На тяхната маса седеше фотограф, когото Клаудия познаваше. Тя го поздрави и целуна и го запозна с Конрад. Той беше с един от сегашните топмодели — високо, слабо момиче с неземна хубост.

Клаудия не можеше да седи спокойно — музиката се разливаше в тялото й на силни вълни.

— Искаш ли да танцуваме? — попита тя Конрад.

Той кимна в знак на съгласие и двамата си пробиха път към дансинга, където тя се отдели от него и се впусна в бесни, лудешки, сложни змиевидни и спираловидни движения, докато Конрад просто стоеше на място, клатушкайки се насам-натам. Беше задушно и по лицето му започна да се стича пот.

Мислиш си, че си голям танцьор23, мислеше си Клаудия. Не знаеш ли, че си доста стар за това?

На глас му каза:

— Мили, ти си идеален танцьор!

— Моя любима изгора! — Гласът не можеше да бъде сгрешен. Точно до тях на дансинга беше Шърли, в комплект с почитаемия Джеръми. — Къде е твоят божествен приятел?

Клаудия се усмихна:

— Мислех, че май щяхте да ходите в Уиндзър — извика тя.

— Ходихме, но беше абсолютно прекалено ужасно. Искам да кажа, че беше почти празно. Можеш ли да си представиш нещо по отвратително?

Почитаемият Джеръми кимна разпалено в знак на съгласие.

Конрад вече се потеше обилно.

— Хайде да седнем — каза той със слаб глас.

— Милички, ще дойдем след минута. Къде седите? — попита Шърли.

Клаудия се усмихна и махна с ръка, преструвайки се, че не е чула. Нямаше да бъде приятно пак да не може да се отърве от натрапниците Шърли и Джеръми.

Когато се върнаха на масата, се оказа, че тя е още по-претъпкана и още повече хора се блъскаха да си намерят места.

Моделът каза на Конрад:

— Обожавам вашия последен филм. Ще правите ли новия си филм в нашата страна?

Фотографът покани Клаудия да танцуват. Тя прие, не толкова защото беше нетърпелива да остави кльощавия модел да си бъбри с Конрад, колкото за да танцува отново. Джайлз, фотографът, беше луд танцьор. Някога си бе позволила кратка любовна връзка с него, но после двамата бяха решили, че ще е по-забавно да бъдат приятели. Твърде си приличаха, за да бъдат любовници. Понякога се обаждаха един на друг и прекарваха някоя вечер заедно, и ако чувстваха, че им се иска, завършваха в леглото. Но отношенията им бяха досущ като между брат и сестра, примесени с малко секс. Джайлз беше извънредно симпатичен и приличаше на мургав испанец. Жените бяла луди по него, а услугите му като моден фотограф и фотограф на висшето общество се търсеха доста.

— Кое е това татенце? — попита той цинично. — Синди казва, че е голям холивудски магнат, а аз си мисля, че тя си пада по големите холивудски магнати.

— Можеш да й кажеш да държи далеч изкуствените си нокти от него. Вече е зает.

Изиграха заедно ритуалния танц — той, застанал много спокойно и тръскащ ханша си с кратки, ритмични движения и тя, също тръскаща и въртяща се пред него.

— Да ударим една марихуана, а? — предложи той небрежно.

Тя хвърли поглед към тяхната маса. Бяха насядали още хора, а Конрад изглеждаше доста щастлив; поръчваше пиене и разговаряше на висок глас с безброй ръкомахания.

— Да-а, страхотна идея — рече тя.

Измъкнаха се от дансинга и отидоха на един балкон, който беше голям колкото половината клуб. Там беше прохладно и изненадващо тихо, тъй като прозорците и вратите към клуба изолираха звука.

Джайлз запали една цигара с марихуана и двамата един след друг всмукнаха дълбоко от нея.

— За да чукам онова джезве кокали, трябва да съм в много добро настроение — рече той. — Но правим страхотно художествено оформление за „Вог“ и искам атмосферата между нас да е добра. Господи, казвам ти, все едно е да друсаш скелет!

И двамата се изкикотиха.

— Имал си щур късмет — каза през смях Клаудия. — А как ти се вижда моя? Привлекателен е, нали?

— Бих предложил да направим четворка — каза Джайлз, — но знам, че ще свършим по двойки, така че няма да има никакъв смисъл.

И двамата се превиха от смях, после Клаудия каза:

— Хайде да влезем вътре.

— Какъв сценарий си намислила? — попита Джайлз. — Да не би да ставаш голяма изгряваща звездичка?

— Звезда, бейби, звезда.

Върнаха се сред шума и горещината и седнаха на масата. Синди слушаше внимателно Конрад, който разказваше някаква дълга отегчителна история за това как пристигнал за пръв път в Америка на четиринайсетгодишна възраст. Шърли и почитаемия Джеръми също се бяха наместили на масата.

— Милички, какъв очарователен мъж! — ахна Шърли. — Каква история! — Усмихна се превзето на Джайлз. — Здрасти, сладурче.

— Здрасти, Шърли, как е бизнеса?

— Бизнеса ли?

Той се засмя:

— Остави, миличка.

— С-слушай, старче — запъна се Джеръми, — много ми харесаха онези снимки, които си направил на Шърли — жестоко готина работа.

— Аз съм много готин фотограф — рече подигравателно Джайлз.

Клаудия реши, че е настъпило време да застане между вторачените погледи на Синди и Конрад. Плъзна ръка по врата му, прегърна го и му прошепна нещо в ухото.

Той остана видимо изненадан.

— Тук? — попита той. — Сега?

Тя се изкикоти.

— Никой няма да види. Искаш ли да го направя?

Той се засмя с пресипнал глас:

— Ти си една луда жена. Остави го за после, а?

Конрад поръча шампанско за цялата маса и всички се заловиха за чашите да пийнат здравата.

— Ще дам голямо парти утре вечер — каза той. Клаудия остана крайно зарадвана.

— За мен ли, мили?

— Да, за теб, за всички — всички сте поканени.

— Ох, сладуран, колко е супер! — разтрепери се от вълнение Шърли. — Къде и кога, захарче?

— В моя хотел — „Плаза Карлтън“ — ще наема салон там и ще бъде към десет часа.

— Страхотно — каза Клаудия. — Чуха ли всички, утре в десет. — Целуна Конрад по ухото. — Само за малко ще отида до тоалетната и веднага ще се върна. — Проби си път покрай претъпканите маси до входа.

— Искам да се обадя бързо по телефона — каза тя на администраторката.

— Вървете напред — каза тя, отивайки заедно с нея до телефонната кабина.

Минаваше три часа. Клаудия набра номера бавно и странна усмивка заигра по устните й.

Сънлив мъжки глас се обади в слушалката.

— Здравей, Дейвид, мили — прошепна тя. — Аз се забавлявам чудесно, а ти? — Веднага затвори. — Просто казах на съпруга ми да знае, че всичко е спокойно — каза тя на учуденото момиче и бързо се върна вътре.


Събуждането сутринта въобще не беше забавно. Клаудия видя до себе си Конрад да спи изпружен като недоволен, отпуснат, гол охлюв и стомахът й се преобърна. Чувстваше главата си натежала, а кожата — като претрит пергамент. Отиде в банята и си взе ледено студен душ. Той й подейства извънредно смразяващо и агонизиращо, но ефекта след това си заслужаваше.

След дискотеката не се бяха върнали в хотела на Конрад рано сутринта, а бяха отишли в нейния апартамент.

След душа се облече старателно, нанесе си педантично грим и беше готова да го придружи до студиото. После си направи кафе и разбута Конрад да се събуди.

Той се събуди тежко. Безброй кашляния, гнусни звуци в гърлото, кръвясали очи, лош дъх и воняща пот.

— Господи, колко е часът? — изломоти той, задавайки обичайния въпрос на хората, събуждащи се в чужди апартаменти.

— Точно десет часа е. — Подаде му чаша кафе.

— Къде е телефонът — попита той с настойчив тон.

Тя опипа напосоки под леглото и намери телефона, който беше изключила снощи.

След като го включи, той се обади на секретарката си и й предаде цяла поредица от указания.

— Трябва да се върна в хотела и да се преоблека — каза той, борейки се с дрехите си.

— И аз идвам.

— За какво?

— За пробните снимки, които ми обеща.

Той втренчи поглед в нея.

— Няма да забравя твоите проклети пробни снимки, но не могат да бъдат направени просто ей така, днес. Трябва подготовка.

— Ще дойда с теб, докато подготвиш нещата.

Той поклати глава отрицателно.

— Голям инат си. — Вдигна слушалката и отново се обади на секретарката си. — Слушай, искам да се подготвят нещата за пробни снимки за мис Клаудия… — погледна безучастно към нея.

— Паркър — каза тя бързо.

— Паркър. — Уредете ги възможно най-бързо. Нейният агент ще ви се обади днес да уточните подробностите. — Затвори. — О’ кей ли е, бейби?

Тя го целуна.

— И още как! Виж какво, нали не си забравил за партито си довечера?

— Парти ли?

— Да. Не си ли спомняш? Покани цял куп хора на парти довечера в твоя хотел.

— А, да… точно така. Ще се заема с него и ще се видим по-късно.

— Аз ще дойда няколко часа по-рано, в случай че ти притрябва нещо.

— Както се чувствам сега, въобще не ми трябва нищо, но човек нищо не знае какво ще му притрябва. — Засмя се цинично и излезе.

10

Линда се обади на Пол в работата веднага щом децата заминаха на училище и Дейвид отиде в офиса. Той беше нетърпелив да я види.

— Дори не мога да си го представя — отклони настойчивата му молба тя.

Но той продължи да я увещава и накрая тя се съгласи да се срещнат през обедната му почивка.

Беше прохладен слънчев ден. Срещнаха се в „Грийн Парк“24. Никога не беше го виждала в костюм и изглежда той не му отиваше много. Реши, че е купен от конфекцията. Костюмите на Дейвид винаги бяха шити по поръчка.

Разхождаха се спокойно, ръка за ръка, но Линда беше притеснена. Чувстваше се натруфена в своя изискан тоалет, в комплект с обувки и чанта от крокодилска кожа. Знаеше, че изглежда съвсем неуместно да се разхожда с Пол Бедфорд в „Грийн Парк“. Не се чувстваше стара или поне по-голяма от него, но имаше усещането, че все едно обикаля от любопитство в квартал за бедни.

— За какво си мислиш? — попита той. — Нещо притеснява ли те?

— Не знам, Пол. Всичко е толкова нелепо. Аз просто не съм такъв тип жена, която да се увлече в любовна връзка. Имам своите деца и своя дом и чувствам, че трябва да се стремя към нормални отношения със своя съпруг. Не мога просто така да зарежа всичко и да се обвържа с теб. Не е справедливо.

Той се раздразни:

— Но какво има, Линда? Страхуваш се да загубиш сигурността си, ако Дейвид разбере ли?

— Не. Боя се да не загубя своето самоуважение.

Продължиха без да проговорят известно време, после той каза:

— Какво се опитваш да кажеш?

— Опитвам се да ти кажа, че не мога да водя два живота. Искам да спра преди да е станало късно.

— Не искам да ме напускаш — каза той с безрадостен глас. — Толкова чаках да срещна някой като теб. Ти имаш толкова сърдечен характер. Нуждая се от човек с добро сърце. Няма да ти поставям никакви искания, само искам да те виждам, когато си свободна.

— Това не е достатъчно и за двама ни — каза тя тихо. — Не мисля, че трябва да се виждаме отново. — Отдръпна ръката си от неговата.

Настроението му се промени:

— Ти си точно като всички останали. Трябваше да разбера, че си закоравяла кучка в сърцето, уплашена да не загуби всичките си домашни удобства. Всички жени имате сърца на жестоки, дяволски сметачни машини.

— Съжалявам, Пол, не искам да споря, но всичко свърши.

— Точно това ли искаше да ми кажеш? — попита той със стегнато гърло.

— Да, това.

— Е, беше дяволски лесно парче, и не беше лоша в кревата за такава дърта врана — каза той презрително.

Тя се обърна с гръб и започна да се отдалечава с бързи крачки.

— Кой ще те чука сега, еблива кучко! — извика той гневно подире й.

Тя почувства как червенина залива лицето й и започна да бяга, докато стигна до колата си. Прибра се в къщи. Студени сълзи се стичаха по цялото й лице.


Семейство Гросман седяха в бара на техния хотел — Лори с хладната си поза, сребриста коса с изкусни къдри, сресана назад, облечена в бледолилава шифонова рокля с ниско спускащо се деколте, което подчертаваше две гладки като сатен бели гърди.

Семейство Купър пристигна да се срещне с тях точно навреме. Линда беше в черна копринена рокля и бледобежова наметка от норка. Дейвид — конвенционален в тъмносин костюм, бяла риза, синя вратовръзка и големи сапфирени копчета на ръкавелите.

Изпиха по една чаша и отидоха в „Савой Грил“.

Джей оживяваше вечерта с развлекателни истории за Холивуд. Дейвид бъбреше дружески за бизнес и политика. Двете жени почти не проговаряха. Лори очевидно беше разочарована, че принцеса Маргарет не беше тук. Пак се оплака, че липсва лед в напитките и често проверяваше грима си.

Накрая Джей каза:

— За Бога, стига си гледала в огледалото, всички знаем, че си красива, и това е причината, поради която се ожених за теб.

Тя се нацупи след думите му и остана дълго време така.

Когато преминаха към кафето, Дейвид каза:

— Хей, какво ще кажете да се отбием на партито, което Конрад дава тази вечер. Обещахме, че ще отидем.