Оуен ме целува по челото.

— Само почакай, докато вкусиш моите сандвичи.

Смея се и нежността, която искри в очите му при звука на моя смях, ме кара да осъзная,

че искам точно това. Безкористност. Тя би трябвало да бъде в основата на всички

взаимоотношения. Ако един човек истински те обича, той ще изпитва много по-голямо

удоволствие от това, което ти изпитваш, благодарение на него, а не от това, което той

изпитва, благодарение на теб.

— Искам да знаеш нещо — изрича Оуен, покривайки шията ми с целувки. — И не го

казвам, за да се почувстваш по-добре. — Едната му ръка се плъзга от талията ми нагоре,

докато не достига до гръдта ми и спира там. — Казвам го, защото искам да го повярваш. —

Отдръпва се от шията ми и ме гледа право в очите. — Ти си толкова красива, Обърн.

Навсякъде. Всяка частица от теб. Отвън, отвътре, когато си пред мен, върху мен, нарисувана

върху платното. — Очите му пронизват моите и аз ги затварям, защото в неговите има

прекалено много искреност. — Толкова си красива — шепне.

Проправя си с целувки пътечка надолу по гърлото ми, топлият му дъх гъделичка гърдата

ми. Той поема набъбналото зърно в уста и аз тихо простенвам. Слагам ръце на тила му, без да

отварям очи. Надявам се, че ще се озовем в леглото, преди краката ми да се подкосят от

вълшебната омая.

Ръцете му се спускат с милувка до кръста, надолу по бедрата, а устните му ги следват.

Езикът му близва пъпа ми и аз ахвам. Отчасти от невероятното усещане, и отчасти, защото

искам да спре да се движи в посоката, в която е поел. Не искам да приближава тази част от

мен, от която толкова се стеснявам.

Оуен се премества и коленичи пред мен. Вече не ме целува, ръцете му обвиват бедрата

ми. Усещам дъха му върху корема и това, че той не прави нищо, ме заставя да отворя очи от

любопитство и да погледна надолу към него.

Той вдига глава към мен. Усмихва се нежно, вдига ръка и прокарва пръсти по белега,

пресичащ корема ми ниско долу.

— Това — заявява той, докато го гледа — е най-красивото нещо, което някога съм

виждал у една жена.

Сълзите парят очите ми, а той нежно целува белега. Пръстите му отново се движат

нагоре по тялото ми, после той се изправя и отново ме поглежда.

— Колко дни сме истински заедно, откакто се срещнахме? — пита той.

Напушва ме смях от хаотичността на мисълта му, защото мисля, че това е любимата ми

черта от характера му. Свивам рамене.

— Не знам. Четири? Пет?

Оуен бавно клати глава.

— Седем, ако броиш и днешния — заявява и плъзга ръка в косата ми. — Затова ми кажи,

Обърн. Как е възможно вече да съм влюбен в теб?

Улавя с уста дъха ми, вдига ме на ръце, излиза изпод душа и ме отнася право в леглото.

Този път не се изгубвам в докосването му. Не се изгубвам в целувката му. Не се изгубвам

в емоциите, когато той прониква в мен.

Изобщо не се чувствам изгубена в него, защото за пръв път усещам, че някой най-после

ме е намерил.

* * *

— Ще паркирам в гаража — казва Оуен. — Вземи моя ключ и влез през задната врата.

Той спира колата и отваря вратата, за да сляза. Преди да успея, грабва ръката ми и ме

притегля към себе си. Устните му срещат моите и целувката му е като обещание.

— Идвам след секунда — уверява ме.

Аз изтичвам към задната врата на ателието му. Пъхам ключа в ключалката, чевръсто

затварям и забързвам нагоре по стълбите. Щом се озовавам в апартамента му, най-после

въздъхвам с облекчение. Не знам защо ми хрумна, че Трей ще ни чака тук. Просто съм

притеснена, че той не ми е писал от снощи, когато му казах, че днес ще говоря с него. Или

ми предоставя необходимото пространство, или знае, че замислям нещо.

Котката Оуен се появява в краката ми, аз я вдигам и я отнасям в кухнята. Оставям я на

бара, когато посягам към бутилката вино. След двата последни дни, които преживях,

определено имам нужда от питие. Сигурна съм, че Оуен също, затова наливам една чаша и за

него и в този миг го чувам да приближава зад мен.

Той ме прегръща отзад и ме привлича към гърдите си. Облягам глава на рамото му и

отпускам ръце върху неговите.

Веднага щом го докосвам, очите ми рязко се отварят, както и устата в опит да изкрещя,

но викът ми пресеква от прошепнатите в ухото ми думи:

— Дори не можеш да разбереш кои мъжки ръце те прегръщат?

Цялото ми тяло се сковава от гласа на Трей. Хватката му около кръста ми се стяга и сега

усещам разликата. Разликата в ръста. Разликата в ръцете. Разликата в прегръдката.

— Трей — прошепвам с треперещ глас.

— Спести си обясненията, Обърн — изсъсква той в ухото ми. Завърта ме, блъска ме към

хладилника и притиска ръцете ми към него. — Къде е той?

Преглъщам от облекчение, че той не знае къде е Оуен. Може би Оуен ще го чуе и ще

успее да се защити.

Клатя глава.

— Не знам.

Очите му пламтят от гняв и той стиска по-силно ръцете ми.

— Не съм сигурен, че мога да понеса още една лъжа от теб. Къде, мамка му, е той?

Стискам очи и отказвам да отговоря. Устата му грубо и рязко смазва моята и аз се

опитвам да го отблъсна. Той се отдръпва и ме зашлевява силно с опакото на ръката.

Краката ми мигом се подкосяват, но той ме задържа да не падна. Устата му отново се

притиска към ухото ми.

— Извикай го.

Не се подчинявам.

Трей обвива ръка около тила ми и ме стиска.

— Извикай го — нарежда отново. Отварям уста, за да му кажа да върви на майната си,

когато чувам гласа на Оуен.

— Пусни я.

Отварям предпазливо очи. Усмивката върху лицето на Трей, когато чува гласа на Оуен,

ме плаши много повече от случилото се току-що помежду ни. Той ме придърпва към себе си,

завърта ме и притиска гърди към гърба ми. Сега и двамата сме с лица към Оуен.

Оуен стои само на няколко метра от нас. В ръцете му няма нищо освен мобилния му

телефон и ключовете. Погледът му трескаво ме обхожда от главата до петите, търсейки

някакви рани.

— Боли ли те?

Клатя глава, но Трей продължава да ме държи здраво. Оуен е застинал неподвижно и

внимателно наблюдава Трей.

— Какво искаш, Трей?

Дълбок смях заклокочва в гърлото на Трей и той извръща главата си към мен. Бавно

прокарва кокалчетата на пръстите си по челюстта ми.

— Ти вече омърси това, което искам, Оуен.

Виждам как яростта залива Оуен и очите ми се разширяват от страх. Клатя глава,

опитвайки се да го накарам да се успокои. Последното, от което се нуждае, е да бъде

арестуван за някакво провинение. Той е пуснат условно и Трей явно се надява да го арестува

за нападение на полицай.

— Оуен, недей. Той иска да го удариш. Не го прави.

Трей притиска бузата си към моята и аз виждам как очите на Оуен внимателно следят

къде се движи ръката на Трей. Той я спуска по гърлото ми, между гърдите ми, по корема.

Когато се спира между краката ми, усещам как в гърлото ми се надига горчилка. Стискам

здраво очи, защото по погледа на Оуен разбирам, че той за нищо на света няма да стои

безучастно и да позволи на Трей да прави това.

Чувам го как се хвърля напред, малко преди да ме блъснат настрани. Падам на пода и

когато се обръщам, Оуен вече е ударил Трей. Трей се вкопчва с едната си ръка в ръба на

плота, за да не падне, а с другата посяга към пистолета.

Сега Оуен стои пред мен и проверява дали съм добре. Думите сякаш са заседнали в

гърлото ми. Искам да му кажа да се обърне, да бяга, да се скрие, но от устата ми не излиза

нито звук. Оуен обхваща лицето ми между дланите си и казва:

— Обърн. Слез долу и повикай полицията.

Трей се смее и Оуен вижда как в очите ми се заражда нов страх. Извръща се и ме

закрива с тялото си, избутвайки ме по-далеч от Трей.

— Да извика полицията? — повтаря Трей, продължавайки да се смее. — И на кого ще

повярват? На един наркоман и на една курва, забременяла на петнайсет? Или на полицая?

Нито Оуен, нито аз проговорваме, докато думите на Трей увисват във въздуха.

— О, и да не забравяме контрабандната стока, скрита в ателието ти. Имайте предвид и

това.

Чувствам как всеки мускул в тялото на Оуен се напряга.

Трей го е натопил.

Проникнал е в ателието му не да открадне нещо, а да остави.

Свивам ръце в юмруци и ги притискам към гърба на Оуен, опасявайки се от най-

лошото.

— Какво искаш, Трей? — пита Оуен. Гласът му звучи пораженски. Той е стигнал до

критична точка с Трей, а това не е добре.

— Просто те искам вън от шибаната картинка — ръмжи Трей. Ти си като трън в задника

ми от деня, в който се срещнахме, и не спираш да ме дразниш. — Прави няколко крачки и

приближава към Оуен, който продължава да ме закрива с тялото си. — Обърн трябва да бъде

майка на онова момче, а то се нуждае от мен за баща. А докато продължаваш да й промиваш

мозъка, това няма как да стане. — Трей поглежда над рамото на Оуен право към мен. —

Един ден ще ми благодариш за това, Обърн.

Трей вдига радиостанцията към устата си.

— Патрулен от шести участък — съобщава. — Условно освободен престъпник е

задържан за нападение на полицай.

— Какво? — крещя аз. — Трей, не можеш да направиш това! Той е на изпитателен срок!

Трей не ми обръща внимание, а диктува адреса по радиостанцията. Оуен се обръща с

лице към мен.

— Обърн. — Очите му са сериозни. Съсредоточени. — Кажи им каквото той пожелае да

кажеш. Ако не лъже и наистина е подхвърлил дрога в ателието ми, ще вляза в затвора за

много дълго време. Нека ме арестуват за нападение; това ще е по-малко обвинение. Утре

сутринта ще говоря с баща си, ще измислим как да постъпим по-нататък.

Отказвам да се съглася с това, което той казва. Той не е направил нищо лошо.

— Ако просто им кажа истината, ти няма да имаш проблеми, Оуен.

Той затваря очи и издиша. Когато отново ги отваря, те са дори още по-съсредоточени.

— Той е бесен. Трей знае какво се е случило между нас и иска да си отмъсти. И той е

прав. Те никога няма да повярват на нашата дума срещу неговата. Не и с моето досие.

Очите ми започват да парят и аз се опитвам да остана спокойна като него, но не се

получава. Особено сега, когато Трей го дърпа от мен. Оуен слага ръце зад гърба си и Трей

щраква белезниците около китките му. Оуен не се съпротивлява, а аз плача толкова силно, че

дори не мога да попреча на случващото се.

Следвам ги надолу по стълбите, през ателието и входната врата до патрулката на Трей.

Той натиква Оуен на задната седалка и се обръща с лице към мен. Отваря пасажерската

врата.

— Качвай се, Обърн. Ще те закарам до вас.

Сядам в колата, защото за нищо на света няма да позволя Оуен да прекара незаслужено

и един ден в затвора.

Глава 22

ОУЕН

Аз мълча. Тя също.

Знам, че нито един от нас не говори в момента, защото и двамата се опитваме да

намерим изход от това положение. Трябва да има някакъв начин за нея да си върне сина, без

да се налага да се обвързва с Трей. И трябва да има начин за мен да се измъкна от тази

ситуация, в която Трей ме насади, без това да навреди на отношенията на Обърн с Ей Джей.

Наблюдавам от задната седалка как тя насочва вниманието си към Трей.

— И какво мислиш, че ще се случи оттук нататък? — пита го тя. — Мислиш, че аз

просто ще забравя факта, че ти ме нападна? Че си унищожил ателието на Оуен? Че го топиш?

Недей, Обърн. Не го вбесявай още повече.

Той се обръща с лице към нея, но тя не се отказва, не обръща внимание на мълчанието