Дори Етел бе изумена от играта на Ив в „Най-младото сърце“ — първият филм от новата й кариера като изпълнителка на главни женски роли. Не беше очаквала, че Ив притежава такава зрелост и дълбочина като актриса. Перспективите, които този филм разкриваше както за Ив, така и за нея, я изпълниха с вълнение. Беше решила през пролетта да се разведе с Дон Форест — той чисто и просто не бе достатъчно добър за нея — и да се омъжи отново. Предната зима се бе запознала в казиното с един очарователен мъж — търговец на автомобили от Пасадина…

Но когато чу, че Ив е уредила сама новия си договор с „Уърлдуайд Пикчърс“, тя се изненада и дори се възмути. Ив бе сключила сделката чрез „Джанъс, Хъбърд и Ийзън“, без да каже дума нито на майка си, нито на агента си. Новият договор бе вече свършен факт. Госпожа Форест още не знаеше нищо за условията му, понеже никой не й го беше показвал.

Това бе злокобен признак.

Имаше и още една причина, поради която госпожа Форест трябваше да демонстрира днес възможно най-добро поведение. Ако Ив желаеше да упражнява по-голям контрол върху кариерата си, майка й нямаше да й пречи. Но една дъщеря със сигурност трябва да оцени какво е направила майка й за нея и е редно да се отплати за цял един предан живот.

И така, Етел Форест притеснено очакваше Крейг Джанъс да заговори. Всичко зависеше от това, което щеше да се случи днес в тази кантора.

Крейг Джанъс се прокашля.

— Ив изпитва благодарност към майка си, задето се е грижила за финансовите й въпроси до този момент. Колкото до бъдещето, бихме искали да уверим госпожа Форест, че тя винаги ще бъде обект на любов и уважение от страна на дъщеря си.

Настъпи тишина. Госпожа Форест усети силно сърцебиене. Погледна към адвоката си. Луис Айзъкс гледаше вторачено пред себе си, сякаш погълнат от някаква своя си мисъл, която го отнасяше далеч оттук.

Тя издаде някакъв звук, който свали Луис от облаците. Той се усмихна на Крейг Джанъс и се наведе напред в стола си.

— Това означава ли, че госпожица Синклер желае финансово съдружие с майка си, уредено по съдебен път от адвокатите на двете страни?

Крейг Джанъс отвърна студено.

— Тъкмо напротив. От днес нататък между госпожица Синклер и майка й не съществува никакво финансово съдружие. Нито ще има някакво съдебно уреждане на въпроса. От финансова гледна точка госпожица Синклер е свободна.

— Но как може! — избухна неочаквано госпожа Форест. Тя бе борбена натура, макар и да не бе най-всеотдайната майка. — Не можеш така да ме изоставиш, Иви! Аз те създадох от нищо! Забрави ли от колко неща се лиших заради теб? Забрави ли безсънните нощи, борбите за договори, ставането по тъмно, за да бъдеш навреме за снимки… Целия си живот дадох за теб, Иви. Половината от това, което представляваш, го дължиш на мен. Не можеш просто така да обърнеш гръб на всичко! Все пак кръвта вода не става.

Никой не продума. Ив продължи да не поглежда към майка си. Луис Айзъкс бе кацнал на крайчеца на стола си като марионетка, която всеки миг ще се прекатури. Крейг Джанъс гледаше в ръцете си.

Накрая Луис Айзъкс се обади все пак.

— Господин Джанъс, както знаете, госпожа Форест е вложила значително количество от собствените си средства, както и от времето и енергията си, за да подпомогне кариерата на дъщеря си. Трудно е такава преданост да се изрази с цена.

— Да, наистина — отвърна студено Крейг Джанъс.

— Не знам какво би казал съдът за задълженията на госпожица Синклер към майка й — продължи Айзъкс, — но знам, че госпожица Синклер като пълнолетна трябва да поеме отговорност за някои капиталовложения, направени от нейно име, които не са се изплатили така добре, както бихме искали. Те са били направени с добра воля и госпожа Форест е била много наскърбена.

— Луис — прекъсна го Крейг Джанъс. — Много добре знаем какво госпожа Форест е спечелила от кариерата на дъщеря си и какво е загубила… по своя собствена инициатива. Може би ще трябва да спомена, че ипотеките на къщата в Брентуд и на италианската вила са изцяло отговорност на госпожа Форест, както и всички дългове, направени от нея като настойник на дъщеря си. Тя няма никакво законно право да претендира за компенсация от дъщеря си. Ако смятате, че клиентката ви е несправедливо ощетена, аз ви приканвам да предявите още сега иск към госпожица Синклер. Ще оставим на съда да реши кой на кого е длъжник.

Луис Айзъкс прехапа нервно устни. Той знаеше много добре, че ако Ив Синклер реши да предяви иск към майка си за парите, пропилени в течение на години, на госпожа Форест лошо й се пишеше. Единственият шанс за майката, в случай че не успее да склони Ив с биене на чувства, бе в подходящ момент да излезе от играта. Трябваше да се сърди единствено на себе си за прахосничеството и за блудкавите си любовни авантюри.

Крейг Джанъс рязко се изправи.

— Ако няма друго, позволете ми още веднъж да ви благодаря за това, че дойдохте, и да ви пожелая приятен ден.

Той протегна ръка. Луис Айзъкс неохотно я стисна. После се обърна, за да изведе клиентката си от кантората.

Ала не беше толкова лесно да се отпрати Етел Форест.

— Ив, ти няма да направиш това! Посветих ти целия си живот! Целия си живот… Ти си ми длъжница!

Ив не отвърна. Крейг Джанъс застана между клиентката и посетителите си и леко ги побутна към вратата.

— Благодаря, че дойдохте — повтаряше той тактично. — Благодаря ви, благодаря ви…

Луис Айзъкс пошушна в ухото на майката:

— Ще поговорим затова отвън, мила. Успокой се, ще слезем долу и там ще говорим…

Ала госпожа Форест усещаше какво става. Целият й живот бе съсипан от неблагодарната й дъщеря.

— Кучка такава! — извика тя през рамо. — Ще те съдя до посиняване! Помни ми думите! Не можеш да ме оставиш без пукнат цент и да се отървеш безнаказано. Ще отнеса това до Върховния съд…

Вратата на кантората се затвори зад възпълното й тяло. От коридора долиташе гърмящият й глас, който изнасяше тирада на адвоката. Грозните звуци бавно заглъхваха. Ив гледаше вторачено през прозореца.

Когато всичко затихна, тя се обърна към Крейг Джанъс.

— Това ли е? Свободна ли съм вече?

— Като птичка, госпожице Синклер — усмихна се адвокатът. — Вече сте господарка на съдбата си. Поздравявам ви за това как умело поехте всичко в свои ръце през последните месеци. Доказахте, че сте истинска професионалистка.

Ив не даде вид, че е чула комплимента. Отново загледа през прозореца. Изразът на очите й бе толкова студен, че адвокатът отмести поглед.

— Какво ще стане с майка ми?

— Тя има доста сериозни дългове. Къщата, вилата, колите… И вече няма никакви авоари, след като я лишихте от доходи. Аз лично смятам, че ще трябва да продаде всичко, за да избегне фалит. Освен ако незабавно не се омъжи за богат мъж…

Ив го погледна в очите.

— А къщата?

Той отвори една папка на бюрото си и прегледа книжата в нея.

— Ипотеката е огромна и лихвата не е плащана от няколко месеца. Струва ми се, че това ще е първото, което ще ликвидира.

Ив стана. Изглеждаше свежа и красива в костюма си. Черното й палто бе преметнато през ръката й.

— Дръжте я под око. Когато я обяви за продан, предложете цена. Колкото може по-ниска, разбира се, но достатъчно висока, за да я накара да я продаде. Аз харесвам тази къща.

„Там израснах“, помисли си с горчива усмивка.

— Добре — каза адвокатът и си записа нещо. — Ще се погрижа за това. Има ли нещо друго, госпожице Синклер?

Ив гледаше през прозореца. От кантората се разкриваше прекрасна гледка към Холивуд с Уилшър Булевард на преден план и възвишенията в далечината.

„Сбогом, майко!“ Чакаше този миг от години и се надяваше, че когато дойде часът да нанесе своя удар, майка й ще има колкото може по-големи затруднения с имотите си. Сега мечтата й се сбъдваше. Етел Форест нямаше вече да споделя славата и богатството на дъщеря си. Щеше да прекара остатъка от живота си в съзерцание на състоянието, което бе изгубила благодарение на Ив.

Но задоволството на Ив от това, което бе сторила на майка си, вече избледняваше, изместено от тъмната решимост, която винаги изпълваше сърцето й при гледката на Холивуд. Това бе враждебен и опасен свят, пълен с умни и продажни мъже и жени. Но можеше да бъде завладян от всеки, чиято воля бе силна като нейния талант.

В този момент Ив Синклер бе готова за атака. Беше надраснала младежките изпитания. Беше изцедила докрай Томи Валънтайн, преди да го захвърли като мръсна дрипа, когато започна да й пречи. А сега се бе отървала и от майка си. Тя бе на прага на велика кариера, критици и публика бяха в краката й. Талантът й бе бляскав меч, наточен от дългогодишно търпение, упорит труд и опит. Можеше да унищожи всеки, застанал на пътя й. Имаше да върши още работа в света зад този прозорец.

„Опитайте се сега да ме спрете! — обърна се тя към слънчевите възвишения и забързания град от мечти. — Само се опитайте!“

13

През една ветровита декемврийска нощ, шест месеца след смъртта на Карл Рицо, Джоузеф Найт се прибираше в апартамента си в манхатънския Ъпър Уест Сайд, когато на пътя му се изпречи стройна фигура.

— Здравей, Джо.

Отначало не можа да познае Ан Рицо. Не приличаше на себе си. Нещо я бе променило. Очите й бяха поновому напрегнати, а тялото й бе странно, като на привидение. Въпреки това той отново бе поразен от необикновената й хубост, която сякаш още повече бе разцъфтяла.

— Радвам се, че те срещам, Ан. Какво те води насам?

Вътрешно той вече се готвеше за неприятности. Изражението на очите й бе красноречиво.

— Мога ли да вляза? — попита тя.

Джо се поколеба само за миг, преди да отговори.

— Разбира се.

Заведе я горе със себе си. В асансьора тя мълча. Дори не го погледна.

Когато влязоха в апартамента, Ан застана пред прозорците и се загледа в грандиозната гледка към парка и сърцето на Ню Йорк. Той бе купил жилището именно заради тази гледка. От върха на небостъргача Манхатън изглеждаше като приказна страна. Нечистотията и опасностите по улиците, покварата, стаена зад прозорците на всички тези офиси и жилища, оставаха невидими. Виждаше се само архитектурното великолепие на огромния град с бляскащите светлини и извисяващите се ръбове на сградите. Беше като поглед към човешките стремежи, изчистени от всичко грозно и продажно, което ги съпътства. Идолът без глинените му крака.

— Искаш ли да се съблечеш? — запита той.

Докато поемаше палтото, докосна раменете й. Нещо премина от нея към него, внезапно и силно като електрически ток. Това го привлече и същевременно отблъсна. Не я помнеше такава.

Когато тя се съблече, очите му се разшириха от изумление. Беше напълно гола отдолу. Прекрасното й тяло на балерина излагаше на показ безупречните си форми — нежните рамене, свежите млади гърди, плоският корем и дългите стройни крака — всичко, което можеше да покори сърцето на един мъж.

Тя се обърна и го погледна. Видя как голотата й го смути.

— Какво има? Забравил ли си как изглеждам без дрехи, толкова ли е къса паметта ти, Джо?

Въпреки сигналите за опасност, които звънтяха в подсъзнанието му, той я пое в обятията си и я целуна. После я вдигна в ръцете му тя бе като крехка статуетка — и я отнесе в спалнята си. Положи я на леглото и застана до нея, за да й се полюбува. Тя бе вторачила в него искрящите си от страст очи.

Той знаеше, че трябва веднага, на минутата да я изхвърли оттук. И въпреки това нещо в начина, по който го гледаше в голотата си, го привличаше неудържимо. Той също се съблече и легна до нея.

Целуна я. Усети как езикът й се стрелна в устата му и жадно го замилва. Неволно тялото му се възбуди, пенисът му потърси топлотата й. Влезе в нея, привлечен от страховита женска сила, която сякаш го поглъщаше и обсебваше. Половият й глад бе изумителен. Беше съвсем различна от младата жена, която бе прелъстил в Чикаго. Онази беше невинна, непорочна. С ласките си Найт бе събудил в нея потребности, каквито тя никога не бе изпитвала преди. И тя му бе отвърнала с желание.