— Твърде щедро възнаграждение — отбеляза тя. — Но можеш да задържиш рестото.

Той се усмихна.

— Рестото беше за теб.

Сибил импулсивно посегна към ръката му.

— Вечерната разходка се отрази добре и на двама ни. Да се прибираме.



Сибил седеше в хола с подвити крака и чаша чай, разказвайки на екипа за следобедното си премеждие, а Куин записваше на диктофона си.

Не спести никоя подробност, забеляза Гейдж, и дори за миг не трепна.

— Имало е кръв в къщата — подкани я Куин.

— Илюзия за кръв.

— И мухи, шум, мрак. И ти ли видя и чу всичко това — обърна се Куин към Гейдж.

— Да.

— Вратите и прозорците са били заключени отвътре.

— Отворих входната врата отвън — уточни Гейдж. — Но когато влязохме, вратата на кухнята все още беше залостена, както и прозорецът над мивката.

— Но то… момчето — бавно каза Лейла — е било отвън на прозореца. Не е влязло.

— Мисля, че не можеше. — Сибил замислено отпи глътка чай. — Щях да се изплаша много повече, ако беше затворено тук с мен. Ако можеше да влезе, според мен щеше да го направи. Успя да ми внуши да виждам и чувам… и дори да усещам нереални неща в къщата и да затвори вратата и прозореца на стаята, в която бях. А входната не. Може би е изчерпало тази част от силата си за задната врата и прозореца. Само ме накара да мисля, че входната е заключена. Каква глупачка съм. Тогава дори не се сетих за това.

— Да. — Кал поклати глава. — Само най-голямата глупачка не би се сетила, когато цялата къща е в кръв и се тресе, и вътре е непрогледен мрак, а по прозореца пълзи момче — демон.

— Сега, когато изяснихме, че Сибил напълно губи самообладание в критичен момент, нека помислим защо не е могло да влезе. — Фокс седна на пода и почеса Лъмп по главата. — Може би е като с вампирите. Някой трябва да го покани.

— О, остави Дракула на мира, да си живее в книгите и филмите. Просто не е било в стихията си. И няма да бъде — напомни им Гейдж — още няколко седмици.

— Всъщност… — Сибил смръщи вежди. — Ако изхождаме от легендите за вампира, не е невъзможно безсмъртното създание, което смуче кръв, да произхожда от този демон. В някои легенди се говори за способността му да хипнотизира жертвите или враговете си, да въздейства върху разума им. То се храни с човешка кръв. Това е по-скоро от твоята област, Куин.

— Справяш се добре.

— Е, ако проследим тази нишка, за вампирите често се говори, че се преобразяват в прилепи, във вълци… Този демон определено може да приема различни образи, което говори за вероятна връзка и с върколаците, за тях се споменава в множество легенди. Има известна вероятност тези същества да са отрочета на демона.

Тя взе бележника си и записа нещо, преди да продължи:

— Безсмъртен… Знаем, че може да приеме образ на покойник. Може би не е нов трик, както мислехме, а способност, която е притежавало, преди Дент да го окове, и едва сега, когато наближават последните Седем, успява отново да го извади от шапката си.

— Значи убива чичо Хари — предположи Фокс, — а после за забавление се връща в образа на чичо Хари, за да тормози и избива роднините.

— Определено има извратена представа за забавление — кимна Куин. — Колове ли ще дялкаме?

— Не. Но е най-добре да разгадаем как действа оръжието, което имаме. Но това е интересно. — Сибил замислено почука с молива по бележника си. — Щом не може да влезе, това ни дава малко повече сигурност и спокойствие. Някой от вас виждал ли го е в нечий дом? — попита Сибил.

— Само достига до хората в домовете им и ги подтиква да се самоубиват, да се избиват помежду си или да запалват къщите си. — Гейдж сви рамене. — Често — всички тези неща накуп.

— Навярно има начин да блокираме достъпа му или поне да го затрудним. — Лейла се плъзна от стола си и седна на пода до Фокс. — Въздейства чрез енергия, нали? И се храни с енергията на отрицателните емоции, или поне я предпочита. Гняв, страх, омраза. През всеки Седем и при наближаването им първо набелязва птици и животни, същества с по-малък мозък и по-слаб интелект от човешкия. Зарежда се от тях и преминава обикновено на хора, подвластни на някакво влияние. Алкохол, наркотици или отново отрицателни емоции. Докато добие сила.

— Този път се завръща по-силно — изтъкна Кал. — Вече е преминало през етапа с животните и успя да въздейства върху Блок Кьолер до такава степен, че едва не преби Фокс до смърт.

Лейла хвана ръката на Фокс, а Сибил се замисли.

— Бил е конкретна мишена и то не е могло да въздейства върху полицейския началник, когато е стигнал навреме, за да ги разтърве. Може би конкретната мишена дава допълнително предимство.

— Но ако ти си мишената — изтъкна Фокс, — не е никак приятно.

Сибил му се усмихна.

— Прав си, разбира се. Не само се храни от омразата, то мрази. Особено нас. Доколкото знаем, всичко, което е успяло да направи от февруари насам, е било насочено срещу един от нас или групата като цяло. — Сибил остави бележника на страничната облегалка на дивана и сви колене. — Изразходва много енергия да ни сплашва, да ни причинява болка. Днес, докато бях тук като в капан, ми хрумна нещо. Е, преди да стане тъмно и куражът ми да отслабне. Енергията му се изчерпва. Можем да го подмамим да изразходва повече. По-силно е, да, и ще става все по-силно, но всеки път, когато направи голямо шоу, следва затишие. Нужно му е време за презареждане. Може би няма начин да пресечем или отслабим влиянието му, но има начин да го отклоним. Ако е заето да преследва нас, силата на въздействието му върху Холоу ще намалее.

— Категорично мога да заявя, че е изразходвало доста, за да ни преследва, и все пак е успявало да всява хаос в Холоу.

Сибил кимна на Фокс.

— Защото винаги сте били в Холоу и сте се опитвали да спасявате хората и да се борите с него.

— Какъв избор имаме? — попита Кал. — Не можем да ги оставим незащитени.

— Вероятно няма да се нуждаят от толкова защита, ако отвлечем вниманието му.

— Как? И къде?

— „Как“ може би е труден въпрос… — започна Сибил.

— Но на втория отговорът е „до Свещения камък“. Опитахме — продължи Гейдж. — Преди четиринадесет години.

— Да, прочетох това в записките на Куин, но…

— Помниш ли последния ни поход дотам? — попита я Гейдж. — Беше като разходка по плажа в сравнение с преминаването през Хокинс Ууд точно преди Седемте.

— Онзи път успяхме, през по-миналите Седем. На косъм — добави Фокс. — Хрумна ни, че може би ще го спрем, като повторим ритуала по същото време, на същото място. В полунощ, на рождения ни ден, в навечерието на Седемте. Но безуспешно. Когато се върнахме в града, вече бе настанал ужас. Беше една от най-страховитите нощи.

— Защото не бяхме тук, за да помагаме — довърши Кал. — Оставихме града без защита. Как да поемем отново такъв риск?

Сибил понечи да заговори, но засега реши да се откаже от идеята.

— Е, да се върнем на камъка. Това е един от новите елементи, които ни дават предимство. Правя проучвания в няколко насоки. Днес щях да се поровя по-дълбоко, ако не бях грубо прекъсната. Ще продължа утре. Освен това предлагам, ако си съгласен, Гейдж, да пробваме нещо заедно, както Кал и Куин, Фокс и Лейла.

— Искаш секс? Винаги на твоите услуги.

— Много мило, но имах предвид обединяване на дарбите. Имаме миналото. — Тя посочи към Кал и Куин. — Имаме настоящето, благодарение на Фокс и Лейла. А ние с теб виждаме бъдещето. Може би е време да се опитаме заедно да надникнем по-далеч или да го видим по-ясно.

— Аз съм „за“, ако си готова.

— Какво ще кажеш за утре? Ще дойда с колата си у Кал около един.

— А, относно това… — Кал прочисти гърлото си. — Мисля, че след днешната случка трябва всеки от нас да остава по-малко сам, доколкото е възможно. Първо, никой не бива да е сам тук или в моята къща нощем. Можем да се разпределим така, че да има поне двама, най-добре трима, на едно място. А през деня да се движим по двойки, винаги когато е възможно. Не бива да караш до дома ми сама, Сибил.

— Нямам възражения по отношение на сигурността и това, че колкото сме повече, толкова сме по-силни. Е, кой ще бъде другарче на Фокс всеки път, когато пътува до Хейгърстаун, до съда? А на Гейдж, когато фучи насам-натам?

Фокс тъжно поклати глава срещу Кал.

— Предупредих те.

— За ваше успокоение, не се чувствам обидена, че искате да защитите мен и приятелките ми. — Сибил се усмихна на Кал. — И съм съгласна, че не бива да се делим твърде често. Но е невъзможно и неосъществимо никой от нас да не остава сам дори за миг. Остават шест седмици. Мисля, че всички можем да си обещаем да бъдем разумни и предпазливи. Аз лично нямам намерение да слизам в мазето със запалена свещ посред нощ, за да проверя откъде идва някакъв странен шум.

— Утре аз ще дойда тук — каза й Гейдж.

— Не, защото въпросът е принципен. Мисля, че ще имаме повече късмет с това у Кал. В тази къща все още има…

— Следи от влиянието му — довърши Куин и потърка коляното на Сибил. — Ще изчезнат.

— Да, зная. Е, докато решавате кой ще спи тук, аз отивам да си легна. — Сибил стана и погледна Гейдж. — До утре.

Искаше да вземе дълга отпускаща вана, но й приличаше на слизане в тъмно мазе. Неслучайно и двете бяха клишета от филми на ужасите. Задоволи се с всекидневния бърз душ и втриване на овлажняващ лосион. Когато посегна да отвори сгъваемото легло, Куин влезе при нея.

— Ние с Кал ще останем.

— Добре, но не е ли по-разумно да се приберете у дома с Гейдж?

— Фокс и Лейла ще спят у Кал. Аз искам да съм тази нощ.

Разбрала, Сибил усети парене в очите. Седна на ръба на леглото, хвана ръката на Куин и я повдигна към бузата си, когато Куин седна до нея.

— Всичко беше наред, преди светлината да изчезне. По-скоро бях заинтригувана, отколкото изплашена. После стана тъмно и не виждах нищо. Това беше най-ужасното.

— Зная. Мога да спя при теб.

Сибил поклати глава и я отпусна на рамото й.

— Достатъчно е, че ще бъдеш от другата страна на коридора. Всички почувствахме онези следи от влиянието му, грозното петно, което е оставило върху къщата, нали? Боях се, че съм само аз, че ме обзема параноя.

— Всички го усетихме. Ще изчезне, Сиб. Ние браним територията си.

— Никога няма да разбере какво означаваме една за друга и какво има помежду ни. Никога няма да разбере и как ти знаеш, че тази нощ ще спя по-спокойно, ако си в къщата, както и че ще се почувствам по-добре, след като поговоря с теб насаме за минута.

— Това е едно от нещата, с които ще го надвием.

— Вярвам, че е така — въздъхна Сибил. — Мариса се обади.

— По дяволите.

— Беше… за обичайните глупости. „Може ли това? Даваш ли онова? Защо си толкова лоша?“. Като капак на всичко в този ужасен ден. Засипах Гейдж с голяма част от историята за семейните ни неволи.

— Сериозно?

— Да, зная, че не е в стила ми. Направих го в момент на слабост, но бързо се овладях. Той не каза много, но онова, което каза, беше точно на място. После го зашеметих с целувка.

— Е — Куин приятелски я потупа по рамото, — крайно време беше.

— Може би, не зная. Не зная дали би усложнило или опростило нещата, или не би променило нищо. Сигурна съм, че ако правя секс с него, ще бъде страхотен, но също толкова съм сигурна, че е рисковано, колкото да сляза в мазето нощем, за да проверя какво дрънчи.

— Може би, но ще сте двама, така че няма да слезеш сама.

— Вярно. — Сибил нацупи устни, свеждайки поглед към краката си. — Това ще ми донесе утеха, когато психопатът с брадвата ни съсече и двамата.

— Поне първо ще сте правили секс.

— Страхотен секс. Ще си помисля. — Сибил притисна рамото на Куин. — Върви да се гушкаш с твоя симпатяга. Аз ще опитам да се отпусна с малко йога, преди да си легна.