Преди да успеят да отговорят, червенокосата се надигна от стола. Засмя се леко, наведе се и целуна Делвекио — изискан тип с посивяла коса и очила — по двете бузи.

— Перфектни както винаги, Марко — каза тя. — Знаеш, че не мога да устоя.

— Веднага щом ги видях, си помислих за теб. Искаш ли да ги изпратя у вас?

— В никакъв случай. Ще ги взема със себе си.

— Мелани ще ги опакова. И ги носи с удоволствие.

— О, със сигурност ще го направя.

Продавачката в червено забърза към клиентката. Делвекио се обърна към Рийс и Броуди.

— Седефен полумесец на златна верижка с диамантена украса?

— Да — отговори Рийс, впечатлена от факта, че бе чул подробното описание, докато обслужваше червенокосата дама. — Точно така.

— Добро описание.

— Жена на име Дийна Блек имаше такова колие. Но тя изчезна. Знаем, че е било подарък, затова бихме искали да открием човека, който й го е купил. Той може да разполага с нужната ни информация.

— Разбирам — кимна Делвекио. — Полицаи ли сте?

— Не. Просто се интересуваме от случая. Искаме само да знаем кой е купил колието.

— Миналата година имахме колекция бижута във формата на луна, звезди, слънца, планети. Наричаше се „Галактика от скъпоценни камъни“. Продадоха се много бързо. Страхувам се, че не мога да ви дам информация за клиента, освен ако не разполагате със съдебно нареждане. Но дори и да имахте нареждането, щеше да ни се наложи да се потрудим сериозно, тъй като повечето бижута бяха продадени през миналата инвентарна година. Някои бяха платени в брой, а в такъв случай нямаме информация за клиента.

— Добре, можете ли поне да ни кажете кога е било продадено и за колко?

Делвекио повдигна вежди при въпроса на Броуди.

— Не мога да съм сигурен кога точно.

— Можете ли да изкажете предположение? Няма нужда от съдебно нареждане за допускане.

— Така е. Колекцията ни се продаваше от октомври миналата година до януари. Колието, което описахте, вероятно е струвало около три хиляди.

— Човекът, купил колието, знае какво е станало с жената — настоя Рийс.

— Ако е така, трябва да съобщите в полицията. Не мога да ви кажа нищо повече при дадените обстоятелства. А сега, моля да ме извините.

Делвекио ги остави, влезе в задната стая и затвори вратата. Замисли се за момент, после седна пред компютъра и потърси нужната информация. Кимна, когато видя името и описанието на сделката.

Паметта му беше отлична, също като лоялността му към клиентите.

Вдигна телефона и набра номер.

29.

— Три хиляди не е малка сума — отбеляза Броуди по обратния път. Рийс продължи да гледа намръщено през прозореца. Сенките се удължаваха, слънцето се спускаше на запад, а планините се опитваха да задържат последните отблясъци.

— Мъж, който влиза в подобен магазин, е решен да купи скъп подарък. А както ти каза, никой мъж не купува скъпи подаръци, когато става дума само за секс.

— Значи отношенията им наистина са били сериозни.

Рийс се извърна към него.

— Не е искал да го видят с нея, промъквал се е тайно. Колко сериозно е това? Мисля, че увлечен от похот е по-подходящо описание. Тя го е използвала, но и той нея.

— Добре.

— Научихме за Дийна, че е била стриптийзьорка в скапан бар, вечно недоволна, заядлива и проклета. Водела е безброй мъже в дома си, карала е мотор и е предлагала сексуални услуги срещу наема си. А сигурно и за пари.

— Да, и аз си помислих, че някои от мъжете са си плащали.

— Твърде вероятно. Но този тип е бил различен. Искал е да е единствен и тя е изпълнила желанието му. Може би е била увлечена по него, или пък е гледала на връзката им като на добра инвестиция. Ако Делвекио казва истината, вероятно е ставало дума за коледен подарък. Мъж не купува скъпо бижу за коледен подарък на жена, която само чука. Особено жена, която сигурно би се впечатлила и от обици за петдесет долара.

— Вие жените сте ужасно проклети една към друга — отбеляза Броуди.

— Дийна не е била невинно агънце, нито особено свястна. Не заслужаваше да я удушат заради това, но не беше и пасивен участник в убийството. Просто казвам, че мъжът явно си е падал по нея. Виждал се е с нея тайно, но все пак е държал на нея. Поне за известно време. Та кой от списъка ни би могъл да похарчи три хиляди за тайната си сексуална партньорка, без никой да го забележи?

— Бих казал, че всеки. Някои живеят сами и банковата им сметка си е тяхна работа. Мъжете, които не живеят сами, често имат скрити запаси, също както и жените.

— Да, но дори солидните скрити запаси постепенно се изчерпват. Може това да е било част от проблема.

— Искала е повече.

— Не ти ли се струва възможно? „Защо не ме заведеш на някое хубаво място? Писна ми да живея в тая дупка. Кога ще заминем на почивка?“ Виждали са се няколко месеца. Претенциите й са се увеличавали.

— А увлечението му се е изчерпило, също като парите — реши Броуди.

— Тъмната страна на луната — промърмори Рийс. — Нещо ми се върти из главата. Дали видях колието, когато я удуши? Не помня. Но определено ми говори нещо.

— Ако това беше роман, щяхме да отидем при ченгетата и да им разкажем всичко. А те на свой ред щяха да вземат съдебно нареждане и да открият името на убиеца. За съжаление в нашия свят трябва да имаме така наречената основателна причина.

— Имаме основателна причина — възрази Рийс. — Дийна е мъртва, а онзи, който е купил колието, е убиецът.

— Нямаме доказателства, че е мъртва. Или пък изчезнала. Просто е напуснала квартирата си и дори е оставила ключа. Но и да имаме късмет да научим кой е купил колието, това все още не е доказателство. Не можем дори да докажем, че й го е дал. И със сигурност не можем да докажем, че я е убил.

Логиката му беше желязна, но Рийс се раздразни от безпомощността им.

— Какво, по дяволите, ще правим тогава?

— Ще събираме информация. Днес вече знаем повече, отколкото вчера.

— Не е достатъчно. В продължение на седмици и месеци след убийствата в Бостън ченгетата ме убеждаваха, че събират информация. Но не последва арест, нито дело. И ми се наложи да напусна града. Но колко пъти можеш да бягаш?

— Никой няма да бяга, Рийс. Ще открием начин да изтръгнем името от бижутера. Или ще намерим човек, който да ни насочи към убиеца. Но никой няма да избяга от случая.

Рийс не проговори известно време.

— Щеше да ми свършиш работа в Бостън — каза накрая. — Можех да използвам дебелата ти, инатлива глава.

— Просто проявявам упоритост.

— Все тая — погали го тя по ръката. — Слушай, ако увлечението ти по мен се изчерпи, намери по-лек начин да ме разкараш.

— Разбира се. Не се безпокой.

Тя се усмихна леко. Понесоха се по равния път към Ейнджълс Фист.



Ръката му трепереше, когато затвори мобифона. Как бяха стигнали толкова близо до него? Как след като бе успял да заличи следите си грижливо, все пак бяха разбрали за връзката му с Дийна?

Знаеха името й.

Беше направил всичко възможно да се предпази.

Дийна бе просто временна лудост. А когато се вразуми, положи усилия да прекрати връзката почтено.

Но почтеността не свърши работа, затова направи необходимото.

И сега щеше да направи необходимото. За да запази онова, което заслужаваше да бъде запазено.

Те бездруго не бяха част от Ейнджълс Фист. Бяха си пришълци. С какво право се опитваха да променят неща, които би трябвало да си останат непроменени. Налагаше се да ги премахне. Също като Дийна.

Налагаше се да възстанови баланса.



Съботната тълпа затрупа Рийс с работа и прогони мислите за убийството на заден план.

Представи си как в момента Броуди се рови из интернет и събира информация за Дийна Блек. Но рождената й дата, произхода й, училището, което е завършила, или криминалното й досие нямаше да ги насочат към убиеца.

Знаеше, че са се запознали в бара. Сигурно Дийна го бе свалила. Започнали са връзка. Или пък са имали делова уговорка.

Никой мъж не иска приятелите и съседите му да знаят, че си плаща за секс. Струва му се срамно.

Първо, той е напускал собствената си среда, за да посещава стриптийз барове и да си наема проститутки. Пазел е репутацията си.

Но после се е увлякъл. Вероятно дори е вярвал, че е влюбен. Поне за известно време. Вярвал го е достатъчно, за да й купува скъпи подаръци. Дали й е обещавал нещо повече, зачуди се Рийс.

По-възрастните мъже често си падат по млади, не подходящи жени. Тя се опита да си представи доктор Уолъс или Мак Дръбър с жена като Дийна Блек. Но пък и млад мъж, впечатлителен и неопитен, като Дени например, можеше да си изгуби ума по такава жена. Та дори и мъж, който имаше богат опит с жените, като Ло.

Вероятно би трябвало да подминат шериф Марсдън, който можеше да се окаже хладнокръвен убиец, и да съобщят подозренията си на полицията в Джаксън.

Не можеха просто да седят и да чакат. А и тя не можеше да продължи да живее сред тези хора, да им готви и да се чуди кой от тях е убиец.

— Пак си говориш сама.

Рийс подскочи леко и се вторачи в Линда-Гейл.

— Възможно е.

— Е, когато приключиш разговора и решиш да си дадеш почивка, искам да погледнеш нещо.

— Разбира се. Какво?

— Роклята, която си поръчах по интернет. Току-що пристигна. Изтичах да я прибера от пощата по време на почивката. Господи, надявам се да ми стане. Но искам да чуя мнението ти.

— Добре, веднага щом…

— Ако двете ще стоите без работа и ще дрънкате за мода, можете да си вземете почивката още сега — обади се Джоуни, приближи се към скарата и избута Рийс. — Хайде, отивайте, но не се бавете.

— Благодаря, Джоуни — извика Линда-Гейл, като хвана приятелката си за ръката и я задърпа към кабинета на Джоуни. — Платих повече, отколкото възнамерявах, но просто се влюбих в нея.

Линда-Гейл откачи роклята от закачалката и я сложи пред себе си.

— Какво мислиш?

Роклята бе къса, без презрамки, в нежно бледозелено. Линда-Гейл щеше да изглежда зашеметяващо в нея.

— Страхотна е. Секси и суперелегантна. И ще отива чудесно на косата ти.

— Наистина ли? Благодаря. Но ако не ми стане, направо ще се самоубия.

— Можеш да направиш нещо по-разумно — да я смениш с правилния размер.

— Нямам време. Трябва ми за довечера. Имам специална съботна среща с Ло. И той ме помоли да облека нещо страхотно.

Линда-Гейл се завъртя и се вторачи в огледалото.

— Тази рокля определено ще ми свърши работа.

Стомахът на Рийс се сви.

— Къде ще ходите?

— Не ми каза. Беше адски потаен. Мислех си да отида до Джаксън за нова прическа, но нямам време. Така че си боядисах косата сама. Не е много зле, нали?

— Не, чудесна е. Линда-Гейл…

— Нощта на ултиматума — засмя се келнерката и пооправи косата си с ръка. — Ло трябва да ми обясни защо ме излъга онази нощ. Знае, че връзката ни зави си от това.

— Линда-Гейл, не отивай.

— Какво? За какво говориш?

— Просто почакай. Не отивай с него никъде, докато не разбереш какво става.

— Нали затова ще се срещна с него — за да разбера какво става — отвърна тя, като грижливо закачи роклята. — Ло се кълне, че не е бил с друга жена, и му вярвам. Ако искам сериозна връзка, трябва да му дам възможност да ми обясни.

— Ами ако… ако е имал връзка с друга. Преди. Сериозна връзка.

— Ло? Сериозна връзка? По никакъв начин — засмя се тя. — Няма шанс.

— Откъде си сигурна?

— Ло е пред очите ми, откакто бяхме на петнадесет години. Досега не е имал сериозна връзка — заяви Линда-Гейл и на лицето й се изписа решителност. — Не е имал такива отношения като с мен и така ще си остане. Какво ти става? Мислех, че го харесваш.

— Харесвам го. Но не беше честен с теб.

— Вярно е, но сега ще бъде. Или ще приема обяснението му довечера, или не. Или ще се омъжа за него, или ще го оставя. Но при всяко положение искам да изглеждам фантастично.

— Просто… обади ми се. Звънни на мобифона ми. Обади ми се, когато стигнете там, където отивате, и след като Ло ти обясни.

— Господи, Рийс!

— Просто ми направи тази услуга. Ще се тревожа за теб, ако не го направиш. Моля те, Линда-Гейл. Моля те.

— Добре. Но ми се струва адски тъпо.

По-добре тъпо, отколкото наранена и сама, помисли си Рийс.



Броуди се сдоби с доста информация от компютъра. Научи, че Дийна Блек е родена в Оклахома през август 1974. Бе завършила гимназия. Бе арестувана няколко пъти за проституция, за нарушаване на реда и два пъти за нападение. Второто нападение я бе вкарало в затвора за три месеца.

Кредитното й състояние бе пълна трагедия. Не че вече я интересуваше.

Броуди успя да открие последните две места, където бе работила и живяла. Работодателите й не й даваха добри препоръки — стриптийз клуб в Албъкърки и рокерски бар в Оклахома. А последният й хазаин бе все още бесен заради двата неплатени наема.