Кейт знаеше всички тези подробности както ревностният християнин знае Евангелието. Живееше, дишаше и бленуваше за Ив Синклер. В стаята си пазеше специална папка, грижливо скрита от любопитните очи на майка й, която съдържаше стотици снимки на Ив, статии за нея и реклами за всичките й филми. Кейт познаваше цялата филмография на Ив — от първото й кратко появяване на екрана в някаква комедия до договора й с „Уърлдуайд Пикчърс“ — студиото, което я бе направило звезда.
В началото Ив неизменно играеше роли на дръзко момиченце, което пленяваше възрастните и ги въртеше на малкия си пръст. Когато порасна и крайниците й се издължиха, тя придоби особена привлекателност и се превърна в спретнато, живо и умно девойче. Специално за нея създадоха нови роли, в които тя показваше рядка за годините си сериозност в допълнение към прекрасната си външност. Остроумието и безпогрешното й чувство за добро и зло й помагаха да разрешава споровете на възрастните край себе си и да среща подходящи брачни партньори там, където холивудските сценаристи сметнеха за необходимо.
В тези трудни години, които скоро щяха да бъдат наречени Голямата криза, Ив се явяваше като носител на детско-юношеска дързост и находчивост, но и на по-дълбока нравственост — верен усет за правдивост и честност, присъща на всичките й образи, и прославяща името й. За кинолюбителите тя бе олицетворение на искреност, почтеност и красота. И го постигаше лесно, понеже ясносините очи, откритата, неподкупна усмивка, бисерната кожа и свежото младо тяло, взети заедно, въплъщаваха всичко, което една майка може да желае за дъщеря си.
Кейт седеше и гледаше как филмът се насочва към шаблонния си край. Отново я бодна познатото чувство за непълноценност. Ив бе всичко, което Кейт не бе, а искаше да бъде. Ив нямаше трески за дялане. Косата й винаги бе изрядно сресана, изящните й дрехи не бяха покрити с пръски и петна, никога не бе несръчна, та да предизвиква укор у възрастните. Тялото й бе стройно и гъвкаво, без онази младежка ъгловатост, която кара обикновените момичета да се мразят.
Когато се сравняваше с Ив, Кейт се виждаше като жалко подобие на човешко същество. Беше мърлява, отпусната и безинтересна. Гледаше в огледалото жълтеникавочервената си коса, баналния си нос, безизразните очи и решаваше, че е недодялана и безформена, във всяко едно отношение пълна противоположност на приветливата, отракана и безупречна Ив Синклер.
Първите пет минути в киното винаги се помрачаваха от това болезнено сравнение. Но после забравяше за себе си и се потапяше в обаянието на пленителната Ив, за да се върне отново към действителността два часа по-късно. През тези скъпоценни два часа тя дръзваше да се сдобие със съвършената и сияйна усмивка на Ив, напевния й глас, палавия й хумор и най-вече с щастливия край, който Ив извоюваше за себе си, за филмовото си семейство и за всички наоколо във вълшебния свят на екрана.
Филмът бе свършил. Беше време да се прибира у дома.
Кейт излезе навън и запримигва в яркото следобедно слънце. Главната улица на Плейнфийлд, щата Калифорния, лежеше пред нея сънлива, скучна и обезверена като улиците на всеки малък град в Америка през ония години.
Беше горещо градче, прокудено в овощните поля на долината Сан Хоакин. Въпреки че на Кейт й се струваше безкрайно далече от блясъка на Холивуд, в действителност от филмовата столица го деляха само сто и петдесет мили. Такава бе разликата между географията и мечтите.
В центъра на града пред прашните витрини на магазините зяпаха неколцина купувачи, по улицата се мяркаха редки коли. Повечето хора обаче си седяха вкъщи в горещия съботен ден, понеже бяха твърде бедни, за да пазаруват, и твърде изморени, за да излязат да се забавляват.
Кейт извървя осемте преки до бедния квартал, където живееше с майка си. Колкото повече приближаваше дома си, толкова по-очукани и безлични ставаха малките едноетажни къщи пред погледа й. Дребни деца играеха безцелно в горещината или се скитаха насам-натам. Малцина можеха да си купят велосипеди, така че почти всички вървяха пеш. Дрехите им бяха окъсани. Трудните времена бяха засегнали всички, но се усещаха най-вече тук, в по-бедните квартали на малките градчета, където хората трудно си намираха работа дори в по-добри времена. Наоколо цареше свадлива изнемога и скука.
Сивотата на града постепенно завладя сетивата на Кейт и магията на Ив Синклер с измисления й свят започна да избледнява. Този процес на постепенно разпадане бе последната и най-тъжна част от изживяването на Кейт, свързано с Ив Синклер. Животът наоколо, нейният собствен живот я отвращаваше до такава степен, че тя веднага започваше да крои планове как да намери още двайсет и пет цента, за да гледа отново филма.
Най-после стигна до дома си. Беше миниатюрна двуетажна къща с гипсова мазилка и изкорубени кепенци, с избелели пердета и западнал вид, който в по-ранна възраст тя не забелязваше, но щом порасна, рязко осъзна.
Влезе през предната врата и отиде в кухнята. Майка й говореше по телефона с една от приятелките си и същевременно внимателно мажеше с лак ноктите на краката си. Не погледна към Кейт.
Кейт отвори хладилника и си наля чаша мляко. После се обърна, за да се качи горе.
За да стигне до стълбите, трябваше да мине през дневната с изтърканите мебели, евтините възглавнички с щамповани изгледи от Ниагарския водопад и парка Йосемити, неизмитите прозорци и огромния радиоапарат на поставка. Радиото работеше. Предаваха бейзболен мач. В едно от старите кресла бе седнал вторият й баща, когото тя в себе си наричаше просто Рей. И той като майка й не я погледна. Държеше шише бира и пушеше цигара. Както винаги беше облечен в мръсни, раздърпани панталони и долна фланела.
Той всъщност не й беше втори баща. С тоя евфемизъм си служеше майка й, за да скрие факта, че Рей просто се бе пренесъл да живее у тях малко след смъртта на бащата на Кейт — кротък банков чиновник, починал от сърдечен удар преди пет години.
Рей бе млад, най-малко с десет години по-млад от истинския баща на Кейт, от онзи тип мъже, които някои жени наричат красиви. Имаше здраво тяло, мургава кожа и лъскава черна коса. Когато се изтупаше, за да излезе с майка й, изглеждаше доста привлекателен. Ала костюмите, които носеше, ярките връзки, обувките и шапките с крещящи панделки бяха безвкусни и му лепваха клеймото на класовите низини, откъдето произлизаше. Въпреки че Кейт не го уважаваше и избягваше да общува с него, струваше й се, че се досеща защо майка й го бе избрала. В него имаше някаква похотлива мъжественост, с която се перчеше в просташките си дрехи.
Съвсем тихо, почти крадешком Кейт избърза нагоре по стълбите, влезе в стаята си и затвори вратата след себе си.
Стените бяха голи, с изключение на един афиш за филм на Ив Синклер, който Кейт бе успяла да изпроси преди година от собственика на кинотеатъра. Тя бързо отвори чекмеджето на бюрото си и извади папката със спомени за Ив Синклер. Докато пиеше млякото, за стотен път запрелиства списанията, спирайки се на най-дребните подробности от личния и светския живот на Ив, които вече знаеше наизуст.
Накрая действителността я призова и тя не можеше повече да я отпъжда. Извади тетрадките и се зае да приготви домашните си. Скоро имаше изпит по математика, пък и трябваше да опише в съчинение как е прекарала лятото.
Последното я изпълваше с отвращение. Най-напред Кейт мразеше да пише. Не беше надарена да си служи с думи. Излизаха изпод писалката й като тромави мастилени животинки, чужди и нищо незначещи. Да я карат да излива чувствата си в думи, бе равносилно на полет до луната. Думите нямаха нищо общо с нейното съществуване. Тя живееше с образи, с впечатления. Дори когато бе с най-добрите си приятелки, по-голямата част от времето й минаваше в мълчание.
Вкъщи въобще рядко говореше.
Майка й не я обичаше и още преди години й го бе показала недвусмислено. Ирма Хамилтън мислеше само за себе си. В най-добрия случай дъщеря й бе за нея бреме, а в най-лошия — враг. Колкото до Рей, той се държеше с Кейт учтиво, след като започна да задиря Ирма веднага след смъртта на мъжа й, понеже ухажорите са винаги учтиви с децата на гаджетата си. Но Кейт изобщо не го интересуваше. Дори спря да разговаря с нея, след като се пренесе у тях.
Кейт поощряваше това мълчание, понеже мразеше Рей. Той бе мазен и гаден и лъхаше на бира, пот и тютюн. И бе лентяй. Никога не го бе виждала да работи. Вечно се мотаеше из къщи, седеше с бирата си и безделничеше. Два-три пъти седмично си обличаше костюм и слизаше в града „по работа“, както твърдеше майка й. Но нещо в замечтаното му поведение издаваше, че всъщност не ставаше дума точно за работа. Майка й подозираше, че ходи по жени, и често му правеше сцени по този повод.
Двамата се караха и за пари. От време на време избухваше жестока свада, обикновено разпалвана от алкохола — когато имаше пари, майка й пиеше джин, а през останалото време бира. Тогава му крещеше, наричаше го „жалък негодник“ и „долнопробен мръсник“. Понякога кавгите прерастваха в побой и на горния етаж Кейт заравяше глава под възглавницата и запушваше уши.
В крайна сметка те кисело и намусено се помиряваха. Кейт ги чуваше как се качват в спалнята и затварят вратата. Следваше продължително мълчание, после — странни звуци от скрибуцащи пружини и женски стонове, от които Кейт на всяка цена искаше да избяга. Където и да е, само да се спаси.
Когато искаше да забрави за тях, Кейт мислеше за баща си.
Държеше една негова снимка на тоалетната си масичка. Понякога дълго я гледаше, изучаваше благото лице с очила, меките му черти и се мъчеше да си спомни какъв е бил като жив.
Лицето му ставаше все по-далечно и въпреки това тя си го спомняше като присъствие, вдъхващо кротост, спокойствие и топлота. Все още се виждаше седнала на коленете му, докато той четеше вечерния вестник. Бе възпълен в кръста и когато ръцете му я обгръщаха, усещаше корема му, опрян в гърба си. Той движеше пръст по редовете на вестника и тихо мърмореше думите на глас, а тя се бе научила понякога да ги разпознава, щом ги чуе от устата му.
Думи като „събрание“, „пълномощие“ и „постановление“ й бяха станали близки по онова време като играчки за възрастни, надзърнали в детския й свят. Обичаше да ги гледа как бягат надолу по колоните на вестника.
Това й бе тъй приятно и я караше да се чувства тъй близка до баща си, че когато той умря, не можеше да се реши да погледне вестник. Всъщност може би тъкмо фактът, че баща й я бе въвел в света на думите, ги правеше толкова чужди и негостоприемни след смъртта му. След като той си бе отишъл, тя се бе сбогувала със света на думите.
Спомняше си как той я къпеше, когато беше малка, как й помагаше да се облича и съблича и как вечер я слушаше, докато си казваше молитвата. Той, а не майка й, изтриваше сълзите й, превързваше порязаните пръсти и ожуленото коляно.
Кейт все още си спомняше с необикновена яснота как една вечер, когато бе най-много на три-четири години, изтича гола от банята във всекидневната. Майка й я смъмри, но баща й я прегърна и каза: „Хайде, хайде, Кейти! Има още много време, докато пораснеш и станеш фотомодел. Дай да ти облечем пижамата“.
Никой не я бе наричал Кейти след смъртта на баща й. Майка й въобще рядко се обръщаше към нея по име, а се отнасяше с нея хладно и сприхаво, без любов. Беше погълната от себе си, все се гримираше или разгримираше, все си оправяше косата, все говореше по телефона или се готвеше за някъде. Никога нямаше време за Кейт.
Кейт съзнаваше, че бракът на родителите й не е бил съвършен. И наистина привързаността, с която Рей дойде да заеме мястото на баща й, подсказваше, че предишният й свят съвсем не е бил тъй щастлив и сигурен, както й се струваше.
Съдейки по миналото, Кейт реши, че майка й се е преструвала през цялото време, докато е била женена за баща й. Щом погребаха татко й, някаква част от майка й, за която тя никога не бе подозирала, изведнъж обсеби цялата й личност. И така, когато баща й умря, Кейт изгуби и двамата си родители.
Сега снимката на баща й ставаше все по-чужда, понеже времето я отдалечаваше от него и караше спомена да избледнява. С всеки изминал ден собствената й същност все повече заприличваше на матов кристал. Колкото по-голяма ставаше, толкова по-малко разбираше себе си.
И точно тогава се появи Ив Синклер. Във всичко, в което Кейт бе объркана и неоформена, Ив бе съвършена и прекрасна. Колко по-лесно бе да се изгубиш в тъмния киносалон и да прекараш два скъпоценни часа, сливайки се с Ив, отколкото да бродиш напосоки из околния свят в търсене на собственото си аз.
"Табу" отзывы
Отзывы читателей о книге "Табу". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Табу" друзьям в соцсетях.