— Всъщност не — отговарям аз. — Ако искаш да знаеш, не познавам почти никого тук.

— И аз така си помислих — усмихва ми се дяволито той и отпива от шампанското си. — Е, как се разбираш с бъдещата си свекърва? — Изрича тези думи с такова невинно изражение, че ми идва да се разхиля на висок глас.

— Чудесно. Е, нали знаеш…

— За какво си говорите вие двамата? — чувам гласа на Люк, който изниква внезапно до рамото ми. Подава ми пълна чаша с шампанско, а аз хвърлям на Майкъл предупредителен поглед.

— Тъкмо обсъждаме сватбените ви планове — отговаря той със завидна лекота. — Решихте ли вече къде ще прекарате медения си месец?

— Даже не сме го обсъждали засега — отговарям аз и поглеждам към Люк. — Но иначе имам няколко идеи. Трябва да отидем на някое много хубаво и топло място. При това да бъде някъде, където никога досега не сме били.

— Честно да ти кажа, не съм убеден, че ще успея да вмъкна много дни за този меден месец — отвръща Люк с леко смръщена физиономия. — Тъкмо поехме банката „Нортуест“, а това означава, че вероятно пак ще трябва да се замислим за разширение на дейността. Така че може да се наложи да се примирим само с един дълъг уикенд.

— Дълъг уикенд ли?! — поглеждам го ужасено. — Ама това изобщо не е меден месец!

— Люк! — намесва се с укорителен тон Майкъл. — Знаеш, че няма да ти се размине само с това! Длъжен си да отведеш съпругата си на хубав меден месец! Като твой кум се осмелявам да настоявам за това! Къде никога не си ходила, Беки? Венеция? Рим? Индия? Африка?

— Не съм ходила на нито едно от тези места!

— Разбирам — повдига вежди Майкъл. — Значи меденият месец може да се окаже доста скъпичък.

— Всички други са ходили навсякъде. Само не и аз! Нямах късмета дори да си позволя година за почивка! Не съм ходила нито в Австралия, нито в Тайланд…

— Аз също не съм ходил — изтъква Люк и свива безразлично рамене. — Има ли някакво значение?

— За мен има! Защото аз не съм правила абсолютно нищо! Знаеш ли, че най-добрата приятелка на майката на Сузи е една боливийска селянка! — отсичам аз и поглеждам многозначително Люк. — Двете са отглеждали заедно царевица по боливийските ляноси!

— Май посоката се очертава Боливия — отбелязва Майкъл и поглежда към Люк.

— Това ли искаш да правиш по време на нашия меден месец? Да отглеждаш царевица?! — изумено възкликва той.

— Просто смятам, че няма да е зле да поразширим малко хоризонтите си. Например да… да тръгнем като туристи нанякъде.

— Беки, ти наясно ли си какво означава да тръгнем някъде като туристи?! — пита меко Люк. — Всичко, което носиш със себе си, трябва да се побира само в една раница! Която освен това трябва да носиш лично! Никакъв „Федерал Експрес“!

— Мога да се справя! — виквам възмутено. — Като нищо! И ще се запознаем с цял куп интересни хора…

— Аз вече познавам цял куп интересни хора!

— Ти познаваш единствено банкери и твои колеги от бизнеса за връзки с обществеността! Познаваш ли някакви боливийски селяни например, а?! А познаваш ли някои бездомници?

— Не мисля — отбелязва Люк след известен размисъл. — А ти?

— И аз не — признавам след кратка пауза. — Но не в това е въпросът! Важното е, че трябва да го направим!

— Окей, Беки! — спира тирадата ми Люк. — Предлагам ти следното: ти организираш медения ни месец, а аз го плащам. Ще отидем навсякъде, където пожелаеш, само да не е за повече от две седмици!

— Наистина ли?! — облещвам се аз. — Ти сериозно ли?!

— Напълно. Ти си права — не може да се оженим и да не си изкараме подобаващ меден месец. — Усмихва ми се загадъчно и добавя: — Е, изненадай ме!

— Добре! Става! Само чакай!

Отпивам глътка шампанско и усещам, че започвам да кипя от вълнение. Голям кеф! Аз ще избирам мястото за медения ни месец! Може би няма да е зле да отидем в някой от онези вълшебни курорти в Тайланд или нещо подобно. Или пък на някое забележително сафари…

— Като стана въпрос за бездомници — обръща се Люк към Майкъл, — ние също ще сме на улицата през септември.

— Така ли? И защо?

— Тогава ни изтича договорът по наема на апартамента и собственичката продава. Всички ще бъдат изритани.

— Ах, да! — прекъсвам ги аз, внезапно изтръгната от приятната картина как двамата с Люк стоим на върха на една египетска пирамида. — Това ми напомня нещо, Люк. Дочух един много странен разговор тук. Някакви хора твърдяха, че ние сме щели да се местим да живеем в тази сграда. Откъде им е хрумнало според теб?

— Това е напълно възможно — отбелязва той.

— Какво?! — опулвам се невярващо аз. — Какво искащ да кажеш с това, че е възможно?! Да не би да си откачил?!

— Защо пък не?!

Аз снишавам глас и продължавам:

— Наистина ли смяташ, че държа да живея в тази претруфена сграда, пълна със старици, които те гледат така, сякаш вониш на пор?!

— Беки… — прекъсва ме Майкъл и кимва многозначително с глава.

— Но това е вярно! — обръщам се към него. — В тази сграда няма нито един приятен човек! Срещала съм ги и всичките са едни…

И в този момент спирам рязко, внезапно давайки си сметка какво се опитва да ме предупреди Майкъл.

— С изключение на… на майката на Люк, разбира се — добавям аз, като се опитвам да звуча колкото е възможно по-естествено. — Естествено.

— Добър вечер, Ребека! — достига до мен един меден глас и аз се извъртам с пламнало лице.

Ето я и нея — застанала зад мен, облечена в дълга бяла рокля в гръцки стил, която пада на плисета до земята. Елинор е толкова тънка и бледа, че прилича на някоя от собствените си колони наоколо.

— Здравей, Елинор! — поздравявам учтиво. — Изглеждаш прекрасно! Много съжалявам, че позакъснях мъничко.

— Ребека — е нейният отговор, след което тя ми поднася бузата си по манхатънски маниер. — Надявам се, че вече си пообиколила наоколо и че не си седиш само тук и разговаряш с Люк!

— Е, аз… ами… нещо подобно…

— Това е прекрасна възможност за теб да се запознаеш с някои важни хора! — изтъква поучително тя. — Например с президентката на тази сграда!

— Ясно — кимвам аз. — Е, може би…

Надали точно сега е моментът да й съобщавам, че за нищо на света не бих се преместила да живея в тази сграда.

— Ще те представя по-късно. Но сега смятам да вдигна тост — отбелязва тя. — Така че, ако нямате нищо против, ви моля да се присъедините към мен на подиума!

— Отлично! — опитвам се да вложа мъничко ентусиазъм в гласа си аз и гаврътвам шампанското.

— Майко, мисля, че вече се познавате с Майкъл — обажда се Люк.

— Да, така е — усмихва се грациозно домакинята. — Много ми е приятно отново да се видим! Как сте?

— Много добре, благодаря — отвръща със същия мазен тон Майкъл. — Възнамерявах да присъствам на откриването на вашата фондация, но за нещастие не успях да се освободя от някои ангажименти във Вашингтон. Но както разбрах, всичко е минало добре.

— Така е, много благодаря!

— А ето и нов щастлив случай! — обхваща той с жест залата. — Тъкмо казвах на Люк какъв късмет е извадил да намери за съпруга такова красиво, талантливо и способно момиче като Беки!

— Действително. — Усмивката на Елинор застива.

— Но вие вероятно сте на същото мнение.

Гробовна тишина.

— Разбира се — изрича накрая Елинор. Протяга ръка и след известно мъчително колебание я поставя на рамото ми.

Господи! Ужас! Пръстите й са точно толкова студени, колкото и гласът й! Все едно току-що ме докосна Снежната кралица! Хвърлям крадешком поглед към Люк и забелязвам, че той целият сияе от удоволствие.

— Е, тостът! — изричам бодро аз. — След теб, Елинор!

— Ще се видим по-късно, Майкъл! — казва Люк.

— Приятно прекарване! — отсича Майкъл и ми намига съзаклятнически. А когато Елинор потъва в тълпата, той се обръща към Люк и добавя: — После искам да поговорим за нещо относно благотворителната дейност на майка ти!

— Няма проблеми — кимва Люк след известна пауза. — Ще поговорим.

Въобразявам ли си или моят Люк ми изглежда малко настръхнал?

— Но неко първо минат тостовете! — изрича усмихнато Майкъл. — Не сме се събрали тук, за да говорим за бизнес.

* * *

Докато минавам през огромната зала заедно с Люк и Елинор, виждам, че хората започват да се обръщат към мен и да мърморят нещо. В единия край се вижда голям подиум и когато се качваме на него, за първи път започвам да се усещам малко нервна. Настава тягостна тишина и насъбралото се множество вперва изпитателни погледи в нас.

Ужас! Двеста чифта погледи ми правят преценката по манхатънски!

Като се опитвам да запазя самообладание, аз претърсвам с поглед тълпата за някое познато лице — лице, което принадлежи на мен. Но като изключим застаналия най-отзад Майкъл, не виждам никой друг. Продължавам да се усмихвам, обаче на душата ми е празно. Но къде са моите приятели? Знам, че Кристина и Ерин ще дойдат всеки момент, но къде е Дани? Той ми обеща, че ще дойде!

— Дами и господа — започва царствено Елинор, — добре дошли в моя скромен дом! За мен е огромно удоволствие да бъда ваша домакиня по повод това щастливо събитие! С особена благодарност се обръщам към Марша Фокс — президент на тази сграда, както и към Гуинивер фон…

— Изобщо не ми пука за глупавите ви списъци! — долита нечий писклив глас откъм вратата и няколко глави се обръщат в тази посока.

— …фон Ландленбург, мой съдружник във фондацията „Елинор Шърман“… — продължава бъдещата ми свекърва, а челюстта й се стяга все повече.

— Пусни ме веднага, глупава крава такава!

Настъпва суматоха, някой изпищява и вече цялата зала се обръща, за да види какъв е този цирк.

— Махни си ръцете от мен! Бременна съм, не виждаш ли? Я ми се е случило нещо, я съм те осъдила!

— Боже, направо не мога да повярвам! — изписквам щастливо аз и скачам от подиума. — Сузи!

— Беки! — И през вратата влетява Сузи, със страхотен тен, пращяща от здраве, с мъниста в косата и вече забележимо коремче, напиращо под роклята й. — Изненада!

— Бременна ли?! — чува се гласът на Таркуин, който я следва, с неизменното си традиционно сако, облечено над неизменното си традиционно поло, над което физиономията му изглежда така, сякаш някой го е цапнал с мокър парцал по главата. — Сузи, скъпа… какво каза току-що?!

Шест

— Решихме да те изненадаме! — заявява Сузи, след като всичко отново е мирно и тихо и след като Елинор направи своето обръщение-тост, при който спомена мен и Люк само веднъж, а фондацията „Елинор Шърман“ — шест пъти. — Нещо като последна част от нашия меден месец! Така че, отиваме ние в апартамента ти…

— И аз, както винаги, нали съм си навсякъде навреме… — обажда се Дани и ме поглежда извинително.

— Та Дани предложи да го придружим на партито и да те исненадаме както си му е редът!

— Е, Таркуин със сигурност бе изненадан както си му е редът! — изхилвам се аз. Все още не съм в състояние да изтрия глупаво щастливата усмивка от лицето си. Сузи и Туркуин, и Дани — всичките накуп!

— Да бе, права си — смръщва се приятелката ми. — Възнамерявах да му съобщя новината малко по-деликатно, обаче…

— Просто не може да ми го побере умът как още не се е досетил! Погледни се само!

И посочвам към наедрялото й коремче, опаковано в червена разтегаема рокля — не мога да си представя нещо, което да се натрапва повече на очи от това!

— Вярно, че веднъж-два пъти направи деликатен коментар относно моето коремче — казва спокойно Сузи. — Но аз му казах, че съм много чувствителна на тема надебеляване, затова той не посмя повече да каже нищо. Няма значенеие. Вече си е наред. Погледни го само!

И тя кимва по посока на съпруга си, който вече е обкръжен от група живо заинтересовани на тема аристокрация нюйоркски грандами.

— В замък ли живеете? — чувам една да го пита.

— Ами… всъщност, да. Точно в замък живея.

— Познавате ли принц Чарлз? — пита друга и се изкисква.

— Един-два пъти сме играли заедно на поло — отговаря Таркуин и се озърта, очевидно нетърпелив да се измъкне от този разпит.

— На всяка цена трябва да се запознаете с моята дъщеря — отсича трета и поставя подобната си на свинска плешка ръка върху рамото му. — Тя буквално обожава Англия. Ходила е в Хамптън Корт цели шест пъти!

— Той е забележителен! — прошепва някой в ухото ми и аз се обръщам, за да видя Дани, надничащ над рамото ми по посока на Таркуин. — Абсолютно забележителен! Модел ли е?

— Какво да е?!

— Така де, тази история, че бил фермер — започва Дани и си дръпва от цигарата — е пълна глупост, нали?

— Смяташ, че Таркуин би трябвало да бъде модел, така ли? — питам, неспособна да овладея смеха, който избликва от мен като вулкан.

— Че защо не? — отбранително ме поглежда Дани. — Та той има фантастична визия! Бих могъл да създам цяла колекция около вида му! Принц Чарлз се среща с… Рупърт Еверет се среща с…