали стая в западното крило, на втория етаж. Доколкото си спомняше от проучването на двореца, което бе направила, частните апартаменти на принц Ранд бяха също в това крило, вероятно малко по-надолу по коридора.

Дали гостенките на принц Ранд не пребиваваха в този елегантен, женствен апартамент, когато ги водеше в двореца? Никол прокара ръка по бялата покривка. Неговите красиви приятелки може би са спали точно в това легло. Или са били в неговия апартамент и са споделяли леглото му? Никол се съмняваше, че консервативната кралица Евридика би одобрила това.

Надали имаше действителна нужда да узнае отговора на този въпрос. Той нямаше да й помогне да му намери подходяща жена. Но докато бе служителка на Ранд, изпитваше известно чувство на отговорност към жената, която щеше да намери, за да се омъжи за него. Наистина се надяваше той да й бъде добър съпруг. Тъй както виждаше нещата, това означаваше да сложи край на досегашните си навици.

През друга врата се виждаше банята. Поне са й дали апартамент в крилото с вътрешна водопроводна инсталация. И все пак металните части имаха вид, сякаш бяха от времето на първоначалната инсталация, ваната беше старомодна — макар и очарователна — с лъвските си лапи отдолу, а мивката имаше перденце.

Никол можеше да оцени красотата на традицията — стига тя да не отхвърляше ефикасността на новото. Погледна под перденцето и видя откритите тръби.

— Минават ли тръбите инспекцията?

Плътният глас стресна Никол и тя подскочи. От огледалото над мивката в нея се взираше лицето на принц Ранд. Беше застанал до вратата на спалнята й.

Тя се изправи и застана с лице към него.

— Ваше височество! Извинете, но така ли нахлувате обикновено в стаите на хората, без да чукате?

Той сви рамене безгрижно.

— Флагчето бе поставено пред вратата ви, а вратата не бе заключена. Това обикновено означава, че моите служители са готови и имат желание да бъдат на мое разположение. Старомодна система, но смятаме, че действа. Това представлява ли проблем за вас, госпожице Олдридж? — Той я погледна втренчено.

Бузите на Никол порозовяха. Беше забелязала зеленото флагче, закрепено на дръжка до вратата, но не бе разбрала какво означава. И Джералд не беше й обяснил. Бяха го извикали по друг ангажимент веднага щом я заведе до апартамента й.

Тя си пое дълбоко дъх да се успокои и пристъпи в спалнята, опитвайки се да изглежда самоуверена.

— Щом веднъж усвоя правилата на протокола — не, няма да представлява проблем. — Вирна брадичка. — В бъдеще, когато имам нужда от уединение, ще свалям флага. И ще заключвам вратата си.

На Никол й се стори, че забеляза в тъмните му очи да проблясва смущение. В края на краищата беше застанал в спалнята й.

Принц Ранд в нейната спалня… Колегите от списанието с удоволствие биха изслушали разказа й. Той, разбира се, бе напълно облечен, което не отнемаше нищо от неговата сексапилност, както си даде тя сметка с изненада. Преоблякъл се бе за приема в ушит по мярка смокинг, който стоеше като излят на атлетичната му фигура. Кройката на черното сако разкриваше зелено-златен шарф върху бялата му риза, който не оставяше никакво съмнение, че е принц от кралското семейство.

Никол си даде сметка, че докато се взираше в него, той й отвръща със същото. Без съмнение не правеше силно впечатление, сравнена с елегантните жени, с които той обикновено прекарваше свободното си време.

Не можеше да разгадае изражението на лицето му, което несъмнено бе добре. Тя беше стройна и доста слаба, не можеше да се похвали с кой знае каква фигура, косата й бе светлокестенява, а лицето й в най-добрия случай можеше да се сметне за доста приятно. Освен това изобщо не я интересуваше какво мисли той за външността й!

Тя все още не можеше да повярва, че той се е отбил просто така, сякаш това не означаваше нищо. Но пък защо би трябвало да означава нещо за него! Тя беше обслужващ персонал — служителка, също като Джералд, а той бе един от най-силните хора в страната. Може би в крайна сметка щеше да успее да внесе малко повече равенство в двореца. Дотогава най-добре щеше да бъде да свикне да бъде близо до този човек, въпреки че изглеждаше невероятен в смокинг.

Той, изглежда, си даде сметка, че и двамата вече цяла минута мълчаха. Пристъпи крачка назад към вратата.

— Много добре. Ще ви изчакам. В дневната. Присъединете се към мен, когато привършите инспекцията на водопроводната инсталация — добави той с весело пламъче в очите. — Тя е остаряла и много шумна, но все още работи. Следователно, няма да бъде подменена. Така действа кралското семейство Холингсуърт.

Обърна се и излезе от спалнята. Никол тъкмо въздъхваше с облекчение, когато го чу да казва:

— Дойдох да видя компютъра ви. Мисля, че го видях на бюрото. А, ето го.

Сърцето на Никол спря да бие, когато си спомни за личните бележки, отнасящи се до него, които бе оставила на екрана. Втурна се след принца.

Стигна до бюрото едновременно с него.

Екранът бе черен, устройството за скрининг бе задействало. Никол въздъхна, благодарна. Обърна лаптопа към себе си и чукна няколко клавиша, изпращайки личния си дневник в страната на складираните парченца информация и по-далеко от любопитните очи на кралските особи.

От другата страна на бюрото Ранд се приведе към компютъра, за да я наблюдава какво прави. Все пак Никол бе работила бързо. Беше сигурна, че не е видял нищо.

Тя вдигна очи и съзря лицето му, само на сантиметри от своето. Дъхът й спря. Помъчи се да не обръща внимание на влудяващия аромат на одеколона му.

— Е, какво, включен ли е? — попита той тихо, вперил поглед в нея.

Включен? О, боже…

— Ами… — включен е, да — заекна Никол, като погледна встрани в опит да възвърне равновесието си. — Сега е в режим на скрининг, виждате ли? Това е нормалният екран. — Тя обърна компютъра към него.

Без да изчака по-нататъшни инструкции, той седна, настани се удобно и започна да удря по клавишите.

— Каква памет има? Колко гигабайта е?

Значи беше наясно с компютрите, така ли? Тогава защо я попита дали е включен? Тя потърка ръката си и се намръщи над наведената му глава.

— Какви програми предпочитате? — Той вдигна поглед към нея. — За текстообработка, може би?

— Защо пък? — попита тя и си представи отново дневника. Беше сигурна, че е действала достатъчно бързо да го скрие.

Той сви рамене.

— Защото се занимавате с писане. И очаквам от вас да ми изготвяте сведения за кандидатките. Или смятахте да общувате чрез пещерни рисунки?

Гърлото на Никол се сви, думите му я подразниха. След това се случи нещо невероятно. Той й се усмихна.

Усмивката преобрази лицето му, стана ясно, че със забележката си е искал само да се пошегува. Когато Никол срещна топлия му поглед, тя за първи път видя не принца, а човек с немирно и тънко чувство за хумор. Мъж с неочаквана индивидуалност, нямаща нищо общо с титлата му. Тя внезапно почувства, че вече не се притеснява от него.

Беше обзета от изненадващо чувство на копнеж. Опита се да се пребори с него. Ранд изглеждаше твърде привлекателен в този смокинг, а усмивката му би могла да разтопи сърцето на всяка жена.

— Какво точно искате да знаете за моя компютър? — попита меко тя.

Той се обърна към екрана и щракна няколко пъти.

— Обичам да наредя някой и друг пасианс — подхвърли й небрежно, докато изкарваше играта на екрана.

Защо беше дошъл? Само да поиграе на карти или поради някаква друга причина?

— Споменахте, че в двореца няма компютри.

— Ммм, да. Уредих да дойдат дистрибутори, но баща ми смята, че това са безсмислени разходи, излишни за нашата аграрна икономика. Той, разбира се, пренебрегва факта, че технологията има някакво значение за нашите конкуренти.

Никол поклати невярващо глава. И все пак от това, което знаеше за крал Едбърт, отношението му не я учуди особено.

— Вие какво мислите?

— Мисля, че искам един от тези. Умно нещо, много бързо. Страхотно, ас! — Той вдигна аса най-отгоре.

— Страхувам се, че човек може доста да се пристрасти.

Пасиансът беше толкова незначително нещо в сравнение с това, което можеше да върши компютърът.

— Опитайте някой път да сърфирате в Мрежата — отвърна тя с усмивка.

— Правил съм го. Но не тук. Опитвали ли сте някога…

Прекъсна го силно почукване. Никол откри Джералд на вратата, лицето му бе обезпокоено.

— Знам, че не е много вероятно, но се питах, госпожице, дали не сте виждали някъде наоколо принц Ранд. Изчезнал е от стаята си, а колата го чака. Може би сте го забелязали в коридора, или…

Никол отстъпи назад и разтвори широко вратата.

— Присъединете се към компанията.

Погледът на Джералд се прикова в Ранд, все още погълнат от играта. Очите му се разшириха.

— Ваше височество!

— Не сега, Джералд. Правя важно проучване.

Ето отново това тънко чувство за хумор. Никол едва сдържа усмивката си.

Джералд не сметна принца за толкова забавен.

— Но, ваше височество, колата ви е готова.

Ранд не му обърна внимание.

— А, още един ас! Мисля, че този път ще спечеля. Донесохте ми късмет, госпожице Олдридж. Знак за предстоящ успех, надявам се.

Усмивката му проблесна, изпълнена с топлота и интимност. Никол с безпокойство усети как жената в нея реагира незабавно. Обзе я силна паника. Какво ставаше с нея?

Подобна реакция нямаше място в работните отношения — и особено при този работодател. Това трябва да беше някакво краткотрайно увлечение, ако можеше дори да се нарече така. Веднъж Палавия принц да покаже истинската си същност, и тези своеволни емоции ще изчезнат. Определено.

— Почти четиридесет минути са нужни да се стигне до хотела — напомни Джералд, който изглеждаше все по-разтревожен. — Не трябва да караме тези важни посетители да чакат. А не могат да започнат без вас.

Проницателният поглед на Ранд потърси лицето на Никол.

— Изглежда, че ще трябва да опитаме отново друг път.

Преди тя да успее да събере мислите си, за да отговори, Джералд изхленчи:

— Ваше височество!

Най-накрая принцът откъсна поглед от нея и се надигна от бюрото.

— Много добре, Джералд. Няма нужда да крещите. Още не съм оглушал. — Той се запъти към вратата, после тупна Джералд по гърба. — Трябва да ви вземем компютър, не мислите ли? Може да го използвате при кореспонденцията си.