Елизабет Гейдж - Табу

Когато се събуди, Кейт видя, че се намира в някакво легло, под дебела топла завивка.

Запримига и се огледа наоколо. По стените бяха накачени фотографии, няколко флагчета и диплома, чийто текст не можеше да прочете. Освен леглото в стаята имаше старо кресло и евтино бюро.

Лампата до леглото не бе запалена. В коридора светеше. Чуха се стъпки.

Някой почука плахо на вратата.

— Будна ли си, млада госпожице?

Възрастният мъж, когото беше видяла на входната врата, влезе с поднос в ръце.

— Нося ти супа и чаша мляко. Не е като в хотел „Риц“, но ще ти помогне да се вземеш в ръце. Видя ми се ужасно слаба.

Кейт го гледаше, без да продума. Беше замаяна и изплашена.

Той дойде до нея.

— Изчистих всичката кръв по теб. Обаче те оставих с дрехите. Не исках да се чувстваш неудобно. Като събереш сили, можеш да вземеш душ. Имам някои дрехи, които можеш после да облечеш.

Той сложи подноса на скута й и оправи възглавниците зад главата й.

— Добре са те наредили. Но ще се оправиш.

Усмихна се. Зад очилата с телени рамки очите му изглеждаха изморени. Лицето му бе благо и сякаш за нещо се извиняваше.

Тя го гледаше вторачено и мълчаливо. Очите й бяха като на диво зверче, хванато в капан. Може би затова той не я запита какво й се беше случило.

Посочи към дипломата и флагчетата.

— Това е стаята на дъщеря ми. Е, не съвсем, понеже е била тук само два пъти. Когато се преместихме от Мисури, вече беше отишла да учи. Но на мен нещо ми липсваше и подредих тук някои от нещата й. На Франсис — жена ми де — не й хареса. Искаше да е стая за гости. Но на мен ми беше мъчно. — После посочи дипломата. — Каси беше силна ученичка. В гимназията беше седма по успех. То нали випускът беше само осемдесет души, малка гимназия, ама и умът й сечеше като бръснач. Казвам ти. Не можех да я наддумам. На майка си се беше метнала, така мисля. И двете бяха умни жени.

Той въздъхна.

— Франсис умря преди три години и половина. Туберкулоза. Трябва да ти кажа, много тежко ми дойде. Тя въртеше цялата работа. Дойдохме тук да си изкараме старините, когато се пенсионирах в Джоплин. Франсис купи земята и построи бензиностанцията и ресторанта, нае помощници и сама печеше всичките сладки и понички. Не се спираше. Аз стоях на помпата, ама сметките ги водеше тя. Цяла фурия беше тая жена. За носа ме водеше, ама аз си го заслужавах. Аз съм от тия, дето, за да тръгнат, трябва някой да ги ритне отзад.

Кейт мълчаливо слушаше. Вече не се страхуваше толкова. Въпреки че се намираше на чуждо място след всички перипетии, през които бе преминала след бягството си от къщи, виждаше, че старецът е безобиден и самотен.

Той огледа стаята и продължи:

— Откакто Франсис си отиде, всичко тръгна наопаки. Каси се омъжи в Пенсилвания за едно момче, дето го срещна в гимназията. Сега и те си имат деца. Не се виждаме, тая нашата страна е голяма, как да пътува човек толкоз далече. Но тя ми пише от време на време и изпраща снимки на малките. Не мога да се оплача. Младите си имат техен живот. А аз пак си работя, но бизнесът вече не е каквото беше. И не съм много амбициозен. Един искаше да ми продаде място за реклама горе на магистралата, ама аз се дръпнах. Май не трябваше да му мисля толкоз.

Кейт успя да се усмихне. Виждаше, че старецът е също като нея объркан в личния си живот. Толкова му се искаше да си говори с някого, че си изливаше душата на една напълно непозната. Неизвестно защо от това й стана по-малко самотно.

Той погледна към Кейт, която тихо сърбаше супата, и се усмихна.

— Я слушай, аз ти досаждам с моите истории, а дори не знам името ти.

— Кейт — каза тя. — Всъщност Катрин.

— Хубаво име. Също като Каси. Странно, нали?

— А вие сте господин…

— Стимсън. Юъл Стимсън. Приятно ми е, Кейт. Как е супата?

— Чудесна е. Благодаря.

— От консерва е. Но и аз през ден вечерям същото. Да ти кажа правичката, не ме бива много в готвенето. Лоша работа, ако имаш ресторант, нали? Но това е, какво да се прави.

— Нямате ли готвач в ресторанта? — попита Кейт.

— Последният избяга преди три месеца с една от клиентките — засмя се той. — Лоша работа. Тоя момък правеше едни кюфтета, да си оближеш пръстите! И дяволски вкусно руло от кълцано месо. Бизнесът тъкмо взе да потръгва, и нашият се изпари.

Погледна към Кейт.

— Искаш ли едно хубаво парче шоколадова торта, та да затиснеш супата, а? Не се плаши, не съм я правил аз. Купена е от пекарната в града. Там имат хубави торти и сладкиши.

— От града ли? — запита Кейт. — Има ли град наблизо?

— Трейси се казва. На три мили оттук. По пътя за Модесто. — И посочи прозореца.

Тя не каза нищо. Спомни си табелата за Модесто от обяд, когато слезе от стоктънския автобус. Струваше й се, че е било много отдавна. Пред очите й се появиха тримата младежи, които я бяха пребили. Усети слабост и гадене. Насили се да ги изтрие от съзнанието си.

Юъл Стимсън я гледаше с усмивка. В очите му се четеше въпрос, но все още не я беше питал нищо.

— Е, виждам, че бузите ти започват да розовеят, млада госпожице. Това ме радва. Напомня ми за времето, когато Каси си навехна глезена, тогава беше в осми клас. Божичко, как се уплаших! Но като си млад, бързо скачаш на крака.

Той замълча. Отмести очи от нея и огледа стаята.

— Лоша работа, не можа да поостане малко с нас, преди да се омъжи. Многото обичах това дете. Даже с нея се разбирах повече, отколкото с Франсис. Но младите си имат свой живот.

После отново погледна към Кейт.

— Е, какво реши за тортата?

Тя се усмихна.

— Да, с удоволствие.

Той стана и тръгна с пъргава стъпка, която съвсем не отговаряше на уморената му външност.

Кейт въздъхна с облекчение. Човекът бе толкова самотен, че искаше единствено да говори за себе си, за миналото си и за семейството си. Нямаше да я разпитва какво й се беше случило. Дори не я пита за презимето й.

Кейт започна да се отпуска.

Един час по-късно Юъл Стимсън си легна, след като показа на Кейт душа и й даде чисти кърпи, халат и пижама, останали от дъщеря му.

— Аз ставам към пет. Трябва да сервирам на камионджиите. Но ти си поспи. Събери сили. Оставил съм ти в килера дрехи на Каси и някои неща от Франсис. Сигурно ще намериш нещо да ти става. Хайде, ти само ми кажи, ако мислиш, че трябва да идеш на лекар. Виждаш ми се добре, но аз не ги разбирам тези работи. Хайде, лека нощ.

Той си тръгна, а тя стана да вземе душ.

Съблече се и сгъна дрехите на стола до вратата. Всичките стави я боляха, а там, където я бяха удряли, гърдите и бедрата пареха.

Облечена в чуждата нощница, тя тръгна крадешком по коридора към банята. В стаята на стареца беше тъмно. Чуваше се равномерно дишане.

Влезе в банята и съблече нощницата. Огледа се в огледалото. Цялото й лице, вратът, ръцете и краката й бяха в синини и морави петна. Долната й устна бе подута. На бузата й имаше дълбока драскотина. Юъл Стимсън явно бе почистил раната.

Цялото й тяло бе изпоцапано от борбата в прахта. Чак сега разбра колко е била изпотена. Беше ужасно мръсна.

Очите в огледалото изглеждаха необичайно. Златистите ириси бяха помътнели и придобили странен тъмен цвят. Вероятно се дължеше на непривичното осветление в банята. Имаха чужд, непроницаем израз. Сякаш, откакто скъса с дома си, се бе променила, но още не можеше да разбере в какво. Това я радваше и същевременно я плашеше. Чудеше се дали изобщо някога ще е същата, каквато бе едва преди ден и половина.

Пусна душа и застана под него. Отначало водата бе леденостудена. Пръскалката не работеше добре. Не течеше, а шумно плискаше. Кейт предположи, че Юъл Стимсън взима вана.

Видя някакъв сапун и започна да се сапунисва. Черничката от ходилата й се завърташе в кръг и влизаше в канала.

Прокара сапуна по корема и гърдите си. Тялото я болеше, ала усещането от допира на хлъзгавия сапун беше приятно. Зърната на гърдите й пламваха и щръкнаха, когато ги докоснеше с пръсти.

Тя въздъхна. Сапунът се изплъзна от ръката й, но тя го улови във въздуха, преди да е тупнал на дъното на ваната. Бързите й рефлекси не я учудваха. Още от малка винаги се проявяваше като отлична спортистка, често по-добра от момчетата на нейната възраст.

Насапуниса си корема, бедрата и накрая между краката. От докосването усети остро, почти болезнено парване. Вече бе станала жена. Промените, които наблюдаваше у момичетата в училище през последните две-три години — внезапният, всепоглъщащ интерес към момчетата, постоянната, стигаща до нарцисизъм грижа за външността — настъпваха и у нея.

За миг усещането сякаш й хареса, после, когато си спомни как Рей я насилваше в леглото и как селските момчета от колата мачкаха тялото й, изпита погнуса.

После реши да не мисли за това. За нея започваше нов живот. Момичетата в училище никога вече нямаше да я видят. Всичко вече беше минало.

Тя имаше друга съдба. И може би така й бе тръгнало от край време. Реши да не гледа назад. Макар да беше без посока и без дом, поне бе свободна. При тези мисли телесният й глад придоби различно измерение. Той също бе част от големите промени, които насочваха живота й към нови хоризонти.

С тези мисли наум Кейт спря да се сапунисва и се обърна, за да облее тялото си с вода.

Съвсем не й минаваше през ум, че всяко нейно движение се следи.