— Аз съм уморена — каза Линда с извинителен тон. — Днес беше първият ден на децата в училище и имах толкова грижи, докато ги подготвя, че се чувствам наистина изтощена.

— Хайде, Линда — каза весело Дейвид. — Ще отидем само за час. — Чувстваше се доста доволен от себе си, поради факта, че беше успял да не се обади на Клаудия цял ден. Малката курвичка — ще й даде той добър урок. А като се обади посред нощ у тях да го накара да ревнува? Щеше да й каже. Щеше да я накара да дойде да се моли за прошка.

— Да, Линда, трябва да дойдеш — каза Джей. — Ще падне истинска веселба, обещавам ти.

— Добре, но само за час — каза тя с неохота.

Тя придружи Лори до тоалетната. Докато си слагаше пудра и руж, Лори каза провлечено:

— Тоя кучи син си мисли, че съм тъпа идиотка. Ще разбере той кой е идиот, когато му взема половината от всичко, което притежава.

— Извинявай? — попита вежливо Линда.

— Такъв е законът в Калифорния — знам добре, че е такъв калифорнийският закон. — После Лори замлъкна и продължи с нанасянето на пореден слой гланц за устни.

Когато пристигнаха на партито, то беше в разгара си. Имаше шейсет-седемдесет души и продължаваха да пристигат още. Огромни маси с храна заемаха едната страна на залата; имаше три бара, разположени стратегически, и състав от шест души, под чиято музика хората танцуваха.

Пробиха си път до най-близкия бар и си поръчаха пиене. Оказа се, че Джей познава доста от присъстващите. Запозна приятелите си с тях и скоро Дейвид беше увлечен настрани в един разговор.

— Ела с мен да намерим Конрад — каза Джей на Линда. — Трябва да му кажа, че съм се появил за малко.

Откриха Конрад седнал на маса да яде шоколадов сладолед и да пие чист бърбън. Клаудия беше до него — облечена в яркочервена набрана рокля с безброй изкуствени диаманти.

Конрад раздаде щедри поздравления и ги покани да седнат.

— Помниш ли мисис Купър — Линда? — попита Джей.

— Да, да, какво ще кажете за партито? Знам как се правят такива неща, а?

— Определено знаеш — каза Джей с възхищение.

— Здрасти, мисис Купър — рече Клаудия, завалявайки думите си. От няколко часа пиеше обилно. — Тук ли е мистър Купър?

— Защо? Да — каза Линда. — Искате ли да се видите с него за нещо?

— Да, всъщност искам. — Неочаквано бутна без да иска чаша върху масата. Тъмния алкохол направи голямо мокро петно върху покривката. — Искам да му кажа какво може да направи с оная скапана реклама за „Красивата Девойка“. Да си я навре в задника — ето това може да направи с нея. — Хлъцна.

Линда заби в нея студен поглед.

— Ще се погрижа да получи съобщението, скъпа — рече тя и се обърна да разговаря с Джей.

Клаудия стана.

— Мисля, че сама ще му предам това гадно съобщение — изфъфли тя и се отдалечи с несигурна, лъкатушеща походка.

— Какво й става? — попита Линда.

Джей вдигна рамене.

— Не знам. Какво й става на твоята приятелка, Кон?

Конрад се засмя:

— Тая май се е побъркала. Обещах й малко участие в един филм. И сигурно си е внушила разни неща.

— Какво участие?

— Какво ще кажеш за една полугола мацка, застанала до надписите — нещо като робиня с разкъсана рокля. Тая хлапачка има страхотно тяло и ако излезе достатъчно фотогенична, ще я ползваме. К’во ш’каеш?

— Чудесно — каза Джей усмихнат. — Звучи, като че ли има много висока класа!

Линда стана от масата.

— Извинете ме за минута — каза тя. Обиколи залата, търсейки Дейвид, но не можа да намери нито него, нито момичето. Въздъхна. Вероятно няма нищо особено, помисли си тя, тая тъпанарка беше просто пияна.

Зърна Лори, наобиколена от група мъже обожатели, и се приближи. Лори говореше:

— Там, откъдето идвам, към жените се отнасят като към дами. Виждате…

— Виждала ли си Дейвид? — прекъсна я Линда.

— Да-а — хвърли едва забележим поглед към Линда. — Излезе на терасата.

Глупаво е, помисли си Линда, не трябваше да го търся така, изглежда много детински. Отиде на терасата и видя, че е пуста.

Точно като се връщаше обаче, чу ниско гърлено хихикане. Огледа се пак из терасата и видя в другия ъгъл двойка, вкопчила се в гореща прегръдка.

Използвайки прикритието на близките сенки се приближи до тях. Момичето дърпаше главата на мъжа надолу към гърдите си, които напираха да изхвръкнат от роклята й. Галеше го интимно.

— Ти си най-щурата, Клаудия — избоботи той. — Най-добрата на всички времена. — Сега той дръпна роклята й надолу и тя се смъкна на кръста й. — Толкова ми липсваше. Една нощ без теб беше като истинско убийство.

Шокирана и слисана Линда се отдръпна от тях. Това беше Дейвид. Нейният неверен, лъжлив съпруг.

Успя да намери сили да се върне в салона и зашеметена се насочи към входната врата.

Джей я сграбчи за ръката.

— Какво има? Изглеждаш ужасно, какво се е случило?

Тя го погледна, но очите й не виждаха.

— Трябва да се махна оттук — смотолеви тя, оттласквайки ръката му, и се отправи отново към вратата.

Той отново я хвана здраво под ръка и я отведе до най-близкия бар.

— Дамата желае едно голямо бренди, бързо — каза той. — Сега, кажи ми какво се е случило. — Стисна я за ръката. — Кажи ми — повтори той с по-мек тон.

Тя го погледна. Погледът й беше изпълнен с уплаха.

— Подозирах, че изневерява — може би понякога, по време на командировките си — но сега, когато съм съвсем до него… Просто е ужасно.

Сервитьорът й подаде брендито и тя отпи големи глътки.

— Аз, аз търсех Дейвид. Исках да го предупредя за оная пияна уличница. Лори ми каза, че е на терасата. Излязох и той беше там с нея. Натискаха се — роклята й беше наполовина съблечена. Говореха си едни такива неща…

— Ох, Господи — каза Джей. — Тоя тъп кучи син. Виж какво, момичето беше пияно. Навярно той се е опитвал да се отърве от нея.

Погледът на Линда се изпълни с презрение.

— С думи като „една нощ без теб беше като истинско убийство“ ли?

— Какво искаш да направиш? — попита Джей. — Да те закарам ли у вас?

Тя поклати глава отрицателно:

— Какво мога да направя? Това е край за мен. Свърших с него. Искам развод. — Гласът й трепереше. — Никога повече не искам да разговарям с него.

— Виж какво… не е добре да вземаш решения, когато си разстроена. Нека те заведа у вас. Веднага ще се върна обратно тук и ще разговарям с Дейвид. Ще му кажа да не се прибира довечера.

Тя се засмя горчиво:

— Кажи му въобще да не се прибира в къщи. Кажи му да си върви с неговата „най-добра за всички времена“ малка курва. Кажи му, че може да прави каквото си иска, защото вече не ми пука. — Отпи още една голяма глътка бренди. — След миг ще започна да плача, моля те, изведи ме оттук.

Взеха такси до хотела. Линда се притесняваше да не би Лори или Дейвид да забележат, че ги няма, и Дейвид да се втурне да я търси у дома, но Джей я успокои:

— Ще се върна на партито след час и ако той е забелязал, че те няма, може да си сигурна, че само ще се оглежда наоколо. А Лори — тя дори няма да разбере, че съм отсъствал.

Когато пристигнаха у дома й, Линда въздъхна:

— Толкова съм притеснена — да те занимавам със себе си, да ти досаждам и всичко останало. Цялата ситуация е толкова ужасна.

— Не се притеснявай. — Хвана я за ръката утешително. — За твое успокоение и аз самият се озовах веднъж точно в същата ситуация. В Холивуд, на едно страхотно парти, първата ми жена, Джени, изчезна. Претърсих навсякъде и накрая я намерих в леглото с домакина. Както виждаш, наистина те разбирам.

— И какво направи?

— Постъпих глупашки. Дадох й още един шанс. Веднъж се прибрах един ден по-рано и я намерих да се друса с момчето, което разнася стоки по домовете.

Продължиха да седят, без да проговорят още известно време, след което Джей каза:

— Предполагам, че за някои хора една жена или мъж са достатъчни, но не за всички хора, които аз познавам. Мисля, че човек получава в живота това, което заслужава. Аз съм женен три пъти — всеки път за красиво момиче с мозък, колкото на заек. Това трябва да е някакво мое заболяване — все се женя за красиви, но глупави жени.

Линда се поколеба:

— Аз… аз тази седмица изневерих на Дейвид. За първи път от единайсет години. Толкова се срамувам сега за това. Беше с едно момче… двайсет и две годишно момче — не знам защо… — Гласът й постепенно заглъхваше. — Дейвид не беше ме докосвал от месеци. Бяхме толкова отчуждени, въобще не се прибираше в къщи. Случи се просто така. Предполагам, че съм толкова виновна, колкото и той.

— Никога не се чувствай виновна. Какво може да ти помогне това? Сега заспи спокойно, без да мислиш за нещата и виж как ще се чувстваш сутринта. Имаш малки деца, така че не вземай прибързани решения.

— Лека нощ, Джей… Благодаря ти за всичко.

— Линда, ще ти се обадя утре. Почини си спокойно, всичко ще се оправи.


Клаудия намери Дейвид в групата, сред която беше Лори. Промъкна се с тихи стъпки отзад и притисна тялото си до гърба му. Закри очите му с ръце и профъфли с глас на Мерилин Монро:

— Познай кой е, бейби!

Тялото не можеше да бъде сгрешено. Той се изненада и се възбуди силно. Тя му въздействаше най-невероятно; просто трябваше да знае, че е тук и да я очаква.

Обърна се бавно. Очите му оглеждаха наоколо да види дали Линда не е наблизо. Не беше.

— Здравей, Клаудия.

— Здравей Клаудия — имитира тя неговия глас. — Не мога ли да получа по-добър поздрав от този? Между другото, можеш да си напъхаш твойта реклама за „Красивата Девойка“ в задника.

Всички от групата се вслушаха, включително Лори. Той стисна Клаудия за ръката, причинявайки й силна болка.

— Да отидем да намерим Линда — каза той, отдалечавайки се и дърпайки я с него.

— Да отидем да намерим Линда?! — повтори тя думите му недоверчиво, без да усеща никаква болка в ръката. — Трябва да се шегуваш!

Той я изведе с решителна крачка на терасата и намери пуст, тъмен ъгъл. Веднага, щом я пусна, тя обви ръце около врата му и го целуна.

— Липсвам ли ти? — прошепна тя. — Така щях да ти се ядосам, но не можах. — Изкикоти се. — Чувствам се смазана, както знаеш.

— Ти си една кучка, да ме зарежеш на масата в оня ресторант, да ми се обадиш посред нощ. Щяла да ми се ядоса. Ами аз?

Тя захапа ухото му и започна да трие тялото си о неговото. Роклята й се държеше на две тънки презрамки. Той ги свали и я съблече до кръста. Отдолу нямаше нищо. Жадно насочи уста към гърдите й.

В този миг разумът му изчезна напълно. Той беше с Клаудия и трябваше да я има. Нямаше значение, че бяха на обществено място. Че неговата жена беше някъде тук. Че някой можеше да се появи.

Беше тъмно. Той я повали на студения бетон и вдигна роклята й. Нямаше никакво бельо.

Облада я бързо. Всичко свърши за една минута.

— Господи! — измърмори той доволен. — Господи!

Тя лежеше, кикотейки се, роклята й беше събрана на кръста. Той я дръпна за ръката и изправи, огледа се наоколо и с облекчение видя, че никой не ги е забелязал. Тя беше безразлична.

— Трябва да се върнем вътре поотделно.

— Да ти го начукам! — отвърна тя.

— Току-що го направи. — Оправи вратовръзката си и избърса лицето си с носна кърпичка, за да заличи всякакви следи от червило. — Ще ти се обадя утре. Ще се измъкна рано от офиса и ще дойда при теб. Имам изненада за теб.

— Винаги имаш изненада за мен. Ти си мъжът с постоянно надървен кур! — Засмя се. — Ама че ще стане за заглавие за телевизионен сериал… чакай да помисля: „Мъжът с перманентно надървения“, в главната роля Дик Хемптън.

Той я целуна.

— Ти влез първа, иди право в дамската тоалетна, изглеждаш цялата раздърпана.

— Благодаря ви, любезни сър. Сигурен ли сте, че сте свършили с мен.

— Тръгвай, бъди добро момиче. Ще се опитам да ти се обадя по-късно.

Тя изплези език и го завъртя неприлично, после с бавна, спокойна походка прекоси френските прозорци25 съвсем невъзмутимо.

Той пое дълбоко дъх — какво момиче! След като изчака пет минути за по-сигурно, я последва. Партито продължаваше на пълни обороти. Грабна чаша пиене от преминаващия сервитьор и започна да се оглежда за Линда. Да се сблъсква с Клаудия на партита се превръщаше в опасен навик.

Забеляза Лори да танцува с някакъв опърпан актьор. Движеше ханша си с ритмични тласъци и се въртеше. Определено знаеше как да се движи.

Приближи се до нея.

— Виждала ли си Линда?

Тя погледна безизразно.

— Последният път, когато я видях, отиваше на терасата да те търси.

— Терасата ли? — каза той слисан.

— Терасата, миличък. — Отдалечи се от него с въртеливи движения.

Той започна да търси Линда по-сериозно. Проправи си път през салона, през групи хора, които се смееха и бъбреха весело. Някакво момиче го сграбчи за ръката. Беше слаба и хубава. Спомни си, че беше приятелката на Клаудия от ресторанта.