— Напълно разбирам напрежението ти. Планирането на сватба в Ню Йорк е действително адски стресиращо! Някои от клиентите ми прекалено се… пренавиват, така да се каже.

Ама аз не планирам нюйоркска сватба! Аз планирам сватба в Оксшот! Ала всички тези мисли запазвам за себе си, като на глас изричам:

— Може би си права.

— Един от клиентите ми е особено взискателен — отбелязва тя и въздъхва дълбоко. — Но както често обичам да казвам, този бизнес е доста стресиращ. Аха! Ето ни и нас! Не е ли впечатляващо?!

Когато вдигам поглед към богатата фасада на хотел „Плаза“, съм принудена да призная, че изглежда действително забележително. Сградата се възправя насред площад „Плаза“ като сватбена торта, с така характерните си развети знамена над входа с колоните.

— Идвала ли си някога на сватба тук? — пита ме Робин.

— Не. Даже не съм влизала вътре.

— Така ли?! Е, ето, че вече влизаме — отсича Робин и ни повежда двете с Елинор нагоре по стълбите.

Минаваме покрай униформените портиери, после през въртящата се врата и се озоваваме в огромно фоайе с висок, орнаментиран таван, мраморен под и импозантни позлатени колони. Точно пред нас се вижда светъл кът, пълен с палми и решетки с увивни растения, където хората си пият кафето под звуците на арфата, а сервитьорите в сивите си униформи се носят забързано наоколо, понесли в ръце сребърни кафеници.

Е, ако трябва да бъда напълно честна, това също е доста впечатляващо.

— Оттук — казва Робин, хваща ме за ръка и ме повежда към заградена с въже стълба. Тя смъква въжето и ние поемаме по величественото стълбище, което ни отвежда към поредното импозантно мраморно фоайе. Накъдето и да се обърна, пред очите ми се възправят гипсови орнаменти, антики, тежки завеси, най-големият полилей, който някога съм виждала…

— А това е господин Фъргюсън — изпълнителен директор на кейтъринга.

Пред нас, като че ли от нищото, се е материализирал изтупан мъж с фрак. Той ми разтърсва ръката и ми се усмихва приятелски.

— Добре дошла в хотел „Плаза“, Ребека! Позволете ми да отбележа, че сте направили превъзходен избор! Нищо на света не може да се сравни със сватба в нашия хотел!

— Разбира се — изричам учтиво. — Е, хотелът ви наистина изглежда много приятно…

— Каквито и да са вашите фантазии, каквато и да е най-голямата ви мечта, ние ще сторим всичко, за да ви го осигурим! Не съм ли прав, Робин?

— Напълно! — кимва топло организаторката. — Не би могла да бъдеш в по-добри ръце!

— Какво ще кажете първо да погледнем Терасовидната зала? — намигва ми господин Фъргюсън. — Това е мястото, където ще се състои самото бракосъчетание. Надявам се, че ще ви хареса!

Обръщаме се кръгом и преминаваме мраморното фоайе, в другия край на което господин Фъргюсън разтваря огромни двойни врати, които ни отвеждат в невиждана зала, обградена от двете страни с тераса с бели перила. В единия край на залата се вижда мраморен фонтан, а в другия — стълби, отвеждащи към нещо като олтар. Навсякъде около мен се стрелкат забързани хора, подреждат цветя, драпират шифон и поставят позлатени столове под ъгъл, в изрядни редици върху дебелия шарен килим.

Боже!

Ама това всъщност е… доста хубаво!

Мътните го взели! То си е направо приказно!

— Имате голям късмет! — продължава да бъбри усмихнато господин Фъргюсън. — Точно тази събота имаме една сватба, така че можете да видите залата, така да се каже, в действие!

— Хубавички цветя — отбелязва Робин, но после се привежда към мен и шепнешком ми доверява: — Нашите ще бъдат още по-хубави!

Още по-хубави от тези ли? Ама това са най-грамаданските, най-забележителните цветови аранжировки, които съм зървала през живота си! Водопади от рози и лалета, и лилии… а онова там не са ли орхидеи?

— Значи, вие ще влезете през тези двойни врати — повежда ме Робин из терасата, — а после ще засвирят ловджийските рогове… или тромпетите, каквото си пожелаеш… Ти спираш в началото, оправяш си шлейфа, през това време фотографът ти прави снимки… А после започва струнният оркестър и ти тръгваш по пътеката…

— Струнен оркестър ли? — повтарям като замаяна аз.

— Говорих с Нюйоркската филхармония — отбелязва Робин по посока на Елинор. — В момента проверяват графика си, така че единственото, което ни остава, е да стискаме палци…

— Нюйоркската филхармония ли каза?!

— Булката в събота ще има седем арфисти — отбелязва господин Фъргюсън. — Както и едно сопрано от Метрополитън Опера.

Робин и Елинор се споглеждат.

— Това вече е добра идея! — казва Робин и си вади бележника. — Веднага ще се заема.

— А сега какво ще кажете да отидем и да погледнем Бароковата зала? — предлага господин Фъргюсън и ни повежда към голям, старомоден асансьор.

— В нощта преди сватбата вероятно ще желаете да наемете апартамент при нас, за да се насладите на релаксиращите процедури, които предлагаме — продължава да бъбри учтиво той. — После, на самия ден, можете да си поканите личната си професионална фризьорка и гримьорка. — Усмихва се. — Но предполагам, че вече сте мислили по този въпрос.

— Аз… ами… — В този момент пред очите ми изниква Джанис и нейната „Бляскава пролетна булка“. — Нещо такова…

— Докато гостите вървят по коридора, ще им бъдат предложени коктейли — обяснява Робин, когато излизаме от асансьора. — А това тук е Бароковата зала, където ще бъдат сервирани ордьоврите, преди да влезем в Балната зала. Предполагам, че още не си стигнала до идеи за ордьоврите, нали?

— Е, то… да де, нали знаеш… — Тъкмо се каня да отбележа, че всички си падат по малки саламчета, но тя пак ме прекъсва.

— Но бихме могли да направим, например, бар за хайвер, бар за стриди, маса със средиземноморски мезета, а защо не и за суши…

— Именно — преглъщам аз. — Звучи ми… много добре.

— А и самото пространство, разбира се, може да бъде организирано тематично, по твой избор — обхваща с жест тя огромната зала. — Можем да го трансформираме във венециански карнавал, средновековна бална зала… каквото ти подскаже въображението!

— А накрая достигаме до Голямата бална зала за величествения прием! — обявява междувременно господин Фъргюсън.

При тези думи той разтваря импозантните двойни врати и… Господи! Та това е най-величественото нещо, което някога съм виждала! Навсякъде блести в златно и бяло, таваните са високи до възбог, наоколо се виждат театрални ложи, а масите са подредени около огромен, полиран дансинг!

— Ето тук двамата с Люк ще откриете танците — въздъхва замечтано Робин. — Винаги съм казвала, че това е най-любимият ми момент от всяка сватба! Първият танц на младоженците!

Втренчвам се в блестящия паркет и виждам как двамата с Люк се носим в шеметен танц, наоколо светят свещници и всички ни съзерцават умилено.

И седем арфисти.

И Нюйоркската филхармония.

И хайвер… и стриди… и коктейли…

— Ребека, добре ли сте, скъпа? — изважда ме от моя транс господин Фъргюсън и аз улавям загрижения му поглед.

— Мисля, че е малко зашеметена — намесва се Робин и се засмива. — Прекалено много неща за един ден, нали?!

— Ами… да. Може би си права.

Поемам си дълбоко дъх и се извръщам за миг. Окей, нека не се превъзнасяме повече. Всичко това може и наистина да е доста лъскаво, обаче аз не възнамерявам да му се поддавам! Вече съм решила, че ще се омъжа в Англия — и точно това ще направя! И точка!

Само дето… Ама погледнете всичко това наоколо!…

— Ела да поседнеш малко! — предлага ми Робин и потупва един позлатен стол до себе си. — Така. Сега, давам си сметка, че от твоя гледна точка всичко това ти изглежда много далече във времето. Но истината е, че нямаме никакво време! Затова исках да поговорим за цялостните ти виждания относно сватбата. Какво ти подсказва фантазията? Какъв според теб е символът на истинската романтика? Много от моите клиентки твърдят, че това са Скарлет и Рет, или пък Джинджър и фред… — И ме поглежда с блеснал поглед, а химикалката й е застинала в очакване над бележника.

Това вече отива прекалено далече! Трябва да кажа на тази жена, че не възнамерявам да се омъжвам тук! Трябва да й кажа, че нишо няма да се случи тук — поне що се отнася до мен! Хайде де, Беки, връщай се към реалността!

— Аз…

— Да?

— Винаги съм харесвала края на „Спящата красавица“, когато двамата с принца танцуват заедно — чувам се най-неочаквано да изричам.

— Аха, балетът! — кимва одобрително Елинор.

— Не, всъщност, имам предвид… филмчето на „Уолт Дисни“.

— О! — Робин изглежда озадачена за момент. — Май ще се наложи да понаваксам в тази област. Хммм… дааа… И това би могло да послужи като идея…

И тя започва да си записва нещо в бележника, а аз прехапвам устната си отвътре.

Трябва да сложа край на всичко това! Хайде де! Кажи нещо най-сетне!

Но по някаква необяснима причина устата ми стои като залепена. Оглеждам се, обхващайки с поглед орнаментираните тавани, позлатата наоколо, проблясващите полилеи… Робин проследява погледа ми и ми се усмихва.

— Беки, знаеш ли, че имаш много голям късмет! — И стиска приятелски ръката ми. — Обещавам ти, че ще си прекараме страхотно на твоята сватба!


Секънд Юниън Банк Уолстрийт № 300 Ню Йорк

----------------------------------------------------------------------------

Мис Ребека Блумууд

Западна 11-та улица № 251, ап. Б

Ню Йорк


21 февруари 2002 г.


Скъпа мис Блумууд,

Благодаря Ви за писмото от 20 февруари.

Опасявам се, че не бих могъл да коментирам относно това дали една пола на Миу Миу може да се включи в графа „домакински разходи“.

Искрено Ваш:

Уолт Питмън, директор отдел „Връзки с клиенти“
КАМАРА НА ЛОРДОВЕТЕ Изборна комисия Молба за номинация

Моля за Вашите виждания относно желанието Ви да бъдете препоръчана за пожизнен лорд извън някоя политическа партия и преди всичко как смятате да допринесете ефективно за работата на Камарата на Лордовете. Желателно е да приложите и автобиография, в която да докажете Вашите основни постижения, както и да обобщите специфичните си умения, жизнен и професионален опит.

Молба за присъждане на доживотна аристократична титла

Име: Ребека Блумууд.

Адрес: Западна 11-та улица № 251, ап. Б. Ню Йорк

Предпочитана титла: Баронеса Ребека Блумууд на Харви Никълс.


Основни постижения:

Патриотизъм:

Служила съм на Великобритания в продължение на много години, подпомагайки икономиката й посредством средствата на покупко-продажбите.

Търговски взаимоотношения:

Откакто живея в Ню Йорк, работя всеотдайно за подобряване на международния стоков обмен между Великобритания и Съединените щати, например винаги купувам вносния чай „Туайнингс“, както и мармалада „Мармайт“.

Обществени изяви:

Появявала съм се по телевизията, където съм водила дебати носно настоящото състояние на нещата (предимно в областта на модата).

Културен опит:

Колекционирам антики и произведения на изкуството, сред които най-ярко се открояват венецианските вази и барчетата от 1930-те.


Личен принос, ако бъдете избрана:

Като нов член на Камарата на Лордовете с удоволствие бих приела ролята на моден консултант — област, незаслужено пренебрегвана до този момент, но от жизненоважно значение за кръвта на демокрацията.

Пет

Дайте да се разберем веднъж завинаги! Разбира се, че няма да се омъжа в Ню Йорк! Естествено, че няма да го направя! Това е абсолютно немислимо! Ще си се омъжа вкъщи, точно както планирахме, с приятна палатка в градината. Няма абсолютно никаква причина за промяна на плановете. Никаква.

Само дето…

О, Господи! Може пък, просто е възможно този път Елинор да има известно право…

Искам да кажа, че такова нещо се случва веднъж в живота на човека, нали?! Това не ти е поредният рожден ден или поредната Коледа. Човек има само един-единствен сватбен ден. Така че, ако ти е предоставена възможността да го превърнеш в приказно преживяване, защо да я изпускаш, не съм ли права?!

Защото това със сигурност ще бъде приказно! Да вървя аз по онази пътека, а в мен четиристотин души да са вперили погледи, с някакви фантастични цветови аранжировки навсякъде… А после всички да седнем на някакъв невероятен обяд… Робин ми даде няколко примерни менюта и — о, Боже! Каква храна само! Розаче от мейнски омари… Патица консоме с парченца фазан… Едър ориз с пиньоли…

Така де. Знам, че Оксшот и тамошните организатори на тържества са много добри, но дори не съм сигурна, че на тях им е известно какво е това пиньоли. (Ако трябва да бъдем честни, аз също не го знам, обаче не в това е въпросът. Пък и звучи много шик!)