В пет часа вратата на Кейт безцеремонно се отвори.

Ирма Хамилтън изгледа безразлично дъщеря си.

— Излизаме с баща ти да вечеряме.

— Той не ми е баща.

— Оставила съм ти една чиния в хладилника — добави майка й. — Стопли я във фурната, когато искаш.

Кейт погледна майка си. Очите й бяха сиво-зелени, косата й — боядисана в кестеняво. Бе понапълняла от многото бира и бонбоните, които обичаше да яде, ала от нея лъхаше сластолюбие, подсилвано от ярките й цветни рокли, които плътно прилепваха по гърдите и бедрата. Постоянно свитите устни изразяваха презрението й към света и погълнатостта й в собствените й празни удоволствия. Кейт бе чувала хиляди пъти Рей да я нарича „кучка“ и трябваше да признае, че думата напълно й пасваше.

Кейт не отвърна. Знаеше, че майка й и Рей отиват до близката бира-скара, където вечеряха поне два пъти седмично. Там не пускаха деца. С яденето щяха да си поръчат и пиене, много пиене. Щяха да се върнат късно и да си допият у дома. Може би щяха да се скарат. Кейт се радваше, че тя няма да е с тях. Искаше й се да излизат всяка вечер.

Майка й обходи стаята с отегчено-замисления си поглед.

— И вземи да изчистиш, по дяволите! Като че ли оттук е минал ураган!

Без да каже повече дума, затвори вратата и изчезна.



Кейт прекара вечерта в безуспешни опити да се съсредоточи върху домашното си и в папката със спомени за Ив Синклер. Когато в десет входната врата се отвори и затвори, вече беше по пижама, изкъпана, с измита коса и примирена с неприятния факт, че още не си е научила по математика и е зарязала съчинението по английски по средата.

Никой не й каза лека нощ. По гласовете позна, че са пили повече от друг път. В резките забележки на майка й и в мрачните отговори на Рей прозираше заплаха.

Кейт си легна. Опита се да пропъди звуците от говора им и от дрънчащия в чашите лед със спомена за филма, който бе гледала през деня. Видя как Ив прекосява гостната, за да се хвърли в обятията на баща си, как тича весело по поляната, как искрящата й усмивка изпълва екрана. И фантазията й се изпълваше с Ив, а собственият й свят изчезваше.

Тъкмо се унасяше в многоочаквания сън, когато до ушите й достигна далечен шум от стъпки по стълбите. Вратата на съседната стая се отвори и затвори. И докато в сънения й разум мечтите се бореха с реалността, до ушите й достигнаха сподавеното пъшкане и скрибуцащите креватни пружини. Странен шум, едновременно гаден и комичен.

За миг Кейт се намръщи. После с усилие на волята потъна още по-дълбоко в мечтите си за плантацията с щастливия дом, за красивото момиченце в бялата рокля, за любещите родители, за ширналата се морава и за шептящия в дърветата вятър. В този скъпоценен миг Кейт всъщност бе Ив Синклер, бе в нейната кожа, бе героинята, която живееше в друг, по-хубав свят.

Кейт заспа.

2

Холивуд, Калифорния

12 септември 1930 г.

Ив Синклер беше гладна.

Всъщност направо си умираше от глад. Младото й тяло, жадуващо за бърз приток на енергия плачеше за нещо сладко и вкусно.

Повече от всичко на света й се ядеше огромна порция шоколадов сладолед с разбита сметана и най-отгоре — черешка.

„Не! — поправи се тя. — Три черешки.“

Беше изморена и нервна след изтощителната сутрин на снимачната площадка на „Немирство и чудеса“ — най-новия й филм. Наложи се да вмести уроците по история и английски с учителя от студиото между разучаването на реплики за поредната сцена и репетицията на труден танцов номер с хореографа.

В единайсет и половина, след пет часа непрестанна работа, мозъкът й започна да се размеква под горещите прожектори и учителят й се скара. После режисьорът я смъмри, макар и по-нежно, понеже все не успяваше да изрече правилно една от репликите. Накрая, когато изтощението й започна да личи и пред камерата, снимките бяха прекратени и тя получи трийсетминутна почивка.

Сега й предстоеше нова сцена и майка й оправяше грима й. Мама ревниво пазеше оправянето на грима й за себе си. За нея външността на Ив бе лично задължение не на снимачната площадка, но и по време на рекламните кампании. Нямаше намерение да повери другиму имиджа и кариерата на красивата си дъщеря, та да ги съсипе смотаната гримьорка на студиото.

Мама седеше до Ив, внимателно нанасяше по бузите й руж, за да прикрие бледостта й, и говореше:

— Миличка, ти напълно се съвзе! Измъчи се тая сутрин, но успя да дойдеш на себе си. Такава добра актриса! Даде им да разберат коя е звездата тук!

Гласът й бе невероятно безучастен и твърд. Ив слушаше, без да каже нищо. Продължаваше да мисли за убийствения си глад.

— Мамо, може ли да хапна малко сладолед? — попита без голяма надежда.

Мама се засмя.

— Сладолед! По това време! Нали знаеш, че съсипва гласа, гълъбче. Не може сладолед, и дума да не става! Когато приключиш сцената, може да хапнеш супичка.

Ив не отвърна. Както винаги приемаше решенията на майка си, без да възразява. Беше постигнала всичко само благодарение на мамините неуморни усилия. Едва бе излязла от пелените, когато мама й нае учители по пеене и танци, пак тя я вкара в доходните водевили, които от своя страна й осигуриха пробни снимки в Холивуд на осемгодишна възраст.

Пробните снимки излязоха успешни, защото освен външност и умение да пее и танцува, Ив имаше и ранна за годините си актьорска дарба. Подписа договор с „Уърлдуайд Пикчърс“, печелеше по петдесет долара седмично и изпълняваше дребни роли в неизброими късометражни и комедийни прегледи, докато не получи първата си истинска възможност за проява в пълнометражния игрален филм „Момичето от прерията“. Тогава беше на девет години.

Благодарение на дългия си опит пред камерата и на упоритата тренировка, през която бе преминала, Ив бе подготвена за сериозното изпитание. В „Момичето от прерията“ получи ролята на дяволитата и чаровна дъщеря на млад фермер, който трябваше да воюва с безсъвестни банкери, за да спаси земята си, и я изигра блестящо. Всички се впечатлиха от рядкото й самообладание и естествеността й пред камерата, филмът пожъна неочакван успех и ИБ захвана нова поредица от роли, този път все главни и широко огласени. Майка й и агентът й, Ървинг Файн, сключиха от нейно име нов, далеч по-изгоден договор и ежедневната й програма от снимки и извън сценични упражнения по пеене, танци и актьорско майсторство се натовари още повече.

Ив бе млада и силна и издържаше на напрежението. На единайсет години бе вече сред най-нашумелите детски актриси на Холивуд. Славеше се с висок професионализъм, режисьорите знаеха, че на нея може да се разчита, поради което я търсеха за работа. Беше най-галената звезда на „Уърлдуайд“.

За всичко това Ив трябваше да е благодарна на мама. Мама я бе подтикваща да работи над себе си още преди да получи своята възможност за изява, а когато тя й се предостави — да я използва максимално. Дори сега мама не спираше да я насърчава да развива дарбата си, да я направи още по-блестяща, за да е готова, когато й се предостави нов благоприятен случай.

Мама бе жертвала много от себе си, за да отведе Ив до днешните висоти. Ив бе едничкото й дете. След като бе открила ранната й дарба, тя бе решила да не ражда повече деца и да се посвети изцяло на нейната кариера.

Бащата на Ив, скромен аптекар в родното й градче в щата Илинойс, искаше обикновен живот за дъщеря си и още деца. Но жена му взе надмощие и настоя да вкара Ив в шоубизнеса. Скоро последва развод. Мама и Ив се преместиха в Холивуд и напуснаха татко завинаги.

На Ив й липсваше тихия, вдъхващ спокойствие характер на баща й. Често, когато трескавото ежедневие в шоубизнеса ставаше непоносимо, тъгуваше за него. Някъде дълбоко в себе си усещаше смътно, че животът с него щеше да е мирен и щастлив, но това чувство постепенно избледняваше, защото подобна представа твърде много се отдалечаваше от сегашните й преживявания.

Татко бе в миналото. Единственият истински другар на Ив, единственият й приятел и неумолим надзорник бе мама. Ив живееше, за да доставя удоволствие на мама и за да предотвратява гневните и изпълнени с укор погледи, които помрачаваха очите й, когато мислеше, че Ив не влага, но нейните думи, „сто и петдесет процента“ от себе си.

И така, Ив не спомена повече за желанието си да яде сладолед. Тя бе „борец“ и всички й се възхищаваха за това. За разлика от останалите деца кинозвезди Ив никога не плачеше, когато кадърът излезеше неуспешен, никога не ставаше заядлива или груба, когато нервите й не издържаха на дългите досадни часове на снимачната площадка, никога не получаваше нервна криза, когато работата станеше нетърпимо напрегната. Тя бе тъй невероятно уравновесена, спокойна и професионална, че режисьорите я сочеха за пример дори на възрастните актьори, които работеха с нея.

Ив бе истинско чудо. Тя бе плодът на осемгодишен неспирен и безмилостен труд в най-тежката професия на света. Дарбата й, изявила се ярко от самото начало, бе съчетана с твърд характер, обучен почти от люлката да се справя с неумолимите закони на Холивуд. Тя не се нуждаеше от хвалби и ласкателства, за да даде от себе си всичко, на което бе способна. Беше звезда до мозъка на костите си.

Фактът, че някъде под бронята се криеше неоформено малко момиче, непознаващо света извън Холивуд, лишено от другари на своята възраст и от всякаква представа какво правят обикновените деца, изобщо не интересуваше хората, които печелеха от успехите й, а най — малко от всички майка й. Те само мислеха как да доразвият дарбата й, как да намерят нови начини, за да я използват, как да я изведат още по-напред в професията. В крайна сметка, бяха вложили толкова много пари — за самите тях и за малката Иви…

В Холивуд нямаше време за детство. Ив бе играла със свои връстници единствено пред камерата, в реклами. А децата бяха статисти, специално наети за случая от отдела за набиране на актьори.

Най-чудното бе, че самата Ив не съзнаваше напълно скритата в дълбините й бездна от самота, понеже, откакто се помнеше, бе правила това, което големите очакваха от нея, и бе живяла благодарение на одобрението, което получаваше от тях. Тя не знаеше нищо друго. Не бе възможно съзнателно да е пропуснала нормалното си детство, защото нямаше представа какво е то. Тя знаеше само работа и пак работа, и майка си, която й помагаше да получи работа и я караше да надминава себе си.

Някъде по време на изграждането си като актриса бе пожертвала неразвитата си дарба да бъде личност. Днес бе завършена кинозвезда, блестящ изпълнител и мъртъв, празен зародиш на човешко същество, което никога не бе имало възможността да расте, да води нормален живот, да бъде обичано заради това, което е, а не заради това, което може да направи.

И може би тъкмо фактът, че Ив се носеше над бездната на собствената си празнота, без да усеща шемета от нея, я правеше тъй блестяща и самоуверена актриса. Зад маската нямаше нищо лично, което да смути съвършената повърхност на изпълнението й. Тя можеше да се смее или да плаче по даден знак, и да спре в мига, в който чуваше думата „Стоп!“. Нищо не пречеше на съвършената илюзия, която тя създаваше пред камерата. Защото самата Ив беше творение, създадено от илюзия.

И така, днес Ив Синклер се намираше пред прага на дълга и успешна кариера, докъдето бе стигнала, благодарение на голямата си дарба и още по-големия си труд. Но моментът бе деликатен. Тя израстваше детските си роли и бе време да премине към юношески. А малко бяха децата актьори, които запяваха да направят този преход и да продължат нататък. Макар че самата Ив не се и досещаше за възникващата дилема, майка й отдавна и много сериозно размишляваше над нея.

Днес тя трябваше да съобщи на дъщеря си важна новина.



— Виж какво, гълъбче — започна мама, привършвайки с грима на Ив. — Трябва да ти кажа нещо. Не исках да ти го казвам по-рано, за да не се притесниш и да провалиш играта си. Изправи си гърба, миличка… точно така.

Ив изправи гръб и сподави прозявката си. В огледалото виждаше очите на майка си, вторачени в нея.

— Миналия месец ти беше на осемнайсето място по касов успех в страната — започна мама. — В студиото си четвърта поред, филмите ти носят приходи от милиони. Никога не си играла по-добре. Но вече ставаш голяма. Идва време да минеш на по-високо ниво. Това ще означава повече пари за теб, но и по-голяма отговорност.