През целия си живот Лоти бе мечтала за този момент, но когато той дойде, се почувства невероятно самотна. Пипна с ръка високата си фризура и се запита дали някой от гостите ще познае момичето от Харфордшир, известно като „дивачката“. С помощта на Даяна и Лора беше избрала рокля от смарагдовозелено кадифе, която откриваше млечнобелите й рамене. Една кадифена панделка обвиваше тънкия й врат, а краищата на бухналите й ръкави и на квадратното деколте бяха украсени с блестящи златни нишки. Талията беше високо поставена и обгръщаше естествените й заоблености. Перленият наниз в косата придаваше на целомъдрения й вид нотка на елегантност, както и дантелата, която проблясваше под полата на роклята й.

Адисън стоеше застинал на най-горното стъпало. Слугата й намигна едва забележимо, след като се покашля и тържествено обяви:

— Нейна светлост маркиза Оукли!

През залата премина възбуден шепот и погледите на присъстващите се отправиха към нея. Лоти докосна с върховете на пръстите си върху желязното перило и бавно слезе по стълбите с прелестна усмивка.

Стърлинг я очакваше долу. Лоти почувства как гърдите й се изпълниха с копнеж, когато за момент си представи, че Хейдън би могъл да стои на мястото му с горд израз в зелените си очи.

Зет й подаде ръка, а Лора даде знак на музикантите да засвирят първия валс, с който Лоти и Стърлинг трябваше да открият бала.

— Все още никакво известие ли няма от Таунсенд? — осведоми си Стърлинг, когато и други двойки се присъединиха към тях и ги потопиха във водовъртежа от цветове и звуци.

— Нито дума. Мисля, че Хейдън го е хвърлил в морето, заедно с книгата ми.

Стърлинг намръщи чело.

— По-добре него, отколкото теб.

След като първият валс свърши, той я предаде на сияещия мистър Бил. Любезният издател беше много горд от факта, че танцува с известната авторка. Завладяващият успех на романа й не само бе напълнил кесията му, но бе подобрил чувствително и външния му вид. Лоти прие ръката му, но трябваше да преживее факта, че той беше по-добър като издател, отколкото като танцьор.

— Оценявам вечерта като триумф, милейди — каза той и я изгледа над очилата си, — както и отпечатването на седмото издание от третата част на книгата.

За щастие той не забеляза тайните погледи, отправяни към Лоти през моноклите и зад ветрилата. В тях нямаше възхищение, а само любопитство и едва прикрито съчувствие. Като се усмихна на мистър Бил, тя вирна нос. Щом Хейдън е могъл да издържи презрението на обществото в продължение на четири години, и тя бе в състояние да ги изтърпи за една вечер.

Заета да държи нежните си крака на сигурно разстояние от грубите обувки на издателя, Лоти не забеляза гробната тишина, която изведнъж обгърна присъстващите. Дори музикантите замлъкнаха по средата на изпълнението.

В неочакваната тишина гласът на Адисън прозвуча ясен и отчетлив, дори не толкова безучастен както винаги:

— Негова светлост Хейдън Сент Клер, маркиз Оукли.

През тълпата премина вълна от учудване. Лоти се обърна и видя съпруга си, застанал горе на стълбата.

22

Изглеждаше като самия дявол, дошъл да прибере жена си…

Всички в залата гледаха мъжа, застанал на най-горното стъпало, ала неговите очи бяха отправени само към Лоти. Огненият му поглед накара много жени да потърсят шишенцата с амоняк из чантичките си.

Когато Хейдън слезе по стълбите, из залата се разнесе възбуден шепот.

— Това ли е той? Истина ли е?

— Виж тези очи! Изглежда още по-хубав, отколкото го е описала.

— О, мили боже! Прави впечатление на див и неотразим! Винаги съм се възхищавала от такива мъже.

Някои от по-младите гости за пръв път имаха възможността да видят лицето на прословутия особняк, известен като „маркиза убиец“. Други си го спомняха като желания трофей на пазара за женитба, който бе разбил сърцата на няколко дъщери от известни семейства, оженвайки се за една французойка без средства. Но за всички той беше героят от прословутия роман на лейди Оукли, мъжът, сполетян от горчива несправедливост, извършена не само от тях, но и от жената, която го гледаше бледа и неподвижна като статуя. Мнозина се надяваха, че маркизът ще дойде и ще я отвоюва с дуел, както тя заслужаваше.

Когато Хейдън с решителни стъпки пресече балната зала, Джордж и Стърлинг понечиха да го спрат. Лора погледна брат си, поклати глава и хвана съпруга си за ръка.

Хейдън застана пред Лоти и леко се поклони:

— Ще ми окажете ли честта, милейди? Или тефтерчето ви за танци вече е запълнено?

— Нямам тефтерче, милорд. Ако все още си спомняте, аз съм омъжена жена.

Погледът му я изгори.

— О, никога не съм забравял това.

Мистър Бил отстъпи встрани и без възражения предостави дамата на съпруга й. Виждайки стъкления му поглед, Лоти си помисли, че в този момент издателят изчислява с колко ще се повишат продажбите на романа след този нов скандал.

— Отстъпвам ви без съпротива, милейди. Чувал съм, че съпругът ви е ревнив. А аз не искам да го предизвиквам.

С тайно намигване към Хейдън той се поклони и остави Лоти сама, на разположение на съпруга й. Когато музикантите отново засвириха бързата мелодия, Хейдън прегърна Лоти и затанцува с нея.

Лоти скришом хвърляше поглед към високото му дръзко чело и все още не можеше да повярва, че отново се намира в прегръдката му. Ръката му почиваше собственически върху гърба й. И с всяко завъртване във вихъра на валса тя все повече се доближаваше до гърдите му.

С поглед, вперен напред, той каза:

— Дължа ти извинение, милейди. Каква романтична мечтателка си само! Не можа да се успокоиш, докато не ме направи герой, нали? Само не разбирам защо трябваше да бъде за твоя сметка?

— Каква сметка? — попита Лоти и се помъчи да прикрие, че е останала без дъх. — Огледай се наоколо. Най-накрая получих славата и вниманието, за които винаги съм мечтала. Точно както ти предрече — сега съм литературната сензация на Лондон.

Хейдън се огледа, но за разлика от мистър Бил видя друго.

— Те не са дошли да те прославят, а да те зяпат. Например там горе е лейди Драйдън. Можеш ли да си представиш, че тази злобна бабишкера ще те гледа съчувствено? С вечната си жлъч е погребала трима мъже.

И той изгледа старата дама с толкова мрачен поглед, че тя потърси защита зад рисуваното си ветрило.

— Не трябва толкова строго да ги съдиш. Мога да те уверя, че те всичките са пролели достатъчни сълзи, когато моята героиня се разкая прекалено късно и героят ми я изтръгна от сърцето си.

Хейдън я погледна в очите, а погледът му накара сърцето й да затупти по-бързо.

— Ти си тази, която винаги е казвала, че никога не е късно. Докато съществува някой, който вярва на другия.

В този момент музиката млъкна, но вместо да пусне Лоти, Хейдън още по-силно я прегърна. Никой от двамата не забеляза, че една пълна с очакване тишина обгърна събралото се множество, когато Адисън със сподавен глас съобщи:

— Негово величество кралят.

Хейдън и Лоти се отдалечиха един от друг и нов възбуден шепот се понесе из балната зала. Стърлинг и Лора бяха точно толкова изненадани, колкото и останалите. Бързо влошаващото се здраве на краля го бе принудило от месеци да се уедини в Уиндзор. Дори се шепнеше, че са налице първите признаци на душевната болест на баща му, когато настояваше да се бие заедно с Уелингтън при Ватерлоо, вместо да прекарва младостта си в прекрасни забавления с вино, жени и тлъсти сметанови сосове.

Когато кралят, придружаван от двама мъже от личната му гвардия, се запъти към тях, Хейдън се поклони, а Лоти направи дълбок дворцов реверанс с наведена глава и разперени поли.

Тя болезнено осъзна уязвимостта на своя врат, с ъгъла на окото си хвърли подозрителен поглед към мечовете на стражата и очакваше всеки момент да чуе заповедта на краля за обезглавяване.

Вместо това кралят каза:

— Стани, момиче. Искам да те разгледам.

Лоти се изправи бавно, промърморвайки.

— Ваше величество!

Кралят беше станал още по-подпухнал и по-блед, отколкото си го спомняше, но лошото му здравословно състояние не можеше да премахне похотливите пламъчета в очите му. Когато й се поклони, очите му се впериха в дълбоката бразда между гърдите й.

— Простете ми, че нахлувам във вашето малко общество, но искам да ви засвидетелствам своята почит.

За неин не по-малък ужас той извади една обшита с дантели носна кърпа от джоба си и попи очите си.

— След мемоарите на Хариет Уилсън нито една друга книга не е успяла да ме развълнува.

— Благодаря, ваше величество. Да чуя това от вашите уста за мен е най-високата похвала.

Като хвърли загрижен поглед към съпруга й, кралят се наведе така, че Лоти усети дъха му на бузата си.

— Вашите герои са малко прикрити, мила моя — прошепна й той. — И е много добре, че не сте споменали нито дума за нашата малка афера.

Лоти хвърли невярващ поглед към Хейдън и сложи показалец върху треперещите си устни.

— Не се тревожете, ваше величество. Винаги можете да разчитате на моята дискретност.

В този момент пред краля се поклони млада жена с гърди, които преливаха над деколтето.

— Извинете ме — промърмори кралят и тръгна след дамата. — Мисля, че има държавни дела, които не търпят отлагане.

— Две, по-точно — отбеляза тихо Хейдън и погледна след краля, който минаваше през залата, придружен от вярната си стража.

— Най-малкото не ми се наложи да хапя този път.

Хейдън я погледна.

— Ако още веднъж нещо такова ти се случи, аз ще го ухапя.

— Тогава и двамата ще се озовем в Тауър.

— Не мисля, че ще бъде лошо. Най-малкото никой няма да ни смущава.

Той я хвана за ръка, видимо ядосан, че стоят сред толкова хора. Неочакваната поява на краля беше отклонила вниманието от тях, но това не трая дълго. Хейдън откри една врата в другия край на залата и излезе навън заедно с Лоти.

Не беше направил и две крачки, когато един огромен джентълмен застана на пътя му.

— Оукли — извика мъжът и свойски потупа Хейдън по гърба с месестата си ръка. — Радвам се да ви видя отново в Лондон. Надявам се, че ще останете по-дълго. Съпругата ми и аз се надяваме да ни удостоите някой ден за вечеря.

С несвързан отговор Хейдън се откъсна от хватката и тръгна в друга посока. Този път го спря една широко усмихната дама. С ръката си, облечена в ръкавица, тя докосна ръката на Хейдън и го изгледа, примигвайки с очи.

— Ако нямате други покани, милорд, моля вземете под внимание поканата ни с Реджиналд да ни гостувате за чая утре следобед.

Преди да откаже или приеме, отвсякъде заприиждаха господа и дами от висшето общество, които се надвикваха с различни покани.

— … организирам следващия месец лов в имението си в Лестършир. Моля, обещайте, че ще дойдете.

— … за екскурзията до езерото Дистрикт през пролетта. Мнозина вече приеха, но без вас няма да бъде същото.

— … ще се съгласите ли да правите компания на мен и лорд Естес тази неделя в Нюмаркт? Мисля да дам триста гвинеи за едно красиво конче, на което отдавна съм хвърлил око.

Най-после Хейдън успя с лакти да си проправи път през тълпата, без да изпуска ръката на Лоти. Когато накрая излязоха от залата, той започна да отваря врата след врата, докато намери онова, което търсеше — празна стая с огън в камината и резе на вратата. Една лампа хвърляше топла светлина върху тапицираните с плат стени.

Хейдън заключи вратата, обърна се към Лоти и сложи ръце върху нежните й рамена.

— Мили боже, жено, видя ли какви ги забърка? Най-сетне щастлива ли си?

— Да — каза Лоти, седна върху едно брокатено кресло и му се усмихна. — Отворих ти всички врати в Англия. И всяка врата, която е отворена за теб, е отворена и за дъщеря ти. Алегра ще се чуди след време кого да избере измежду многото си обожатели.

Той стисна очи.

— Обаче забеляза ли, че нито една от поканите не включваше и теб.

— Защо — сви рамене тя и се направи, че не е огорчена — Забелязах. Аз в крайна сметка съм повърхностното, незряло момиче, чиято липса на доверие към такъв почтен и добър мъж го е лишило от надеждата за щастие.

— Не, не си! Ти си най-прелестното създание, което някога съм срещал. — С мрачен поглед Хейдън прокара пръсти през косата си. — Господи, ако можех, ако можех…

— Да ме убиеш ли? — помогна му Лоти безгрижно. — Да ме удушиш? Или да ме хвърлиш от някоя скала?

Хейдън изруга полугласно и с три крачки се отзова пред нея. Когато ръцете му обвиха раменете й и я изправиха на крака, тя се отпусна в ръцете му и осъзна онова, което сърцето й вече знаеше.

Тя никога не се бе страхувала от него. Боеше се само за чувствата си към него. Когато той сведе устни към нейните, точно тези изпълнени с копнеж чувства я разтърсиха силно.

— Как искаш да те обичам — довърши той изречението си и гласът му прекъсна безпомощно, когато устните му, леки като перце, погалиха нейните. — Искам просто да те обичам от цялото си сърце.