— Е — започна той, когато най-сетне излезе от водата и се уви в хавлията си, — да чуем за какво е цялата тая врява. Оуен Есър ми каза, че сте ми приготвили нещо невероятно хубаво.

Джоузеф Найт се зае да описва подробно сценария, наблюдавайки сивите очи на Хейс, които го гледаха съсредоточено. Директорът на студиото не даваше да се разбере дали се интересува, или не. Само отпиваше спокойно от питието си.

Когато Найт приключи, Хейс остави чашата.

— А сега мога ли да чуя тайнствения край, за който се вдигна толкова шум?

Джоузеф Найт му каза края с няколко добре подбрани думи. Беше невероятен, по-съвършен не можеше и да се желае. Следваше с неумолима логика мотивацията на героите и конфликтите в сюжета, но бе напълно неочакван. Хейс слушаше и се дивеше. Дори и най-добрите му сътрудници в студиото нямаше да са в състояние да предложат подобен завършек. Просто нямаше да могат да уловят поетическата му правда.

Беше трагичен край. Главният герой умираше, а героинята оставаше след него, за да продължи делото му. Такъв край бе почти немислим за историческа драма за Руската революция. Позволяваше обаче на героинята да постигне огромно романтично въздействие. Щеше да е уникален шанс за актрисата, играеща тази роля.

Найт се усмихна.

— Казвам го само на вас, понеже ви уважавам и знам, че мога да ви имам доверие. Както виждате, в тази идея е вложен много труд. Не бих искал да пропадне. Затова се обърнах направо към най-доброто. Което означава към „Континентал Пикчърс“ и към вас.

Хейс претегляше мислено ласкателството на непознатия и привидната му искреност. Докато го слушаше, наблюдаваше красивото му загоряло лице. Не беше лесно да отгатне какво представлява. В очите му се криеше нещо. Беше млад, но изглеждаше по-стар за годините си.

— Защо досега не съм чувал за вас? — усмихна се Хейс. — Това е блестяща идея. Свалям ви шапка. Какво сте правили досега?

— Занимавах се с бизнес — отвърна Джоузеф Найт. — Но киното започна да ме интересува и реших, че всъщност бих желал да правя това поне като странично занимание.

Хейс кимна умислено. Загледа се в ръкописа, който Найт бе оставил пред него на масата край басейна.

— Е, да говорим по мъжки — рече. — Няма начин да пусна нещо такова през идните шест месеца. Дори през идната година. Звездите ни са ангажирани. Не мога да осигуря подходящи режисьор и продуцент. Нали знаете, така стоят нещата в преуспяващите студиа — добави той с отсенка на снизхождение към аутсайдера. — Но ще помисля сериозно и ще прегледам отново сценария с моите хора. Ако всички сме единодушни, че от него ще излезе нещо, отделът по авторско право ще ви предложи условия за идеята. Сигурен съм, че за правата върху филма ще получите порядъчна сумичка…

Джоузеф Найт се усмихна и поклати глава.

— Аз не се интересувам от продажба на права, господин Хейс. Искам да ми се плати като на автор и копродуцент, както и процент от печалбата.

Хейс кимна, оценявайки ума на посетителя си. Найт трябваше да е последният глупак, за да се съгласи да продаде идеята си.

— Добре — каза. — Ще предам предложението ви на хората си и щом вземем решение, ще ви уведомим. Какво ще кажете?

Найт се наведе напред.

— Не че не ви вярвам, но бих искал да имам някаква гаранция…

И погледна към ръкописа на масата.

Хейс се усмихна.

— Разбира се. Юристите ми ще се свържат с вас към края на седмицата. Ще бъдете напълно защитен, уверявам ви.

Джоузеф Найт стана.

— Благодаря ви, че ме приехте. Вие сте важен човек, но отделихте време, за да ме изслушате лично. Няма да го забравя.

— Напротив — усмихна се Хейс, — точно това ми е работата. Аз непрекъснато търся хубави идеи. А не можем винаги да ги получим от собствените си хора. Аз ви благодаря, че се обърнахте към нас.

Бе време да се сбогуват и да се разделят. Джоузеф Найт знаеше, че шансът му е бил предоставен. Като търговец бе направил каквото можеше. Срещата бе приключила.

Неочаквано разговорът им бе прекъснат.

Една невероятно красива млада жена на не повече от двайсет и две-три години, облечена в оскъден бански костюм, бързо се приближи до басейна и се гмурна във водата.

Когато излезе на повърхността, тя забеляза двамата мъже.

— Не ви видях — каза. Водата се стичаше от косата й по крехките й рамене. — Съжалявам, че ви прекъснах разговора.

— Напротив — усмихна се Хейс. — Дария Кейн, запознай се с господин Найт. Тъкмо обсъждахме някои делови въпроси.

Младата жена хвърли небрежен поглед към Джоузеф Найт, без да му подаде ръка. От нея лъхаше хладен нарцисизъм. Това не го учуди. Имаше удивително съвършено тяло. Стройни ръце, красиво закръглени гърди, тънка талия, тесен гръден кош и добре оформени хълбоци, от които се спускаха най-фантастичните крака, които бе виждал.

Тя гледаше към Джоузеф Найт, сякаш очакваше той да припадне от вида й. И понеже това не стана, се обърна към Хейс.

— Няма да ви преча повече. Само исках да се топна набързо, преди да изляза.

Тя протегна ръка назад и в този миг смачканият дребен прислужник като по невидим даден знак се появи и й подаде пухкава хавлиена кърпа. Тя започна да се изтрива. Тялото й се извиваше с нескрита чувственост, а капчиците вода от басейна се плъзгаха по копринената й кожа.

После спря и се вгледа в кърпата.

— Карл, тази кърпа е мръсна. Я погледни!

И с патрицианско презрение я подаде на прислужника, който смирено я пое.

— Съжалявам, госпожице. Ще ви донеса друга.

Човекът имаше толкова изпаднал вид, че никак не беше чудно кърпата да се е изцапала от допира с него.

— Къде отиваш? — обърна се Хейс към Дария, която стоеше пред него почти гола, а неизтритата вода се стичаше по раменете и между гърдите й. В този миг на Джоузеф Найт му хрумна, че си е послужила с номера с мръсната кърпа, за да му демонстрира великолепното си тяло, докато прислужникът донесе друга. Наистина изглеждаше изумително по бански.

— Отивам на пазар — отвърна тя. — И Сади ще дойде.

Във въпроса на Хейс се отгатваше ревност въпреки усилието му да я прикрие. А в отговора на момичето се четеше нотка на послушание, както у всички момичета, които знаят, че любимият ги ревнува.

В този миг Джоузеф Найт си спомни какво бе научил за нея в проучванията си за Брайънт Хейс.

Преди две години Хейс я бе открил в едно малко независимо студио и тя бе подписала договор с „Континентал“. От този момент я готвеха за голяма кариера. Но според носещите се слухове плановете се бяха забавили, понеже момичето нямало талант.

Междувременно Хейс бе изпаднал изцяло под сексуалната магия на Дария. Тя живееше с него, задоволяваше физическите му нужди и го въртеше на малкия си пръст. Той й купуваше приказни тоалети и я водеше навсякъде със себе си. Бе болезнено ревнив, понеже остаряваше, а тя все още бе младо момиче. Цялата ситуация едва се крепеше в сложно равновесие. От нея имаше два изхода: тя можеше или да пробие и да започне филмова кариера, или да се омъжи за Хейс. И в двата случая имаше изгода и тя го знаеше. Междувременно трябваше да се примири с ревността и собственическото поведение на Хейс. Може би си заслужаваше, ако се вземеше под внимание какво печели в замяна. Въпреки бездарието си беше протеже на най-могъщия човек в Холивуд. За момиче на двайсет и две в началото на жизнения път положението й не беше никак лошо.

Може би затова гледаше Джоузеф Найт с такъв предизвикателно високомерен нарцисизъм.

— Ще се бавя най-много два-три часа — обърна се тя към Хейс със същата нотка на подчинение в гласа си. — Ще се видим на вечеря.

В този момент дребният прислужник се върна и смирено й подаде новата кърпа. Тя я пое, без да го погледне, и продължи да се бърше. Настъпи неловко мълчание, а през това време Хейс и Найт съзерцаваха красивото й тяло и всеки си даваше сметка, че тя иска и двамата да й се възхищават.

— Наистина, Брайънт — каза момичето, когато свърши и захвърли кърпата върху един шезлонг, — не можеш ли поне да накараш Карл да се мие по-често? Вони като парижкото метро. И не се бръсне.

Хейс се усмихна.

— Много си е добре — отвърна, явно облекчен, че го разсейват от ревността му. — Ще говоря с него. Приятно пазаруване.

Момичето стоеше призрачно нереално в сладострастната си поза. Джоузеф Найт си каза, че само Холивуд е в състояние да обикне едно красиво момиче в тъй необикновен ореол.

Дария Кейн отмести поглед от Хейс към госта и отново към Хейс. Лицето на Хейс помръкна. Джоузеф Найт знаеше защо. Тя мълчаливо сравняваше провисналите гърди и отпуснатите мускули на Хейс със собственото му мъжество.

После тя си отиде.

— Значи, както ви казах — продължи Хейс, — ще видя какво може да се направи. Във всички случаи ще ви съобщя резултата. Ако не сме в състояние да снимаме филма, може да опитаме с друго студио. Но аз няма да забравя, че дойдохте първо при мен. Длъжник съм ви, господин Найт.

— Аз съм ви длъжник, господин Хейс. Благодаря ви още веднъж за времето, което ми отделихте.

Ръкуваха се и Найт си тръгна. До входната врата го съпроводи меланхоличният дребен прислужник. Нито се усмихна, нито му продума.



Брайънт Хейс се загледа в хладката накъдрена повърхност на плувния басейн и дълго мисли за Джоузеф Найт.

В него имаше нещо прекалено спокойно и хладнокръвно, вътрешно равновесие или сила, издаваща крайна агресивност. У Джоузеф Найт се криеше зародишът на необикновено холивудско могъщество — нещо от калибъра на Дарил Занук, Майер и Толбърг — което тепърва щеше да се проявява. Тоя човек имаше нужда единствено от малко подкрепа и след две години щеше да е фактор, с който останалите щяха да се съобразяват. Имаше талант и което бе несравнимо по-важно, бе надарен с инстинкта на хищник. Личеше си в очите му.

Много силен противник.

Хейс облече хавлиения си халат, взе ръкописа от масата, влезе в кабинета си и вдигна телефона.

— Свържете ме с господин Девлин от правния отдел. Имам спешна работа за него. Свържете ме и с Есър. Кажете му да бъде тук след петнайсет минути. Следобед в два часа искам общо събрание на всички ръководни кадри.

После отново потъна в мисли за Джоузеф Найт, за тъмните му тайнствени очи, силното набито тяло и начина, по който Дария го гледаше.

Злото трябваше да се унищожи още в зародиш.

3

Двайсет и четири часа след срещата си с Джоузеф Найт Брайънт Хейс бе вдигнал на крак целия мозъчен тръст на „Континентал“ и го бе задействал срещу всякакви евентуални претенции от страна на Найт за собственост върху сценария.

Първо, Хейс нареди на правния си отдел да разбере дали Джоузеф Найт е защитил филма си по закона за авторското право.

Второ, възложи на определени хора да научат всичко възможно за самия Найт.

Трето, събра най-добрите си автори и им заповяда да започнат работа по сценария. Искаше целият диалог да се прегледа и ако трябва, да се дообработи в рамките на един месец, за да може „Континентал“ да го използва и до една година да създаде невиждана суперпродукция с Мойра Талбът и Гай Лавъри.

Накратко казано, Брайънт Хейс се готвеше да открадне идеята на Джоузеф Найт и да направи филма сам, без да плати нито цент на Найт.

Хейс бе скроил този план не от любов към измамата или от някакви лоши чувства към Джоузеф Найт. Той чисто и просто следваше инстинкта, който управляваше бизнес стремежите му в продължение на двайсет години и който го бе отвел до сегашното му положение. За него Джоузеф Найт бе потенциален съперник, притежаващ блестяща идея. Естествената реакция на Хейс бе да я открадне и да обезвреди заплахата от страна на Найт.

За четирийсети осем часа правният отдел на Хейс му даде отговора, който го интересуваше. Авторско право върху идейния проект за филм на Найт не съществуваше, филмът бе напълно незащитен.

Тогава Хейс нареди на авторския си екип да изработи фалшиви бележки по сценария с дати отпреди осем месеца, да раздроби сюжета на съставните му части и да го разбърка. Работата бе свършена за броени дни. Хейс получи дебела папка с документи, удостоверяващи, че в „Континентал Пикчърс“ се е работило по идеята, които можеха да докажат пред съда, че всичко е било замислено в „Континентал“ и че всеки, който твърди обратното, е лъжец. Няколко дни по-късно пристигна докладът на детективите, проучвали Джоузеф Найт. В него Найт бе обрисуван като хитър и напорист бизнесмен с капиталовложения в десетина щата. Капиталите му, прикрити в разни фиктивни корпорации и ценни книжа, далеч надхвърляха скромния му начин на живот. Беше опасен и не биваше да се подценява.