Колкото повече научаваше, толкова повече се убеждаваше, че Холивуд, въпреки монополистичната си надстройка, може да бъде принуден да стори място за един Джоузеф Найт.

Внимателното проучване на филмовия бизнес му разкри, че всъщност студиата съвсем не бяха самодоволните гиганти, за каквито се представяха. Те бяха просто работните лостове на огромни корпорации, базирани в Ню Йорк, чийто източник на доход бе собствеността им върху вериги от кинотеатри. От „Парамаунт“ с нейните 1200 театъра до „Уорнърс“ с 425 и „Фокс“ с 500 театъра, „Континентал“ с 650 и по-малката „Монарк“ с 400 театъра, всички тези корпорации трупаха печалби, като осигуряваха публика за кинотеатрите си. За целта произвеждаха в собствените си студиа филми, които пускаха в собствените си театри: сериозни продукции с големи кинозвезди и скромни второстепенни заглавия с неизвестни актьори, както и кинопрегледи и анимационни филми за пълнеж.

Бляскавите шефове на студиа в Холивуд — Майер, Джак Уорнър, Хари Кон — бяха обградени с внимание заради огромните си заплати и важното място, което заемаха в обществото. Но всъщност бяха марионетки на големите тузове в Ню Йорк — призрачни фигури с почти непознати имена като Кац, Мазур, Нагел и Спек, които им даваха заплатите като възнаграждение за постоянните постъпления от филми в кинотеатрите си. Филмовият бизнес се управляваше всъщност тъкмо от тези невидими магнати.

Мощта на големите компании се дължеше не толкова на филмите, които произвеждаха, колкото на кинотеатрите, които притежаваха. Тези кинотеатри владееха пазара за разпространение на филми не само в Съединените щати, но и във Великобритания и континентална Европа. Те бяха недостъпни за работите на най-ненавистните нарушители на монополното право в Холивуд — независимите продуценти.

Това бе първият и най-важен урок, който Джоузеф Найт научи за Холивуд. Ако изобщо се надяваше да печели от филмовия бизнес, то трябваше да го прави посредством някое от големите студиа.

Вторият урок бе, че независимо от това дали на големите студиа им харесваше, или не, времената в Холивуд се меняха.

В средата на трийсетте години, по време на Голямата криза, когато Шърли Темпъл стана най-високоплатената звезда на Холивуд, а пищните музикални фантазии носеха огромни постъпления в касите, филмовата индустрия се бе развивала под знака на бягството от действителността. Големите студиа бяха съумели да изплуват в най-тежкия период на усилните времена благодарение на мюзиклите и драматичните им двойници — превзетите костюмирани драми.

Нещата обаче се бяха променили. Популярността на Шърли Темпъл бе рязко спаднала с навлизането й в юношеска възраст, филмите по зададен образец, налагани на публиката по време на Кризата, сякаш вече не носеха толкова пари. Големите кинозвезди на десетилетието губеха блясъка си. Публиката бързо се насищаше на ескейпистките мелодрами с нереални образи и сладникав край.

Но студийните магнати и щабовете им от писачи още не бяха решили как да реагират на настъпващите промени в съзнанието на публиката. С редки изключения новите холивудски филми оставаха верни на стереотипа. В тях нямаше усещане за риск, за човешка трагедия. Бягаха като от чума от правдиви образи и реалистични завършеци. И все пак, както го доказаха шепата неочаквани хитове като „На Западния фронт нищо ново“ и „Фюри“, публиката не се плашеше от реалистични сюжети, стига да намереше в тях достатъчно психологическа истина, за да й станат интересни за гледане.

Джоузеф Найт надълго и нашироко обмисляше тези факти по време на самотните си разходки из Холивуд и вечер вкъщи. Накрая стигна до заключението, че Холивуд е на прага на нова епоха. Дали го искаха, или не, за да преживеят прехода към новото десетилетие, големите студиа се нуждаеха от нови таланти. Това предполагаше нови филмови звезди, нови автори, нови продуценти и режисьори. Киното трябваше да се промени заедно с времената.

Точно тогава Джоузеф Найт реши да се появи.



Никога преди не се беше интересувал от кино поради прекалена бедност, а по-късно поради прекалена заетост. Нямаше възможност да отделя по два часа от ценното си време, за да гледа как някакви сенки се гонят по екрана в затъмнения салон. Но сега същите тези сенки заеха центъра на вниманието му, понеже бе осъзнал, че те се превръщат директно в долари и в огромна власт за хората, които знаеха как да си служат с тях, за да доставят удоволствие.

И докато гледаше и се учеше, се случи нещо удивително. Той започна да съчинява мислено сюжети.

Филмите, които изгледа, му бяха помогнали да усети съзнанието на кинозрителите, мечтите им, страховете и въображението им. И сега под формата на интелектуална игра, която бързо стана сериозна, той се опитваше да измисля образи, ситуации, конфликти и драматични кулминации, способни да се мерят с това, което бе гледал в най-добрите филми.

Точно както в миналото често подреждаше важни пазарни факти, за да създаде търсени продукти, днес той насочваше мащабния си ум към моделирането на характери, способни да привлекат нова публика.

Или по-точно публиката след една-две години. Понеже Джоузеф Найт вече мислеше за бъдещето.

През дългите часове в хотелското си жилище той се зае да развие идеята си. Не усещаше как минава времето. След шест седмици сериозна работа в ума му бе назрял готов проект за холивудски филм. Липсата на опит го правеше несигурен в собствената му интуиция, и все пак беше убеден, че когато проектът бъде завършен, ще вкара в касите милиони долари.

Оставаше само да го превърне в истински сценарий.

Найт направи подробни проучвания за сценаристите в Холивуд. Скоро разбра, че всички способни писатели отдавна са лайната от големите студиа. Единствените незаети автори на свободна практика бяха наемни писачи, чиито посредствени способности можеха да се използват най-много за още някой сигурен провал от типа на Джери-Мъркадовото „Открито море“, но не и на сериозен претендент за комерсиален успех.

След това разочароващо откритие той изгуби кураж. Не виждаше друг изход, освен да продаде идеята си на някое известно студио за дребни грошове и евентуално да я види реализирана в някой силен филм, като остави цялата слава и печалбите за други.

Тогава интуицията, която отдавна играеше основна роля във формирането на характера му, съчетана с опита, набиран през целия му живот като търговец, му донесе изненадващо решение.

„Щом е така, ще го напиша сам.“

Това необикновено важно решение бе взето хладнокръвно, както всички останали делови решения, които бе вземал. В него се криеха огромна амбиция и висока степен на риск, пред който всеки нормален човек благоразумно би отстъпил. Но Найт бе свикнал с големите рискове и вярваше в себе си повече от всеки.

Затова започна работа по проекта и превърна общите си идеи за образи и интрига в драматични сцени, развити с диалози и визуална постройка. Работата се оказа далеч по-тежка, отколкото си представяше. Беше удивително трудно да създаде ефектите, които го бяха възхищавали в пиеси и филми и които му се струваха външно тъй плавни и естествени в изпълнение на талантливи режисьори и блестящи актьори.

Но Джоузеф Найт бе упорит. Преработваше сцените десетки пъти, неуморно се отърсваше от неопитността си, доизпипваше и преосмисляше, докато сцените не придобиеха силата и въздействието на това, което бе гледал в най-добрите филми.

През тези дълги дни и нощи на безмълвен труд всички лични качества и опит на Джоузеф Найт постепенно изкристализираха в едно могъщо оръжие. Наученото за популярните филми и структурата им му помагаше в създаването на стабилни драматични сцени, които щяха да впечатляват от екрана. Познанията му по драматургия, събирани от Шекспир, Ибсен и О’Нийл, му помагаха в психологическата обосновка на сюжета като начин за поддържане на зрителския интерес. Новото, което бе открил за методите на филмопроизводството в Холивуд, му помагаше да си представи самото филмиране и да види възможните проблеми. Осведомеността му за системата на кинозвездите и за сдружението на работещите актьори му даваше умни идеи за разпределението на ролите.

Дори сега, когато живееше изцяло потопен в плода на съзидателските си усилия, Джоузеф Найт не възприемаше себе си като творец, а това, което вършеше — като естетически проект. Чувстваше се чисто и просто бизнесмен, създаващ продукт за продажба на даден пазар в най-благоприятния за това момент.

Затова той така и не успя да осъзнае, че ако не беше избрал да стане човек на действието, можеше спокойно да стане драматург, достоен за наградата „Пулицър“, или най-добрият сценарист в Холивуд. Бе роден за това. Силният характер, който го бе извел толкова напред в света на бизнеса, винаги бе вървял ръка за ръка с едно умствено качество, което той никога не се бе сещал да нарече с истинското му име — оригиналност. Нито пък се бе замислял в напрегнатия си живот, че реалистичната сила на интелекта му от самото начало е била съпровождана от невижданата сила на въображението му.

След двумесечна усилена работа успя да напише завършен сценарий, който притежаваше всички качества, необходими за комерсиален успех. Съмненията в собствените му възможности бяха забравени. В душата си той знаеше, че това, което бе създал, отговаря на определени нужди в съзнанието на филмовата публика. Проектът му бе хит, който само чакаше реализация.

В този момент осъзна недостатъците на начинанието си.

Въпреки че бе създал по-висококачествена и привлекателна творба от бозата на Джери Мъркадо „Открито море“, пред него изскачаше същата дилема, причинила провала на Джери. Като независим творец, той оставаше извън затворения олигархичен свят на холивудските студиа с монопол над звездите, режисьорите и сложната апаратура, необходима за една продукция, без които проектът му никога нямаше да оживее.

Жестоката алтернатива си оставаше. Или трябваше да продаде сценария за нищожна сума на някое голямо студио, или го осъждаше на забрава. Каквито и да бяха творческите и финансовите нужди на Холивуд в този момент, студиата винаги щяха да се съюзят срещу аутсайдера, понеже това бе техен първичен инстинкт.

Освен ако намереше някоя пукнатина в бронята, сплотяваща шефовете на студиа в гонитбата им на монопол и печалби.

Изправен пред тази дилема, Джоузеф Найт достигна до най-важното решение в живота си, което никога не би хрумнало дори на проницателен човек като него, ако не бяха конкретните обстоятелства.

То обаче щеше да го забави поне с още три месеца и щеше да изисква нова трудова офанзива. Вече се съмняваше дали силата и предприемчивостта му щяха да издържат.

Но ако планът му проработеше, щеше да притежава ключа към вратите на Холивуд, които непристъпно се затваряха пред всеки независим творец, опитал да влезе в кинобизнеса.

И така Джоузеф Найт се залови отново за работа.

Изминаха три месеца. През цялото време Найт бе толкова изключил от всичко, че понякога забравяше да яде и да спи по цели трийсет и шест часа. Когато кошмарът отмина, се чувстваше остарял и изтощен.

Но поне бе завършил това, което бе захванал.

Въоръжен с плода на шестмесечния си труд, той се изправи пред най-голямото предизвикателство в живота си на бизнесмен.

Джоузеф Найт беше готов. Бе изпипал този етап от офанзивата си също тъй щателно, както и най-дребните детайли на продукта, който трябваше да продаде.

Беше време за действие.



На 16-и януари 1940 година, доста време след провала на общия им независим филм с Джери Мъркадо, Джоузеф Найт осъществи контакта, който щеше да се окаже най-важният в цялата му холивудска кариера.

Прибягна до услугите на познат бизнесмен от източните щати, комуто преди години бе направил голяма услуга, за да си уреди среща с продуцента Оуън Есър, един от най-значителните в Холивуд и може би най-високо платеният в „Континентал Пикчърс“, престижно холивудско студио. Срещата с Есър се осъществи в неговото бунгало на снимачната площадка на поредния му филм. Есър обичаше показността, бе печелил с филмите си два „Оскара“ и бе номиниран за още шест. Той не само реализираше собствените си филми, но бе и един от основните фактори в „Континентал“, когато студиото възлагаше по договор важни проекти на външни продуценти. Беше много близък с директора на студиото Брайънт Хейс и бе женен за негова племенница.

— Разполагате с десет минути, господин Найт — рече Есър. Той бе от големите лъвове и напълно съзнаваше важността си. В момента нагласяше една топка за голф на килима, близо до импровизирана дупка, и умишлено не вдигна поглед към Найт.