Нора Робъртс - Свещеният камък

Тя бе в съня му и в съня бе дошла в леглото му. Устните й, топли и жадни, трескаво се сливаха с неговите. Тялото й, стройно и гъвкаво, се извиваше към него, дългите й ръце и крака го обгръщаха и бе завладян от топлината, от уханието й. От женствеността й.

Великолепните й буйни коси, тъмни на фона на белите чаршафи, бяха разпилени около лицето й и дълбоките й, неустоими очи го гледаха.

Тя се надигна. Разтвори се. Прие го в себе си.

В съня си усещаше как кръвта му пулсира, а сърцето бие като юмрук в гърдите му. Радост и отчаяние се сливаха в един неудържим порив. Прикован, вцепенен, отново всмука устните й. Вкусът й го изгаряше като треска, докато телата им препускаха заедно. Все по-бързо и по-бързо.

Стаята около тях се изпълни с кръв и огън.

Тя издаде вик, ноктите й се впиха в гърба му сред бушуващото море от кървави пламъци. И думата, която изрече, докато то ги поглъщаше, бе bestia.

Събуди се, отново призори. Трябваше да престане, помисли си Гейдж. Никак не обичаше да става рано, а сега му се струваше, че е обречен на това. Нямаше да заспи пак след малкия видеоклип, сътворен от подсъзнанието му. Жалко, че такъв обещаващ сън бе взел рязък обрат точно при… кулминацията.

Не можеше да разгадае символиката, докато се взираше в тавана на стаята за гости у Кал. Но лесно се досети за източника на най-вълнуващата част от нощното забавление.

Той бе мъжкар. Страстен мъжкар.

Освен това повече му допадаше фантазия, в която тя идва при него, отколкото той да я преследва. Неотдавна бяха сключили споразумение по този въпрос. Как се бе изразила? „Ти няма да ме сваляш и аз няма да се преструвам, че искам да бъда съблазнявана.“

Споменът го накара да се усмихне в полумрака. Но ако тя направеше първата крачка, нямаше шанс, що се отнасяше до него. Предизвикателството бе да я омае и провокира да стори тази крачка, вярвайки, че идеята е била нейна.

Отново се сети за ужасяващия завършек на прелюдията в съня. Можеше да припише това на собствената си цинична, песимистична природа или да го приеме като извинение. Или като предупреждение. Ако допуснеше да хлътне по нея — защото в съня имаше не само секс, а дълбока връзка — и двамата щяха да платят жестока цена. Кръв и огън, помисли си той, както обикновено. И не бе изрекла името на любимия си, когато бе завладяна от страст и огън, а bestia.

Латинската дума за звяр. Мъртъв език, използван от мъртви богове и закрилници.

Просто казано, сексът щеше да ги разсейва и Голямото зло щеше да ги връхлети, когато са безпомощни. И трите възможности сочеха, че е най-разумно да потиска нагона си, поне по отношение на Сибил Кински.

Гейдж се измъкна от леглото. Един душ щеше да отмие съня и поривите, които бе събудил. Умееше да контролира поривите си. Щом бе неспокоен и възбуден, значи се нуждаеше от добра игра и секс. Имаше начин да получи и двете. С кратка разходка до Атлантик Сити щеше да задоволи тези потребности, без усложнения или последици.

А двамата със Сибил щяха да използват сексуалното напрежение помежду си като източник на енергия за по-важни неща. Разбира се, ако спечелеха битката, ако оцелееха, със сигурност щеше да потърси начин да я вкара в леглото си. Тогава щеше да разбере дали кожата й е толкова съвършена, колкото изглежда, дали тялото й толкова гъвкаво…

Тези мисли нямаше да му помогнат да овладее поривите.

Подсуши се, реши да се обръсне (какво толкова?), после нахлузи дънки и черна тениска, защото му бяха под ръка. Когато тръгна към стълбите, чу шепот и тих закачлив смях зад затворената врата на спалнята. Влюбените гълъбчета се бяха събудили рано и вече си гукаха, каза си той. Най-вероятно това щеше да трае дълго и имаше време да слезе в кухнята и спокойно да изпие чаша кафе насаме.

Включи първата кафеварка за деня и докато размишляваше, излезе от къщата и закрачи към пътя и пощенската кутия. Градината пред къщата на Кал бе пълна с ярки цветове. Азалиите, един от малкото декоративни храсти, които Гейдж разпознаваше, бяха разцъфнали в цялото си великолепие. Клоните на някакво крехко дръвче бяха натежали от розови цветове. Всички тези багри и форми грееха край чакълената алея, весели като детски лица, а отвъд тях се простираше гората, сред чиито гъсти зелени клони се криеха безброй тайни, носещи радост и ужас.

Звучаха птичи трели, ромонът на потока и хрущенето на камъчета под краката му. Някои от разцъфналите храсти бяха ароматни и уханието им се носеше във въздуха под слънцето, чиито лъчи проникваха между клоните и игриво пробягваха по повърхността на потока.

Успокояват, помисли си той, звуците, уханията, гледките. За човек като Кал мястото безспорно бе съвършено. Самият Гейдж преживяваше приятни мигове тук, макар и за кратко, призна той, докато посягаше към синята кутия, за да извади сутрешния вестник. Винаги, когато се завръщаше, почувствал нужда от компанията на Кал и Фокс. Но ако престоят му тук се проточеше твърде дълго, започваше да копнее за неон, изкуствена трева, клаксони и тълпи. За оживлението, енергията и анонимността на казино или град.

Ако убиеха копелето и останеха живи, щеше да замине някъде за няколко седмици. През септември трябваше да се върне за сватбата на Кал, но междувременно навън го очакваше широкият свят и много карти за раздаване. Може би Амстердам или Люксембург, за разнообразие.

Или, ако му провървеше със Сибил, би предложил Париж. Романтика, секс, комар и мода, всичко — с един удар. Идеята щеше да й хареса. В края на краищата, тя споделяше страстта му към пътуванията и добрите хотели. Едно пътуване заедно бе добър начин за отпразнуване на оцеляването им след тридесет и първия му рожден ден.

Неизбежно щеше да му носи късмет. Добър или лош, все още не знаеше, но жена като нея не можеше да не наклони везните. Би се обзаложил, че ще ги наклони в негова полза.

Няколко седмици — само забавления, без обвързване, после щяха да се върнат, за да видят как приятелите им надяват хомота, а после да се разделят. Добър план, реши Гейдж, който лесно можеше да бъде променен в зависимост от обстоятелствата.

С вестника под мишница, той тръгна обратно към къщата.

Жената стоеше от другата страна на малкия мост над потока. Косите й бяха разпуснати по раменете и блестяха, бледозлатисти на нежната слънчева светлина. Дългата й рокля бе синя, с висока яка. Сърцето му подскочи, когато позна Ан Хокинс, покойница от столетия.

Но само за миг, за един кратък миг, когато се усмихна, Гейдж съзря в нея майка си.

— Ти си последният от синовете на синовете на моите синове. Идваш от мен и плода на любовта ми, на страст и хладнокръвно, жестоко жертвоприношение. Преди да се пробуди вяра и надежда, и трябва да ги поддържаш. Вие сте видението. Ти и онази, която идва от мрака, вашата кръв, неговата кръв, нашата кръв. Това направи камъка отново цял. С това сте благословени.

— Дрън-дрън — каза той и се запита дали боговете ще го накажат, че се подиграва с призрак. — Защо не ни кажеш как да го използваме, да приключим по-скоро и продължим живота си?

Ан Хокинс наклони глава и Гейдж можеше да се закълне, че погледът й бе майчински.

— Гневът също е оръжие, ако е използван съобразително. Той направи всичко възможно, даде ви всичко необходимо. Трябва само да прозрете, да се доверите на онова, което знаете, и да приемете онова, което ви е дадено. Плаках за теб, момче.

— Благодаря, но сълзите не ми помогнаха особено.

— Нейните ще помогнат, когато ги пролее. Не си сам. И никога не си бил. От кръвта и огъня се родиха светлината и мракът. С кръв и огън, едното ще надделее. Ключът за вашите видения, за отговорите, е в ръката ти. Завърти го и ще видиш.

Когато образът й избледня, Гейдж остана на място си. Типично, помисли си той, типично за жените. Просто не можеха да поднасят нещата просто. Ядосан, премина по моста и се изкачи през стръмната ливада до къщата.

Влюбените гълъбчета бяха в кухнята, което означаваше, че е пропуснал шанса си да пийне кафе на спокойствие. Прегръщаха се и се мляскаха пред проклетата кафеварка.

— Стига толкова.

Гейдж побутна Фокс с рамо да се отдръпне от кафеварката.

— Все още не е изпил първата си чаша. — Фокс леко притисна Лейла, преди да вземе вече отворената кока-кола. — Затова е кисел.

— Искате ли да ви спретна нещо за закуска? — предложи Лейла. — Имаме време, преди да тръгнем към кантората.

— Много си свежа — мрачно отбеляза Гейдж, извади кутия зърнена закуска от шкафа и си взе шепа. — Няма нужда. — После присви очи, когато Фокс разгърна вестника. — Аз слязох да го взема, аз ще го прегледам пръв.

— Просто проверявам резултатите от мачовете, всезнайко. Случайно да ти се намира някое щруделче?

— Господи, колко си жалък.

— Ти ядеш зърнени топчета от кутия, приятел. Пий си кафето.

Гейдж намръщено сведе очи. Имаше право. Когато най-сетне кафето разсея сприхавостта му, погледна Лейла с приветлива усмивка.

— Хей, добро утро, Лейла. Не каза ли нещо за приготвяне на закуска?

Тя се засмя.

— Добро утро, Гейдж. Мисля, че споменах, в момент на слабост. Понеже съм в слънчево настроение, ще приготвя.

— Чудесно. Благодаря. Докато си заета с това, ще разкажа и на двама ви за срещата, която имах при сутрешната си разходка.

Лейла застина с ръка върху дръжката на хладилника.

— Върнало се е?

— Не то. Тя. Въпреки че не се знае дали призраците имат пол. Не съм се замислял.

— Ан Хокинс. — Фокс захвърли вестника. — Какво е посланието?

Гейдж доля кафето си и им разказа.

— Вече всички са я виждали, по един или друг начин, освен Сибил.

Лейла сложи голяма чиния с пържени филийки на барплота.

— Да, сигурно адски ще се ядоса. Сибил — добави Гейдж, докато си вземаше две филийки.

— Кръв и огън. Определено ги има в изобилие, и в реалността, и в сънищата. И те събраха парчетата от камъка в едно. Идеята беше на Сибил — спомни си Фокс. — Вероятно отново ще й хрумне някаква.

— Ще й кажа, когато се видя с нея днес.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре. — Фокс щедро поля купчината филийки пред себе си със сироп. — С Лейла ще се отбием в квартирата на път за кантората.

— Ще иска да го чуе и от мен, когато дойде тук.

Фокс отхапа и се усмихна на Лейла.

— Страхотни са.

— Е, не са щруделчета.

— По-хубави са. Сигурна ли си, че не искаш да дойда с теб в банката следобед? Не се и съмнявам, че документите ти са изрядни, но…

— Няма нужда. Днес графикът ти е натоварен. Освен това имам две инвеститорки и не кандидатствам за голям кредит.

Значи бяха приключили с призраците, помисли си Гейдж, и щяха да обсъждат заеми и лихви. Престана да ги слуша и запреглежда заглавията във вестника, който бе откраднал обратно от Фокс. Изведнъж дочу интересна реплика.

— Сибил и Куин ще инвестират в магазина ти?

— Да. — Усмивката на Лейла сияеше като слънце. — Страхотно е. Надявам се — и за тях… Ще направя всичко възможно да бъде. Просто е невероятно, изумително, имат такава вяра в мен. Знаеш как е. Нещо, което вие с Кал и Фокс винаги сте имали.

Гейдж предполагаше, че е права. Съдбите на шестимата се преплитаха и в този аспект. Ан бе казала, че не е сам. Никой от тях не беше, осъзна той. Навярно в това се криеше шансът им.

Когато остана сам в къщата, прекара час в писане и четене на имейли. Имаше познат в Европа, професор Линц, експерт по демонология и легенди. Бе пълен с многословна риторика и сложни теории, в които според Гейдж имаше и доста съществена информация.

Колкото повече листчета пуснеш за томболата, толкова по-голям шанс имаш да спечелиш. Не бе излишно да се допита до мнението на Линц за най-новата хипотеза на Сибил. Дали хелиотропът — техният камък — бе частица от огромен, мощен източник на магическа сила?