Шеста глава

Би трябвало да знае, че тя ще дойде точно навреме. Нито късно, нито рано, а на секундата. Точността бе едно от най-впечатляващите качества на Сибил. Носеше блуза в цвят на сочни праскови и тъмнокафяв панталон, под който се виждаха глезените й, а сандалите с тънки каишки откриваха интригуващо тесни ходила и нокти, лакирани в тон с блузата. Непокорните къдрици бяха прихванати до слепоочията й и той забеляза трите малки халки на лявото й ухо и двете на дясното.

Носеше кафява чанта, достатъчно голяма, за да побере бултериер.

— Чух, че си имал посещение. Трябва да ми разкажеш, в случай че някоя подробност се е загубила при превода.

„Направо по същество“, помисли си Гейдж.

— Добре.

Той тръгна към кухнята. Щом се налагаше да повтори разказа си, трябваше да пийне кафе.

— Имаш ли нещо против да си налея нещо студено?

— Обслужи се сама.

Така и направи. Той се загледа в нея, когато Сибил извади сока от грейпфрут и диетичния джинджифилов сироп.

— Малко съм обидена, че все още не е разговаряла с мен — сподели тя, докато слагаше кубчета лед в чаша и разбъркваше двете течности в нея. — Но се опитвам да не бъда дребнава. — Хвърли поглед към него и повдигна вежди, преди да отпие. — Ти искаш ли?

— Не, разбира се.

— Ако се наливах с кафе по цял ден като теб, щях да подскачам до тавана. — Тя кимна към подредените на плота карти. — Прекъснах играта ти.

— Просто убивах времето.

— Хм. — Сибил забеляза разположението им. — Често са наричани Reussite, или „Успех“, във Франция, откъдето произхождат според някои историци. Във Великобритания им казват пасианси, може би защото е нужно търпение, за да ги редиш. Според най-интригуващата теория, на която съм се натъквала, някога са били използвани като начин за предсказване на бъдещето. Нещо против? — попита тя, посочи картите и Гейдж нехайно сви рамене.

Сибил обърна поредната карта, продължавайки наредбата.

— Компютърните версии ги направиха доста популярни през последните десетилетия. Играеш ли онлайн?

— Рядко.

— А покер?

— Никога. Предпочитам да съм в една стая със съперниците си. Победата не е забавна, ако е анонимна.

— Аз опитах веднъж. Опитвам по веднъж почти от всичко.

Мислите му се завъртяха около вероятности за това „почти всичко“.

— Как беше?

— Не беше никак зле. Но също като теб, реших, че липсва тръпката на истинската игра. Е, къде е най-удобно да поработим? — Тя остави питието си и извади бележник от дълбините на чантата си. — Можем да започнем с подробностите за сутрешната ти среща, а после…

— Сънувах те.

Сибил подозрително наклони глава.

— Така ли?

— Имаш избор — да споделиш с другите, ако смяташ, че е важно, или да го запазиш за себе си.

— Първо трябва да го чуя. — Тя присви устни. — С най-малки подробности.

— Ти дойде в леглото ми горе. Гола.

Сибил отвори бележника и започна да записва.

— Много дръзко от моя страна.

— Луната светеше, всичко в стаята имаше синкав оттенък. Много секси, като в черно-бял филм. Не изглеждаше като за първи път. Имаше някакво чувство за близост, когато те докосвах. Сякаш бяхме танцували заедно и преди.

— Казахме ли си нещо?

— Не тогава. — Гейдж долови интереса и насмешката в очите й, но тя се държеше сдържано и нямаше и следа от смущение. — Познавах вкуса ти, знаех какви звуци ще издаваш, когато те докосвам. Знаех къде обичаш да те докосвам и как. Докато бях в теб, докато бяхме… слети и изживявахме насладата, стаята започна да се пълни с кръв и огън. — Интересът й се засили, насмешката изчезна. — Погълнаха ни, този огън, тази кръв. Тогава ти проговори. Точно когато беше на върха, каза bestia.

— Секс и смърт. Звучи по-скоро като еротичен сън или плод на стрес, отколкото като пророческо видение.

— Може би. Но реших, че трябва да разкажа за него. — Гейдж посочи бележника й. — За записките ти.

— Трудно е човек да не мисли за секс и смърт, предвид всичко. Но…

— Имаш ли татуировка? — Вгледа се в очите й, подозрително присвити, и разбра. — Горе-долу толкова голяма — продължи той, показвайки с пръсти. — На талията ти отзад. Прилича на тройка с малка криволичеща линия, тръгваща от долния полукръг, а над нея има още един символ — затворена крива с точка в средата.

— Това е санскритският символ за ом. Четирите части представляват четирите етапа на концентрация, които са будно състояние, заспиване, сънуване и транс.

— А аз си помислих, че е просто секси.

— Така е. — Сибил се обърна, леко повдигна блузата си и показа същите символи на гърба си. — Но носи смисъл. Щом наистина си я видял, трябва да направим извода, че сънят ти също има някакъв смисъл. — Изпъна блузата си и отново се обърна с лице към него. — И двамата знаем, че всичко видяно от нас са потенциални възможности, а не неизбежни събития. И че виденията често са пълни със символика. Е, съдейки по съня ти, има вероятност да станем любовници.

— Бих го казал и без да сънувам.

— И като любовници, има вероятност да платим висока цена за насладата. — Остана втренчена в него, докато говореше. — Ако продължим да разсъждаваме, можем да кажем, че макар и да ме желаеш на физическо ниво, не се стремиш към духовна и емоционална близост. Идеята за интимна връзка между нас е твърде близка до следване на примера на приятелите ни, а ти нямаш желание да вървиш по стъпките на когото и да било. Нито пък аз, така че не те упреквам. Освен това е вбесяващо и за двама ни, че може би обвързването ни е част от по-голям план, съставен преди стотици години. Как се справям дотук?

— Улучваш право в целта.

— Тогава в заключение ще изтъкна факта, че песимистичната ти натура, която не споделям, навярно влияе върху подсъзнанието ти или върху дарбата ти и те кара да стоиш далеч от тази опасна територия.

Гейдж се засмя.

— Добре.

— Лично аз не бих взела решение за любовния си живот, заради което има вероятност зли сили да ме погълнат по време на оргазъм. Това просто убива цялата романтика.

— Романтика ли търсиш, Сибил?

— Всеки я търси. Само представите за нея са различни. Какво ще кажеш да продължим отвън, на терасата. Обичам пролетта, а тя не трае дълго. Нека й се насладим, докато е тук.

— Добре. — Гейдж взе кафето си и отвори вратата за терасата отзад. — Страхуваш ли се? — попита я той, когато Сибил застана до него.

— Всеки ден, откакто пристигнах тук. А ти?

Оставиха вратата отворена.

— Някога се страхувах. Прекарах голяма част от живота си в страх и опити да го прикривам. После, в един момент преминах на етапа „не ми пука“. От нищо. Сега мисълта за тази работа само ме изнервя. Но не и теб.

— Струва ми се безкрайно интересна. — Тя извади слънчевите очила от чантата си и ги сложи. — Според мен е добре, че всички реагираме по различен начин. Така обхващаме повече области. — Седна на една от масите на терасата с изглед към градините зад къщата и зелените гори край тях. — Разкажи ми за Ан Хокинс.

Докато Гейдж говореше, Сибил нахвърляше бележки.

— Три — започна тя, — три момчета от рода на Дент. Вярата, това е областта на Кал. Вярва не само в себе си, във вас и в града, а приема с вяра и неща, които не може да види с очите си. Миналото, онова, което се е случило преди него. На Фокс се падат надеждата и оптимизмът, с който може да повлияе върху всичко. Разбирането и доверието му в настоящето. За теб остават виденията за онова, което би могло да стане, добро или лошо. Втората тройка, Кю, Лейла и аз, ви допълваме и изграждаме нови връзки. Кал и Кю, Фокс и Лейла, а сега и ние с теб. Три в едно, трима мъже, три жени, три двойки в едно цяло. Постигнали сме го в много реален смисъл. Също както съединяването на трите части от камъка.

— Все още не сме открили как да го използваме.

— Но тя ти е казала ясно, поне за мен е ясно, че имаме всичко необходимо. Няма друг материален елемент. Това е нещо. Сълзи. — Сибил смръщи вежди и забарабани с пръсти по бележника си. — Плакала е за теб и ако тълкувам правилно, казала е, че и аз ще плача. С удоволствие бих проляла някоя и друга сълза, ако това ще прати Голямото зло обратно в ада. Сълзи — повтори тя и затвори очи. — Често са съставка, използвана при магии. Мисля, че обикновено са женски сълзи. Нужни са сълзи на девица или бременна жена, майка, старица и прочие в зависимост от ритуала. Не зная много по въпроса.

— Има въпрос, по който не знаеш всичко?!

Сибил се обърна към него със самодоволна усмивка и го погледна над слънчевите си очила.

— Има светове, за които не зная много, но почти няма тема, по която да не мога да открия цялата информация. Трябва да проверим. Изглежда, е искала да каже, че макар и да има още с какво да помогнат в своите области, другите двойки вече са свършили по-голямата част от работата си. Време е да гледаме напред и всичко зависи главно от нас с теб, партньоре.

— Не мога да подсвирна и да призова дарбата си на помощ като вярно куче.

— Разбира се, че можеш. Иначе нямаше да изкарваш прехраната си с комар. По-проблемно може да се окаже двамата да я призовем едновременно и да се съсредоточим върху едно потенциално бъдещо събитие.

Тя отново пъхна ръка в бездънната си чанта и този път извади карти „Таро“.

— Шегуваш ли се с мен?

— Помощни средства — каза Сибил и умело разбърка големите карти. — Имам и руни, няколко вида кристални кълба и ясновидско огледало. На един етап от живота си много сериозно изучавах магьосническото изкуство и търсех отговор защо мога да предвиждам бъдещето. Но както във всяка религия или организация, има твърде много правила. Правилата започнаха да ме задушават и след известно време просто приех, че имам дарба, и разширих кръгозора си.

— Кога разбра?

— За дарбата си? Не съм напълно сигурна. Не беше мощен взрив като при теб. Винаги съм имала ярки сънища. Разказвах ги на родителите си като малка. Или плачех посред нощ, ако сънищата ме плашеха. Често бяха страховити, или имаше нещо, което бих нарекла дежа вю, ако въобще знаех този термин. Баба ми по бащина линия, която беше с циганска кръв, ми каза, че притежавам ясновидски способности. Направих всичко възможно да се науча как да ги развивам и контролирам. Все още имах сънища, хубави и лоши. Често сънувах огън. Че преминавам през него, че умирам в него или че го запалвам.

Сибил подреди картите върху цялата маса. Цветните илюстрации привлякоха вниманието на Гейдж.

— Мисля, че съм те сънувала — каза тя — дълго преди да те срещна.

— Мислиш?

— Не виждах лицето ти. Или не го помнех след събуждане. Но в сънищата или виденията знаех, че някой ме чака. Любим, така мислех. Получих първия си оргазъм на четиринадесет при един от тези сънища. Събуждах се възбудена и доволна. Или трепереща от ужас. Защото понякога онзи, който ме чакаше, не беше любимият, не беше човек. Не виждах и неговото лице, дори когато ме изгаряше жива. — Сибил вдигна поглед. — Затова научих всичко, което можах, научих се да контролирам ума и тялото си с йога, медитация, билки, транс — всичко, което можеше да ми помогне да държа злото надалеч в сънищата. Почти винаги се получава. Поне доскоро се получаваше.

— Тук, в Холоу, е по-трудно?

— Да.

Той седна и посочи с пръст към картите.

— Е, какво вещаят за бъдещето?

— Тези ли? Просто зададох малък личен въпрос. Що се отнася до останалото… — Сибил ги събра и отново ги разбърка. — Да видим.

Сложи ги на масата и каза:

— Сечи. — Когато Гейдж го направи, тя разпери картите като ветрило, обърнати надолу. — Да опитаме нещо просто. Избери карта.

Готов за игра, той издърпа една от ветрилото и когато Сибил кимна, я обърна. На картата имаше двойка преплетени голи тела и тъмните коси на жената се стелеха върху тях.