След това тя каза:

— Никое копеле не може да разговаря с мен по такъв начин и да се отърве безнаказано. Изпитвам съжаление към жена ти.

— Така ли? — попита той лаконично. Дразнеше се, когато тя обсъждаше Линда.

— Да, така, въпреки че тя сама си е виновна.

— Какво искаш да кажеш с това?

— С какво съм по-интересна за теб, отколкото тя? Това, че не съм ти омръзнала, че съм по-млада и по-хубава ли? По-хубава ли съм?

— Да, по-хубава си.

— Но ти не трябваше да се оглеждаш наоколо за друга. Тя трябваше да бъде дяволски сигурна, че винаги ще бъде нова за теб. Повечето жени като че ли се омъжват и след това спират да се опитват да бъдат интересни. Хванали сме рибата и сега давай да захвърлим стръвта и да я слагаме само при специални случаи. Не казвам, че би отишъл да чукаш чуждо от време на време. Повечето мъже го правят, дори най-щастливите от женените. Но това трябва да е всичко, не би трябвало да има любовни връзки като с мен, не би трябвало да има нужда от тях.

— Благодаря ви, брачен консултант Паркър, но имам чувството, че не съветвате когото трябва.

— С жена ти ли трябва да говоря? Какво да й кажа: „Мила, само между нас да си остане, аз чукам твоя съпруг. Това въобще не е необходимо. Но ако ти не беше толкова скучна, той можеше отново да те хареса. Освежи се малко и той ще се върне при теб.“

И двамата започнаха да се смеят.

— Ти наистина си една мръсница. Дали заради това те обичам?

— Не — изкикоти се тя. — Добре знаеш защо ме обичаш.

Станаха и тя отиде в кухнята да приготви сандвичи, а Дейвид започна да се разхожда из апартамента, мислейки отново как да повдигне въпроса за нейните финанси. Беше го раздразнила с критичната си реч за нежеланието си да се омъжва. Но в действителност не беше чак толкова раздразнен, защото, замисляйки се отново, реши, че тя го беше казала само за да се защити. Тя знаеше, че не могат да се оженят, така че за да запази самоуважението си вероятно беше убедила себе си, че въобще не иска никакъв брак. Премисляйки отново всичко, дори и последствията, той остана почти зарадван, тъй като това щеше да го постави в завидното положение също да може да има пай от тортата на удоволствията и да го изяжда. Наистина не искаше да напуска Линда. Обичаше я по свой собствен начин, въпреки и че тя беше престанала да го привлича сексуално скоро след като се бяха оженили. Компенсираше това с множество различни извънбрачни връзки през годините и за Линда той беше материално повече от щедър. Тя беше съвършеният образ на съпруга. Прекрасна домакиня и майка.

Не, определено не желаеше да напусне Линда. Не се чувстваше особено виновен, че не й е верен. А дали тя винаги му е била вярна… Но не, това беше немислимо. Самата мисъл Линда да му изневерява беше нелепа.

В кухнята Клаудия облизваше пръстите си. Беше облякла розово кимоно и беше закрепила косата си отзад.

— Изглеждаш на около петнайсет — каза той.

— А ти на около петдесет. Какво ти се върти из главата? Да не би да си изпаднал в мрачни размишления, защото отхвърлих галантното ти предложение?

— Искам да говоря с теб сериозно. Донеси сандвичите, ела и седни.

Тя го последва във всекидневната и седна на пода до краката му, дъвчейки сандвич.

— Какво те безпокои, Дейвид?

— Виж какво, мила, много размишлявах за теб.

Тя се засмя:

— Бих се радвала да е така.

— Говоря сериозно — продължи той. — Притеснявам се за теб как успяваш да се оправиш финансово. Този апартамент не може да е евтин и аз искам да ти окажа помощ. Искам да кажа, честно, откъде вземаш парите си?

Тя притихна безмълвно. Очите й засвяткаха заплашително. Въпреки това обаче успя да запази приятния си тон.

— Миличък — каза тя с мил глас, — какво те кара да искаш да знаеш?

Той не забеляза заплашителните сигнали:

— Естествено, искам да знам. Да не би баща ти да ти отпуска редовни суми, или нещо подобно?

— Хайде пък ти, не съм виждала семейството си от пет години и не ми пука дали въобще ще го видя пак. Моят старец не иска да ми даде и пени да отида на баня. — Продължи да седи неподвижно и Дейвид разбра, че няма никакво намерение да му отговори.

— Клаудия, искам да знам — каза рязко той.

Тогава тя стана и започна гневно:

— Не искам да ме разпитват, не те моля за нищо. Не искам нищо от теб. — Започна да крещи — Остави ме на мира с въпросите си. Какво си мислиш? Откъде мислиш вземам парите си? Да не мислиш, че съм проститутка? Добре, ако бях, нямаше ли да ти искам пари? — Разплака се и той остана потресен, че е предизвикал такъв гняв. — Моя работа си е откъде вземам парите си и ако така не ти харесва, просто го забрави — извика тя.

Той се ядоса от гневното й настроение и каза студено:

— Добре, ще го забравим — отиде с енергична крачка в спалнята и се облече. Тя не го последва.

Когато излезе, тя седеше на дивана, четеше някакво списание и не повдигна поглед.

Той застана до нея, колебаейки се дали да си тръгне или не.

— Ще ми кажеш ли? — попита настойчиво той. Тя продължи да чете и не му отговори.

— Довиждане — каза той и излезе.

В коридора пред входната й врата веднага изпита съжаление, че е постъпил така. Не можеше да се прибере у дома сега и обмисли възможността да се помири с Клаудия, но това не можеше да стане. Ако сега й отстъпеше, трябваше да се признае за победен, а той не признаваше поражение пред никоя жена. Не, реши той, ще я остави да се пържи в собствен сос и тя скоро ще се върне тичешком при него. Те всички правеха така.

Слезе долу и отиде до колата си, взел решение да прекара нощта в някоя турска баня. Беше озадачен защо Клаудия криеше толкова ревностно източника на своите доходи. Това можеше да означава единствено, че беше въвлечена в нещо, което той нямаше да хареса. И в такъв случай, когато тя му кажеше, щеше да го пресече, каквото и да беше то, и тогава щеше да е зависима от него, което беше точно това, което той искаше.

Отиде с колата до турските бани на „Джърмин Стрийт“ и след като мина през баните с гореща и студена вода и масаж, се почувства достатъчно щастлив, за да може да се отпусне в малката си бяла кабинка, където бързо заспа. Утре щеше да уреди всичко.


Сега Пол изглеждаше по-млад, отколкото си го спомняше Линда. Беше облечен с черен пуловер и тесни черни панталони. Тя беше решила да си облече синя рокля, след като се отказа последователно от няколко други тоалета. Двамата се срещнаха на предварително уговорено място. Пол й помогна да слезе от колата и каза, че той ще кара, тъй като знае пътя.

— Радвам се, че промени решението си. Кое те накара, моят невероятен чар ли? — ухили се той.

— Не знам. — Многото вино, което бе изпила, и суетнята да се подготви, накрая я бяха уморили. — Май не трябваше да идвам. Наистина не знам защо съм тук.

Той я погледна:

— Радвам се, че си тук. Не мисля, че ще съжаляваш, че дойде. Всъщност, обещавам ти го.

Изминаха кратко разстояние по „Хийт“11 и Пол зави и навлезе в паркинга пред една стара, несиметрично построена къща. Прозорците й пламтяха от светлини и пресиления, дрезгав глас на Соломон Бърк12 крещеше от стереото. Някаква двойка спореше за нещо на отворената входна врата, и когато те пристигнаха, се показаха още няколко души, които се бутаха през вратата със смях и глъчка. Пол паркира колата и те влязоха.

Гледката, която посрещна погледите им, беше меко казано дива. Входната врата водеше към малък коридор с големи стаи от двете страни и голямо стълбище по средата. Стълбището беше изпълнено с различни хора — много мъже с бради, момичета, седнали и прави. Всеки от тях къркаше здравата. Стаята отдясно беше изпълнена с двойки, танцуващи или просто седящи или прегръщащи се. Като че ли нямаше никакви мебели, само едно почти разнебитено стерео балансираше рисковано на перваза на прозореца. В стаята отляво основната фигура беше едно слабо момиче с гъста, твърда, червена коса, което събличаше дрехите си под ритъма на бонго13, удряни от някакъв жител на Карибските острови, облечен единствено в къси бели панталони. Никой не им обърна особено внимание. Повечето бяха съсредоточили вниманието си върху едно русо момиче в другия край на стаята, което седеше на стол, чисто голо, и рецитираше някаква нецензурна поема.

Пол стисна Линда за ръката.

— Ела — рече той и я поведе по стълбището, поздравявайки хората по него, докато се изкачваха. — Свали палтото си и после ще пийнем нещо.

На втория етаж имаше още стаи, също така лишени от мебели. Пол я въведе в стая с легло, скърцащо под тежестта на безброй палта. Две момичета в ъгъла се гледаха втренчено в очите, а трето беше или заспало или припаднало в долния край на леглото.

Линда свали палтото си и се почувства прекалено натруфена в елегантната си синя рокля. Пол каза, че изглежда страхотно и двамата слязоха долу в стаята отляво. Червенокосата беше зарязала стриптийза си и беше седнала на пода, покрила се с нечий пуловер. Тя сграбчи крака на Пол, когато той мина покрай нея.

— Ало, секси, искаш ли да го направим? — Говореше завалено. — Имам страхотно тяло. К’во ще кажеш за себе си?

Линда се почувства отделена от Пол, така че се отправи към една маса, откъдето изглежда идваше пиенето.

Някакъв дебел мъж й връхлетя неочаквано отзад:

— Изглеждаш много хубава — каза той. — Коя си ти? — По лицето му имаше безброй капчици пот, а в дъха му се усещаше комбинация от лук и прокиснала бира. — Какво ще кажеш за едно пиене?

— Да, моля — отговори тя, опитвайки се да се отдръпне от наситените пориви на неговия дъх.

Той й наля много голям скоч в пукната чаша. Тя отпи припряно голяма глътка.

— Хайде да отидем да танцуваме — рече той и я подхвана с ръка през кръста. Тя можа да почувства как силната топлина на ръката му прониква през роклята до нейната кожа.

— Не точно сега — каза тя, опитвайки се да се освободи.

Той облиза дебелите си устни и тогава се появи Пол.

— Здрасти, Бруно. Виждам, че си се запознал с Линда.

Дебелият мъж отдръпна ръката си.

— О, тя била твоя, така ли? — рече примирено той. — Не знам какво намират в теб. — Обърса устата си със закръглената си розова длан и се отдалечи с бавна походка.

Пол се засмя.

— Не му обръщай никакво внимание — каза той и после изведнъж стана сериозен. — Страхотна си, знаеш ли? — Хвана я за ръка.

— Благодаря — каза тя. Никога не можеше да приема комплиментите лесно. Бързо пресуши чашата си. — Бих искала още една чаша.

Той й наля голямо уиски, което тя изпи бързо, усещайки изгарящия му ефект почти мигновено.

— Мисля, че трябва да се прибирам в къщи — каза тя със слаб глас, — както виждаш, почти съм пияна.

— Виждам. — Бутна я до стената, където тя опря гърба си, наведе се към нея и започна да я целува.

Тя затвори очи, когато почувства интимността на неговия език, който проникваше в устата й. Устните му бяха настойчиви и жадни. Почувства, че трябва да го отблъсне от себе си, но нямаше сили и в крайна сметка не искаше да го стори. Беше изминало много време, откакто не бе целувана по този начин. Дейвид вече не я целуваше и бе забравила колко вълнуващо можеше да бъде това.

— А, значи тука сме — хленчещият глас звучеше познато със специфичната нотка на гняв, която не можеше да бъде сгрешена. Пол се изправи. До тях беше застанала Мелъни, жълтата й коса се спускаше права, от двете страни на слабото й, зачервено лице. — Мислех, че ще се върнеш за мен. — Хвърли свиреп поглед към Линда. — Или май си бил толкова зает, че не си могъл да ме намериш.

— Съжалявам, Мел, но май ти казах, че ще се видим тук.

— О, не си го казал. — Гласът й стана писклив. — И как е мисис Купър? Оправила се е, както виждам.

— Зарежи тия приказки — каза рязко Пол, отвеждайки я по-далеч от Линда в коридора. — Виж какво, съжалявам, но така се получи.

— Така се получи ли? — Унилите й очи се изпълниха със сълзи.

— Беше страхотно с теб, но двамата с теб отдавна сме тръгнали към раздяла и е най-добре да забравиш всичко. Все още те харесвам и тъй нататък, но, е… знаеш как е…

— Не, не знам. А между другото, какво виждаш в тая дърта крава там? — Започна да плаче. — Мразя те, Пол.

— Виж какво, малката, ти си на седемнайсет, ще имаш още безброй мъже. Скоро ще ме забравиш. Ние не сме…

— Не сме какво? — прекъсна го гневно тя. — Господи, колко те мразя!

Той сви рамене и отново се върна в стаята. Линда пак беше започнала задълбочен разговор с дебелия мъж.

— Искаш ли да си тръгваш? — попита Пол.

— Не — очите й блестяха. Беше много пияна. — Бруно ще ме учи на нов танц.

— Бруно може да си намери друго момиче. Аз ще те науча на всичко, което искаш да знаеш. — Предупреди с поглед Бруно да не се приближава повече, отведе я в другата стая, където танците бяха започнали, и я прегърна много силно. — Искам да спя с теб — прошепна той.