— Ами, аз… — Тя погледна встрани. — Не знам…

Когато усети, че тя се колебае, смелостта му намаля. После изведнъж се оживи.

— Разбирам. Не можете да приемете покана от човек, когото не познавате. Позволете ми да се представя. Крис Хетинджър.

Той протегна ръка.

Кейт с неохота я пое. Беше топла и мека.

— Кейт — каза тя. — Кейт Флауърс. — Послужи си с истинското си име в съответствие с указанията на Куентин. Не носеше халка. Бяха й наредили да накара младия мъж да мисли, че е неомъжена.

— Хубаво име — каза той. — Наричат ли ви Кейти?

Тя поклати глава.

— Е, добре тогава. Така или иначе, сега се познаваме. Можете да приемете покана за обяд от приятел, нали?

— Ами, май не бива… — каза Кейт. После, при вида на посърналото му лице, се усмихна. — Но защо пък не!

Той я заведе в малък ресторант в центъра на града, посещаван най-вече от дами, излезли на пазар. Кейт имаше чувството, че там не го познават. Изглеждаше объркан, но развълнуван от приключението, че е насаме с нея.

Помоли я да му разправи за себе си. Тя му каза, че е дошла от Стоктън, че е завършила гимназия и в момента е сервитьорка, докато си намери по-добра работа. Измисли цяла история за семейството си, твърдеше, че има баща и майка, които много обича, и обясни, че е напуснала родния си град заради кризата.

Отначало й бе трудно да лъже. Но после, когато говореше за любовта към семейството си, Кейт осъзна, че мисли за истинския си баща. Чувствата й към него направиха от лъжата действителност и искреността й явно допадна на Кристофър Хетинджър.

Това го накара да разкрие душата си. Разказа й за себе си, за семейството си, за образованието си. Каза й за двете си по-големи сестри, които не обичаше, за майка си, която чувстваше близка, и за властния си необщителен баща. Описа четирите години, прекарани в Станфорд, като ужасно преживяване, добавяйки, че бил отишъл там само защото баща му бил станфордски възпитаник. Обясни й красноречиво колко му било неприятно да бъде в бизнеса на баща си и как се мъчел да излезе изпод крилото на Джъд Хетинджър. Искаше да има собствена кариера. Но досега не бил успял да събере смелост да постави баща си на място.

Каза й също за приятелката си.

— Казва се Джейн. Джейн Гарътсън.

Извади портфейла си и показа на Кейт снимка на млада тъмнокоса жена. Не беше нито привлекателна, нито грозна, но можеше и снимката да е несполучлива. В изражението й имаше нещо сковано, въпреки че очите й бяха хубави. Крис гледаше фотографията с благоговение.

— Страхотна е. Ходим от няколко години, но е почти тайно.

Сподели, че родителите му не одобрявали момичето, понеже било от бедно семейство. Но той неофициално бил сгоден за нея и бил твърдо решил да се ожени. Запазил връзката си през всичките години в Станфорд, като й пишел често и се виждали, когато се връщал у дома. Сякаш предаността към това момиче бе израз на бунта срещу баща му.

Неизвестно защо Кейт имаше чувството, че и момчето и младата жена са девствени и се пазят един за друг. Не беше сигурна, но интуицията й бе много силна.

Крис говореше за баща си със смесено чувство на омраза и презрение. Ако се съдеше по описанията на сина, бащата бе безчувствен мошеник, който само правеше пари и не се интересуваше от нищо, освен от бизнеса си и името си в обществото. Явно бе намерил за сина си някое богато местно момиче и не искаше и да чуе името на любимата му Джейн, без да избухне. Синът не можеше да понася намесата на баща си в интимния му живот. И все пак още не се осмеляваше да предизвика яростта му, като се престраши и се ожени за Джейн. Сякаш събираше смелост да му се противопостави по-нататък.

Джейн Гарътсън от своя страна явно бе много старомодно и почтено момиче. Не се срамуваше от бедността на семейството си и очакваше да я ухажват от любов. Уважаваше себе си и не обичаше да се крие. Искаше Крис открито да й направи предложение. Нямаше да чака вечно.

Освен това изискваше от него вярност. Беше ясно, че желае Крис и гледа на връзката им също тъй сериозно, както ако наистина бяха сгодени. Младият мъж бе похарчил много пари за тайния годежен пръстен, който й бе подарил. Отвътре на халката бе гравирана дата за женитба. Беше се заклел да я спази.

Кейт бе удивена, че научи толкова много за разкъсвания от противоречия живот на Кристофър Хетинджър по време на един кратък обяд. Беше й разкрил душата си с такава искреност, че тя бе трогната и същевременно се почувства неловко. Не бе свикнала да се представя с фалшива самоличност. Подвеждащата роля, която играеше, я караше да се чувства неудобно, особено след като толкова бързо бе успяла да спечели доверието на момчето.

Той вероятно бе забелязал притеснението й, понеже се засмя.

— Как можах да се разприказвам и да говоря пред една непозната за най-съкровените си тайни! Простете ми. Не исках да ви обременявам.

— Напротив — засмя се Кейт. — Можете да ми говорите каквото искате. В крайна сметка вече се познаваме, нали? Нали сме приятели.

Лицето на момчето светна.

— О, да, приятели.

Когато свършиха с обяда, той се сбогува.

— Е, госпожице Флауърс, довиждане. Трябва да се връщам на работа. Ако закъснея, ще ме убият.

— Ако искате, наричайте ме Кейт — отвърна тя, притеснена от лъжливото обръщение „госпожице“.

Той усмихнато стисна ръката й.

— Кейт — повтори.

Когато се сбогуваше, имаше вид на свалил огромен товар от плещите си човек.

Странно, но Кейт остана с чувството, че някой изведнъж й е окачил точно такъв товар. И не бе сигурна дали това й харесва.



Кейт се видя отново с Кристофър Хетинджър. Срещаха се и се разхождаха из търговския квартал, близо до магазина на баща й, сядаха на някоя пейка в Балбоу парк и заедно хранеха гълъбите. Тя му разреши да й се обажда в ресторанта, където работеше, като му каза да търси „просто Кейт“. Той отново я покани на обяд. Приятелството им бързо се задълбочи.

Крис все повече се изповядваше пред Кейт. Каза й, че се чувства притиснат между годеницата си, от една страна, и семейството, от друга. Нямал с кого да сподели чувствата си, освен с Кейт. Не можел да говори с майка си, която прекалено много се страхувала от мъжа си, за да заеме каквато ида било позиция, освен на наблюдател в семейния конфликт. Сестрите му били разглезени егоистични създания, с които никога не се бил чувствал близък и които били женени и погълнати от собствените си семейства. Нямал приятели от гимназията, а единственият му приятел от следването — съквартирантът, на когото можел да се довери, бил много далече, в Масачузетс.

Кейт била всичко, което имал.

Тя се възползва от тази внезапна близост. Окуражи Крис по отношение на годеницата му, като му каза, че трябва да остане верен на себе си, че е господар на своя живот и трябва с цената на всичко да устои на баща си.

Разбира се, ролята й на доверителка бе само претекст, замислен от Куентин. Но тя откриваше, че дава от себе си повече, отколкото бе запланувано. Беше напълно искрена, когато го подтикваше да намери път в живота си и да не оставя другите да го използват за егоистичните си цели.

При това изведнъж осъзна, че всъщност може би е говорила на самата себе си. Също като Крис имаше чувството, че е уловена в капан и младежките й копнежи бяха досущ като неговите. Искаше й се с всяка частица от съществото си да го подтикне да избере любовта пред изгодата и да постигне истинското щастие.

Чувстваше се още по-неловко от това, което вършеше, понеже всичките съвети, които даваше, идваха от фалшив човек. И все пак искреността, която бликаше иззад наложената маска, я караше да се чувства по-близо до Крис. И това чувство й харесваше.

Междувременно разказите на Крис я наведоха на подозрението, че годеницата Джейн не е толкова почтена, колкото изглеждаше на пръв поглед, и че използва Крис за свои користни цели. Кейт ставаше все по-скептична по отношение на бедното, но с толкова много претенции момиче, което изглеждаше собственически настроено спрямо Крис. Може би все пак Джейн нямаше да е подходяща съпруга за него.

Кейт не можеше да потисне чувството на тайна ревност към непознатото момиче, на което Крис бе врекъл сърцето си. И това неканено чувство я караше да изпитва несигурност в собствените си инстинкти. Не бяха ли подозренията й към Джейн чисто и просто резултат от собствената й нарастваща привързаност към Крис?

Тя не знаеше. Знаеше само, че колкото повече се сближаваше с този уязвим младеж, толкова повече се терзаеше от непочтеността си към него.

И може би също от непочтеното отношение към самата себе си. Съветите й към Крис да следва сърцето си й причиняваха неловкост. Дълбоко в душата я глождеше съмнение, че с Куентин я свързва не истинска любов, а чисто и просто себелюбието му, съчетано със сексуалното й опиянение. Не искаше да се задълбочава в това съмнение, но всеки път, когато надзърнеше в откровените и доверчиви очи на Крис, то започваше да я измъчва.

Може би за да избяга от тези чувства, тя се оплака на Куентин от задачата си.

— Започвам да се притеснявам. Колко още трябва да продължавам? Чувствам се много странно. Не знам какво правя. Само ако знаех защо е всичко това…

— Много добре се справяш — отвърна Куентин. — Просто остави нещата да се развиват сами. Най-добре да не знаеш повече. Вярвай ми, Кейт, ти си настрана от голямата игра. Но вършиш бомба работа.

Може би за да смекчи тревогата й, той я помоли да измъкне от момчето дребна информация за компанията на баща му. Тя изпълни задачата — ставаше дума за най-обикновени цифри, свързани с дивидентите на компанията, които всъщност бяха общоизвестни — и за известно време се успокои. Опита се да повярва на това, което й бе казал Куентин — че не участва в голямата игра.

Ала сърцето й говореше друго.



Междувременно двамата с Крис ставаха все по-близки. Процесът се развиваше бързо, сякаш следваше свой собствен невидим план. Кейт почти не трябваше да полага усилия. Всеки съвместен обяд, всяка разходка, всеки разговор заздравяваше приятелството им. Момчето изпадаше във все по-силна зависимост от нея. И въпреки вътрешната си съпротива, тя също започваше да зависи от него за нещо, което никога преди не бе имала в младия си живот истинско приятелство.

Невинността на Крис сякаш докосваше дълбоко у Кейт уязвима точка, дълго потискана. Колкото по-близка ставаше с Крис, толкова повече се съмняваше в собствения си живот.

Започна да вижда по-ясно каква важна роля играе сексът в нейния брак и се чудеше дали има нещо по-съществено, което да я свързва с Куентин. Осъзнаваше, че Крис притежава нещо различно, което можеше да предложи на една жена. Той предлагаше сърцето си, доверието си, искреността си. Това бяха неща, чужди на Куентин. Когато говореше за бъдещето на Крис с Джейн, Кейт се чувстваше все по-самотна, защото като отваряше тази врата пред себе си, Крис сякаш я затваряше за Кейт.

Тя откри, че започва съзнателно да ревнува от Джейн, която никога не бе виждала. Дори започна да строи въздушни кули, в които се виждаше по някакъв начин свободна, а Крис женен за нея. Колко различен би бил животът й тогава!

Имаше съблазнителни, мъчителни сексуални фантазии, свързани с него. Повече от всякога бе убедена, че е девствен. Чистотата му бликаше от всяко негово движение. Тя се чудеше какво би било, ако стрелките на часовника се върнеха назад и тя самата бе още девствена. Ако за първи път й беше с Крис вместо с Куентин. Може би в обятията на Крис тя нямаше да се събуди за невероятната чувствена жар, която Куентин бе разпалил в нея. Но може би щеше да изпита нещо по-изтънчено и по-ценно?

Тези мисли я тревожеха. И тя отново се оплака на Куентин.

— Не мога повече така. Той прекалено много ми вярва. Опитва се да ми стане близък. Искам това да приключи.

Но Куентин изглеждаше възхитен.

— Колкото по-близък ти стане, толкова по-добре. Вярвай ми, наистина помагаш на момчето. Карай така и му давай кураж. Точно това искам от теб. И не се притеснявай. Каквото и да направиш, няма да навреди.

И я целуна страстно. Топлото усещане на прегръдката му и вкуса на устните му върху нейните уталожиха притеснението и заглушиха скрупулите й поне за момента.