Тя отскочи назад.
— Теб сме търсили през цялото време. Ти измъчваше Спенсър и Емили, и Хана, а сега дори мен с нещата, които направихме миналото лято. А сега се опитваш да ни натопиш, че сме убили Табита — макар това да е нещо, което ти си направил. Ти си ни издал и на агент Фуджи. За Табита? За картината? Може би за всичко — защото ти си А.!
— Ариа! — Ноъл отново се устреми към нея.
Ариа отскочи от пътя му. Погледът й шареше из гробището, но изходът навън беше само един — през затворената врата. Тя побягна към нея, но токчето й се заплете в мократа трева. Ноъл я сграбчи за глезена и се стовари върху нея. Притисна я с цялата си тежест. Тя се опитваше да се измъкне, риташе и дращеше.
— Ариа, спри се за малко! — рече умоляващо той. — Просто ме изслушай!
Ариа се извъртя, за да го погледне. В съзнанието й внезапно изплува спомен: в къщата на Ноъл, когато той се хвърли върху нея с вик „Парен валяк!“ и двамата бяха избухнали в смях, докато от очите им не потекоха сълзи. Но през цялото време той беше обичал Али.
Когато ходеше с нея на онези готварски курсове, правеше послушно сосове и режеше зеленчуци, той беше обичал Али. А когато за пръв път правиха секс, той беше толкова нежен и мил, и важен, че сега Ариа просто не можеше да си го представи. През цялото време Али, Али, Али.
Той й беше помогнал да се опита да ги убие!
Тялото на Ноъл тежеше върху нейното и Ариа се опита да си поеме дъх.
— Къде е тази кучка? — изкрещя тя. — Кажи ми къде е, за да я убия!
— Не знам за какво говориш — каза Ноъл.
— Знаеш много добре! — изпищя Ариа, размахвайки ръце и крака. — Просто си признай, че я обичаш! Признай, че знаеш къде се намира!
Ноъл се надигна за миг, облегнат на лакти. Извърна главата си настрани, загледан в тъмнината.
— Обичах я.
Ариа успя да се измъкне изпод него и го погледна в очите.
— И тя е жива?
Ноъл изглеждаше наранен.
— Ариа…
— Жива ли е?
Лек полъх на вятъра накара вратата да се разклати. От улицата се чуваха клаксони на коли. Високо в небето проблясваха светлините на самолет. Ноъл извърна глава.
— Не знам — отвърна тихо той с тон, който подсказваше обратното.
Това се равняваше на признание. Ариа се изпълни с гняв. Тя скочи на крака и тръгна към вратата, препъвайки се в нападалите камъни, с изцапана с кал рокля. Силни ръце я хванаха през кръста и тя падна отново, чувствайки тежестта на Ноъл върху тялото си. Дъхът му опари ухото й.
Ариа изкрещя и се опита да се измъкне, но Ноъл беше твърде тежък.
— Престани да се държиш като безумна, за да мога да ти обясня всичко — помоли я той.
— Мразя те! — изкрещя Ариа, останала без дъх от тежестта му. — Никога, никога повече няма да те слушам!
— По дяволите, Ариа — каза Ноъл, задържайки я под себе си. В гласа му се промъкнаха животински, опасни звуци. Ариа отново се опита да се измъкне, но поради липсата на кислород крайниците й започнаха да изтръпват. Тя нададе отчаян вой. Щеше да умре. Момчето, което си мислеше, че обича, щеше да бъде нейният убиец.
Туп.
Ноъл извика от болка и се претърколи настрани. Ариа се изправи на крака и изтича зад близкия надгробен камък; нямаше представа какво се беше случило току-що. Докато се опитваше да си поеме дъх, от мрака изплуваха няколко фигури. Спенсър застана до Ноъл с вдигнат над главата му скиптър. До нея застанаха Емили и Хана с широко отворени очи.
Емили забеляза Ариа и изтича при нея, прегръщайки я силно.
— Добре ли си?
Ариа се опита да кимне, но не можеше да отмести поглед от Ноъл. Спенсър вдигна скиптъра, за да го удари отново, но той скочи и бързо се отдръпна настрани.
— Да не си посмял да бягаш! — предупреди го тя.
— Какво става тук, по дяволите? — рече Ноъл с продран глас. — Вие сте откачили!
Той тръгна между надгробните камъни към изхода. Спенсър се опита да го последва, но роклята й пречеше да се движи бързо. Спря се на няколко крачки от редицата надгробни камъни и се взря в мрака. Ноъл беше изчезнал.
Спенсър изтича при Ариа.
— О, господи! Нарани ли те?
Тя гледаше ужасено бузата на Ариа. Тя беше мокра — Ариа дори не я усещаше. Когато я избърса с ръка и погледна, тя видя кръв. По бузите й се стичаха сълзи.
— Съжалявам, момичета — избъбри тя. — Знаех неща за Ноъл, неща, които не ви казах. А трябваше. И сега вече е твърде късно.
Хана я прегърна силно.
— Не говори така. Всичко е наред.
— Не исках да е той! — проплака Ариа. — Исках да е всеки друг, но не и той.
— Знаем. — Спенсър я погали по косата. — И ние искахме да е всеки друг, но не и той.
— Но поне вече си в безопасност — прошепна Емили. — Поне не успя да те нарани по-сериозно.
Ариа подсмръкна и кимна, после погледна към тъмната далечина, където се беше изгубил Ноъл. Тя не беше напълно убедена в думите на Емили. Ноъл я беше наранил много сериозно.
Беше разбил сърцето й на милион парчета.
31.
Прошката си има цена
Спенсър вървеше през гората зад дома й. Беше паднал здрач и земята бе обсипана с отчупени клони и пънове. В далечината се чуваше ромонът на потока, по дърветата пееха птички. Внезапно нощта като че ли стана по-тъмна. Наблизо се разнесе вой. После Спенсър чу тих, ръмжащ звук и хрущене на стъпки.
Между дърветата, отмествайки клоните настрани, се появи една фигура. Момичето беше русо, със сърцевидно лице и проблясващи сини очи — Али.
Спенсър ахна. Лицето на Али беше покрито с белези от изгаряния. Тя вървеше накуцвайки, и дясната й ръка висеше безжизнена покрай тялото. Момичето се усмихна злобно на Спенсър.
— Знаех си, че ще те намеря тук.
— Стой далеч от мен — предупреди я Спенсър, прикривайки лицето си с ръка и отстъпвайки назад.
Али се изкиска.
— Но ти нали ме търсеше? Беше близо, да знаеш. По-близо, отколкото съм предполагала, че ще стигнеш. — Тя прикри устата си с длан. — Но не можа да ме намериш!
— К-как разбра, че съм те търсила? — попита настоятелно Спенсър.
Али завъртя очи.
— Аз знам всичко. Той ми казва всичко. Той е моят пътеводител.
— Ноъл, искаш да кажеш. — Спенсър отстъпи назад и гърбът й се опря в едно дърво. — Ние също знаем всичко. Знаем, че Ноъл работи за теб.
Устните на Али се разтеглиха в горда усмивка.
— Спенсър, толкова си сладка. Какъв малък Шерлок Холмс.
— Прави ли сме? — попита Спенсър.
— Съжалявам. — Али поклати глава. — Ако ти кажа, ще трябва да те убия. Всъщност това е много добра идея.
Тя скочи срещу Спенсър и се метна върху нея. Спенсър изкрещя и падна на калната земя. Али заби нокти в лицето й. После докосна рамото й с овъглената си ръка.
— Отвори очи! — изсъска тя в ухото на Спенсър. — Отвори очи, за да видиш какво ще сторя с теб.
Спенсър отвори очи, поемайки си внезапно дъх. Изведнъж се озова не в гората, а в спален чувал на пода в стаята си. Емили се беше навела над нея и докосваше същото място, където миг по-рано се беше намирала ръката на Али.
— Събуди се — каза Емили. — Сънуваше нещо.
Спенсър се надигна и се опита да си поеме дъх. Емили седна върху подвитите си крака.
— Али ли сънуваше? — попита тя.
— Да — прошепна Спенсър.
— Веднага усетих — каза Емили.
Ариа и Хана се измъкнаха от спалните си чували. Часовникът на приемника за кабелна телевизия показваше осем без петнайсет сутринта. Балните им рокли лежаха на купчина в ъгъла, където ги бяха захвърлили предишната вечер, след като се върнаха от гробището. Обувките и чантите бяха пръснати по пода.
Ариа посегна към телефона си и потрепна, когато видя екрана му.
— Никакви съобщения или есемеси от Канови — изграчи тя. Предишната вечер се беше обадила на госпожа Кан, за да я помоли да й звънне, ако Ноъл се прибере — каза й, че той си е тръгнал от бала без нея, и представи нощта като поредното алкохолно забавление, а не като страховито почти-убийство в гробището.
Хана прегърна коленете си.
— Това сигурно означава, че не се е прибирал. Едва ли семейството му се опитва да го прикрие. Те сигурно не знаят нищо.
— Трябва да кажем на ченгетата, мацки — рече настоятелно Емили. — Снощи Ноъл се опита да убие Ариа в гробището, преди да избяга. Трябва да знаят, че е опасен.
— И да рискуваме да ни отмъсти? — попита Спенсър. — Или по-лошо — да каже истината? Онази картина все още е в дома на Ариа… и Фуджи знае за нея. Освен това все още сме свързани с Табита. Твърде е рисковано.
Ариа прокара пръсти през разрошената си, лепкава от спрея коса.
— Значи според вас Ноъл е казал на Фуджи за картината?
Емили уви одеялото около раменете си.
— Така мисля.
— Защо тогава не й е казал просто, че съм аз? Защо е трябвало да каже, че е една от нас… и да накара Фуджи да заплаши, че ще претърси всички къщи?
— Защото той е А. — отвърна Спенсър. — Това е просто поредният начин да ни измъчва.
— Цялата работа ми изглежда като цъкаща бомба с часовников механизъм — рече Хана с приглушен глас. — Обзалагам се, че след като си тръгна от гробището, Ноъл е отишъл да обсъди с Али какво да правят. Може би е най-добре да отидем при Фуджи и да й разкажем всичко, преди тя да се е добрала до нас. Ами ако Ноъл и Али планират да ни нападнат? В онова съобщение пишеше, че ние сме следващите.
— Аз казвам да заковем Ноъл още тази минута — каза Спенсър. — Имаме достатъчно доказателства, от онова, което ни разказа Ариа и от уликите, които ние събрахме, че той е свързан с всички сатанински схеми на Али — а сега той нападна Ариа, така че имаме какво да предложим.
Хана кимна.
— Ченгетата ще свършат останалата работа, за да го свържат с убийствата. Съгласна съм, трябва да сложим край на това.
Вляво от нея се разнесе стон. Ариа покри очите си с ръце. Момичетата размениха погледи, изпълнени със съчувствие.
— Ариа — рече тихо Емили, премествайки се до нея.
Хана я прегърна през раменете.
— Гадно е, нали? И на мен ми се случи, помниш ли? С Мона?
— Просто не ми се иска да е истина — проплака Ариа. — Не спирам да си мисля, че той ще се появи и ще даде съвсем разумно обяснение на всичко.
— И на мен не ми се искаше да вярвам, че е Мона — рече тихо Хана. — Но Ноъл призна, че е обичал Али. Отдавна е знаел за размяната… и не е казал нищо за това. Не трябва да го съжаляваш. Трябва да си ядосана.
Ариа кимна.
— Знам, че трябва, но… — Тя ги погледна с мокрите си, зачервени очи. — Може ли да изчакаме един ден? Ако дотогава не успея да намеря Ноъл, ще разкажем всичко на Фуджи.
Спенсър затвори очи.
— Ами ако Фуджи реши да претърси къщата ти? Тогава какво?
— Готова съм да поема този риск — отвърна Ариа с треперлив глас.
Спенсър се облегна назад на ръцете си. Хана откъсна една кожичка от палеца си. Емили погледна нервно през прозореца.
— Какво ще кажеш за шест часа? — рече Спенсър. — Така до… — тя погледна часовника си — два следобед, ако не се чуем с Ноъл, ще трябва да направим нещо.
Брадичката на Ариа затрепери.
— Но това е съвсем недостатъчно?
— Ако е невинен, той ще се обади, не мислиш ли? — каза Спенсър.
— Но… — Ариа огледа лицата им. След това приглади пискюлите на персийския килим. — Добре — каза тя. — Шест часа.
"Съкрушени" отзывы
Отзывы читателей о книге "Съкрушени". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Съкрушени" друзьям в соцсетях.