— Жена ти е много привлекателна, нали?

— Беше. Но предполагам, че и сега е такава, наистина.

— На колко години е? — попита Клаудия, задавайки типичния женски въпрос.

Не му беше интересно да обсъждат Линда:

— На трийсет и нещо. Не знам точно.

— Чудя се как ли аз ще изглеждам, когато стана на трийсет.

Той беше спасен да отговаря от звъна на телефона. Клаудия неохотно вдигна слушалката.

— А, здравей — каза тя тихо. Хвърли бърз поглед към Дейвид. Той незабавно се попита кой ли е. — Бих искала — продължи тя. — По кое време? — Закрепи слушалката на рамото под брадичката си и опипа с ръка масата за цигара. — Добре, утре ще се видим. Ще очаквам с нетърпение. — Затвори слушалката. — Умирам от глад! — възкликна тя. — Иска ми се да изляза някъде на страхотна вечеря.

— Кой беше? — попита той, стремейки се да поддържа гласа си с безличен тон.

— Кой беше какво? — попита тя, разбирайки много добре какво искаше да каже той.

— По телефона.

Тя се поколеба само секунда, преди да отговори:

— Моят агент. Иска да отида на вечеря с него и жена му утре.

— Много приятелски от негова страна, просто ей така веднага да те кани на вечеря.

— Да, просто ей така — каза тя спокойно. — Всъщност аз му се обадих преди това и му казах, че искам да го видя за тая продукция на Конрад. Ще си взема една продължителна вана. Можем ли да излезем по-късно? Или ще трябва да хукваш към къщи?

Той си помисли, че тя лъже, но нямаше никакъв смисъл да спори с нея.

— Искаш ли да съм свободен тази вечер?

— Естествено, искам, иначе нямаше да те питам.

— Ще се обадя у нас. Къде искаш да отидем? Ще запазя маса.

— Хайде да отидем за разнообразие на някое страхотно място. Все се крием из разни стари долнопробни кръчми. Какво значение има, ако ни видят? В края на краищата аз съм мис Красивата Девойка, така че съм делови човек. Да отидем в „Карло“.

„Карло“ беше много скъп, много модерен италиански ресторант. Това беше заведението, където всеки искаше да отиде, заведението, което всеки искаше да види. Дейвид знаеше, че се подлага на абсурден риск ако отиде там с Клаудия. Беше сигурен, че ще види хора, които познава. Но, от друга страна, искаше да бъде видян с Клаудия, искаше хората да узнаят, че тя е негова.

— О’ кей, можеш да отидеш да се погрижиш за хубостта си, а аз ще запазя една маса за осем часа.

Тя го целуна леко и каза:

— Божествено, мили.

Той я тупна игриво по задника и каза:

— Облечи си някакви дрехи, иначе никога няма да излезем.

Кикотейки се, тя отиде в банята.

Той прочете вечерните вестници, запази маса в ресторанта, почувства се гузен да се обади на Линда, но накрая позвъни и с готовност се зае да й отговаря, когато тя го попита какво има да прави. Изфабрикува няколко уместно звучащи лъжи. После изпита неприятно чувство от всичко това и в пристъп на осъзнаване се поинтересува за децата, след което затвори.

Клаудия се появи след известно време преобразена. Лъскавата й пепеляворуса коса беше събрана върху главата в старателно подготвен кок, гримът й беше изряден и съвършен. Беше облякла черна рокля, подчертаваща фигурата й, обсипана с безброй редове огърлици от черен кехлибар. Изглеждаше зашеметяващо.

Дейвид й го каза. Тя се усмихна, напери се да покаже по-добре роклята си и започна да се фръцка из стаята като някаква красива екзотична птица.

— Не е ли вълнуващо да отидем заедно в някое прилично заведение! — възкликна тя. — Толкова искам да го правим по-често.

В колата, по пътя до ресторанта, той обаче размисли и промени решението си. Беше глупаво. Линда непременно щеше да разбере и тогава… Особено както напоследък изглежда беше толкова чувствителна към техния брак. Хвърли бърз поглед към Клаудия. Тя въртеше радиото, опитвайки се да намери музика.

— Защо не вземем да отидем някъде другаде, в някое хубаво заведение край града? — предложи той.

Тя впери мразовит поглед в него.

— Знаех си, че ще ти се разтреперят краката. Ти отивай край града. Остави ме тук. Писна ми да се крия навсякъде.

— Добре тогава, отиваме в „Карло“. — Майната му на всичко, помисли си той. Линда навярно нямаше да разбере. Съпругите обикновено узнаваха последни.

Ресторантът беше претъпкан. Главният сервитьор каза, че масата им ще е свободна след няколко минути, и те седнаха на бара. Клаудия поздрави няколко души. Дейвид се успокои, след като се огледа и видя, че няма нито един негов познат.

Някакво момиче се приближи до тях, влачейки източен, кльощав, дългокос млад мъж зад себе си. Беше слаба и загоряла от слънцето и изглеждаше доста хубава.

— Великолепно! — каза тя на Клаудия. — Изглеждаш приказно! Къде се губиш, не съм те виждала от столетия! — Притегли младежа до себе си. — Помниш ли Джеръми?

Джеръми се изчерви и запъна:

— 3-здравей.

— Сгодени сме! Представи си! — Изкикоти се и мушна весело Джеръми в ребрата. Той изглеждаше истински объркан.

— Шърли! — възкликна Клаудия. — Колко страхотно! — Обърна се към Дейвид. — Шърли, мила, това е Дейвид Купър, един мой много стар приятел.

Шърли протегна малка ръка с потъмняла кожа и Дейвид я стисна кратко. Клаудия продължи:

— А, Дейвид, бих искала да те запозная с годеника на Шърли — Почитаемия17 Джеръми Френсис.

Джеръми пристъпи напред:

— Страшно готино е да се запозная с теб, старче. — Кожата му имаше пясъчен цвят и беше щедро изпъстрена с гневно червено акне.

— Седнете и пийнете нещо — рече Клаудия. — Трябва да го отпразнуваме.

Донесоха допълнителни столове и седнаха. Момичетата веднага започнаха да си говорят за роклите, които носеха. Почитаемия Джеръми седеше неловко на края на стола си. Беше много висок и колената му се удряха в тези на Дейвид.

— Ще се спретне огромна сватба — каза Шърли. — Просто ще е жестоко. Родителите на Джеръми ги познават всички! — Със замах показа пред очите на Клаудия огромен смарагдово-диамантен пръстен. — Гледай! — каза тя драматично. — От „Аспри“18 е!

Клаудия каза:

— Божествен е, страшно ми харесва. Толкова се радвам за двама ви.

— А какво ще кажеш за себе си? — попита любопитно Шърли, хвърляйки многозначителен поглед към Дейвид.

Клаудия се засмя.

— Знаеш какво мисля аз за брака. Не е за мен, Шърл, миличка. Аз обичам да съм сама. Както и да е, ти срещна Джеръми първа!

Джеръми почервеня отново и погледна подобаващо поласкан. Дейвид стана.

— Мисля, че масата ни е готова — каза той.

— Запазили сте маса? — каза Шърли замислено. — А ние забравихме и сега ще трябва да чакаме със столетия за маса, а аз умирам от глад. — Поколеба се за секунда-две и после продължи — Слушайте какво, защо не вечеряме всички заедно? Не съм те виждала от толкова време, Клаудия, ще бъде много весело!

— Масата ни е за двама — каза Дейвид със суров тон.

— Няма да имаме нищо против да се постесним до вас мъничко, нали Джеръми?

Джеръми кимна безлично.

— Какво ще кажеш? — обърна се Шърли към Клаудия.

Клаудия погледна безпомощно Дейвид и каза:

— Добре, ще се радваме много.

Последваха сервитьора до масата и докато вървяха, Шърли махаше с ръка и се усмихваше на различни хора.

— Мисля, че заведението е просто изумително — отбеляза тя, когато стигнаха до масата. — Сигурна съм, че ако човек седи тук една седмица ще види, че го посещава абсолютно всеки, когото познава, нещо като летище „Лондон“ — изкикоти се силно.

До края на вечерята Дейвид беше в мрачно, безмълвно настроение, а Джеръми нямаше какво да каже, така че целият разговор се поддържаше от Шърли и Клаудия, която се включваше от време на време. Шърли беше страстен читател на списание „Куийн“, особено на страниците му за светски новини, и главните и теми на разговор бяха кой с кого е бил видян и какви добри партита се даваха. Джеръми очевидно беше канен на повечето от тях и Шърли се впускаше в най-подробни детайли за най-отегчителни неща. Например, лейди Клариса Колт носела една и съща рокля на две различни партита, а почитаемата Аманда Лоурънс дала парти в чест на въвеждането й в обществото, на което шампанското не им стигнало.

— Беше толкова ужасно — едва не зарида Шърли. — На човек просто никога не трябва да му свършва шампанското! Толкова е притеснително!

Когато преминаха към десерта, Джеръми я покани на малкия дансинг, където се притиснаха един друг непохватно.

— Да се махаме оттук — предложи Дейвид. — Чух толкова много глупости, че все едно ми е говорила една тъпа сополива крава.

— Съжалявам, мили — отвърна утешително Клаудия. — Тя наистина малко прекалява.

— Малко прекалявала! Та това е чисто подценяване за нея. Коя е тя, все пак?

Усмивка заигра леко по устните на Клаудия.

— Когато дойдох за пръв път в Лондон, работех в клуб. И тази палава мис работеше там.

— Какво правеше ти в клуб? — попита Дейвид изненадан.

— Трябваше да припечелвам някакви пари, а оня актьор, с когото дойдох, изглежда никога нямаше да започне да практикува, така че започнах работа в клуб.

— И какво работеше?

— Танцът на седемте воала! — засмя се тя.

— Какво? Трябва да се шегуваш.

Усмивката й леко избледня.

— Не се шегувам. Виж какво, нямах никакъв талант да правя каквото и да е друго. Или трябваше да стана такава, или да бъда момиче с консумация в някое заведение, където да посрещам разни дърти мръсни типове и да ме мачкат в лапите си. И предпочетох да започна да си събличам дрехите всеки ден. Могат да гледат, но не могат да пипат.

— Излиза, че не знам нищо за теб, нали така?

Очите й се отклониха от него и погледнаха в пространството.

— Никога не си даваш труд да се вслушваш. Като всички мъже, основната ти цел е да ме вкараш в кревата колкото може по-бързо. — Последва кратко мълчание, след което тя се засмя обидчиво. — Извинявай, моето минало е живо отегчение, наистина, защо ще искаш да слушаш за него.

Дейвид тъкмо щеше да отговори, когато Шърли и Джеръми се върнаха.

— Джеръми има супербожествено предложение — каза Шърли. — Има едно уютно нощно клубче в Уиндзър Касъл и той предлага всички да се изтупаме там.

Дейвид я погледна озлобено:

— В двореца Касъл, естествено.

За миг бледосините очи на Шърли блеснаха гневно, но после тя направи нацупена гримаса, след което бързо се засмя и отговори:

— Не, миличък, не в двореца в квартал Касъл.

— Тогава нас не ни брой — изстреля Дейвид.

— Слушай, старче, сигурен ли си в приказките си? — заекна Джеръми.

Клаудия се намеси припряно и прекъсна разговора:

— Дейвид е уморен. Вие двамата тръгвайте, а ние, ако променим решението си, ще дойдем по-късно.

— Добре — каза Шърли. — Но наистина опитайте да дойдете. — Сграбчи Джеръми за ръката. — Хайде, мили мой, да оставим тия две влюбени птици да си чуруликат на спокойствие.

Тя хвърли гневен поглед към Дейвид, махна весело с ръка на Клаудия и дърпайки Джеръми след себе си, двамата се отправиха към изхода.

Клаудия започна да се смее.

— И най-малко не го намирам за смешно — рече Дейвид навъсено. — Предполагам, че също така са ми направили добра сметка. Безкрайни благодарности за чаровната вечер.

Смехът й стана още по-силен.

— Съжалявам. Но честно казано, наистина е смешно. Ако познаваше Шърли само преди няколко години, мисля че сега просто щеше да ти се струва невероятно. Тя беше на всеки и на всички!

— А ти?

Изведнъж тя престана да се смее. Заби поглед в него в продължение на няколко секунди и после каза бавно и спокойно:

— Мисля, че вече почти сме достигнали края на нашите отношения, щом можеш да говориш така. — И преди той да може да отговори, тя стана от масата и проправяйки си път през ресторанта, се изгуби от поглед.

Той бързо извика за сметката.

— Дейвид Купър, нали? — гласът беше силен и американски.

Дейвид погледна и се стъписа: до него стоеше Джей Гросман.

— Ами, здравей — каза той неловко.

— Къде е Линда? — Джей огледа многозначително доскоро заетите места на масата.

Дейвид се попита дали той е видял Клаудия да излиза.

— В къщи си е — каза той и след това, посочвайки местата край себе си, продължи — Имах делова среща, но се наложи всички да хукнат навън. — В този момент сервитьорът донесе сметката. Дейвид хвърли пари на масата и бързо стана. — Радвам се, че те видях, Джей.

Джей не беше човек, който да се остави да бъде подминат.

— Ела и кажи здравей на Лори. Ще остане много разстроена, ако й кажа, че съм те видял и не съм те довел при нас да пийнем нещо.

— Само за една минута — каза с неохота Дейвид. — Линда ме чака у нас.

Семейство Гросман седяха на маса, която беше точно от другата страна на салона и Дейвид се зарадва като забеляза, че най-вероятно не са могли да видят неговата маса от тяхната. Джей го беше забелязал съвсем случайно, връщайки се от тоалетната.