Тя отскочи назад.

— Теб сме търсили през цялото време. Ти измъчваше Спенсър и Емили, и Хана, а сега дори мен с нещата, които направихме миналото лято. А сега се опитваш да ни натопиш, че сме убили Табита — макар това да е нещо, което ти си направил. Ти си ни издал и на агент Фуджи. За Табита? За картината? Може би за всичко — защото ти си А.!

— Ариа! — Ноъл отново се устреми към нея.

Ариа отскочи от пътя му. Погледът й шареше из гробището, но изходът навън беше само един — през затворената врата. Тя побягна към нея, но токчето й се заплете в мократа трева. Ноъл я сграбчи за глезена и се стовари върху нея. Притисна я с цялата си тежест. Тя се опитваше да се измъкне, риташе и дращеше.

— Ариа, спри се за малко! — рече умоляващо той. — Просто ме изслушай!

Ариа се извъртя, за да го погледне. В съзнанието й внезапно изплува спомен: в къщата на Ноъл, когато той се хвърли върху нея с вик „Парен валяк!“ и двамата бяха избухнали в смях, докато от очите им не потекоха сълзи. Но през цялото време той беше обичал Али.

Когато ходеше с нея на онези готварски курсове, правеше послушно сосове и режеше зеленчуци, той беше обичал Али. А когато за пръв път правиха секс, той беше толкова нежен и мил, и важен, че сега Ариа просто не можеше да си го представи. През цялото време Али, Али, Али.

Той й беше помогнал да се опита да ги убие!

Тялото на Ноъл тежеше върху нейното и Ариа се опита да си поеме дъх.

— Къде е тази кучка? — изкрещя тя. — Кажи ми къде е, за да я убия!

— Не знам за какво говориш — каза Ноъл.

— Знаеш много добре! — изпищя Ариа, размахвайки ръце и крака. — Просто си признай, че я обичаш! Признай, че знаеш къде се намира!

Ноъл се надигна за миг, облегнат на лакти. Извърна главата си настрани, загледан в тъмнината.

— Обичах я.

Ариа успя да се измъкне изпод него и го погледна в очите.

— И тя е жива?

Ноъл изглеждаше наранен.

— Ариа…

— Жива ли е?

Лек полъх на вятъра накара вратата да се разклати. От улицата се чуваха клаксони на коли. Високо в небето проблясваха светлините на самолет. Ноъл извърна глава.

— Не знам — отвърна тихо той с тон, който подсказваше обратното.

Това се равняваше на признание. Ариа се изпълни с гняв. Тя скочи на крака и тръгна към вратата, препъвайки се в нападалите камъни, с изцапана с кал рокля. Силни ръце я хванаха през кръста и тя падна отново, чувствайки тежестта на Ноъл върху тялото си. Дъхът му опари ухото й.

Ариа изкрещя и се опита да се измъкне, но Ноъл беше твърде тежък.

— Престани да се държиш като безумна, за да мога да ти обясня всичко — помоли я той.

— Мразя те! — изкрещя Ариа, останала без дъх от тежестта му. — Никога, никога повече няма да те слушам!

— По дяволите, Ариа — каза Ноъл, задържайки я под себе си. В гласа му се промъкнаха животински, опасни звуци. Ариа отново се опита да се измъкне, но поради липсата на кислород крайниците й започнаха да изтръпват. Тя нададе отчаян вой. Щеше да умре. Момчето, което си мислеше, че обича, щеше да бъде нейният убиец.

Туп.

Ноъл извика от болка и се претърколи настрани. Ариа се изправи на крака и изтича зад близкия надгробен камък; нямаше представа какво се беше случило току-що. Докато се опитваше да си поеме дъх, от мрака изплуваха няколко фигури. Спенсър застана до Ноъл с вдигнат над главата му скиптър. До нея застанаха Емили и Хана с широко отворени очи.

Емили забеляза Ариа и изтича при нея, прегръщайки я силно.

— Добре ли си?

Ариа се опита да кимне, но не можеше да отмести поглед от Ноъл. Спенсър вдигна скиптъра, за да го удари отново, но той скочи и бързо се отдръпна настрани.

— Да не си посмял да бягаш! — предупреди го тя.

— Какво става тук, по дяволите? — рече Ноъл с продран глас. — Вие сте откачили!

Той тръгна между надгробните камъни към изхода. Спенсър се опита да го последва, но роклята й пречеше да се движи бързо. Спря се на няколко крачки от редицата надгробни камъни и се взря в мрака. Ноъл беше изчезнал.

Спенсър изтича при Ариа.

— О, господи! Нарани ли те?

Тя гледаше ужасено бузата на Ариа. Тя беше мокра — Ариа дори не я усещаше. Когато я избърса с ръка и погледна, тя видя кръв. По бузите й се стичаха сълзи.

— Съжалявам, момичета — избъбри тя. — Знаех неща за Ноъл, неща, които не ви казах. А трябваше. И сега вече е твърде късно.

Хана я прегърна силно.

— Не говори така. Всичко е наред.

— Не исках да е той! — проплака Ариа. — Исках да е всеки друг, но не и той.

— Знаем. — Спенсър я погали по косата. — И ние искахме да е всеки друг, но не и той.

— Но поне вече си в безопасност — прошепна Емили. — Поне не успя да те нарани по-сериозно.

Ариа подсмръкна и кимна, после погледна към тъмната далечина, където се беше изгубил Ноъл. Тя не беше напълно убедена в думите на Емили. Ноъл я беше наранил много сериозно.

Беше разбил сърцето й на милион парчета.

31.

Прошката си има цена

Спенсър вървеше през гората зад дома й. Беше паднал здрач и земята бе обсипана с отчупени клони и пънове. В далечината се чуваше ромонът на потока, по дърветата пееха птички. Внезапно нощта като че ли стана по-тъмна. Наблизо се разнесе вой. После Спенсър чу тих, ръмжащ звук и хрущене на стъпки.

Между дърветата, отмествайки клоните настрани, се появи една фигура. Момичето беше русо, със сърцевидно лице и проблясващи сини очи — Али.

Спенсър ахна. Лицето на Али беше покрито с белези от изгаряния. Тя вървеше накуцвайки, и дясната й ръка висеше безжизнена покрай тялото. Момичето се усмихна злобно на Спенсър.

— Знаех си, че ще те намеря тук.

— Стой далеч от мен — предупреди я Спенсър, прикривайки лицето си с ръка и отстъпвайки назад.

Али се изкиска.

— Но ти нали ме търсеше? Беше близо, да знаеш. По-близо, отколкото съм предполагала, че ще стигнеш. — Тя прикри устата си с длан. — Но не можа да ме намериш!

— К-как разбра, че съм те търсила? — попита настоятелно Спенсър.

Али завъртя очи.

— Аз знам всичко. Той ми казва всичко. Той е моят пътеводител.

— Ноъл, искаш да кажеш. — Спенсър отстъпи назад и гърбът й се опря в едно дърво. — Ние също знаем всичко. Знаем, че Ноъл работи за теб.

Устните на Али се разтеглиха в горда усмивка.

— Спенсър, толкова си сладка. Какъв малък Шерлок Холмс.

— Прави ли сме? — попита Спенсър.

— Съжалявам. — Али поклати глава. — Ако ти кажа, ще трябва да те убия. Всъщност това е много добра идея.

Тя скочи срещу Спенсър и се метна върху нея. Спенсър изкрещя и падна на калната земя. Али заби нокти в лицето й. После докосна рамото й с овъглената си ръка.

— Отвори очи! — изсъска тя в ухото на Спенсър. — Отвори очи, за да видиш какво ще сторя с теб.

Спенсър отвори очи, поемайки си внезапно дъх. Изведнъж се озова не в гората, а в спален чувал на пода в стаята си. Емили се беше навела над нея и докосваше същото място, където миг по-рано се беше намирала ръката на Али.

— Събуди се — каза Емили. — Сънуваше нещо.

Спенсър се надигна и се опита да си поеме дъх. Емили седна върху подвитите си крака.

— Али ли сънуваше? — попита тя.

— Да — прошепна Спенсър.

— Веднага усетих — каза Емили.

Ариа и Хана се измъкнаха от спалните си чували. Часовникът на приемника за кабелна телевизия показваше осем без петнайсет сутринта. Балните им рокли лежаха на купчина в ъгъла, където ги бяха захвърлили предишната вечер, след като се върнаха от гробището. Обувките и чантите бяха пръснати по пода.

Ариа посегна към телефона си и потрепна, когато видя екрана му.

— Никакви съобщения или есемеси от Канови — изграчи тя. Предишната вечер се беше обадила на госпожа Кан, за да я помоли да й звънне, ако Ноъл се прибере — каза й, че той си е тръгнал от бала без нея, и представи нощта като поредното алкохолно забавление, а не като страховито почти-убийство в гробището.

Хана прегърна коленете си.

— Това сигурно означава, че не се е прибирал. Едва ли семейството му се опитва да го прикрие. Те сигурно не знаят нищо.

— Трябва да кажем на ченгетата, мацки — рече настоятелно Емили. — Снощи Ноъл се опита да убие Ариа в гробището, преди да избяга. Трябва да знаят, че е опасен.

— И да рискуваме да ни отмъсти? — попита Спенсър. — Или по-лошо — да каже истината? Онази картина все още е в дома на Ариа… и Фуджи знае за нея. Освен това все още сме свързани с Табита. Твърде е рисковано.

Ариа прокара пръсти през разрошената си, лепкава от спрея коса.

— Значи според вас Ноъл е казал на Фуджи за картината?

Емили уви одеялото около раменете си.

— Така мисля.

— Защо тогава не й е казал просто, че съм аз? Защо е трябвало да каже, че е една от нас… и да накара Фуджи да заплаши, че ще претърси всички къщи?

— Защото той е А. — отвърна Спенсър. — Това е просто поредният начин да ни измъчва.

— Цялата работа ми изглежда като цъкаща бомба с часовников механизъм — рече Хана с приглушен глас. — Обзалагам се, че след като си тръгна от гробището, Ноъл е отишъл да обсъди с Али какво да правят. Може би е най-добре да отидем при Фуджи и да й разкажем всичко, преди тя да се е добрала до нас. Ами ако Ноъл и Али планират да ни нападнат? В онова съобщение пишеше, че ние сме следващите.

— Аз казвам да заковем Ноъл още тази минута — каза Спенсър. — Имаме достатъчно доказателства, от онова, което ни разказа Ариа и от уликите, които ние събрахме, че той е свързан с всички сатанински схеми на Али — а сега той нападна Ариа, така че имаме какво да предложим.

Хана кимна.

— Ченгетата ще свършат останалата работа, за да го свържат с убийствата. Съгласна съм, трябва да сложим край на това.

Вляво от нея се разнесе стон. Ариа покри очите си с ръце. Момичетата размениха погледи, изпълнени със съчувствие.

— Ариа — рече тихо Емили, премествайки се до нея.

Хана я прегърна през раменете.

— Гадно е, нали? И на мен ми се случи, помниш ли? С Мона?

— Просто не ми се иска да е истина — проплака Ариа. — Не спирам да си мисля, че той ще се появи и ще даде съвсем разумно обяснение на всичко.

— И на мен не ми се искаше да вярвам, че е Мона — рече тихо Хана. — Но Ноъл призна, че е обичал Али. Отдавна е знаел за размяната… и не е казал нищо за това. Не трябва да го съжаляваш. Трябва да си ядосана.

Ариа кимна.

— Знам, че трябва, но… — Тя ги погледна с мокрите си, зачервени очи. — Може ли да изчакаме един ден? Ако дотогава не успея да намеря Ноъл, ще разкажем всичко на Фуджи.

Спенсър затвори очи.

— Ами ако Фуджи реши да претърси къщата ти? Тогава какво?

— Готова съм да поема този риск — отвърна Ариа с треперлив глас.

Спенсър се облегна назад на ръцете си. Хана откъсна една кожичка от палеца си. Емили погледна нервно през прозореца.

— Какво ще кажеш за шест часа? — рече Спенсър. — Така до… — тя погледна часовника си — два следобед, ако не се чуем с Ноъл, ще трябва да направим нещо.

Брадичката на Ариа затрепери.

— Но това е съвсем недостатъчно?

— Ако е невинен, той ще се обади, не мислиш ли? — каза Спенсър.

— Но… — Ариа огледа лицата им. След това приглади пискюлите на персийския килим. — Добре — каза тя. — Шест часа.