— Ние сме любовници. Дори повече от любовници. Влюбени сме. Странно е, зная, но никога досега не съм била толкова щастлива. И ще се оженим. Е, той още не се е съгласил, но ще омекне. — Тя се вгледа по-внимателно в Анабел и се намръщи. — По зачервените ти очи разбирам, че с Хийт сте поговорили и от това нищо хубаво не е излязло.

— Напротив, излезе. Отказах му и си тръгнах.

Порша вдигна ръце.

— Защо ли не съм изненадана? Е, стига толкова, край на играта. Вие, аматьорите, се позабавлявахте, но е време да се оттеглите и да оставите на професионалиста да си свърши работата.

— Явно си загубила не само красотата, но и ума си.

Колкото и да бе изненадващо, конкурентката й не се обиди.

— Красотата ми ще се завърне с пълния си блясък. Почакай само да видиш какво се крие под всичко това.

— Засега ще трябва да повярвам на думите ти.

— Казах на Хийт да не разговаря с теб без мен, но той е твърдоглаво магаре. А ти… точно ти би трябвало да си по-чувствителна. Нима не си научила нищо за този бизнес? Двама различни мъже ми казаха да не те наричам «глупачка», но честно, Анабел, това определение сякаш е създадено точно за теб…

— Благодаря, че се отби. — Младата жена закрачи гневно към вратата. — Жалко, че трябва толкова рано да си тръгнеш.

Порша приседна на страничната облегалка на дивана.

— Имаш ли дори най-малка представа колко смелост му е била нужна, за да приеме факта, че се е влюбил в теб, да не говорим за това, да дойде тук и да ти разкрие сърцето си? А ти какво направи? Запрати обратно неговите чувства в лицето му, нали? Изключително неразумно, Анабел, особено с Хийт. Той е много неуверен емоционално. От това, което Боди ми каза, Чампиън е очаквал подсъзнателно да реагираш по този начин и не мисля, че ще събере смелост отново да заговори за чувствата си.

— Неуверен? Та той е най-самоувереният и дързък мъж в цялата вселена. — Но Порша бе разколебала вярата й и вече не чувстваше толкова твърда почва под краката си. — Той не ме обича — заяви тя още по-убедено. — Хийт просто не може да понесе някой да му каже «не».

— Много грешиш — изрече един глас зад нея.

Анабел се извъртя рязко и видя Боди, застанал на прага. За разлика от Порша, той бе стилно облечен от глава до пети в сив пуловер, идеално прилепнали джинси и високи боти.

Младата жена се хвърли в атака.

— Хийт ли те изпрати? Съвсем типично за него да прехвърля другиму неприятните бъркотии, с които мрази сам да се занимава.

— Все пак тя си остава кучка — заяви Порша на Боди, сякаш тя не бе в стаята.

Мъжът повдигна вежди леко укорително.

— Миличка…

Порша протегна ръка.

— Зная, зная… Ако беше мъж, щяха да й лепнат етикета «агресивен». Но честно, Боди, понякога кучката си е просто кучка.

— Именно.

— Правилно ме разбра — развесели се Порша.

Той се захили и Анабел започна да се чувства излишна на своя територия. Боди най-сетне успя да откъсне очи от Синьото момиче.

— Хийт не знае, че двамата сме тук. Съвсем случайно научих къде е отишъл от един телефонен разговор с хлапето на Кевин. — Той плъзна ръка около агентката. — Работата е там, Анабел… Ами ако Порша е права? Нека си го кажем направо. Тя има много повече опит в подобни каши, отколкото ти. И при все че толкова успешно се е постарала да прецака собствения си живот — грешка, която съм радостен да заявя, че се опитва да поправи — досега тя е успяла да помогне за щастието на толкова много други хора. Резултатите й са достатъчно красноречиви. А колкото до случая, има много прост начин да се уреди.

Разправията с двамата толкова бе изтощила и без това намалелите й сили, че младата жена се свлече на дивана.

— Нищо не е просто, когато става дума за онзи тип.

— Този път е просто — настоя Боди. — Зърнах го да крачи към онази пътека, която се извива покрай езерото. — Същата пътека, по която тя смяташе да се разходи този следобед. — Върви след него — посъветва я мъжът — и когато го намериш, му задай два въпроса. Като чуеш отговорите му, ще знаеш какво точно да направиш.

— Два въпроса?

— Правилно. Ще ти кажа кои точно са те…

Водата от подгизналите листа се просмука в маратонките на младата жена и зъбите й затракаха. Подозираше, че е по-скоро от нерви, отколкото от студ. Може би беше на път да извърши най-голямата грешка в живота си. Не виждаше нищо особено във въпросите на Боди, но той беше много настоятелен. Колкото до Пауърс… Тази жена наистина я плашеше. Анабел нямаше да се изненада, ако извадеше пистолет от чантата си. Порша и Боди бяха най-странната двойка, която тя някога бе виждала, при все това двамата, изглежда, се разбираха идеално. Очевидно тя самата трябваше да научи още доста за сватовничеството. Трябваше да признае, че съперницата й значително се бе издигнала в очите й. А и как би могла да мрази жена, която бе готова да направи толкова много за нея?

Пътеката ставаше все по-стръмна, докато се виеше нагоре по скалата, надвиснала над водата. Моли й бе казала, че двамата с Кевин идвали тук, за да се гмуркат. И в този момент съзря Хийт. Той бе застанал на самия край на скалата и се взираше в езерото, с ръце, пъхнати в задните джобове на панталона, а краищата на якето му бяха отметнати назад. Дори и с измачкани дрехи, небръснат и разрошен, той беше великолепен, неоспоримият победител във всяка игра досега, с изключение на най-важната.

Чу стъпките й и извърна глава. Ръцете му безводно се отпуснаха покрай тялото. В далечината Анабел видя малка точка в небето. Отлитащите балони. Не й се стори добър знак.

— Трябва да ти задам два въпроса — поде тя.

Позата му, непроницаемото му изражение, всичко в него й напомняше за бунгалата, затворени през зимата — без топла вода, спуснати завеси, заключени врати.

— Добре — отвърна той безизразно.

Сърцето й се разтуптя, когато заобиколи табелата с надпис:

«ГМУРКАНЕТО ЗАБРАНЕНО»

— Първи въпрос: къде е мобилният ти телефон?

— Мобилният ми телефон? Защо те интересува?

Анабел не беше сигурна. Какво значение имаше в кой джоб го е пъхнал? Но Боди бе настоял да го попита.

— Последния път когато го видях, беше у Пип — отвърна Хийт.

— Позволил си й да ти открадне още един телефон?

— Не. Сам й го дадох.

Тя преглътна и се втренчи в него. Ситуацията се усложняваше.

— Дал си й мобилния си? Защо?

— Това ли е вторият въпрос?

— Не. Зачеркни го. Вторият въпрос е… Защо не си отговорил на обажданията на Дийн?

— Отговорих на едно от тях, но той не знаеше къде си.

— А той защо те е търсил?

— За какво е всичко това, Анабел? Честно, вече се уморих всички да се държат така, сякаш светът се върти около Дийн Робилард. Само защото изведнъж е решил, че му трябва агент, не означава, че ще хукна, щом ми подсвирне. Ще се свържа с него, когато намеря за добре, а ако това не го устройва, знае номера на Ай Ем Джи.

Краката й се подкосиха и тя се свлече върху близкия камък.

— О, божичко! Ти наистина ме обичаш.

— Вече ти го казах — отвърна той нетърпеливо.

— Да, каза ми, но аз…

Тя не можеше да си поеме дъх.

Най-после Хийт усети, че нещо се е променило.

— Анабел?

Младата жена се опита да отговори, наистина се опита, но този мъж отново бе преобърнал света й и езикът отказваше да й служи.

В очите му надеждата се мъчеше да надделее над предпазливостта. Устните му леко помръднаха.

— Ти ми вярваш?

— Аха.

Сърцето й биеше толкова лудо, че цялата се разтърси. Стисна ръце, за да укроти треперенето им.

— Наистина ли?

Тя кимна.

— Ще се омъжиш ли за мен?

Кимна отново и това му стигаше. С тих стон Хийт я вдигна на крака и я целуна. Секунди… часове… тя нямаше представа колко продължи тази целувка, но той завзе голяма територия: устни, език, зъби; бузи и клепачи; шията. Ръцете му се плъзнаха под пуловера, за да потърсят гърдите й; а нейните нахлуха под якето му, копнеещи да усетят твърдото му тяло.

Анабел почти не си спомняше как стигнаха до празното бунгало. Сърцето й пееше, но краката й не се движеха достатъчно бързо, за да не изостава от него. В един момент той я грабна на ръце и я понесе. Тя отметна глава и звънкият й смях се разнесе наоколо.

Те се разсъбличаха трескаво, нетърпението ги правеше непохватни, изритаха калните обувки, смъкнаха мокрите дънки, подскачаха тромаво, докато изхлузваха калните чорапи, блъскаха се в мебелите и един в друг. Тя потрепери от студ, когато той отметна завивките и я повлече със себе си в студеното легло. Притисна я към горещото си тяло, за да я сгрее, разтри ръцете и гърба й, стопли с дъх настръхналите зърна на гърдите й. Накрая жадните му пръсти откриха малката пъпка между бедрата й и разтвориха сякаш стоплените от лятното слънце венчелистчета, окъпани в благословена роса. Докосването му се разпростря до всеки сантиметър от тялото й. Тя простена, когато той проникна в нея.

— Толкова много те обичам, моя сладка, сладка Анабел! — прошепна той, за пръв път изливайки свободно сърцето си.

Тя се засмя, тръпнеща от радост, впила поглед в очите му.

— И аз те обичам!

Хийт изпъшка, целуна я отново и повдигна бедрата й, за да я изпълни докрай. Двамата изляха страстта си не в красив еротичен танц, а в диво съвкупление, в сладостно сливане на телесните сокове, разтърсващи ласки и дълбоко и пълно доверие, толкова чисто и свято, като брачните клетви.

Мина много време, преди да се отправят към банята, забравили, че няма топла вода. Плискаха се със студена вода, проклинаха и се смееха, а сетне отново се озоваха в леглото. Любиха се през остатъка от следобеда.

С настъпването на вечерта външният свят отново напомни за себе си. На вратата се почука силно и се разнесе гласът на Порша:

— Румсървис!

Хийт отначало не искаше да отговарят, но накрая се уви с една кърпа и неохотно се отправи към вратата. Върна се с кафява книжна кесия, пълна с храна. Изгладнели като вълци, двамата се нахвърлиха на сандвичите, сочните мичигански ябълки и лепкавия, божествено вкусен пай с тиква. Прокараха храната с топла бира и накрая, сити и леко замаяни от алкохола, задрямаха в обятията си.

Когато Анабел се събуди, беше съвсем тъмно. Уви се в покривката, отиде в дневната и извади телефона си. След секунди се свърза с гласовата поща на Дийн.

— Зная, че Хийт се е държал малко налудничаво с теб, приятелю, и се извинявам заради него. Човекът е влюбен и не може да се владее. — Тя се усмихна. — Обещавам ти, че ще ти звънне веднага щом се събуди, и ще оправи всичко, така че да не си посмял да си търсиш друг агент. Говоря сериозно, Дийн. Ако подпишеш с някой друг, освен с Хийт, никога повече няма да ти проговоря. Освен това ще те разнеса из целия Чикаго, че спиш с гигантски плакат с лика ти, който виси до леглото ти. Нищо чудно да е истина.

Тя се ухили и затвори. Извади от чекмеджето на скрина жълта тетрадка с редове и изгризан молив. Когато се върна в спалнята, запали лампата и се подпря на таблата на леглото, плътно увита в покривката. Краката й замръзваха, затова ги пъхна под одеялото и ги сложи върху топлото бедро на Хийт.

Той извика и подскочи, сетне се отпусна върху възглавниците.

— Ще ми платиш за това.

— Надявам се. — Остави тетрадката върху коленете си и плъзна премрежен поглед по него. Приличаше на безмилостен пират. Мургавата кожа, тъмните коси и наболата брада, която през цялата нощ бе драскала най-чувствителните места по тялото й, контрастираха с белоснежните калъфки на възглавниците. — Хайде, любовнико, да се залавяме за работа.

Хийт се надигна, подпря се на възглавниците и погледна с любопитство към тетрадката.

— Наистина ли трябва?

— Да не си полудял? Смяташ ли, че ще се омъжа за Питона без железен предбрачен договор?

Ръката му се пъхна под одеялото и хвана студения й крак.

— Очевидно не.

— Първо… — Докато той разтриваше ходилото й, тя драскаше прилежно в тетрадката. — Никакви мобилни телефони, блекбърита, мини факсове и всякакви все още неизобретени електронни чудеса на масата, докато се храним.

Хийт потърка пръстите й, за да ги стопли.

— А ако сме в ресторант?

— Особено ако сме в ресторант.

— Изключи закусвалните, и имаме сделка.

Тя се замисли за миг, сетне кимна.

— Съгласна.

— Сега е мой ред. — Той сложи крака й върху бедрото си. — Подбрани електронни уреди, с изключение на гореспоменатите, не само ще бъдат позволени в спалнята, но и ще бъдат горещо приветствани. При това аз ще ги избера.

— Ако не забравиш за онзи каталог…

Той посочи към тетрадката.

— Запиши го.

— Добре.

Тя покорно го записа.

Одеялото се свлече до кръста му и прекрасната гледка на мощните му, мускулести гърди тутакси я разсея и тя забрави за договора, но гласът му я изтръгна от унеса й.