— Окей, разбира се — каза на невидимия си събеседник. — Знам, че може. Но дали ще го направи? Там е цялата работа, Френки. На нея вече не може да се разчита както преди една или две години. Просто не е каквато беше. Всеки го знае. Затова нека опита другата. Само я пробвай. Никой няма да разбере. За бога, ще ти отнеме само десет минути. Направи го заради мен, Френки, рискувай. Така се откриват големите звезди. Знаеш много добре.

Последва дълго мълчание. Агентът беше с гръб към Кейт. Виждаше се как кима, докато слушаше събеседника си. Беше облегнат назад на въртящия се стол, краката му бяха вдигнати на бюрото.

Накрая усмихнато се наведе напред.

— Окей. Ти си добър приятел, Френки.

Остави слушалката, стана и тръгна към вратата.

— Хайде, ела, миличка — обърна се към Кейт. — Снимките ти са тук.

Тя влезе в офиса. Той се позабави във външната стая, търсейки нещо на бюрото на секретарката си, после дойде и затвори вратата.

— Извинявай, че те накарах да чакаш. Това беше един от най-важните ни продуценти. Успях да го склоня да изпробва една клиентка. Такава борба беше, сякаш му вадих зъб.

Той седна и изгаси пурата. Замести поглед от Кейт към фото досието на бюрото си. Когато я изучаваше, очите му се присвиваха.

— Хубава си. Имаш много изразителни черти. Говоря сериозно. Не съм ли те гледал в нещо?

Кейт поклати глава.

— Била съм само статистка, имам и няколко епизодични роли. Предполагам, че всички са били орязани.

Той кимна и я погледна изпитателно.

— Много характерни черти. Точно видът ти сигурно тревожи режисьорите. Те обичат всички да изглеждат еднакво. Но се надявам, че не си се отказала. В теб има нещо.

Погледна отново в папката със снимките, поклати глава и я затвори.

— Фотографът се е опитал да скрие качествата, за които говоря. Не можем да му се сърдим, той си мисли, че затова му се плаща. Неговата задача е да изкара всички като Марлене Дитрих. Но у теб има нещо по-така…

Той я изгледа отново.

— Може ли да се изправиш?

Кейт стана, като остави чантата си на земята до стола.

— Добре. Сега просто иди до вратата и се върни. Точно така. Отлично. Сега сложи ръце на ханша. Усмихни се. Усмихни се, де! Добре… Окей, можеш да седнеш.

Кейт седна и го погледна.

— Да… у теб има нещо — каза той и въздъхна. — Не съм сигурен какво е, но е различно. Кажи ми, можеш ли да четеш реплики? Вземала ли си някакви уроци?

Кейт поклати глава.

— Била съм на няколко сеанса в един курс. Да ви кажа право, изобщо не съм гледала на това сериозно, докато… до неотдавна. Но мисля, че мога да се науча.

Откровеността й сякаш му хареса.

— Ето — подаде й един лист, написан на машина. — Прочети ми първата реплика.

Кейт погледна листа. Беше целият измацан, очевидно го бяха държали много ръце. По него бяха напечатани в колона разни реплики от диалози, без никаква връзка. Тя прочете първата реплика.

— Минава десет, госпожо. Майка ви е тук.

Агентът се усмихна.

— Миличка, не се намираш в моргата. Дай го малко по-секси. Да звучи истинско.

Кейт прочете репликата отново. Той я погледна безизразно.

— Сега опитай осемнайсети номер.

Тя намери репликата и я прочете.

— Не съм длъжна да понасям това.

— А сега гневно. Кажи го наистина гневно. Помисли си за човека, когото си мразила в живота си повече от всичко. Представи си лицето му и кажи репликата, все едно, че си с него. Хайде.

Кейт си представи Рей — вторият й баща, и каза:

— Не съм длъжна да понасям това от теб.

Агентът я загледа съсредоточено. После се усмихна.

— Окей. Може би ще можем да ти уредим няколко урока по актьорство. Засега лицето ти може да се окаже достатъчно, за да ти намерим работа. Но трябва да си готова да се потрудиш. Готова ли си?

Кейт кимна, мислейки мрачно за сервитьорската си работа и дали изобщо да се отказва от нея.

— Добре тогава — каза той и стана. — Ще опитаме. Чакай малко.

Отиде в съседната стая, върна се със снопче листове, закачени един за друг и сложени в син плик, и й подаде една писалка.

— Подпиши три пъти на десета страница и веднъж на единайсета. Това е стандартен договор. Пет години, петнайсет процента.

— Ама вие наистина ли…

— Не ти обещавам нищо, нали разбираш. Изглеждаш ми умно момиче. Знаеш колко е трудно в тоя бизнес. Но ще направя каквото мога. Това ти го обещавам.

Кейт бегло прегледа страниците на договора. Нищо не разбираше от условията. Подписа, където й посочи агентът, и остави договора на бюрото.

— Браво, момичето ми — каза той. — Сега стани.

Тя стана.

— Сваляй ги.

Кейт се слиса.

— Ъъ, какво?

— Казах, сваляй ги — повтори той. — Сваляй гащите. Хайде, миличка. Няма да те чакам до довечера. Имам много работа.

Кейт се намръщи.

— Не разбирам за какво говорите.

Той стана, заобиколи бюрото и опипа гърдите й с потъмнелите си от тютюна пръсти. Дъхът му миришеше на пури и лъхаше на евтин алкохол.

Очите му я загледаха похотливо и придумващо.

— Можеш да стигнеш далеч — каза.

Ръката му се плъзна от гърдите към ханша й. Започна да я притегля към себе си.

— Бъди мила с мен… — започна.

Кейт го отблъсна с две ръце. Той изглеждаше учуден и ядосан.

— Какво ти става? От коя звезда падаш? Тук е Холивуд. Схващаш ли? Събуди се!

Кейт не отвърна. Дори не съзнаваше колко страшно го гледа. Но той не виждаше израза й, понеже погледът му бе зает да опипва гърдите й под блузката.

— Не ставай глупава, миличка. Няма да те чакам до довечера. Искаш ли работа, или не? Събувай се или няма да получиш нищо.

Сграбчи я за раменете и се опита да я целуне.

Коляното на Кейт се засили изневиделица и го прасна между краката. Очите му се облещиха и той изпъшка.

Преди да е успял да закрещи от болка, юмрукът на Кейт се стовари върху носа му. От раненото място веднага бликна кръв.

От силния удар агентът се олюля назад.

— Ах ти, бясна кучко! — запроклина той. — Ах ти, путко скапана!

Изведнъж болката между краката го накара да се превие.

Той изохка и се стовари на пода.

С хладнокръвие, което порази дори самата нея, Кейт стъпи здраво на гърдите му с едно от високите си токчета и се пресегна през тялото му към бюрото.

— Шибана кучка! — давеше се той в собствената си кръв.

Кейт намери договора. Свали крак от гърдите на агента, застана зад него и внимателно накъса листовете. Прибра парчетата в чантата си и погледна към Барни Ливингстън. Кръвта се стичаше по устата и брадичката му. Той я гледаше с ненавист и изумление. Не можеше да повярва на случилото се.

Кейт се завъртя кръгом и без да бърза, напусна офиса. Беше я обзело странно спокойствие, а в съзнанието й витаеше образът на Рей, който се стрелкаше без посока и се сливаше с лицето на агента.



Когато излезе на улицата, вече не чувстваше нищо, освен силен глад.

Извървя няколко преки. Въздухът й се струваше по-свеж от обикновено. Тротоарът под токчетата й сякаш ободрително блещукаше в слънчевите лъчи. Странната безчувственост, която я бе обзела, я обнадеждаваше и я караше да се усеща млада и силна.

Накрая се озова пред едно кафене, което й се стори познато. Огледа улицата, за да се ориентира, и видя на една пресечка по-надолу хотел „Амбасадор“.

Погледна отново към кафенето. Беше същото, в което се бяха отбили двете с Мелани вечерта на „Оскарите“.

Кейт влезе и седна в едно сепаре. Когато дойде сервитьорката, поръча сандвич и чаша кафе. Беше изгладняла и весела. По устните й играеше тайнствена усмивка.

Неочаквано до нея прозвуча дълбок, равен глас и тя се стресна.

— Приятно ми е, че ви виждам тук.

Кейт се извърна и видя едно лице, което бързо изплува в паметта й. Издокараният мъж на средна възраст, когото бяха срещнали онази вечер с Мелани — същият, който им каза как да влязат в „Амбасадор“ през страничния вход.

— Здравейте — отвърна усмихнато. — Светът е малък, нали?

— Вие го казахте. Това, което не можеш да направиш в Холивуд, е да избегнеш хората, с които вече се познаваш.

Стоеше с преметнат през ръката шлифер и изглеждаше точно толкова елегантен и точно толкова западнал, колкото когато го видя онази вечер. Усмивката му бе заразителна. Зъбите му бяха бели и бляскави, мустачките — подстригани и от цялото му същество се излъчваше щедър хумор, който я очароваше.

— Току-що оставих един, който няма да е много приятелски настроен, ако го срещна пак — каза тя и се учуди на собствената си откровеност.

Той иронично вдигна вежди.

— Не може да бъде. Да не е някой асистент-режисьор?

— Импресарио.

— Аха — усмихна се той с разбиране. — Те са най-ужасните. Надявам се, че сте се погрижили да ви запомни завинаги.

Кейт кимна и се ухили като малко момиче.

— Това е то — продължи той. — Не всяка млада актриса може да си го позволи. Тия си мислят, че могат да правят каквото им скимне.

Кейт отвори чантата си, извади накъсания договор и го показа като трофей.

— Бях го подписала, преди да започне да пуска ръце.

— Вие ли го накъсахте или той? — попита непознатият.

Тя се тупна в гърдите.

Той запляска с облечените си в ръкавици ръце.

— Браво! — Очите му блеснаха бащински. — На Холивуд му трябват точно такива като вас. Кажете ми, влязохте ли в „Амбасадор“ онази вечер?

Кейт кимна.

— Да, благодарение на вас.

— Беше ли интересно? — попита той.

Тя отново кимна. Не можеше да му разкаже колко важна се оказа за нея онази нощ. Същевременно осъзна, че внезапното й решение да направи сериозен опит като актриса я бе докарало дотук, до това кафене, с празни ръце и един скъсан договор като доказателство за усилията й. По някакъв идиотски начин се бе въртяла в затворен кръг. От това й стана забавно и тя се засмя на глас.

— Трябва да ви кажа, че начинът, по който го приемате, ме възхищава — каза непознатият. — Струва ми се, че у вас има нещо необикновено. Мога ли да се представя? Норман Уеб. От време на време писач на сценарии, а понастоящем — на жизнения кръстопът в средата.

Кейт прибра скъсания договор в чантата си и едва тогава подаде ръка.

— Кейт Хамилтън. Сервитьорка.

Усмивката му стана по-широка.

— Все повече ми харесвате.

— Бихте ли седнали при мен? — попита тя.

Той се престори, че се колебае, и докосна оръфаната си копринена връзка.

— Имах една среща на хиподрума, но конете могат да почакат. Приемам с удоволствие.

Той седна в сепарето с невъзмутимото си джентълменско поведение и сложи сгънатия шлифер до себе си. Извади златна табакера, отвори я и й предложи цигара. Тя поклати глава.

— Имате ли нещо против, ако аз…

— Не, разбира се.

Той извади цигара, очука я в табакерата и я запали с издраскана златна запалка, която, както и табакерата, явно бе виждала и по-добри времена. Кейт се усмихна. Сякаш във всяко нещо при него елегантното съжителстваше с нещо вехто, изисканото — с упадък. А той почти се гордееше с това.

— Е, след като счупихме леда, защо не ми разкажете за себе си? Какви попътни ветрове ви довяха в нашата малка Мека?

Докато чакаше сандвича, Кейт му разказа накратко живота си. Спомена за главните подробности от детството си, без да разкрива причината за напускането на дома си. Пропусна и женитбата си с Куентин и грозните последствия от нея. Отдавна бе решила в себе си, че Куентин принадлежи на миналото й, и не бе казвала дори на Мелани за него.