Беше се обаждала и Моника. Не бяха разговаряли от развода, защото тя и мъжът й бяха приятели на Дейвид. Обади й се.

Моника остана много зарадвана:

— Мила — възкликна тя, — давам малко вечерно парти и бих изпитала най-голямо удоволствие, ако дойдеш.

Линда се поколеба:

— Кога?

— Утре вечер. Трябва да те видя, мина толкова много време. Ще дойдеш ли?

Тя се поколеба отново:

— Не знам. Поканила ли си Дейвид?

— За каква ме взимаш? Разбира се, че не. Сега вече не искам други извинения. Ще се видим утре, в осем часа. Не закъснявай.

Линда реши, че може да бъде весело. Моника винаги канеше интересни хора. Щеше да отиде на фризьор и после да си купи нова рокля. Наставаше време да започне да излиза отново.


Клаудия влезе в задната част на студиото на Джайлз и се изтегна небрежно на едно канапе: Той усърдно фотографираше някаква безлична брюнетка, облечена единствено в дълги сребристи чорапи.

Клаудия се прозя:

— Защо, по дяволите, не вдигаш слушалката на проклетия си телефон? Можеше да ми спестиш идването дотук.

Джайлз не отклони поглед — беше се концентрирал изцяло върху модела. След няколко минути спря, каза на момичето да си почине и отиде при Клаудия. Запали цигара и я пъхна в устата й.

Тя дръпна дълго, задави се и се закашля.

— Исусе Христе! Да пушиш марихуана по това време на деня! Прекаляваш!

Той се засмя, взе цигарата обратно и каза:

— Какво искаш ти?

— Дойдох да те видя — отговори тя свенливо. — Щото те обичам.

— Зарежи тия дрънканици. Зает съм. Какво искаш?

— Всъщност… — протегна се тя, — трябва ми номера на Конрад Лий… и си помислих, че ти можеш да ми го намериш.

— Нещата трябва да са сериозни, щом го преследваш отново.

— Нещата не са сериозни — каза раздразнено тя; понякога не можеше да търпи Джайлз, — аз не преследвам никого.

Той се засмя:

— Не забравяй, че разговаряш с мен, мила.

— Как въобще мога да забравя?

Размениха си втренчени погледи.

— Добре — каза той, — спокойно, ще ти го намеря. — Обади се по телефона на няколко души и го откри.

Тя си го записа и се усмихна.

— Благодаря ти, мили — измърка тя.

— Няма защо, любима моя… Сега се пръждосвай оттук по дяволите. Имам страшно много работа.

Клаудия излезе и отиде да пазарува. Купи си рокля от бяло-златисто копринено жарсе и златисти обувки с остри токчета, модерни и секси. Отиде на фризьор и грижливо си направи прическа с косата отгоре. Върна се в къщи, взе си вана, като изля половин шише мускусно масло във водата. Отдели два притеснителни часа за гримирането си и накрая гримът се получи превъзходен.

Докато се облече стана седем часа. Набра номера, който Джайлз й беше дал. Отговори глас с познат акцент, който несъмнено беше този на Конрад. Тя се усмихна. Всичко тръгваше чудесно. Заговори хладно и делово:

— Мистър Лий?

— Да — отговори той с груб глас.

— Обаждам се от списание „Стар“. Вероятно знаете, че тази седмица ще публикуваме ваша фотография на корицата и се попитах дали можете да отговорите на няколко кратки въпроса за вас.

Той продължи с приятелски тон:

— Моя снимка, а? Добре, ще отговоря на няколко въпроса.

Измамено прасе! — помисли си тя

— Благодаря ви много, мистър Лий, просто ми дайте вашия адрес и аз веднага ще дойда при вас. Ще ви отнема съвсем малко време.

Той остана изненадан:

— Не мога ли да отговоря по телефона?

— Не, мистър Лий, важно е да чуя вашите коментари лично. Толкова съм запалена по вас!

— Добре, добре. — Даде й адреса си.

Сдържайки смеха си, тя затвори. Отново се възхити на отражението си в огледалото и звънна но домофона на портиера да извика такси.

Конрад живееше във внушителна къща в Белгрейвия36. Вратата беше отворена от прислужник с бяло сако, който я въведе в библиотеката. Тя изчака търпеливо петнайсет минути, докато накрая Конрад влезе с тромава походка. Не беше се променил. Дебела пура стърчеше между големите му устни и беше облечен с познатото зелено копринено смокингово сако.

Тя стана, заемайки бавно и самоуверено поза, така че тънката копринена рокля да й прилепне още по-плътно. Знаеше, че никога не е изглеждала така добре.

— Здрасти. — Усмихна се провокативно.

Той изведнъж загуби ума и дума. Тя успя да разбере, че не я е познал. Той дръпна пурата от устата си и попита смаян:

— Ти ли си жената от „Стар“?

— Приличам ли на дама журналистка?

Пронизващият му поглед се спусна по тялото й.

Паметта му се раздвижи.

— Хей… ти си мацето от партито, което дадох. — Гласът му се промени. — Хей… какво става тук… какво е всичко това?

— Ти си човек, който трудно може да бъде намерен. Оставих много бележки за теб.

— Е, и?

— Помислих си, че е настанало време отново да се съберем заедно. Само не ми казвай, че си забравил всичкото шоу, което си направихме последния път.

В очите му постепенно започна да се надига интерес.

— Слушай какво, имам гости. Стой тука, а аз ще видя какво мога да направя.

Излезе от стаята и тя се усмихна триумфираща. Беше удивително какво можеше да направи едно приказно тяло.

Той се бави дълго време. Прислужникът влезе с пиене и няколко списания. Тя ги прелисти разсеяно, защото мислеше единствено кога той ще се появи и как утре сутринта тя щеше да бъде Филмовата Звезда Клаудия!

14

От деня, когато се нахвърли върху Клаудия, Дейвид се чувстваше потиснат. Не че беше искал да остане, но ситуацията беше невъзможна. Клаудия се беше оказала, че е стопроцентова немарлива и разпусната жена. Все се излежаваше, четеше списания по цял ден и единствено си даваше труд за външния си вид, когато щяха да излизат. Лежеше в леглото до обяд и никога не пипаше нищо из апартамента. Единственото нещо, на което изглежда беше способна, беше непрекъснатия секс и докато преди той беше винаги готов, сега, когато живееше с нея, просто не можеше да спре. Тя беше ненаситна и постоянно искаща, никога задоволена. Дейвид винаги беше възгордявал себе си заради своя сексуален апетит, но сега ставаше нелепо.

Остана доволен, че имаше извинение да се махне. Но последва депресия, защото вместо да изчисти цялата бъркотия и мръсотия от съзнанието си и се прибере у дома при жена си и децата си, той се озова в положението на немил-недраг, който нямаше къде да отиде, освен в студенината на хотелската стая. Никакъв домашен уют, само четири безлични стени, празно легло и табелка „Не ме безпокойте“.

Върна се на работа. Започна да обмисля възможността да се събере пак с Линда. Счете, че тя трябва да го вземе при себе си. В края на краищата, трябваше да мисли за децата си. Те би трябвало да го искат при тях. Всичко би могло да бъде както беше преди, само че този път той нямаше да е такъв глупак да се хваща на въдицата на някаква си курва като Клаудия. Щеше да е по-внимателен, по придирчив — само отделни, случайни любовни връзки, нищо такова, което Линда да открие.

Обади се до бившия си дом и прислужницата го информира, че Линда и децата са в провинцията при нейните родители. Остана зарадван. Нека стои там, помисли си той, така тя щеше да има повече време да преживее всичко. Тя беше чувствителна жена, Щеше да разбере, че е настъпило време да се съберат заедно.

Първата събота, през която беше свободен, отиде с колата да я види.

Тя изглеждаше изненадващо свежа и добре, въпреки че отношението й към него беше хладно. Дай й още време, помисли си той, тя сама ще дойде при него.

Държа се очарователно с нейните родители. Разбра, че те пак са на негова страна.

След това се върна в Лондон и се обади на една стара приятелка. Тя постоянно се кикотеше и беше малко тъпичка, но имаше страхотно тяло.

Отидоха на кино и после в нейния дом. В леглото беше съвсем скапана. Нямаше френетичната лудост на Клаудия или спокойствието на Линда. Той си тръгна след час.

Неделя сутринта се събуди рано и нямаше какво да прави. Импулсивно тръгна и отиде в офиса си. Имаше куп писма и друга работа, за които все не намираше време през седмицата. След час разбра, че му е нужна неговата секретарка. Горката, простовата мис Фийлд. Тя винаги беше налице, беше такъв тип човек, който никога не си правеше никакви планове за нищо. Обади й се.

Гласът й, както винаги, беше плах:

— Ало.

— Мис Фийлд, мистър Купър е.

— Ох! — Гласът й стана напрегнато писклив, като че ли я беше уплашил, улавяйки я да върши нещо, което не би направила.

— Мис Фийлд, какво ще кажете да поработите малко днес?

— Ох, мистър Купър… ох, наистина ли?

— Няма да имам нищо против, ако нямате възможност.

— Ох, не… Ох, мистър Купър, разбира се, мога.

— Добре. Елате бързо тук.

Тя пристигна само след половин час, пребледняла и притеснена.

— Изглеждате много хубава днес, мис Фийлд — каза той с вежлив тон.

Тя беше сресала с четка твърдата си кестенява коса право надолу, вместо да я прихване отзад, както щеше да е по-добре за нея, и си беше сложила крещящо аленочервено червило върху тънките си безцветни устни. Неделното й облекло се състоеше от кафява рокля и синя вълнена жилетка. Беше картина на простотата.

Работиха ефективно, нонстоп през целия ден, докато светлината навън започна да изчезва и Дейвид внезапно разбра, че става късно.

— Май е по-добре да си тръгваме — каза той, прозявайки се. — Сигурно си гладна.

— Мистър Купър… — гласът й беше колеблив, напрегнат, — навярно ще искате да дойдете на една малка вечеря при мен. — Ярка червенина се разля по лицето й чак до горния край на челото. — Станало ми е като задължение всяка неделя да приготвям в къщи cordon-bleu37 — едно от моите малки хобита, и ще бъда много зарадвана да го опитате. — След това добави бързо — Boeuf Stroganoff38 вечеря, с прясна зелена салата, последвано от лимонов пай със запечени разбити белтъци със захар.

Звучеше добре. Освен това нямаше къде другаде да отиде. Тя продължи да се изчервява и той изпита съжаление към нея.

— Много добра идея, мис Фийлд. Бих дошъл с удоволствие.

Тя живееше в мъничка гарсониера. Легло и канапе, грижливо украсено, с бродирани възглавнички, очевидно отнели много труд.

Тя извади половин бутилка шери, което се оказа доста сладко. Той седна и се загледа в телевизора, докато тя се суетеше шумно в кухнята.

Накрая тя приготви извънредно вкусна вечеря, с която пиха скъпо испанско вино.

— Донесох си го, когато бях там по време на отпуската ми миналата година. — каза тя гордо.

След вечерята тя очевидно бе леко пийнала.

— Обикновено не пия — каза тя, кикотейки се тихо.

Той също се почувства леко пиян, след като беше изпил половината бутилка вино и повечето от шерито преди вечерята. Вниманието му се прикова отново към телевизионния екран. Даваха рекламата за „Красивата Девойка“ и видя Клаудия във ваната. Почувства рязко, познато надигане в слабините.

— Ох, мистър Купър, нашата реклама. — Мис Фийлд седна бързо до него на канапето.

Той почувства близостта на крака й до неговия и отпусна ръка върху бедрото й. Тя изпищя и преди той да се осъзнае ръцете й бяха около врата му и започна да го притегля към нейните тънки червисани устни. Целунаха се, но щом Клаудия изчезна от екрана, желанието му изчезна с нея. Но вече беше твърде късно. Мис Фийлд вече беше преминала към действие.

Само за няколко секунди тя скочи, изгаси лампата, съблече и захвърли жилетката си и отново се озова до него.

— Най-мили мой, твоя съм — каза тя. — Чакала съм този миг толкова дълго.

Той не можа да повярва на очите и ушите си. Всичко изглеждаше толкова смешно.

Тя легна по гръб, тръпнеща от очакване.

Какво можеше да направи той? Беше добра секретарка и не искаше да я губи. Не искаше да наранява чувствата й.

Тя ставаше нетърпелива.

— Дейвид, най-мили мой, ела при мен. Не се страхувам.

Той пое дълбоко дъх и прокара неуверено ръце по гърдите й. Нямаше никакви гърди! Тя каза свенливо:

— Знам, че не съм много надарена, но чувствам огън в слабините си.

Ох, мили Боже! — помисли си той. В какво се забърках?

Уморена от очакване тя сключи ръце зад главата му и я придърпа да го целуне по устните.

Проклет кошмар, помисли си той. Но когато езикът й заработи в устата му, тялото му започна да реагира и скоро той беше готов.

Тя беше ръбеста и костелива и изненадващо силна. Успя да събуе панталоните и гащетата му, след което устата й започна да пътува надолу по тялото му. Започна да целува малкия Дейвид и той внезапно свърши с мощен, разтърсващ пристъп на страст. Той изкрещя, но тя не спря докато не го подлуди. Накрая и тя се разтърси от страст и после всичко утихна.

Останаха легнали в тишината. Тялото й беше разперено върху неговото под нрав ъгъл. Той едва можеше да повярва какво се бе случило. Кротката, плаха мис Фийлд Стеснителната определено знаеше какво прави.