Той се засмя, изкашля се неприятно и каза:

— Слушай, бейби, тая вечер съм съвсем зает.

— А — каза тя разочаровано. — Но виж какво, аз съм много приспособима, никога трима не ги считам за много.

— Да не би да си мислиш това, което аз си мисля? — попита любопитно той.

— Разбира се, че е така — измърка тя. — Ти беше толкова фантастичен снощи. Нямам нищо против и аз да участвам.

— Почакай една секунда — каза Конрад и постави длан на слушалката. Тя почака търпеливо и скоро гласът му се чу отново, изпълнен с оживен интерес. — Качвай се веднага. Чакаме те.

Тя затвори слушалката усмихната и отиде с отпусната походка в дамската тоалетна, където през следващите двайсет минути освежи своя грим и оправи косата си, така че да пада върху раменете й гъста и лъскава. Изглеждаше страхотно — млада и секси. Фигурата й беше подчертана с най-добрите предимства на черната й минирокля с голямо деколте.

Беше изминал половин час, когато накрая тя почука на вратата на неговия апартамент.

Той отвори веднага. Беше облечен с хавлия за баня на зелено-оранжево райе.

— Къде, майната му, се губиш? — попита той с настойчив тон.

Тя се усмихна извинително, влезе във всекидневната, седна на фотьойл и скръсти крака внимателно, за да е сигурна, че бедрата й се показват максимално. Знаеше, че изглежда страхотно.

— Наистина много съжалявам — каза тя. — Знам, че ще си помислиш, че съм ужасна. Но това, което казах по телефона за тройката и тъй нататък… Е, извинявай, но просто не мога.

Той втренчи в нея поглед, изпълнен с неверие.

— Не можеш? — попита я с дрезгав глас.

Тя бавно поклати глава, премигвайки с дългите си черни мигли:

— Май исках страшно много да те видя и го казах просто така — но повярвай, това не е в характера ми.

— Не е в характера ти — повтори той безучастно.

— Не. — Облиза устни, кръстоса крака обратно и зачака.

— Виж какво, бейби — каза той накрая. — Обади ми се, когато друсах онова пиленце — посочи спалнята — прекъсна ме точно по средата. Никой не те е викал, но ти сама се появяваш и искаш да дойдеш при нас. И какво става — целият се хващам на приказките ти за тая палава идея с тройната сцена, спирам посред пътя с тая мацка, чакам един проклет половин час, после ти ми се изтърсваш тука и ми се лигавиш, че не можеш да го направиш. — Гласът му се повишаваше възбудено и накрая почти крещеше.

Тя стана.

— Какво мога да кажа? — приближи се до него и сложи ръка върху неговата. — Снощи бях пияна, но много добре си спомням, че всичко беше супер. Сега съм трезва и съм безсилна да спра да искам да съм с теб.

Той я погледна възхитен.

— Ти си една малка отракана кифла. Предполагам, че искаш да се отърва от… — посочи спалнята.

Тя го целуна, повдигайки се на пръсти и притискайки се до него.

— Точно това е генералната идея.

Той я отблъсна от себе си.

— О’ кей, бейби, но не си мисли, че ме правиш на глупак, защото знам много добре какво правиш. Излиза, че си доста по-секси, така че ще се разплатя с нея. Това ли е, което искаш?

Тя го погледна с широко отворени очи.

— Не разбирам за какво говориш — рече тя. — Прави каквото искаш. Аз продължавам да съм готова за утре вечер. Сега мога да си тръгна всеки момент.

Той плъзна поглед по тялото й.

— Не, остани. Почакай в банята.

Тя се усмихна и покорно влезе в банята за гости в коридора. Той я остави да чака само пет минути. Скоро тя чу писклив женски глас, последван от затръшване на врата.

Най-накрая той отвори със замах вратата на банята — беше захвърлил хавлията с ярки цветове и стоеше без нищо върху себе си, освен своя слънчев тен и надървен пенис.

— Хайде, бейби — каза той. — Просто трябваше да дам на оная кифла петдесет зелени и сега искам да направиш така, че да си струва труда ми.


Дейвид паркира колата в гаража и влезе в къщата. Беше странно тихо. Предположи, че Линда си е легнала рано, качи се на втория етаж и надзърна при децата, които спяха кротко. Джейн се събуди и сънливо поиска чаша вода. Той й донесе и тя обви ръце около врата му и каза:

— Обичам те, татко.

Той я положи на леглото и отиде в спалнята. Тя беше празна. Изненада се леко. Къде беше Линда? Знаеше, че останалата част от къщата е пуста. Трябва да е отишла на кино или нещо подобно, помисли си той, но това съвсем не беше в нейния стил.

Погледна през прозореца и видя, че колата й не беше на паркинга пред къщата. После се огледа за бележка, но такава нямаше.

Отиде до стаята на Ана и почука на вратата. Прислужницата се появи, притискайки здраво своята прозрачна найлонова нощница около себе си. Имаше едва забележим неприятен мъх над горната устна.

— Къде е мисис Купър? — попита той с настойчив тон.

— Излезе май осем часа — рече Ана. Английският й не беше много добър. Тя не предложи никаква друга информация.

— Каза ли къде отива?

— Не.

— Кога ще се върне?

— Не.

Разговорът приключи.

Той се върна в спалнята, взе си душ и заспа, докато четеше вестниците в леглото.

Така го намери Линда, когато влезе. Силно се обезпокои, защото той беше казал, че ще се върне в дванайсет и винаги се връщаше по-късно, отколкото казваше. За щастие беше заспал и не можеше да види, че гримът й беше размазан, а косата — в безпорядък. Знаеше, че ако я види, ще разбере. Бързо отиде в банята, съблече дрехите си и облече роба. После пусна водата да се напълни ваната. Поне ако той се събудеше, вече нямаше да има значение.

Дейвид се събуди и дойде в банята.

— Къде, по дяволите, беше? — попита той.

— Ходих на кино. Ти къде беше?

— Знаеш, къде бях аз. Филмите свършват в единайсет без четвърт, къде беше цял час след това?

— Предполагах, че си бил с Филип — каза тя, без да обръща внимание на неговия въпрос.

— Да. Знаеш, че бях.

— И аз бях с Филип.

Той я погледна безучастно.

— Какво искаш да кажеш?

— Бях с Филип, колкото и ти беше.

— Да не си пила?

— Не, Дейвид, не съм пила. Обадих се на Абътсънови след като говорих с теб, и докато разговарях с Мери Филип се прибра и не знаеше нищо за това, че ще се среща с теб.

Умът на Дейвид започна да работи трескаво.

— Да, нещата малко се объркаха. Мислех, че той ще се върне по-късно, но после се сетих, че беше казал, че не може, така че се наложи да заведа онези хора вън от града на вечеря.

Тя повдигна вежди.

— Но ти току-що каза, че си бил с Филип.

— Да,… така де, така беше, защото мислех, че няма да разбереш.

— Прав си, аз не разбирам. А сега моля, мога ли да си взема вана.

— Толкова си смешна, Линда — гласът му стана по-силен. — Виж какво, Линда, тук съм от няколко часа. Заведох онези хора в „Карло“ и се натъкнах случайно на Джей и Лори Гросман. Сега вярваш ли ми? Те искат да вечеряме с тях утре и аз им казах, че съм съгласен. Можеш да ги попиташ с кого бях, о’ кей?

Той навярно казваше истината, помисли си тя.

— Ох, добре — въздъхна леко тя. Беше твърде уморително да спори.

Той се върна с наперена крачка в спалнята. Тя се изкъпа. В този момент мислите на двамата бяха заети с техните планове. Нито един от тях в действителност не искаше да се увлича в дълги дискусии за това, кой къде е бил, тъй като това беше опасна територия и двамата можеха да свършат с взаимно разкритие.

Когато тя дойде до леглото, той я погледна и си помисли колко добре изглежда в дългата копринена нощница, която й прилепваше изкушаващо.

Той наруши тишината:

— Къде би искала да хапнем утре?

Тя нямаше нищо конкретно предвид. Отговори уклончиво:

— Нямам нищо предвид.

— Джей казва, че Лори иска да отиде в „Савой Грил“ — малко е конвенционален, но предполагам, че след като те са гости, трябва да се съгласим.

— И аз предполагам така. — Тя изгаси нощната лампа до себе си и легна с гръб към него.

— Какво ново с децата?

— О, нищо ново.

Той си запали цигара.

— Не се чувствам уморен — отбеляза той.

— Тогава защо не четеш? На масата има книга, която ти започна преди три месеца.

— Не ми се иска да чета.

— Тогава си изгаси лампата и заспивай.

— Нощницата ти е хубава, нова ли е?

— Не, нося я вече две години — каза тя спокойно, а на ум си каза той просто да млъкне.

Той се извърна и хвана лявата й гръд. Тя веднага се сви и отдръпна. Ох, Господи, не, помисли си тя, не тази вечер, моля те, Господи, не сега. След като толкова нощи съм лежала тук и съм копняла напразно за него, той няма право да ме люби тази вечер.

Той се примъкна по-близо до нея.

— Какво има?

— Нищо — отвърна тя. С усилие се обърна и го погледна в лицето.

За щастие той бързо премина към действие и я облада. Отдавна се беше отказал от подготвителните движения с нея. Сексуалният акт с Дейвид не й доставяше абсолютно никакво удоволствие. Чувстваше се безразлична и използвана. Смътно се питаше дали всички мъже стават такива, след като се омъжиш за тях. Отначало — нетърпеливи да ти доставят удоволствие, изпълнени с трепет за най-малката подробност, дори ако трябва да те галят половин час. А след сватбата — едно бързо чукане и край.

— Беше страхотно — каза той след като свърши. — Как беше за теб?

Тя симулира удоволствие:

— Страхотно — повтори неговото прилагателно, тъй като беше неспособна да измисли нещо друго.

Той изгаси лампата и каза:

— Лека нощ.

Тя стисна очи да задържи сълзите си и каза:

— Лека нощ.

Той лежеше и си мислеше каква кучка беше Клаудия.

Тя лежеше и си мислеше колко мъжествен и чувствителен беше Пол.

Накрая и двамата заспаха.

9

— Искам да остана през нощта — каза Клаудия, протягайки се отпаднала.

Конрад беше вдигнал телефона да се обади на руумсървиса21. Седеше на края на леглото. Около кръста имаше много отпусната плът, а плешивата му глава лъщеше от пот.

— Обажда се мистър Лий, апартамент 206 — донесете ми шест филии препечен хляб, намазани с малко масло и хайвер — от най-добрия. И една кофа лед, чаша мляко и купа шоколадов сладолед. — Извърна се и хвърли поглед към Клаудия. — Искаш ли нещо, бейби? — Тя поклати глава отрицателно. Той продължи по телефона: — Прибавете малко шоколадов кейк и сметана — една кана със сметана. О’ кей, това е всичко. Направете го бързо.

— Ще остана през нощта — обяви Клаудия.

— Защо искаш да останеш?

— Щото искам да отида в студиото с теб утре, както ти обеща. Не искам да те изпускам от поглед!

Той се засмя и каза:

— Бейби, ти си била много напориста! Бях женен три пъти и мислех, че познавам жените доста добре, но ти си нещо особено.

И тя се засмя като него и тръсна глава назад, така че косата й се разпиля около главата.

— Не предпочиташ ли да съм честна с теб? — попита тя. — Не съм някое малко наивно котенце, както знаеш. Харесвам те. Но не виждам защо да не ми помогнеш.

— Не съм ти обещавал нищо.

— Напротив, обеща ми, обеща ми пробни снимки.

— Е, добре, обещах ти. Ами ако излезеш скапана?

— Няма да изляза скапана. — Усмихна се. — Може да не мога да играя, но съм фотогенична. И съм сигурна, че можеш да намериш нещо за мен във филма, който правиш.

Чу се дискретно почукване по вратата на спалнята.

— Поръчката ви е тук, сър — чу се глас.

Конрад се измъкна тромаво от леглото и протегна ръка да вземе един мек копринен халат с индийски десен.

Господи, колко си дърт и тлъст.

— Много ми харесва твоя халат, мили — измърка тя.

— От „Симпсънс“22 е — каза той зарадван. Грабна от масата малко пари за бакшиш и изчезна в другата стая.

Клаудия се претърколи в леглото, увивайки се в чаршафа.

— Ще вляза в този проклет филм, дори да умра — измърмори тя на себе си. — Не съм се чукала ей така, за нищо!

Той се върна в спалнята, дъвчейки залък препечен хляб.

— Хайверът им е скапан, искаш ли да отидем някъде?

— Колко е часът? — попита тя изненадана. Той погледна големия си златен часовник.

— Един и половина, къде е отворено сега?

Тя започна да мисли бързо. Ако излязат, искаше да е сигурна, че после ще се върне в хотела с него. Беше решена да се държи здраво за него, докато започне пробните снимки с нея.

— Всички клубове са отворени до към четири — каза тя. — И можем да се отбием до моя апартамент, за да си взема някои дрехи за утре в студиото. Страхотна идея. — Скочи от леглото.

Той огледа фигурата й.

— Знаеш ли, имаш разкошно тяло. Как би се чувствала да се появиш на екрана гола?

— Всъщност, не съм мислила за това.

— Помисли си. Има една роля, за която ще бъдеш идеална. Мога да те пробвам.

— Кога? — Зелените й очи блеснаха.

Отидоха в една нова дискотека — „Чарли Браун“. Беше претъпкана, но ги настаниха на една пълна маса, защото Конрад мушна бакшиш на главния сервитьор. Музиката гърмеше толкова силно, че сами не можеха да се чуят какво говорят. На мъничък дансинг двойките се бяха притиснали една до друга като обезумели. Имаше малко добре познати лица, безброй момичета с дълги прави коси, които покриваха наполовина лицата им и няколко младежи с прически на последните рокгрупи. Вътре беше полутъмно.