Джаки Колинс - Светът е пълен с женени мъже

Слънцето изливаше потоци светлина в спалнята и Дейвид не можеше повече да спи. Клаудия лежеше изтегната до него, като заемаше по-голямата част от леглото. Тя твърдеше, че не може да спи на спуснати пердета, което беше причина за факта, че всяка сутрин светлината го събуждаше твърде рано. Хвърли поглед към часовника си. Беше едва шест и половина, а до четири часа бяха стояли будни. Чувстваше се уморен, отпаднал и отегчен. Нямаше смисъл да става и да дърпа пердетата, след като се бе събудил и не можеше отново да заспи.

Просторната спалня беше в безпорядък. Клаудия имаше навик да се съблича и захвърля дрехите си навсякъде и просто да ги зарязва така. Сутрин трябваше да минава внимателно покрай тях.

Наистина е изумително, помисли си той, колко се промени животът ми за шест кратки месеца. Но шест месеца живот с Клаудия бяха достатъчни да променят всекиго.

Новата рокля, която й беше купил, лежеше смачкана на топка в долния края на леглото. Беше от червен плисиран шифон. Тя я беше видяла на една витрина на „Бонд Стрийт“ и той я беше изненадал с нея на следващия ден. Изненадата му беше струвала съкрушаваща сума.

Вдигна я. Тя беше разляла чаша вино върху нея, което беше образувало голямо петно.

В банята от зелен мрамор, намираща се до спалнята, бъркотията продължаваше. Не беше изпразнила ваната и тя беше пълна със студена, мръсна вода. Флакончета с грим, четки за коса и шишета от парфюми бяха разхвърляни навсякъде. Мивката беше запушена със сапун и косми, засъхнали под капещия златен кран.

Но под мръсотията лежеше прекрасен апартамент. Пентхауз, какъвто тя беше искала, в нов жилищен блок в Кенсингтън27. Всъщност, струваше му цяло състояние на седмица. Но Клаудия го харесваше много и не мислеше да се премества.

Изпразни ваната и вдигна хавлиените кърпи. Наистина си пожела тя да се научи да бъде грижлива, но това изглеждаше невъзможно за нея. При Линда нямаше нещо, което да не е на мястото си.

Премина по коридора с огледала към кухнята. Тук имаше полуизпити чаши с вкиснало се кафе, купчини мръсни съдове и пълни пепелници, които създаваха неприятна миризма.

За щастие беше петък, което означаваше, че при тях започваше да идва нова чистачка. Последната беше напуснала отвратена, когато откри, че те не бяха женени, със загадъчна нотка в гласа: „Не съм свикнала с такава мръсотия28.“ Отначало той си беше помислил, че тя говори за състоянието, в което Клаудия оставя нещата, но портиерът му каза какво точно има предвид тя.

Направи си чаша силно кафе и успя да изгори няколко филии хляб. Клаудия си беше взела малък, устат йоркширски териер, който дойде на подскоци, без съмнение нетърпелив да бъде изведен на разходка. Той спеше обикновено на леглото с тях и често нощем се мушваше под завивките. Дейвид го мразеше. Не понасяше малки кучета.

Остави го да души из кухнята и отиде в просторната всекидневна. Тя беше piece de resistance29 на апартамента — една красива, голяма стая. Едната й стена беше цялата от стъкло и гледаше към живописен вътрешен двор. Другата беше от мрамор, а останалите стени бяха облицовани с огледала. Стаята се намираше в хаос. Преди да излязат предната вечер, тук бяха идвали гости да пийнат по нещо, и сега навсякъде се виждаха полупразни чаши. Препълнени пепелници, разсипани ядки, списания, снимки на Клаудия, възглавници, разхвърляни по пода. Слава Богу, че днес всичко това щеше да бъде почистено. Дейвид обичаше реда.

Отиде до входната врата и събра сутрешните вестници, като отдели своите „Таймс“ и „Гардиън“ от многото филмови и модни списания, които Клаудия изглежда получаваше ежедневно.

Изпи чая си — оказа се, че го е направил прекалено силен. Изяде препечените филийки — бяха прегорени. Прочете вестниците с размътен поглед. Скоро щеше да стане време да се облече и отиде на работа.

Линда се събуди рано. Слънцето грееше и денят бе хубав. Чувстваше се добре. Най-после бе започнала да се наслаждава на егоистичното удоволствие да спи сама. Да заема цялото легло, да се събужда и заспива, когато пожелае, да може винаги да влиза в банята.

Отначало й беше трудно да вземе решение за развод. Продължаваше да мисли какво ще правят децата без баща. Но фактът, че Дейвид се беше изнесъл и отишъл да живее при Клаудия, й бе дал сили.

Беше намерила добър адвокат и се остави в ръцете му. Наистина, беше съвсем просто.

Днес беше денят, в който трябваше да се яви в съда, да застане спокойно пред съдията и да изложи фактите. Адвокатът й, нисък и набит човек, щеше да е до нея. Там щеше да бъде и служител, водил разследване по делото, който щеше да даде съответната информация. Другият неин адвокат, който щеше да я съветва по време делото, беше висок, привлекателен и симпатичен. Всички я бяха уверили, че нещата ще минат без усложнения. Фактите бяха неоспорими и категорични.

Облече се, подбирайки внимателно дрехите си. Тъмнокафяв костюм, ниски обувки, лек грим. Оглеждайки се внимателно в огледалото реши, че изглежда точно както трябва. Изоставена съпруга, тъжна, смела и самотна.

Децата бяха при майка й. Закуси самотно със сварени яйца и кафе. Искаше й се да не бе ги изпратила, искаше й се звънкия им смях да изпълва къщата. Когато свършеше в съда, щеше да вземе влака, да отиде при тях за уикенда и всички те щяха да се върнат заедно в къщи в понеделник.

Сега къщата й принадлежеше. Нямаше проблем с финансите. Получи къщата и доста щедра издръжка за нея и двете деца.

Дейвид посещаваше децата всеки уикенд, в събота или в неделя. Линда винаги успяваше да избегне присъствието му. Всъщност, преди не беше го виждала от три месеца, след което се видяха в адвокатската кантора докато уреждаха окончателно финансовата издръжка.

Тя беше поставила само едно условие за посещенията му при децата. Да не бъдат никога в компанията на Клаудия. Дейвид не оспори това искане.

Тя бавно изпи кафето си. Скоро щеше да стане време да отиде в адвокатската кантора и да придружи адвоката до съда.

Клаудия се събуди в единайсет. Някой звънеше на входа. Пипнешком се добра до вратата, преборвайки се с лек пеньоар, покрит с петна от грим, който успя да облече, и отвори.

Срещу нея стоеше ниска, дебела жена.

— Аз съм мисис Коб — обяви тя. — Изпращат ме от агенцията. — Имаше едри, зачервени ръце и загрубяло и застаряло лице.

— Влезте, мисис Коб — каза Клаудия, потискайки прозявката си. — Боя се, че е ужасно разхвърляно, но съм сигурна, че ще се справите.

Заведе я в кухнята и посочи под мивката:

— Тук ще намерите всичко необходимо. Извинете ме, но ще ви оставя. Легнах си много късно снощи

Мисис Коб се огледа мрачно и не каза нищо. Клаудия взе от хладилника отворена консерва праскови и ги изсипа в чиния.

— Закуската ми — каза тя с широка усмивка, след което събра списанията и вестниците от всекидневната и се оттегли в спалнята.

Разположи се удобно в леглото, подпряна на лакът, и мързеливо прегледа вестниците — любимият й беше „Дейли Мейл“. Интересуваше я шоу-страницата. Разгледа я нетърпеливо, търсейки, както обикновено, нещо за Конрад Лий. Остана възхитена. Днес имаше цяла статия за снимките му в Израел. В нея се казваше, че снимачният екип ще се върне в Англия в края на седмицата, за да се захване със студийна работа.

Огради с молив статията и позвъни на агента си по перленорозовия телефон до леглото. Имаше още два дни работа във филма на Конрад. Нещата бяха станали доста трудни и екипът беше заминал за снимки на открито преди да стигне до сцените с нея. Обаче филмовата компания беше дала на нея и на агента й твърдото обещание, че щом се върнат, ще я извикат за въпросните сцени.

Съобщи добрите новини на агента си. Той обеща незабавно да проучи нещата.

Тя се протегна лениво. Изминалите няколко месеца от преместването й в този пентхауз бяха забавни, макар Дейвид да беше станал малко отегчителен. Пентхаузът беше най-хубавият апартамент. Всичките й приятели бяха много впечатлени. Тук й бяха направили много снимки и тя винаги оставаше доволна, когато те се появяваха в различни списания — като под тях пишеше: „Красивата млада актриса и модел Клаудия Паркър, почиваща си в луксозния си апартамент-пентхауз.“

Джайлз щеше да дойде в два часа да я снима гола за известно американско мъжко списание. Тя се надяваше, че Дейвид ще работи до късно, тъй като той ненавиждаше Джайлз, въпреки факта, че не знаеше, че тя бе имала връзка с него. Както и да е, достатъчно беше само, че ще я снимат гола и щеше да се разяри. За тези неща беше доста старомоден. Списанието плащаше много на нея и на Джайлз за тяхната работа. Във всеки случай тя нямаше нищо против да показва тялото си. В края на краищата, струваше си да го покаже.

Отново се прозя и отпусна по гръб в леглото. Скоро щеше да стане време да започне да се приготвя; дотогава можеше да си почине.

Дейвид пристигна в офиса си, уморен и раздразнен.

Секретарката му го поздрави с угрижено лице:

— Мистър Купър, чичо ви иска веднага да ви види. Помощникът му каза, че веднага трябва да отидете в неговия офис.

Ами сега, помисли си Дейвид. Нищо добро не го чакаше с това повикване на чичо му Ралф. Чичо му беше най-неодобрително настроеният при скъсването с Линда. Разводът беше грях, на който се гледа неодобрително, и чичо Ралф можеше да се прояви като много религиозен, когато му изнасяше.

Чичо Ралф седеше зад бюрото в канцеларията си в ранен викториански стил30 и изглеждаше като дребен, плешив ястреб-мишелов. Секретарката му Пени, блондинка с големи очи, го въведе вътре.

Вътрешно даде висока оценка на нейните секси, дълги крака, подаващи се под ултракъсата пола. Беше убеден, че секретарката на чичо Ралф беше най-хубавата в сградата.

— Добро утро, Дейвид — изсумтя чичо Ралф. — Седни, седни. Исках да поговоря с теб за сметката на фирмата „Фула Хелт Бийнс“.

— Вече я нямаме.

— Да, точно така. За това искам да поговорим. — Чичото се впусна в дълга лекция за това, защо са изгубили сметката, което беше причинено, според него, от мудното и безразлично отношение на Дейвид. Той намекна, че тази работа вероятно му идва твърде тежка. Дейвид слушаше внимателно, анализирайки внимателно всяка дума, която чичо Ралф казваше, защото всяка дума, която чичо Ралф казваше, винаги означаваше нещо друго. Това, което той казваше в действителност, беше: „Не ми се появявай тука с тътрещ се задник заради това, че си бил цяла нощ с някое палаво парче. Или работи или се махай по дяволите.“ Завърши лекцията с информацията, че мистър Тейлър от „Фула Бийнс“ е в града още една вечер, и че е готов да обсъди наново своето решение за оттегляне на банковата сметка.

— Изведи го на вечеря — изкомандва чичо Ралф. — Разкажи му за нашите планове и се дръж стабилно. Напий го, весели го. Заведи го в някой нощен клуб и му пъхни в ръцете някоя професионална компаньонка с консумация. Гледай да е щастлив. Каквото и да се случи, искам сметката обратно.

— Да, сър — Дейвид стана.

Пени седеше зад бюрото си в по-външната канцелария с кръстосани крака под бюрото. Усмихна му се и в широко отворените й невинни очи се прочете открита покана. Той се попита смътно дали тя спи с оня грозен дърт мишелов — слуховете из сградата казваха, че го прави. Нямаше да има нищо против да изчука това парче и да излезе с едни гърди пред чичото.

Наведе се над бюрото й:

— Как става така, че те виждам само тук?

Усмивката й се разшири и тъкмо щеше да му отговори, когато звънецът на диктофона на бюрото звънна и тя скочи бързо. Чичо Ралф беше очаквал неговото преминаване и я викаше на сигурно място в неговата канцелария.

Тя бързо отиде при него с изкушаваща походка на сексапилните си крака под късата поличка.

Дейвид се върна мрачен в офиса си при своята секретарка, която беше бледа, срамежлива и с плоски гърди. Изпитваше силно увлечение по него, което се опитваше да скрие, но от това то ставаше още по-очевидно.

— Мистър Купър — каза тя с притеснение, — всичко ли е наред?

— Всичко е наред. — Седна начумерен зад бюрото си. Мисълта да забавлява мистър Тейлър от „Фула Бийнс“ една вечер из града беше потискаща.