Този път Хейс бе решил да не взема Дария със себе си. За това пътуване трябваше умът му да е бистър и не желаеше да се разсейва или да се отпуска с нея в леглото. Трябваше да продаде на съвета новата си творба. А съветът се ръководеше от Арнълд Спек — човекът, който смъртно мразеше Брайънт Хейс и от години интригантстваше, за да го срине от холивудския му трон.

Студиото бе преживяло успешно Депресията само благодарение на Спек и ловките му финансови операции. Всеки член на управителния съвет знаеше колко незаменим е станал Спек за корпорацията. Никога не се бе радвал на по-голяма власт.

Но на Спек, който бе безкрайно самонадеян, не му се нравеше да гледа как пресата приписва всички заслуги за успехите на корпорацията на стария му съперник Хейс. Още повече, че филмовите му решения вкарваха доста скромни приходи в касите. Човекът в „Континентал“, който наистина печелеше, бе Спек.

Спек имаше амбицията един ден да вземе в свои ръце творческата част на работата в Холивуд. Не споделяше тази своя амбиция, но Хейс, който бе проницателен съдник на човешката природа, много остро го съзнаваше.

Затова бе от изключителна важност в най-скоро време Хейс да постигне небивал касов успех, за да се утвърди веднъж завинаги като творчески ръководител на „Континентал Пикчърс“ и да принуди Спек да си стои в Ню Йорк, където му беше мястото.

Новият филм с Мюйра Талбът, предложен от Джоузеф Найт, бе ключът към тази цел. Това бе вълнуващ, бляскав продукт, който, ако се завършеше и се разпространеше както трябва, щеше да вкара милиони. Но филмът същевременно бе много скъп и изискваше огромни средства още от самото начало. Хейс трябваше да вложи цялото си умение, за да го продаде на съвета, понеже рискът бе грамаден.

Спек имаше повече власт от Хейс там, където бе най-важно — пред финансовите директори и акционерите на „Континентал“. Хейс се разкъсваше от яд при мисълта, че трябва да угодничи пред човек, когото ненавиждаше. Но при това посещение щеше да се наложи да го ласкае, да му прави вятър, да го придумва ловко да одобри началните разходи за новия филм. Щеше да бъде противно изживяване, но трябваше да го изтърпи. Най-вече поради тази причина той не искаше Дария да идва с него. Не можеше да смесва удоволствията с най-трудната част от работата си.

Но не му се и искаше да оставя Дария сама, понеже силно я ревнуваше. Тя бе разкошна жена, близо четирийсет години по-млада от него, и често го обземаха мъчителни фантазии за тайните й желания и скритите начини, по които вероятно се опитваше да ги уталожи. Затова, когато отсъстваше от къщи, той вземаше мерки тя да бъде строго наблюдавана.

На летище Лос Анджелис той нежно се сбогува с нея.

— Ще се върна след три дни. Наглеждай нещата.

— Ще ми липсваш — блеснаха големите й очи. — Обаждай се всяка вечер.

Трогнат от предаността й, той я целуна. Вкусът на езика й в устата му го възбуди. Но бизнесът си беше бизнес.

В този момент, както го целуваше, Дария погледна над рамото му и видя нещо, което я накара да трепне.

На десетина метра, от тях, в една от залите за заминаване, беше Джоузеф Найт, облечен в тъмносин костюм, в който загорялата му кожа поразителни изпъкваше. Бе сложил куфарчето си отстрани и спокойно я гледаше в лицето. Усмихна се едва забележимо и отново се наведе към вестника си.

Дария отчаяно затвори очи. Трябваше да се насили и да довърши целувката с Брайънт Хейс, сякаш нищо не се е случило.

— Какво има? — запита Хейс и я погледна внимателно.

— Нищо — увери го тя. — Просто не ми се иска да заминаваш. Връщай се бързо. И ми се обади довечера.

— Добре! — обеща той. — Пази се. И бъди послушна.

По този начин й напомняше, че я следи, и тя си го знаеше. Често й намекваше косвено за ревността си и какво ще я сполети, ако го измами.

Днес думите му звучаха особено убедително, понеже, докато го прегръщаше за сбогом, във всичките й сетива бе Джоузеф Найт.

След малко той тръгна, а тя му изпрати въздушни целувки.

Не посмя да се обърне да види къде е Джоузеф Найт, преди Хейс да е минал през изхода за самолета. През цялото време сетивата й пламтяха. Докато стоеше и махаше на Хейс, почти усещаше в гърба си тъмните пронизващи очи.

Накрая той замина.

Дария се обърна. От Джоузеф Найт нямаше и следа. Чакалнята, където преди малко седеше, бе пълна с пътници, но Найт не се виждаше никъде.

Дария излезе от летището трепереща и влезе в лимузината си.

— Вкъщи — каза на шофьора.

Дишаше тежко. Искаше да се прибере в стаята си, да изпие нещо силно и да се опита да забрави лудостта, която я обземаше.



Но не беше толкова лесно.

Изпи си питието, взе и успокоително, но не можеше да прогони от мисълта си образа на Джоузеф Найт. Виждаше изражението му от летището. Беше същото спокойно, изпитателно изражение, което имаше всеки път, когато го видеше. Но този път дълбоко в очите му ясно проблясваше пламъче, което недвусмислено й казваше, че той се забавлява. Неизвестно как той бе разбрал, че е преодолял защитата й, и сега се наслаждаваше на объркаността й.

Алкохолът и успокоителното не можаха да се преборят с пулсирането в сетивата на Дария. Тя прекара целия следобед вторачена в стените на стаята, в борба с обзелия я див кипеж. Въпреки че с разума си горещо ненавиждаше Джоузеф Найт заради спокойната му надменност и многозначителните погледи, тялото й лудо искаше да му принадлежи. Кожата й пламтеше. Връхчетата на гърдите й бяха нелепо настръхнали и болезнено чувствителни при допира на копринената нощница. А между краката си изпитваше болка, каквато не бе познала досега.

Но това, което разпалваше кръвта й, не бе просто физическото присъствие на Найт. То бе изразът на очите му и загадъчното му безмълвие. За разлика от другите мъже той не трябваше да предприема нещо или да говори, за да й каже, че я желае. Цялото му тяло го изразяваше така властно, така всепроникващо, че въпреки силната си гордост, тя осъзнаваше, че иска да се хвърли в краката му като робиня.

Непрестанно си го представяше как тихо влиза в стаята й в потайна доба, когато тя е сама — точно както сега — и я докосва с топлите си силни ръце. Усещаше целувките му, усещаше здравото и силно тяло, прилепено до нейното, и сладостното си отдаване. Представяше си го по стотици начини, но във всеки от тях присъстваше тайната й самота в спалнята и влизането на Найт, престъпното им смешение и сексуалната наслада, която сигурно единствен той знаеше как да й достави.

Тя се мята и въртя в леглото цял следобед, неспособна да потуши приливите на чувствен копнеж, които поглъщаха цялото й тяло. После стана, взе хладък душ и се облече за вечеря. Повика един приятел от студиото — рекламен агент на име Джон Дифенбак, на чиято компания можеше да се радва без страх, понеже беше хомосексуалист. Освен това знаеше, че Джон ще каже на Хейс за вечерята и Хейс щеше да се увери, че по време на отсъствието му Дария е била в сигурна компания. Така щеше да убие с един куршум два заека.

Вечерта мина приятно. Джон я удостои с приятни шегички за разни подвизи от кухнята на студиото, говориха и за новия проект, от който Брайънт Хейс така се вълнуваше. Дария се надяваше, че в него ще се намери и някоя роличка за нея. Джон я насърчи.

В края на вечерта той усмихнато си тръгна и Дария остана сама. Бе изтощена, затова пожела лека нощ на икономката и си легна. Знаеше, че прислугата е получила нареждане да я следи. Това бе цената, която трябваше да плаща като любовница на Хейс. Но никога нямаше да посмеят да влязат в спалнята й или дори да чукат след десет часа.

Щеше да остане насаме с мислите и бляновете си.

Почете половин час. После я обзе силна умора. Отказа се от борбата да потисне чувствата си и това сякаш привидно я успокои.

Дори сега, когато лежеше гола под завивките, гордостта я караше да ненавижда Джоузеф Найт, задето я бе довел до това състояние. Още повече, че ако се съдеше по присмеха в безразличните му погледи, той вероятно не бе изгубил и минута в мисли за нея.

Искаше й се да се измъкне тайно, да избяга от луксозния затвор на Брайънт Хейс и да намери мъж, какъв да е мъж, който да я начука и да я накара да се чувства жена. Може би тогава щеше да забрави за Джоузеф Найт и да си почине като хората.

Но този друг мъж щеше да е бледо подобие на мъжа, когото тя желаеше. Колкото и да се мъчеше. Дария не можеше да го отрече.

С тези влудяващи мисли в главата и с притъпени от успокоителното нерви тя най-сетне се унесе в тежък сън, смущаван от образа на Джоузеф Найт.



В тъмната нощ я събуди лекият допир на нечии устни до нейните.

Отначало не разбра къде се намира. Сънят й бе толкова отчетлив, че сякаш физическото усещане естествено произтичаше от него. Усещаше голата плът на Джоузеф Найт до тялото си, а устните му, които докосваха нейните, бяха присвити в същата непроницаема усмивка.

Целувката се премести към бузата й, към челото, клепките и отново към устните, изпращайки наслада към всичките й сетива. Тя започна да идва на себе си, но възбудата от съня я теглеше назад, към омайното чувство. Тялото й се напрягаше, за да приеме ласките на въображаемия любовник. В гърлото й се надигна стон.

Целувката отново бе на устните й, този път по-чувствена. В устата и се промуши гладък език и започна да я опознава. Все още объркана от съня си, тя обхвана с ръце здравите рамене.

Някакъв вътрешен глас й казваше, че е в обятията на Брайънт Хейс. Той бе тук, в леглото си, както обикновено. И тя вкусваше неговата целувка.

Но целувката не беше неговата. Това бе достатъчно, за да попадне отново във властта на съня си. Започна да забравя за Хейс. Нямаше нужда да мисли за него. Можеше с цялото си сърце да се отдаде на въображаемата тръпка, да чувства как сетивата й се устремяват към тайното желание, срещу което отдавна се бореше.

А когато целувката стана по-страстна, друг вътрешен глас започна да я предупреждава, че това не е сън. Всичко бе наистина. И целувката не идваше от възрастния Брайънт Хейс. Бе на млад и силен мъж, който се намираше в спалнята й.

Част от Дария почти се бе пробудила и въпреки това остатъкът от цялата й същност охотно се отдаваше на чувството, което стремглаво я обземаше. Тя прегърна любовника си, притисна го по-силно и се разтвори цяла, за да му се отдаде. Да чувства гладките му, здрави рамене, бе неописуема наслада. Зърната й се триеха в косматите му гърди. Бедрата й любвеобилно галеха хълбоците му. Най-сетне сънят й се сбъдваше и всичко бе по-прекрасно дори от най-смелите й мечти. В мислите и в тялото й беше Найт, Джоузеф Найт — истинският мъж, само за нея.

Събуди се от собствените си пламенни стенания.

Наистина не бе сама. В стаята наистина имаше мъж. Бе в леглото й, върху нея.

Очите й широко се отвориха. В тъмното не виждаше нищо. Идваше й да вика от страх.

Но вълшебната целувка още пареше устните й, а силните ръце я държаха нежно и всяко мускулче от тялото й се бе отпуснало в съня, за да го приеме. Не можеше тъй бързо да обуздае този прилив на страст. Трябваше да дойде на себе си.

Постепенно стаята се избистри и изплува над нея в лунната светлина, но детайлите се скриваха от тъмното тяло на мъжа в прегръдките й. Дланите й около гърба му се напрегнаха, но не помръднаха, за да го отблъснат.

Тя сякаш не можеше да намери себе си. Страстта и напрежението от съня й бяха изсмукали защитните сили, от които имаше нужда. Съзнанието й се бореше за яснота, ала сетивата й вече бяха победени.

Тя събра всички сили, потуши вълната от наслада, наляла крайниците й, и отблъсна любовника от съня си достатъчно далеч от себе си, за да види лицето му.

Дъхът й секна. Беше Джоузеф Найт.

Тя се разтрепери неудържимо, заблъска го по гърдите с още по-голяма сила и изсъска:

— Вие! Какво правите тук?

Шепотът й прозвуча отчетливо, но думите се запъваха и устните й трепереха, защото страстта бе по-силна от недоумението и яростта.

В нея имаше нещо комично — гола в леглото, заблъскала гърдите му със слабите си юмруци, а същевременно обвила любовно дългите си крака около кръста му. Побеснелите ръце го драскаха и го деряха, а долната част на тялото, още не разбрала за решението й да се съпротивлява, бе във властта на страстта.