Но дори и нежните ръце, които драскаха плътта му, не бяха съвсем решителни, понеже в движенията им имаше пламенност, която издаваше не само неохота. И той сякаш чувстваше, че тя се бори не само с него, но и със себе си и че победата му в съня й е била достатъчно голяма, за да изгуби сега.

— Шшш! — прошепна той и ръцете му я залюляха нежно.

Дария се люшкаше над ръба на тъмна бездна. И това продължи агонизиращо дълго. Към гнева й се прибавяше гордостта и тя искаше повече от всичко на света да изхвърли този натрапник, да повика прислугата, да се обади на Брайънт Хейс в Ню Йорк, да го накара да впрегне цялата ярост на могъществото си срещу това високомерно парвеню, срещу този отвратителен Джоузеф Найт. Но досегът до тялото му, съчетан със сладострастното въздействие на съня и кипежа, който я разтърсваше вече цяла седмица, изпиваше съпротивителните й сили. Ръцете й въстанаха срещу волята и започнаха да галят раменете му. Гневният вик в гърлото й прозвуча като похотлива въздишка. Кожата й пламтеше.

Той се възползва от този миг. Придърпа лицето й до своето и я целуна. Могъщи ръце обвиха гърба й и я притеглиха към това невероятно мъжко тяло, страстно устремено към нейното. Краката й още повече се разтвориха, за да го поемат, а гъвкавата женска плът се притискаше към коравата му сила.

В този съдбовен миг Дария изгуби битката. Тялото й вече не й принадлежеше. Ръцете й трепкаха по гърба му, зърната й нежно се жулеха в гърдите му. Езикът й се сля с неговия в трескавия танц на откритието. Слабините й престъпно се люшкаха и търкаха в неговите.

— Ах ти, мръснико! — простена тя. — Гаден мръсник!

Но беше твърде късно. Членът му бе усетил поканата, бе разтворил очакващата го врата и с проточена въздишка се плъзна в нея докрай. Дъхът й секна. Бе по-голям, отколкото си го представяше, и по-уверен в намирането на най-чувственото й място.

След този миг гневът й не изчезна, нито гордостта й забрави за нанесената обида. Но силните страсти можеха единствено да се слеят с насладата в плътта й, докато му се отдаваше и същевременно се бореше с него, понеже от съпротивата поражението й ставаше още по-сладко и перверзно.

Гърбът й се изви, ръцете й се вкопчиха в копринените чаршафи, гръдта й се разтресе в обятията му и тя му дари първия си оргазъм, после, почти веднага след него, и втори. Той усети леките, галещи члена му тръпки, но не спря да се движи в нея, сякаш му бе известно, че това бе само увертюра към страстта й.

Той навлизаше все по-дълбоко, здравите му като желязо пръсти обгръщаха нежната й плът, силните му ръце я издигаха нагоре. Невероятното мъжествено нещо вътре в нея мърдаше и се движеше, и се мушкаше и лекичко се местеше, като разпалваше взривове от страст във всичките й сетива и тя скимтеше и виеше от наслада.

— Мръсник…

В устата й думата вече не бе обвинение, а химн, прочувствена песен на поражението й.

А после дори тази дума замлъкна, понеже той я притегли още по-здраво, още по-плътно към себе си и тя усети първите тръпки на удоволствието му — по-възбуждащи, по-страховити и по-вълнуващи от всичко, което бе усещала досега.

Когато всичко свърши и тя бавно дойде на себе си като сънуващ, който търси пипнешком пътя към реалността, вече знаеше, че силната й воля е била изпепелена от това, което бе направил с нея. Съпротивата, която бе изпитала само преди миг, вече не съществуваше. Оставаха поражението и пулсиращият спомен за наслада, надминала всичките й мечти, граничеща със самата смърт.

Той още бе корав вътре в нея, но вече я люлееше в по-нежна, по-бащинска прегръдка. Притискаше я до гърдите си, целуваше челото й с топли и ласкави устни. А тя още се разтърсваше в тръпки, понеже бе дала толкова много от себе си, че връщането й назад можеше да стане дълго и постепенно, на етапи, всеки от които бе малък шок.

Опита се да каже нещо. Отначало не можа да намери думи. Сякаш бе забравила да говори.

— Как успя… да влезеш тук?

Той не отвърна. Просто я прегърна по-силно. Тя се сгуши любовно на гърдите му. Краката й все още го обгръщаха.

— Няма значение — довърши тя. — Сега си тук.

От този момент Дария Кейн навлезе в нов, опасен свят.

5

Три седмици след краткото и важно делово посещение на Брайънт Хейс в Ню Йорк, по време на което той успя да убеди нюйоркските си началници в огромния търговски потенциал на новия си проект за исторически филм, директорът на конкурентно филмово студио — „Монарк Пикчърс“, бе посетен от Джоузеф Найт.

Това бе най-странното посещение, което някой му бе правил досега.

Директорът се казваше Оскар Фройнд. От петнайсет години бе пръв сред по-малките студиа. Притежаваше верига от четиристотин кинотеатъра, които нямаха нищо общо с разкошните сгради в централните градски райони. Бяха непретенциозни квартални салони и се посещаваха от работници и техните семейства. Произвеждаше скромни, но печеливши филми и обикновено наемаше кинозвезди от по-големите студиа. Бе успял да реализира добри приходи, макар че отстъпваше в това отношение на водещите компании, като снимаше главно непретенциозни, но силни филми, уестърни, комедии и късометражки. Вестниците бяха писали за него във връзка с няколкото му „сериозни“ социални драми, спечелили „Оскари“ и радващи се на успех сред критиката.

По ирония на съдбата през пагубните 1931-ва и 1932-ра, когато „Юнивърсъл“ и „Р. К. О.“ бяха принудени да продадат имуществото си и дори великият „Парамаунт“ претърпя банкрут, малкото студио „Монарк Пикчърс“ успя да реализира обичайните си приходи. Това стана благодарение на верния пазарен усет на Оскар Фройнд и на уникалната му способност да съкращава разходите, без да жертва качеството, Фройнд се славеше като отворен към новото, като експериментатор на нестандартни идеи и неочаквани комбинации от филмови звезди. Случваше се идеите му да се провалят, но най-често печелеха.

Фройнд бе оправен в най-добрия смисъл на думата. Можеше да снима кой да е филм с по-малко пари от конкурентите си и пак да му придаде нужния блясък, извличайки максимума от актьори, оператори и техници. В сполучливите му кинопродукции се бяха родили много филмови звезди, които той нямаше възможност да купи, след като ги бе създал, тъй като те отиваха да правят кариера в по-могъщите студиа.

Но той бе творческа личност. Бе спечелил повече „Оскари“, отколкото му се полагаше, като често отмъкваше наградите от по-скъпи филми на водещи студиа и обичаше да се хвали, че Оскар му бил прякорът заради многото награди, а не кръщелното му име. Студиото имаше престиж и истинските познавачи винаги намираха време да изгледат всяка нова творба на „Монарк“.

Имаше и нещо друго в личността на Фройнд, което интересуваше Джоузеф Найт повече от всичко останало.

Оскар Фройнд ненавиждаше Брайънт Хейс.

Враждебността му датираше отпреди повече от петнайсет години, когато и двамата бяха амбициозни ръководители на студиа, борещи се за надмощие в ерата на нямото кино. Фройнд бе сключил голяма сделка с важен нюйоркски борсов посредник — могъщ финансист, който държеше повече от триста кинотеатъра по Източното крайбрежие. Но Фройнд нямаше достатъчно авоари, за да поеме задълженията си сам, затова се свърза с Хейс и го попита дали иска да се споразумеят за съдружие. Ако схемата проработеше, съвместните им капитали можеха да ги направят собственици на най-голямото студио в Холивуд.

Хейс се забави с отговора под предлог, че му трябва време, за да убеди тогавашния си партньор Адолф Хърман да приеме идеята. Докато чакаше резултата от Хейс, Фройнд замина на кратка почивка в Мексико.

Когато се върна в Холивуд, бе изправен пред свършен факт. Хейс бе сключил самостоятелна сделка с нюйоркския финансист. Въпреки че подробностите така и не се разбраха, явно Хейс добре бе подплатил сделката по някакви тайни и може би незаконни пътища, с цел да отстрани Оскар Фройнд.

Под ръководството на Брайънт Хейс „Континентал Пикчърс“ се разви като едно от най-могъщите студиа в Холивуд. Оскар Фройнд не можа да се съвземе след пропуснатата възможност. Пред погледа му Хейс стана доайен на студийните директори и стълб на общността, а самият той трябваше да продължи кариерата си извън светлините на рампата. Към края на ерата на нямото кино „Континентал“ бе укрепил славата си на „Кадилак на филмовите студиа“, докато „Монарк“ си оставаше нещо като грозната шаферка — уважаваха го заради успеха му сред критиката, но не гледаха на него като на финансова сила.

С течение на годините ненавистта на Оскар Фройнд към Брайънт Хейс се засилваше.

Оскар Фройнд обичаше киното. Обичаше всяка страна на работата и не се плашеше да взема участие в сюжетни разисквания, да бъде на снимачната площадка и дори в монтажната, когато му се струваше, че режисьорите му имат нужда от помощ. Често го закачаха за бащинското му вмешателство в работата на другите, но подчинените му в „Монарк“ гледаха на съветите му много сериозно. Опитът му бе безспорен и неведнъж верният му инстинкт бе спасявал филмите на „Монарк“ от посредственост и бе допринасял за касовия им успех.

Но въпреки големия си талант и неуморния труд, Фройнд не бе в състояние да изведе „Монарк“ до сияйните висоти на „Континентал“. Той само можеше да се надява да раздразни Брайънт Хейс, като от време на време го засенчва с някой силен филм или като го изпревари в някое финансово тримесечие. Това бе всичко, което Фройнд можеше да постигне срещу такъв могъщ и престижен съперник.

Но сега му се предостави възможност за достойна мъст.

Предостави му се в лицето на един напълно непознат мъж на име Джоузеф Найт.



Найт реши, че Фройнд е по-достъпен от Хейс и че много се различава от царствения шеф на „Континентал“. Фройнд посрещна Найт в кабинета си в „Монарк“ — непретенциозно помещение, задръстено със сценарии и мирис на мухъл. Фройнд бе известен с изчистения си от всичко излишно начин на живот, който препоръчваше и на подчинените си, особено на кинозвездите.

— Какво мога да направя за вас, господин Найт? — запита Фройнд. Изглеждаше нетърпелив и не забравяше да подчертае собствената си важност. — За съжаление времето ми е ограничено.

— Няма да ви отнемам много време — каза Джоузеф Найт. — И, струва ми се, мога да ви обещая, че няма да ви отегча.

Той започна да излага накратко сценария, който бе донесъл на Фройнд за мнение. Беше напълно различен отдадения на Брайънт Хейс, но замисълът бе не по-малко бляскав.

Беше суров, реалистичен разказ за Кризата и отражението й върху живота на двама влюбени. Героинята бе девойка от богато семейство, която лудо се влюбваше в красив младеж със скромен произход. Когато семейството й ги принуждава да се разделят, младежът тръгва по света да си търси късмета. Забогатява и става милионер, а междувременно семейството на девойката се разорява от Кризата. По жестоко стечение на обстоятелствата младият герой се завръща като победител, за да поиска ръката на първата си любов, но открива, че по време на отсъствието му тя се е омъжила за беден ухажор, на когото обеднялото й семейство не могло да откаже. Така героят пропилява живота си в преследване на златния идол като единствен начин да получи момичето, което обича.

Оскар Фройнд слушаше разказа на Джоузеф Найт, пушеше цигара след цигара и безразборно ги гасеше в големия пепелник на бюрото си. Бързият му ум преценяваше сценария. Той бе метафора за цялата трагедия на Кризата. Правеше дълбочинен разрез на Америка, „страната на неограничените възможности“, където твърде често между хората стояха парите. Основната идея на сюжета бе, че материалният успех не свързва хората. Свързва ги само любовта.

Когато Джоузеф Найт свърши, Оскар Фройнд кимна иззад бюрото си.

— Да. Няма да си кривя душата. Достатъчно отдавна се занимавам с тая работа и мога да позная кое колко струва. Това може да се развие до нещо голямо. Може да донесе много пари.

Той пое дълбоко дъх, после добави.

— Но не и на мен. И не сега.

Настъпи мълчание. Двамата се гледаха, никой не трепваше.

— Защо не и на вас? — попита Найт.

— Понеже съм зает — отвърна Фройнд. — Затънал съм до гуша в продукции, една от друга по-рисковани. Ако знаехте колко съм претоварен… Просто не мога да го направя. Нямам нито пари, нито техника и хора. Може би догодина или по-догодина…