— Благодаря, сър. Няма да съжалявате. Обещавам ви.

— Казвай ми Юъл. Или татко, ако искаш.

Удариха ръце и младият мъж паркира зад къщата, извади куфара си и влезе в задната стая да се преоблече.

Същия следобед пристигнаха двойка младоженци в медения си месец. Моторът на колата им работеше неравномерно и дрезгаво и губеше мощност на ниските предавки. Куентин Флауърс, новият механик на Юъл, намери източника на повредата и прочисти клапаните. Юъл Стимсън се подсмихваше.

Беше открил още една златна мина.



Дойде пролетта, необичайно топла за сезона, а след нея горещо и прашно лято. Куентин се заседя по-дълго от предвиденото, като обясни на Юъл, че преди да тръгне за Сан Диего, иска да сложи малко пари настрана. Изглежда, работата му харесваше, а и я вършеше бързо и качествено. Благодарение на Куентин нещата и на бензиностанцията, и в ресторанта вървяха по-добре от всякога. Беше добър механики клиентите го харесваха заради остроумието и приказливостта му.

Разказа на Кейт всичко за себе си, за семейството си в Сиатъл, за омъжените си сестри, за овдовялата си майка и за пагубните последствия от Голямата криза върху живота им. Споделяше неудачите си с известна горчивина, но имаше безгранична вяра в бъдещето, която надделяваше над тъгата му по миналото.

Обичал да пътува или поне твърдете така. Работата, която щял да започне в Сан Диего, била в голямо предприятие за търговия на дребно, собственост на някакъв чичо. Гледал на нея само като на трамплин към нещо по-добро. Имал големи планове за бъдещето. Докато напредвал в бизнеса на чичо си, щял да учи вечерно и да вземе диплом от бизнес колеж, след което щял да направи кариера като мениджър. Беше убеден, че трудните времена няма да продължат вечно. Щял да ги преживее и когато нещата се оправели, щял да бъде изучен и готов за нова кариера.

— Разбира се, трябва да имам търпение — говореше той на Кейт, докато пиеха кафе в ресторанта. — Но това е една от добрите ми страни. Баща ми казваше: „Който знае да чака, всичко ще постигне“.

Куентин никога не се изморяваше да говори за себе си и за своите планове. Но неизвестно защо приказките му не досаждаха на Кейт. Впечатляваше я непоклатимата му целеустременост. Това бе нещо, което на самата нея й липсваше, защото въпреки работоспособността й, тя си оставаше без посока в живота. И тъкмо тази вътрешна сила на Куентин я запленяваше.

Лятото бавно отминаваше. Кейт забеляза, че и външността му не й е безразлична. Видя татуировката на ръката му, докато той работеше на помпите по фланелка. Беше строен, но тялото му беше яко. Пръстите му, изцапани с машинно масло и грес, бяха дълги и силни.

Понякога, когато бе особено горещо, тя поглеждаше навън през прозореца и го наблюдаваше как работи по колата си, как кове стълбовете на оградата или мести авточасти. Беше гол до кръста, по челото му струеше пот. Имаше широки гърди, тесен кръст и опънати мускули, които все привличаха погледа й. Въртеше брадвата с ловкост и сила.

Кейт за първи път в живота си проявяваше интерес към мъжко тяло. В родното си място дори не поглеждаше момчетата в училище. А след преживяването с втория си баща дори и не се замисляше за отношенията между мъжете и жените. Животът с Юъл Стимсън й бе помогнал да забрави за всичко това.

Докато наблюдаваше Куентин в задния двор, тя отново започна да изпитва странния, почти болезнен кипеж, който бе усетила в промененото си тяло, онова чувство в гърдите, сластната възбуда между краката си. Ставаше й все по-трудно да откъсва поглед от него, докато той работеше. Колкото по-горещо ставаше времето, толкова по-дълго той стоеше без риза в задния двор, под нейния прозорец. Един-два пъти й мина през ума, че може би нарочно се перчи пред нея. После отхвърли тази мисъл.

Въпреки дружеската фамилиарност Куентин се отнасяше към нея с неизменно уважение. Прие разказа на Юъл, че му е племенница, и зае ролята на покровител. Понякога, ако някой от посетителите в ресторанта показваше прекалено засилен интерес към Кейт, Юъл с облекчение се сещаше за Куентин.

Но за Кейт нещата не бяха толкова прости. Куентин бавно и сигурно й влизаше под кожата. Усещането бе едновременно опасно и вълнуващо. Тя започна да се надява, че той скоро ще замине за Сан Диего и ще я остави да се върне към предишния си живот.

Но един ден истината, която от толкова време криеше от себе си, я връхлетя.



Беше зноен юлски съботен ден.

Юъл замина с пикапа в града да купи провизии за ресторанта. Куентин му предложи да го придружи, но Юъл го помоли да наглежда помпите, докато Кейт се занимава с ресторанта.

Кейт и Пам работиха целия ден и затвориха в шест. Изчистиха заедно кухнята и след като Пам си отиде, Кейт се качи горе да вземе душ.

Юъл все още не се беше върнал, но тя не се тревожеше за него. Знаеше, че е приказлив и вероятно досажда с историите си на някой от старите си приятели в града. Често се връщаше доста късно от тези пътувания.

Куентин още беше долу при помпите. Кейт влезе в банята, съблече се и застана под душа. Пръскалката работеше вече, тъй като преди месец Куентин я беше поправил. Топлата вода я обливаше на равномерни дълги откоси и щипеше кожата й, докато сапунът отмиваше миризмите от ресторантската кухня.

— Куентин — чу тя собствения си глас, сепна се и млъкна. Ръката й местеше плъзгавия сапун по корема и гърдите й и името несъзнателно се бе откъснало от устните й.

Тя се изчерви. Поривите на зрелостта, които през изминалите седмици изпълваха с трепет цялото й тяло, бяха неоспорими.

Тя прокара сапуна между краката си, нагоре и надолу по меката като коприна кожа на бедрата. Собствените й мисли я ужасяваха. Бе живяла тъй дълго сама със себе си! Сега сякаш тялото й се бунтуваше и тя губеше самообладание.

Излезе от банята, увита в хавлиения халат, който си беше купила, и с увита в пешкир глава.

Изведнъж спря като поразена от гръм. Куентин препречваше пътя към стаята й. Очите му я гледаха многозначително и необичайно благо.

— По-добре ли ти е сега? — попита.

Тя сбърчи вежди.

— Какво искаш да кажеш?

— Няма нищо по-освежително от душа в горещ ден като този. Може и аз да взема един.

Беше по фланелка. Ръцете му изглеждаха силни и някак страшни с татуировката на жилестия бицепс. Усмивката в очите му бе наистина странна — никога по-рано не беше виждала такова изражение.

— Е, аз съм готова — каза тя, — ако искаш да ползваш банята.

Думите й прозвучаха фалшиво. Куентин никога не ползваше душа в къщата. Винаги се къпеше в бараката отвън. Не беше успяла да измисли какво друго да каже. Искаше да мине покрай него и да влезе в стаята си.

Тя направи крачка към него. Той не помръдна.

— Може ли да мина? — запита го нервно.

Куентин не отвърна. Тя видя как очите му се спускат под измитото й лице към очертанията на гърдите и ханша й под хавлията.

Цялата се изчерви.

— Куентин — започна раздразнено, — имаш ли нещо против да се отместиш? Трябва да се облека…

— Защо произнесе името ми? — попита той изведнъж, като пристъпи напред, за да препречи пътя й още по-решително. Лицето му беше почти до нейното. Тя се учуди, че не й мирише на машинно масло и бензин. Миришеше на свежо и чисто. Тогава реши, че сигурно вече се е изкъпал.

Ала думите му я бяха поразили.

— Какво? За какво говориш?

— Преди малко, под душа — усмихна се той. — Каза „Куентин“. Аз те чух.

Очите на Кейт се разшириха от изумление. Стоеше в тихия коридор и го гледаше, като че се намираше пред обвинител. Червенината й се засили.

— Какво? Не разбирам.

— Ела с мен — каза той и я улови за лакътя. — Искам да ти покажа нещо.

И я поведе по коридора към стаята на Юъл. Тя видя старото легло с месинговата табла, снимките на жена му и дъщеря му. В стаята миришеше на старост.

Учуди се, когато Куентин отвори вратата на килера и й кимна да влезе.

Последва го с неудоволствие. Беше стар килер, като стаичка. На една кука висеше старо огледало. Куентин го отмести. В стената зад него имаше дупка.

Той я побутна натам.

— Погледни.

Тя погледна през дупката. Очите й се разшириха от учудване. Ясно се виждаше вътрешната част на ваната. Оттук можеше да се наблюдава цялото тяло на застанал под душа човек, от коленете нагоре.

Кейт си пое дълбоко дъх. Разтърси я странно, ужасяващо чувство. Усещаше присъствието на Куентин зад гърба си.

— Забелязах, че старецът винаги си намира работа тук горе, когато ти вземаш душ. Веднъж, когато го нямаше, а ти беше долу, проучих нещата. Не беше трудно да се досетя.

Той млъкна. Очите му я гледаха пронизващо, но не без известна топлота.

Кейт нямаше думи. Всичко, което бе възприемала като нормално през деветте месеца, прекарани тук, се разкриваше пред нея в нова светлина.

— Не го осъждам — продължи Куентин. — Стар човек, дълго е бил самотен. Нямал е нищо лошо наум. Какво лошо има в това да гледаш?

Не помръдваше. Кейт осъзна, че нарочно я бе притиснал тук в килера. Не можеше да го заобиколи. В смущението си гледаше встрани от него.

— Ти си много хубаво момиче — добави спокойно. — И имаш прекрасно тяло. Завиждам му.

Кейт усети, че дълбоко в себе си изтръпва, понеже осъзна, че когато току-що бе стояла под душа, Куентин я беше наблюдавал също както Юъл Стимсън. Вече нямаше тайни от него.

И я бе чул как произнася името му, когато мислеше, че е сама под душа.

Двамата мълчаха. Тя искаше да го помоли да я остави да си върши работата. Но изразът в очите му и здравото тяло, затиснало я тук в килера, отслабваше волята й.

— Защо каза името ми? — попита той отново.

Тя се разтрепери. Не му отговори. Но сведените й очи се вдигнаха и срещнаха неговите.

Много бавно той пристъпи напред и взе лицето й в ръце. Пръстите му се плъзнаха до слепоочията й, разтриваха, утешаваха и докосваха мократа й коса под пешкира.

Очите й се притвориха в полумрака. Отворът в стената бе зад гърба й. Дрехите по закачалките се клатушкаха леко в тясното пространство заедно с телата им.

Ръцете му се плъзнаха надолу по шията й, по раменете й под хавлията и я отделиха от голата й плът. Хавлията се свлече до кръста й и оголи бухналите момичешки гърди. Куентин мълчаливо я гледаше.

— Толкова си красива!

Тогава я целуна. Беше нежна целувка, лека като перце, която спря на всяка една от двете й страни, преди да стигне до устните. Мъчителният копнеж, който бе изпитвала през последните месеци, конвулсивно избухна в нея. Езикът му проникна в устата й и тя пламна от възбуда.

Кейт знаеше какво ще се случи. Тялото й отдавна чакаше този момент. Беше се опитвала да го отсрочи, да не мисли за него заради това, което се бе случило с втория й баща и заради всички ония мъчителни нощи, в които като дете чуваше странните животински звуци от стаята на майка си.

Сега щеше да разбере.

Не се съпротивляваше, не протестираше. Искаше да знае.

Куентин бавно развърза възела на кръста й и цялата хавлия с въздишка се свлече в краката й. Кейт усети тайнствената мъжка жар в него, когато гледаше гърдите й, сочната й загоряла кожа, бедрата й.

— Ти каза името ми — прошепна той.

Тя не отвърна. Ръцете му галеха гърдите й и се спускаха към ханша. Отново я целуна. После я вдигна на ръце и я отнесе в стаята й. Беше толкова силен! Въпреки че Кейт не бе дребна, той я носеше като кукла.

Когато я положи гола на леглото, топлият въздух в стаята обля тялото й с почти сластна милувка.

Куентин се наведе да я целуне, най-напред по устните, после по зърната на гърдите, едно по едно, а плавните движения на езика му разливаха в нея непознати вълни от желание.

Той се изправи и съблече фланелката си. Гърдите и раменете, на които се бе любувала отдалеч, сега бяха до нея и можеше да вдъхне свежия им аромат.

Той седна на ръба на леглото и се наклони над нея. Ръката му пробяга по веждата, носа и брадата й, към гърдите, после надолу по корема до пъпа. Дланта му спря точно над уханния триъгълник между краката й.