— Фокс…

— Освен — продължи той, трогнат от умоляващия тон на Лейла, — освен ако момчето напусне града или отиде във фермата, докато минат Седемте. Ще поговорим с него и родителите му. Не бива да остава в Холоу. Не можем да рискуваме.

Лейла отново въздъхна.

— Вие тръгвайте. Искам да остана насаме с Фокс за няколко минути.



По-късно, решила, че е уместно, Сибил завлече Гейдж обратно в апартамента на Фокс да натоварят провизиите.

— Толкова труд за кутия мляко и няколко яйца.

— Не е само това, а и не одобрявам похабяването на продукти. Така ще спестим на Лейла идването дотук, поне докато се съвземе. Защо си толкова сприхав?

— О, не зная, може би има нещо общо с факта, че жена, която истински харесвам, е била държана с нож до гърлото от обезумял доставчик на пици.

— Би трябвало да се радваш, че Лейла имаше заслепяващ спрей и благодарение на бързите й рефлекси и двете ни с Куин успяхме да се справим с положението. — Измъчвана от главоболие заради напрежение и схванати рамене, Сибил сложи млякото в торбичка. — А доставчикът на пици, който е бил използван срещу нас, е на път към баба си и дядо си във Вирджиния, заедно с останалите от семейството. Така още петима души ще бъдат в безопасност.

— Бих могъл да погледна нещата от този ъгъл.

Тонът му накара устните й да трепнат.

— Но предпочиташ да бъдеш сприхав.

— Може би. Имайки предвид и че вече трябва да се тревожим за две бременни жени, а не само за една.

— И двете са доказали, че са напълно способни да се грижат сами за себе си, особено днес. Бременната Лейла успя да запази самообладание, да порови в чантата си и да извади спрей, с който да напръска очите на горкия хлапак. Спаси себе си, а вероятно и Куин, и мен. И определено спаси момчето. Щях да го застрелям, Гейдж.

Сибил въздъхна, събирайки продуктите. Напрежението, осъзна тя, бе не само заради случилото се, а и заради онова, което би могло да се случи.

— Щях да застрелям онова хлапе без миг колебание. Зная. Благодарение на нея няма да се наложи да живея с това.

— С играчката, която носиш, само щеше да го ядосаш.

Устните й отново трепнаха и тя извърна глава към него.

— Ако това е опит да ме накараш да се почувствам по-добре, не е лош. Но, господи, не е зле да пийна нещо за главоболието.

Когато Гейдж се отдалечи, тя продължи да опакова продукти. Той се върна с шишенце хапчета и й наля чаша вода.

— От аптечката в банята.

Сибил глътна таблетката.

— Да се върнем на последното приключение. И Лейла, и Куин се отърваха без драскотина… за разлика от потенциалната развръзка, която видяхме. Това е много важно.

— Няма спор.

Гейдж застана зад нея и започна да разтрива нежно раменете й.

— О, господи! — Очите й блажено се затвориха. — Благодаря.

— Значи не всяко видение се случва, а има и неща, които не виждаме. Не видяхме Лейла бременна.

— Напротив, видяхме я. — Сибил се остави в ръцете му, на които разчиташе повече, отколкото на аспирина, за да се отърве от мъчителното главоболие. — Ти не забеляза. Видяхме ги двамата с Фокс в бутика, през септември. Беше бременна.

— Как… няма значение, женска интуиция — реши Гейдж. — Защо не го спомена тогава?

— Не бях напълно сигурна. Но това разкрива, че някои неща са писани, а други могат да бъдат променени. — Тя застана лице в лице с него. — Не е сигурно, че ще умреш, Гейдж.

— Предпочитам да остана жив. Но няма да избягам от съдбата си.

— Разбирам те. Обаче нашите видения до голяма степен помогнаха на приятелите ни да избегнат смъртта. Трябва да вярвам, че ще помогнат и на теб. Не искам да те загубя. — На път да рухне, Сибил пъхна двете чанти с продукти в ръцете му и продължи шеговито: — Удобно е да си наблизо.

— За да ме товариш като магаре.

Сибил побутна следващата чанта към него.

— Не само. — Ръцете му бяха пълни и тя се повдигна на пръсти и потърка устните му със своите. — Време е да тръгваме. Трябва да се отбием в сладкарницата.

— За какво?

— За още една торта с надпис „Радваме се, че сте живи“. Хубава традиция. — Сибил отвори вратата и му стори път да мине пред нея. — Знаеш ли какво, за рождения ти ден, когато оцелееш, ще ти направя торта.

— Ще направиш торта за мен, ако оживея?

— Великолепна. — Тя затвори вратата и погледна парчето фазер, което Гейдж бе сложил на мястото на счупеното стъкло. — На шест етажа, по един за всеки от нас.

Когато очите й запариха и необяснимо се насълзиха, извади слънчевите очила от чантата си и ги сложи.

— Седем — поправи я Гейдж. — Седем е магическо число, нали? Трябва да бъдат седем.

— Седми юли, седеметажна торта. — Изчака, докато той сложи чантите в багажника на колата си. — Дадено.

— Кога е твоят рожден ден?

— През ноември. — Сибил се качи в колата. — На втори ноември.

— Знаеш ли какво, ако доживея да опитам онази твоя прословута седеметажна торта, за рождения ти ден ще те заведа където поискаш.

Въпреки свития си стомах, Сибил шеговито му се усмихна.

— Внимавай. Искам да отида на много места.

— Добре. Аз също.



Това бе само едно от нещата, заради които тя не излизаше от мислите му, помисли си Гейдж. Имаше много места, на които и двамата искаха да отидат. Кога бе престанал да мисли за себе си и за нея поотделно и бе започнал да си ги представя заедно? Не можеше да назове момента, но знаеше, че иска да посети всички тези места с нея.

Искаше да й покаже любимите си кътчета и да види нейните. Да отидат на места, където никой от двамата не е бил, и заедно да ги опознаят.

Вече не му стигаше да бъде там, където е играта. Да странства по света сам. Искаше да отиде, да види и, разбира се, да играе, но идеята да е сам, не му допадаше както по-рано.

Беше го нарекла сприхав. Навярно донякъде това бе причината, според него — доста основателна. Реши, че е нелепо, и закрачи из стаята за гости, вместо да провери имейлите си, както бе възнамерявал. Пълна лудост бе да мисли за трайно обвързване, да е част от двойка, а не соло.

Но мислеше и това го изнервяше. Можеше да си представи, виждаше потенциалните възможности… със Сибил. Представяше си как двамата изследват света заедно, без бремето върху плещите си. Не му бе чужда дори мисълта да се установят някъде. В Ню Йорк, Вегас, Париж, където и да е.

Дом с нея, място, на което да се връщат.

Досега се бе връщал единствено в Хокинс Холоу. И то не изцяло по свой избор.

Но това можеше да стане, ако бе готов да заложи.

Може би щеше да е забавно да я придума.

Имаше време, достатъчно време да изгради стратегия. Трябваше да е съобразителен, помисли си Гейдж, сядайки пред лаптопа. Да намери начин да постигнат това обвързване, което бяха изяснили, че никой от двамата не желае. После можеше да заложи примка тук, примка там. Тя бе умна, но той не й отстъпваше. Можеше да се обзаложи, че Сибил ще се увлече в играта още преди да усвои правилата й.

Доволен от идеята, отвори имейла от професор Линц. Докато четеше, стомахът му се сви на топка, а очите му застинаха.

Дотук с плановете за бъдещето, фаталистично си помисли той. Неговото бе предопределено и му оставаха по-малко от две седмици.

Осемнадесета глава

Гейдж отново поиска съвещание в офиса на Кал, само с братята си. Постара се да стане и да се измъкне от къщата, преди Сибил да се събуди. Бе имал нужда от време да поразмишлява сам, както сега се нуждаеше от време насаме с двамата си приятели.

Изложи пред тях спокойно, със суха терминология онова, което бе узнал от Линц.

— Забрави — бе мнението на Фокс. — Забрави, мамка му.

— Такъв е завършекът.

— Според твърденията на някакъв академик, когото не познаваме и никога не е идвал тук?

— Такъв е завършекът — повтори Гейдж. — Всичко, което знаем, всичко, с което сме се сблъскали, води до него.

— Ще употребя същия израз като адвоката — каза Кал след миг. — Забрави, мамка му.

Зелените очи на Гейдж бяха ясни и спокойни. Вече се бе примирил с неизбежното.

— Оценявам емоционалността ви, но всички знаем каква е истината. Никой от нас нямаше да оцелее досега. Единствената причина да сме все още тук е фактът, че Дент е нарушил правилата и ни е дал способности, дал ни е източник на сила. Време е за разплата. Не казвай „защо точно ти“. — Гейдж размаха пръст срещу Фокс. — Изписано е на лицето ти, а вече обсъдихме тази част. Мой ред е и това е съдбата ми, по дяволите. Този път ще свърши, този път и по този начин. Добрата страна е, че няма да се налага на всеки седем години да довличам задника си тук, за да ви спасявам.

— Забрави и това — отвърна Фокс, но вече не така разпалено, и стана. — Нещата ще се развият другояче. Подходът ти е твърде едностранчив. Не преценяваш нещата от различни гледни точки.

— Братко, работата ми е да ги преценявам от всяка гледна точка. Или ще го унищожим, или то ще властва тук. Ще приеме физическа форма и ще възвърне цялата си някогашна сила. Вече видяхме, че е на път да успее. — Гейдж вяло потърка рамото си там, където бе белегът. — Имам си сувенир. За да го унищожим, напълно да го заличим от света, трябва да бъде пожертван живот от наша страна. Пролятата кръв ще плати цената, ще балансира везните. Част от светлината да потъне в мрак и дрън-дрън… Ще го направя, по един или друг начин. Ще е далеч по-лесно, ако имам подкрепата ви.

— Няма да седим и да гледаме как се жертваш заради отбора — каза Кал. — Продължаваме да търсим друг начин.

— А ако не намерим? Стига заблуди, Кал. Преживели сме твърде много заедно, за да се заблуждаваме.

— Ако не успеем, може ли аз да получа колата ти?

Гейдж хвърли поглед към Фокс и камък падна от плещите му. Щяха да сторят каквото трябва. Щяха да застанат зад него, както винаги.

— При твоето шофиране? Не, за бога. Сибил ще я получи. Тази жена знае как се шофира. Ще трябва да свършиш малко адвокатска работа за мен. За да съм спокоен.

— Добре, няма проблем. — Фокс сви рамене при ругатнята на Кал. — Залагам хонорара си, една хилядарка, че не само ще видим сметката на Голямото зло, а и всички ще си тръгнем от Свещения камък живи и здрави.

— И аз се присъединявам.

— Тогава да сключим облог.

Кал поклати глава и вяло разроши козината на Лъмп под бюрото си, когато кучето се раздвижи в съня си.

— Само болен тип би заложил хилядарка, че ще умре.

Гейдж се усмихна.

— Жив или мъртъв, обичам да печеля.

— Трябва да кажем на жените — намеси се Фокс и присви очи срещу Гейдж. — Проблем ли има?

— Зависи. Ако им кажем…

— Няма „ако“ — прекъсна го Кал. — Шестимата сме еднакво въвлечени.

— Когато им кажем — поправи се Гейдж, — ще застанем срещу тях, тримата заедно. Няма да споря и с тях, и с вас. Споразумяваме се да търсим друг начин, докато времето изтече. Ако до тогава не намерим, ще действаме по моя план. Никой няма право да се отмята.

Кал стана и заобиколи бюрото, за да скрепят споразумението с ръкостискане. В този миг вратата се отвори с трясък. Сай Хъдзън, който неизменно присъстваше в състезанията от лигата на „Боул-а-Рама“, се втурна вътре с оголени зъби, настървено стреляйки с 38-калибров пистолет. Един от куршумите се заби в гърдите на Кал и го повали на земята, а Гейдж и Фокс се хвърлиха към Сай.

Огромното му широкоплещесто тяло не трепна и в дивата си ярост той ги отблъсна като мухи. Отново се прицели в Кал и отмести пистолета в последния момент, когато Гейдж изкрещя, а Лъмп зае поза за скок. Гейдж се подготви да посрещне куршума и с крайчеца на окото си съзря Фокс, който се надигаше като бегач на стартовата линия.