Вместо това той избра заточението в дивия Корнуол. Редките му пътувания до Лондон бяха обвити в тайнственост. По ирония на съдбата усилията му да остане незабележим подклаждаха общественото любопитство и осигуряваха на скандалните вестници материал, изпълнен с предположения и полуистини.

Лоти чакаше вече доста време, нетърпеливо пристъпвайки от крак на крак, а тъмната къща не даваше никакъв признак за живот. Навярно маркизът не е отшелникът, за когото целият свят говореше. Навярно точно по това време е в някой клуб или игрален дом и се е отдал на тъмните удоволствия на града.

Тя се обърна и се накани да се покатери по дървото, за да се върне в стаята си. Точно тогава забеляза трептящата светлина зад френските прозорци в ъгъла на сградата.

Пулсът й се ускори, опитваше се да се убеди, че това навярно е някоя прислужница или лакей, проверяващ дали са затворени всички прозорци. Въпреки това се плъзна в сянката покрай стената. Когато стигна до ъгъла на терасата, светлината изчезна.

Лоти хвърли поглед към дома на леля си. Оттам все по-често долиташе тропот на пристигащите карети. Музиката на цигулките звучеше все по-отчетливо. Не можеше да си позволи да остане по-дълго. Зет й я носеше на ръце, но висшето общество не без основание му беше дало прозвището Дявола от Девънбрук. Ако пропуснеше първия танц на дебютантския си бал, адът щеше да се разтвори за нея…

Отново се появи светлина, слабо трептене, толкова съблазнително, за да бъде пропуснато, и пак изчезна. Лоти се повдигна на пръсти над терасата и се закле само един единствен път да погледне в пещерата на маркиза, преди да се върне в целомъдрените ръце на добродетелта.

Вдигна ръка, за да се предпази от лунната светлина, и се приближи плътно към прозореца.

Близката врата се отвори. Показа се мъжка ръка, която я сграбчи й и я вмъкна в къщата. Прекалено изумена, за да се разкрещи, Лоти гледаше бледа от ужас лицето на маркиза убиец.

2

Лицето му беше колкото ужасно, толкова и привлекателно, а в мрачната му красота се отразяваше черната му душа…

Въпреки че светлината на свещите засенчваше лицето, беше изключено да сбъркаш този мъж с някой слуга. Над изтърканите си кожени ботуши носеше тесни прилепнали панталони, тясна жилетка и кремава риза без яка, отворена на врата. Само един джентълмен би могъл да си позволи това небрежно облекло. Аромат на лавър обгръщаше кожата му и се примесваше с опияняващата топлина на виното в дъха му. Беше една глава по-висок от Лоти и широките му рамене закриваха погледа й към огряната от луната градина.

— Да го вземат дяволите този Нед! Предполагам, че това е представата му за дискретност, като те е пратил зад къщата и те е накарал да се промъкваш като крадец в храстите.

Гласът му беше мек като коприна, макар да говореше грубо. Това едновременно успокои и развълнува възбудената душа на Лоти.

— Слава богу, че слугите са навън тази вечер.

— Т-така ли — заекна тя, като установи, че никога досега не е оставала сама с мъж, който не й е роднина или слуга. И никой досега не беше си позволявал да се отнася към нея с такава ужасяваща интимност. Хватката му се разхлаби, но той не пусна ръката й.

Палецът му бавно галеше ръката й над ускорения пулс.

— Поне няма да има свидетели.

— Няма? — повтори Лоти като папагала на леля й Даяна, Живата й фантазия рисуваше мрачни предположения за това, какво един мъж би направил, когато няма свидетели. Повечето от тях включваха удушаване или друг жесток край на живота й, както и една отчаяна Хариет, надвесена над трупа й.

Пръстите му не бяха дълги и аристократични, както си въобразяваше, а груби, силни и леко мазолести. Когато взе нейните леденостудени ръце в своите, тя се мъчеше да не мисли за това, как те ще се впият в шията й.

— Трепериш. Не е трябвало да стоиш дълго на този студ, глупаче.

Обикновено Лоти би протестирала силно, ако поставят под въпрос нейната интелигентност, но в този момент и тя самата силно се съмняваше, че такава съществува.

— Не забелязах карета на улицата. Вероятно Нед те е изоставил тук.

Тъй като не получи отговор, той поклати глава:

— Знаех си, че този подлец крои нещо. А има претенциите да смята, че аз съм бил с лоши маниери. Е, нищо не помага, нали? Ела с мен. Ще запаля камината в библиотеката.

Той затвори прозореца, пусна резето и взе един сребърен свещник от масичката от черешово дърво. Лоти позна треперливата светлина, която бе забелязала през прозореца. Когато стигна до вратата, осъзна, че това навярно е последната й възможност за бягство. Но може би и последният шанс да изживее някакво приключение, преди да започне безкрайно скучният живот. Ако останеше, щеше всичко да разкаже на Хариет. Разбира се, ако оживее.

Когато той изчезна зад един ъгъл, тя го последва, като че ли вързана с невидимите нишки на неговата воля. Не беше от сорта мъже, които търпят възражения.

Докато навлизаше все по-дълбоко в къщата, тя тайно се оглеждаше и се мъчеше да запомни нещо. Не би могла да докладва много на Хариет как изглежда жилището. Мъждукащата светлина на свещта засилваше тъмните сенки. Всички мебели бяха лакирани в бяло и придаваха призрачен вид на помещенията. Стъпките й отекваха върху дъбовия паркет и бяха единственият шум.

Господарят на дома й хвърли любопитен поглед през рамо.

— Не си от най-приказливите?

Лоти трябваше да прехапе устни, за да не се изсмее на глас. Защо го нямаше Джордж да чуе тези думи! Брат й навсякъде твърдеше, че тя млъква понякога само за да си поеме дъх.

— По-добре така. И аз не съм особено бъбрив. По-точно едва издържам и собствената си компания.

Той отново я погледна.

— Всъщност си е чудо да намериш жена, която може да си държи езика зад зъбите.

Лоти наведе глава и стисна зъби, за да не се съблазни да отговори.

Когато домакинът я преведе през една врата с арка, раменете й докоснаха гърдите му. Тя остро си пое дъх, изненадана колко е неподготвена за вълната от сладки усещания, които предизвика у нея краткото докосване. Това накара бузите й да поруменеят.

Въпреки че мебелите в тази стая не бяха с калъфи, малката библиотека имаше същия негостоприемен вид като останалата част на дома. Лавиците бяха празни и покрити с дебел слой прах. Маркизът остави свещника върху писалището и светлината огря тясното кожено сандъче. Проследил погледа на Лоти, бързо се отправи към сандъка, затвори капака със загадъчна физиономия и го заключи. Това само засили любопитството й. Какво ли бе скрито там? Може би прясно написани страници, в които описваше ужасяващите си дела? А може би отрязаната глава на поредната жертва?

Лоти стоеше като закована, обхваната от страшни мисли, а той се доближи до камината, наведе се и запали купчината наредени дърва. Усилията му с огнивото и ръжена скоро се увенчаха с успех и пламъците запращаха върху решетката и засветиха с уютна светлина в тъмнината на къщата.

Огънят освети очертанията на широките му рамене и тесни бедра. Едва когато се доближи до писалището и влезе в светлината на свещите, Лоти за пръв път можа ясно да го разгледа.

Чрез настойника си, брат си и чичо си Лоти през целия си живот беше заобиколена от красиви мъже и когато на улицата край нея минеше мъж, тя едва го удостояваше с поглед. Но ако някога бе срещнала този мъж, вероятно би хукнала след него. Лицето му не беше красиво, а по-скоро завладяващо. За пръв път в живота й въображението й я напусна. Въпреки че я гледаше подозрително, нямаше сардонични искри в очите му, нямаше цинична усмивка на устните му. Беше много по-млад, отколкото си го представяше. Имаше масивна и волева брадичка и широки скули. Разрошената му коса беше тъмнокафява, почти черна. Остро се нуждаеше от подстригване. Лоти едва се сдържаше да не отметне една къдрица от челото му.

Най-привлекателни бяха зелените му очи под тъмните вежди. Те бяха дълбоки и ясни, пламваха и застиваха, осветени от трептящата светлина на свещите.

На Лоти й се зави свят. Това ли е маркизът убиец? Това ли е безсъвестният мошеник, убил жена си и най-добрия си приятел?

Той се закашля и посочи към маса с едва начената храна и половин бутилка вино, които говореха за самотна вечеря:

— Кочияшът ми навярно ще се върне скоро. Искаш ли нещо за ядене? Или чаша мадейра, за да прогониш студа от костите?

Лоти поклати глава, не смееше да проговори от страх, че ще се издаде.

Той я изненадваше. Но може би виното е отровно?

— Тогава позволи ми да взема пелерината ти.

Докато се реши да откаже, той преодоля малкото разстояние между тях. С неочаквана нежност смъкна качулката от главата й.

Лоти стисна очи и се молеше той да не разбере, че тя не е жената, която навярно чака.

Ръката му остана неподвижна върху косата й. Тя рискува и отвори очи. Между палеца и показалеца той нежно държеше една руса къдрица, изплъзнала се от прическата й, и я гледаше очарован.

Замислен, отбеляза тихо:

— Все пак, Нед е постъпил разумно като не ми е изпратил брюнетка. — Той вдигна поглед и я погледна в очите. — Къде те намери? Да не би да си братовчедка на Фани Уилсън? Или е посетил мисис Гоуън?

Лоти смътно беше чувала тези имена, но тъй като докосването му смути чувствата й, тя се помъчи да си спомни собственото си име.

Той махна ръка от косата й и нежно обгърна бузите й. Погали нежната кожа и достигна опасно близо до устните.

— Кой би помислил, че дявол като Нед може да открие такъв ангел.

През живота си Лоти беше наричана с различни имена — лудетина, скандалджийка и проклетница. След като запали римски огън във вилата в Хертфордшир, Джеремайа Дауър, градинарят, я нарече „подпалвачка“. Досега обаче никой не я беше свързвал с божествено създание.

— Със сигурност не съм ангел, сър — промърмори тя и го погледна с полуотворени очи.

Ръката му се плъзна по врата под меките й къдрици, а топлите му пръсти докосваха чувствителната й кожа и като че ли трябваше да бъдат точно там.

— Навярно не си ангел, но се обзалагам, че с теб всеки мъж може да вкуси небето.

Когато погледите им се срещнаха, той се откъсна от нея и тихо изруга. Отправи се към камината и прокара пръсти през косата си.

— Господи, какво правя? Изобщо не трябваше да те пускам в дома си.

Той стоеше с профил към нея, напълно неподвижен и само мускулите на лицето му потрепваха.

— Навярно ви дължа извинение, мис. Както и сумата, която ви е обещана. Очевидно и двамата сме жертви на безвкусна шега.

Лоти беше потресена от неговото отстъпление, както и от близостта му преди това.

— Нямате вид, че се забавлявате — отбеляза тя.

Опрял юмрук върху перваза на камината, той наблюдаваше пламтящия огън.

— О, не се съмнявам, че Нед ми желае доброто. Той още си въобразява, че ми е приятел и знае, че няма да посмея да вляза в някое увеселително заведение, където кучетата от жълтите вестници ще следят всяка моя крачка. Добре е измислил да ми изпрати жена без име и лице. — Той й хвърли поглед, от който й стана горещо. — Но не мога да си обясня защо точно теб е довел в ада.

Би трябвало да се шокира от небрежно вмъкнатата ругатня, но бе впечатлена от самотата в очите му. Вестниците не лъжеха. В душата си този мъж бе преследван от духове.

Той направи крачка към нея, после още една.

— Не мога да направя това тук — обясни разпалено той. Не се спря, докато не стигна до нея и протегна ръце за да обхване лицето й. Гласът му премина в дрезгав шепот. — Или… как мислиш?

Лоти не можеше да му отговори. Когато той наклони глава, започна да трепери. Положението беше много по-лошо, отколкото предполагаше. Този опасен непознат не искаше да я убива. Искаше да я целуне. А тя искаше да му позволи да строи това.

Неволно затаи дъх, когато устните му допряха нейните. Те бяха меки, както изглеждаха, но и достатъчно твърди, да направят устата й покорна с една единствена нежна ласка. Устните й пареха, готови бяха да се отворят, когато той упражни нежен натиск, повече молещ, отколкото настоятелен. След момент на прекрасно напрежение той се откъсна от Лоти. Очите й се отвориха точно в момента, когато изрече развеселено:

— Ако не знаех коя си, можех да се закълна, че никога преди това не си се целувала.

Докато тя се чудеше дали това е комплимент или обида, усмивката му угасна.

— Не знам какви указания са ти дали — обясни той презрително, — та се правиш на девственица. Не съм от застаряващите сластолюбци, които предпочитат млади момичета.

Лоти отговори възмутена:

— Много по-хубаво е така.

Преди да отговори, устните му отново бяха върху нейните с покана и тя не можа да продължи.

Е, добре, мислеше Лоти. Тя няма да му покаже колко глупаво и неопитно създание е. Вярно, никога досега не се беше целувала, но често бе наблюдавала сестра си и зет си, така че бе запозната с тази дейност. Без задръжки и без да помисли дали постъпката й е разумна, тя обви ръце около врата му и притисна устните си върху неговите.