Те дори не забелязваха красотата на Кейт. В Холивуд красивите момичета са под път и над път. Но я обичаха заради характера й, станал самоуверен и приветлив след толкова години в сервитьорската професия. А дълго школуваните й маниери, които караха клиентите да я харесват и да желаят и тя да ги харесва, само увеличаваха бакшишите.

Но в хладното си безразличие към клопките на Холивуд Кейт бе самотна. Мелани незабавно се впусна в трескавия водовъртеж на пазара за актьори, в търсене на агенти, в записване в курсове и ателиета по актьорско майсторство, в четене на „Дейли Въраяти“ и „Холивуд Рипортър“, в безкрайни часове холивудски клюки с кандидат-актриси като нея и в мъчителни размисли над ежедневната дилема дали да продаде още малко от честта си, още малко от достойнството си в неизбежните усилия да се държи „добре“ с асистент-режисьори, селекционери на актьори и евентуални импресарии.

Странно наистина, но Кейт, която стоеше настрана от холивудските борби и прекарваше работните си дни спокойно и рутинно, както в Северна Дакота или в Илинойс, стана нещо като майка за Мелани и приятелките й. Често вечер се връщаше от работа и намираше някоя от тях да я чака, за да й излее душата си. Разказваха й за детството си, за родителите си (повечето от които ги бяха малтретирали — Кейт установи, че съблазънта на Холивуд бе особено силна за млади хора, които като деца са били нежелани или малтретирани), за мечтите си и за изпаряването на тези мечти в ежедневните разочарования и унижения на Холивуд.

Кейт спокойно изслушваше жалбите им за асистент-режисьорите и агентите и селекционерите, които даваха обещания, но не ги изпълняваха, за мъжете, които спяха с тях и после не ги потърсваха. Изслушваше ги и им съчувстваше. Но бързо се научи никога да не противоречи на мечтите, които караха тези момичета да се подлагат на нови унижения.



Единственият й компромис към Холивуд бе, когато един ден, в пристъп на досада, се остави да бъде убедена от Мелани да си направи фотодосие.

— Хайде — молеше я Мелани. — Имаш страхотна външност, Кейт. Няма да ти струва повече от няколко снимки. Не можеш да си тръгнеш от този град, без поне да си опитала…

Кейт даде парите за фото досието и се позабавлява с лъскавите си снимки в десетина ефектни пози, всяка от които отговаряше на стереотипен образец — толкова строг, че я правеше неразличима от големите звезди на деня.

Папката със снимки я разсмя, но също така я смути. Разкриваше пред нея същество, което й бе напълно чуждо.

Веднъж, скоро след като фото досието бе готово, Мелани се върна от поредния си лов на роли и възбудено съобщи на Кейт, че й е намерила работа.

— Взех снимките ти. Показах ги на асистент-режисьора. Каза да те заведа. Ще бъде масова сцена, но ще плащат по пет долара. Хайде, Кейт, просто да опиташ.

Този ден Кейт не беше на работа и нямаше никакви планове. Реши да придружи Мелани. Двете се явиха в „Парамаунт Стюдиос“, където ги вкараха в една чакалня за статисти. Накрая към тях се приближи един асистент-режисьор с измъчен вид, който поздрави фамилиарно Мелани и погледна към Кейт.

— Това е момичето, за което ти говорих — каза Мелани. — Сигурна съм, че ако й дадеш възможност, ще бъде страхотна.

Младият мъж стисна ръката на Кейт и я изгледа.

— Добре. Стой с Мелани, Кейт. Тя ще ти каже какво да правиш. Момичета, вие сте късметлийки. Като последно няма да е масова сцена. Ще снимаме среден план.

Преди да си тръгне, той се усмихна на Мелани, което ясно показа на Кейт, че е спал с нея.

Момичетата се запътиха към гардеробната, където им дадоха дрехи. Всяка получи по едно секретарско костюмче с пола и сако.

После отидоха в гримьорната и любезните гримьорки им гримираха лицата, както се полагаше.

Накрая ги заведоха до снимачния павилион, изтече повече от час докато се подготви тяхната сцена във второразреден филм. Един от второстепенните герои трябваше да излезе от един асансьор, да мине край няколко секретарки и да излезе от кадър. Цялата работа щеше да трае около три секунди. Мелани и Кейт щяха да са две от секретарките.

Най-после дойде време за снимки.

— Готово! — извика режисьорът. — Момичета, намерете си местата. Джинджър, искам, когато Томи излиза от асансьора, да се обърнеш и да го погледнеш. Останалите просто гледайте пред себе си. Придайте си делови вид. Вие сте работещи момичета.

След малко се появи актьорът. Кейт позна лицето му от няколко филма, които бе гледала през последните години. Обикновено играеше ролята на подкупно ченге или мафиот.

Актьорът в изкуствения асансьор се приготви и асистент-режисьорът подреди Кейт, Мелани и другите по отбелязаните места.

— Тишина! — извика асистент-режисьорът. — Всички по местата!

Скриперът се приближи към камерата и извика:

— „Трима са много“, сцена сто четирийсет и три, първи дубъл.

Чу се щракване.

— Камера… запис! — извика режисьорът.

Актьорът излезе от асансьора, погледна набързо към момичетата, които се шляеха из коридора, и излезе извън кадър.

— Стоп! — извика режисьорът. — Рой, дай още малко светлина!

Осветителят приближи един от прожекторите и сцената бе заснета повторно.

— Стоп! — извика пак режисьорът. — Ей, малката, как се казваш?

— Мелани.

Мелани бе почервеняла като рак.

— Махни си косата от очите. Готови? Трети дубъл. Хайде, момичета. Времето е пари!

След още три дубъла кадърът бе готов. Статистите бяха освободени.

В автобуса Мелани попита Кейт какво мисли за първия си опит като актриса.

— Забавно беше — отвърна Кейт уклончиво. — Благодаря ти, че ме извика.

— Сега да видим дали ще ни пуснат във филма — каза Мелани. — Около деветдесет процента от това, което съм правила, е отивало в кошчето за боклук. Обикновено решават да отрежат сцената или да сменят декора. Винаги оставам извън филма. Но, слава богу, поне ни платиха и не могат да си приберат парите.

Мелани се оказа права, въпреки че не можеше да знае защо.



Три дни след снимането на кадъра асистент-режисьорът и един монтажист гледаха в монтажната краткия отрязък от филма. Както преглеждаше лентата на мовиолата, монтажистът — опитен професионалист, изведнъж се обърна към асистент-режисьора.

— Я погледни това!

Асистент-режисьорът се взря в кадъра. Почеса се по главата и отсече:

— Тук нещо не е наред.

— Прав си, да го вземат дяволите! — каза колегата му. — Виж русата статистка зад момчето от асансьора. Боже, кой я е пуснал?

Другият кимна.

— Ужасно се набива, нали?

— Няма две мнения. Само тя се вижда. Разваля целия кадър.

Асистент-режисьорът въздъхна.

— Трябва да кажа на Бари. Ще трябва да преснимаме или някак да я изрежем.

Двамата седнаха да помислят над кадъра. Всички статистки идеално се вграждаха в ролите си. Изглеждаха като безлични секретарки на път за работа във въображаемата сграда, от чийто асансьор излизаше актьорът.

Но Кейт очевидно не се вписваше. Нито един от двамата не знаеше защо.

— Да не ти е приятелка? — вдигна вежди монтажистът.

— Приятелка? Не, по дяволите. Никога преди не съм я виждал.

— Добре ни е съсипала кадъра — продължи монтажистът. — Някой трябва да й каже да си върви в Канзас.

Монтажистът, без да губи време, изхвърли целия кадър и се опита да забрави за загубата на време и пари, причинена от непознатата руса статистка.

Така кратката поява на Кейт в „Трима са много“, който скоро щеше да потъне в забрава, попадна в кошчето за боклук и никога нямаше да бъде видяна. Само в студийните ведомости щеше да пише, че Катрин Хамилтън е работила в „Трима са много“ като статистка.

7

Заглавието, което съветниците на Брайънт Хейс избраха за филма на Джоузеф Найт, бе „Съдбовна зима“. Важните клечки в „Континентал“ сметнаха, че подхожда на суровия руски пейзаж и изразява романтичния размах на сценария.

Филмът щеше да е много голям и затова се нуждаеше от величествено заглавие. „Континентал“ влагаше всичко в „Съдбовна зима“. Сега, когато Арнълд Спек и началниците от Ню Йорк му бяха дали зелена улица, Брайънт Хейс хвърляше всичките си сили, за да превърне новия филм в грандиозен успех.

Както винаги на първо място в списъка бе рекламният апарат.

В началото на май в холивудската преса изтече информация, че е започнала работата по нов голям филм с участието на Мойра Талбът и Гай Лавъри. Добре настроени холивудски хроникьори, всичките задължени на Брайънт Хейс за минали услуги, незабавно се заеха да тръбят за новия филм като „кулминация“ на невероятната кариера на Мойра Талбът и като сигурен „Оскар“ за прочутата актриса на „Континентал“.

Освен това пресата бръмна от разгорещени слухове, че главозамайващата романтична история събирала Мойра Талбът и Гай Лавъри в толкова пламенни сцени, че дългоочакваната женитба на двете звезди неминуемо щяла да последва пускането на филма.

След като рекламният апарат зашумя и „Съдбовна зима“ се представи на публиката като проект с историческо значение, криещ любовна авантюра между двете звезди, Брайънт Хейс и най-добрите му хора се впуснаха в подготвителните работи по филма.

Хейс не жалеше средства. Освободи най-добрия си режисьор, Корбет Фишер, от претоварения му график и му възложи да работи единствено върху „Съдбовна зима“. Събра екип от най-добрите сценаристи на „Континентал“, за да доизпипат материала. Обеща им огромни премии, ако „Съдбовна зима“ стане касов филм, и още по-голямо възнаграждение, ако спечели „Оскар“ за най-добър сценарий или за най-добър филм. Предупреди ги, че в случай на провал последствията ще са много тежки.

Хейс щеше сам да постави филма. Избра за свой заместник Оуън Есър. Двамата прекараха заедно седмици в подбиране на актьори за второстепенните роли.



От оператори и режисьори по осветлението целият снимачен екип бе най-добрият в бранша. Не се жалеха средства, за да постигне „Съдбовна зима“ грандиозен успех. Брайънт Хейс вярваше в този филм. Бе повярвал в него още когато Джоузеф Найт му го предлагаше. Това бе съдбовен филм, той го усещаше — филм на „Континентал“ от най-чиста проба, бляскав, романтичен, драматичен и идващ точно навреме за Мойра Талбът, студиото и самия Брайънт Хейс.

Нищо не трябваше да стои на пътя на този филм. Той щеше да бъде ключът към финансовия успех и престижа на „Континентал“ за идната година. Ако успееше, положението на Брайънт Хейс като най-могъщ шеф на студио в Холивуд щеше да е вързано в кърпа, а влиянието му пред управителния съвет на „Континентал“ в Ню Йорк и властта му над Арнълд Спек щяха да се затвърдят.

Подготвителните работи приключиха на осми юни и в „Сайро“ се даде гала-прием, с който се отпразнува началото на постановката. Мойра Талбът и Гай Лавъри бяха представени на пресата с такава тържественост, че един вестникар сравни приема с пускането на вода на презокеански кораб.

Снимките започнаха на 30-и юни. Работеше се при закрити врати, но за пресата, която жадно чакаше в специалната брифинг-зала в административната сграда на „Континентал“, се издаваше ежедневен бюлетин за хода на работата. Всеки брифинг се превръщаше в събитие.

Скоро всички в „Континентал“ разбраха, че новият филм ще струва по-скъпо от предвиденото.

Само костюмите поглъщаха стотици хиляди долари. За създаването на роклите на Мойра Талбът бе нает най-шикозният моделиер в Холивуд. Брайънт Хейс не жалеше средства, за да е сигурен, че костюмите са автентични. Дори нае екип от научни консултанти.

Графикът включваше външни снимки в Париж, Лондон и Ню Йорк, без да се броят Италианските Алпи и Средиземноморското крайбрежие. Нямаше да се снима само в самата Русия, където, разбира се, не можеше да се отиде по политически причини. Външните снимки щяха да струват по-скъпо от кои да е други снимки в историята на „Континентал“.

Не се жалеха средства за снимачни площадки, специални ефекти, декори, дори за истински мебели от епохата. Хейс вложи всички усилия, за да пресъздаде Русия от 1917-а година. Бяха наели специалисти по руска история, които трябваше да осигурят пълната автентичност. Бяха наети експерти, за да насочват главните герои в диалозите и чуждия акцент. Бяха внесени руски хрътки, тренирани от европейски експерт. Всичко — от шейните до каретите и от фенерите до самоварите — бе автентично.