Той прие забележката с усмивка.

— Предполагам, че познавате статистиката за безработните във вашата професия?

— Да, сър — отвърна простичко Кейт.

— Добре тогава, да видим какво можете.

Той извади един лист, който доста напомняше на онзи, който й бе дал Барни Ливингстън. На него бяха написани редици от реплики.

— Защо не станете и не ми прочетете третия ред от долу на горе?

Кейт се изправи и застана в средата на стаята, където той можеше да я вижда. Беше си облякла плътно прилепнала рокля, която открояваше сочните форми на тялото й, и бе отишла на фризьор за случая. Знаеше, че изглежда привлекателна. Но от израза на Алфред Доузиър не можеше да разбере дали изобщо му прави впечатление. Предполагаше, че единствената му цел е да я изгони колкото може по-бързо. Прослушването бе чисто и просто една формалност.

Тя погледна третата реплика от долу на горе и прочете:

— След като си вече в леглото…

Кейт се усмихна на агента.

— Ще ми дадете ли някаква насока?

Той поклати глава.

— Оставям изцяло на вас.

Кейт кимна и отново прочете репликата.

После се наведе напред и погледна надолу. Лицето й се озари от нежна усмивка, тя изви ръка, сякаш галеше някого и каза:

— След като си вече в леглото.

От благия тембър на гласа й ставаше повече от ясно, че тя е майка, целуваща детето си за лека нощ. От нея лъхаше нещо майчинско и сладко. Насочваше вниманието към въображаемото дете, към което се обръщаше, но също и към себе си като майка.

— Много добре — вдиша вежди Алфред Доузиър. — Можете ли сега да го кажете другояче?

— Разбира се — отвърна Кейт.

Сега се дръпна назад. Погледна към агента от долу на горе. Сложи единия си крак зад другия и заигра бавно с коляно. Кършеше рамене и показваше добре оформените си гърди. Езикът й се стрелна и близна горната й устна.

— След като си вече в леглото!

Докато думите се плъзгаха от устата й, от цялото й тяло лъхаше сладострастие.

Този път изцяло бе променила контекста. Явно бе момиче, което се е запознало с някакъв мъж на работното си място. Мъжът сигурно я бе попитал в колко свършва работа, а тя му отвръщаше предизвикателно и подигравателно: „След като ти си вече в леглото“.

Агентът бе впечатлен. Гледаше съсредоточено към Кейт.

— Много добре. Кажете ми, госпожице Хамилтън, не съм ли ви гледал някъде? Струвате ми се позната.

— Имам само няколко епизодични появявания — каза Кейт. — Все още не съм получавала говорещи роли. Имах някои проблеми с агента си.

Настъпи дълго мълчание. Алфред Доузиър внимателно я гледаше. Очите му бяха студени като ледени топчета. Малките му нежни ръце бяха сключени върху бюрото.

После се усмихна.

— Мисля, че можем да направим нещо за вас. Моля ви, седнете, госпожице Хамилтън. Бих искал да ви покажа един от стандартните ни договори. Може би ще пожелаете адвокатът ви да го прегледа…

Кейт поклати глава.

— Не е необходимо, господин Доузиър. Знам, че мога да ви имам доверие.

Той се усмихна.

— Доверието е добре като начало.

Натисна копчето на интерфона и каза нещо на секретарката. След малко Кейт подписваше втория си договор с холивудска агенция. Когато свърши, Алфред Доузиър й стисна ръката и я изпрати със същата хладна вежливост, с която я бе приел в кантората си само няколко минути по-рано.

Когато излезе на Сънсет Булевард, Кейт въздъхна с облекчение. Чувстваше се, сякаш си бе взела отпуск от реалността. Краката й не вървяха, а летяха и тя не знаеше как отново да слезе на земята. Всичко, което й се бе случило, откак срещна Норман Уеб и започна да учи с него актьорство, й се струваше нереално. Нямаше нищо общо между този свят и живота, в който преди се чувстваше толкова сигурна.

Може би най-сетне бе пристигнала в Холивуд.



Седмица след събеседването с Алфред Доузиър Кейт отиде на прослушване за говореща роля в един уестърн, който се снимаше от „Парамаунт Пикчърс“. Въоръжена с фото досието си, с новия си статут на клиентка на Алфред Доузиър и с уменията, на които я бе научил Норман Уеб, без да се смята собствената й желязна воля, тя получи ролята.

Кейт имаше една-единствена реплика. Заснемането на сцената й отне двайсет минути. Платиха й осемнайсет долара — стандартната тарифа за игра на парче — от които след приспадането на процента на Алфред Доузиър и допълнителните удръжки за данъци останаха четиринайсет долара и петдесет и два цента.

Две седмици след това й дадоха ролята на сервитьорка в заведение през сухия режим за „РКО-мюзикъл“. Този път репликите й бяха две и й платиха двайсет и два долара.

Седмица по-късно Алфред Доузиър я повика на прослушване за историческа драма, в която игра прислужница на благородна дама. Кейт се усмихна, когато видя, че една от трите й реплики бе: „Господин Абърнати, племенникът ви чака долу“.

Кейт се усмихна, припомни си уроците с Норман и „Госпожо Пемброук, някой чука на вратата“.

След като получи възнаграждението си за тази роля и за трите други, които я последваха, Кейт направи равносметка на приходите си. През последния месец бе изкарала повече като актриса, отколкото като сервитьорка.

Погледна в огледалото. Чак сега можеше да приеме, че Норман е бил прав.

Беше станала актриса.

13

Въпреки че не си даваше сметка за това, Ив Синклер още не бе приключила с Джоузеф Найт.

Първия път, когато пътищата им се срещнаха в Холивуд, той й бе отмъкнал „Оскара“ и го бе използвал, за да направи кинозвезда от Ребека Шъруд. Това бе един от най-жестоките удари, които Ив бе понасяла лично и професионално. Беше се зарекла, че ако изобщо й се удаде случай да си отмъсти на Джоузеф Найт за това, което й бе причинил, с удоволствие ще го направи.

Но отношението й към него щеше да се промени.

На 23-ти юни агентът й се обади, за да й съобщи изненадваща новина.

— Слушай, Иви, никога няма да отгатнеш кой иска да играеш в новия му филм.

— Не обичам да си играя на отгатване — каза студено Ив.

Агентът нервно се изкашля. С Ив бе трудно да се говори дори когато бе в най-добро настроение. „Слава богу, че новината е добра“ — рече си той, после продължи на глас:

— Джо Найт.

Позволи си да съкрати първото му име, макар и никога да не се бе срещал с него.

Ив мълчеше. Тя мислеше. Явно новината я бе впечатлила.

— Какъв е филмът? — попита предпазливо.

— Още няма заглавие — отвърна Фреди. — Но днес получих сценария по куриер. Самият Найт го е писал. Уверявам те, че е невероятен. „Краят на дъгата“ плюс още нещо.

Ив не отвърна. Знаеше много добре, че като всички останали холивудски агенти и Фреди е неизличимо склонен към преувеличения. Когато я убеждаваше за някой сценарий, никога не му вярваше, преди сама да го прочете.

Но и без да е чела сценария, знаеше, че щом го е писал Джоузеф Найт, трябва да гледа на него сериозно. Дори в омразата си към Найт за косвената кражба на нейния „Оскар“ тя разбираше, че в „Краят на дъгата“ нямаше щастливи случайности. Това бе творба на човек, направил чудо в киното и чиято липса на опит съвсем не го бе ограничила, тъкмо напротив — беше му дала предимствата на невероятна спонтанност и оригиналност.

Откак бяха присъдили „Оскарите“, тя ненавиждаше Джоузеф Найт. И все пак дълбоко в сърцето си знаеше, че е готова да даде всичко, за да работи с него.

Затова Ив попита учтиво:

— Кога ще мога да го прочета?

— Веднага ти го изпращам по куриер — каза Фреди. — Найт ни покани на обяд в „Чейсън“ в сряда. Ще имаш време да прочетеш сценария и да решиш. Как ти звучи това, Иви?

— Прекрасно — отвърна Ив. — Ще чакам куриера.

И остави слушалката.

Вече мислеше коя рокля да облече за обяда с Джоузеф Найт. Изтича в спалнята и отвори гардероба. Зърна лицето си в огледалото и взе да се пита как да се гримира и как да си направи косата.

Изведнъж сви рамене, нацупи се на огледалния си образ и процеди:

— Овладей се, за бога! Та това е само някакъв си глупав продуцент. Държиш се, сякаш отиваш на първа среща.

Върна се в кухнята да си направи чаша чай, докато чака куриера. Нервите й бяха изопнати. Не можеше да отрече, че се вълнува. Една главна роля във филм на Джоузеф Найт можеше да я отведе до суперзвездните висоти, към които така отчаяно се бе стремила през цялата си кариера.

Найт го бе направил за Ребека Шъруд. Може би сега щеше да го направи и за Ив.

С тези мисли в главата тя се заподготвя за срещата с Джоузеф Найт, на която трябваше да се представи в най-изгодна светлина.



В сряда Ив и агентът й пристигнаха в „Чейсън“ точно навреме. Ив изглеждаше елегантна и самоуверена в бледорозовия си костюм, сътворен от Хауард Гриър, чийто модел я правеше едновременно делова, бляскава, сексапилна и не много официална. Сутринта бе ходила да си направи косата. Изглеждаше превъзходно и го знаеше.

Андре, прочутият оберкелнер от „Чейсън“ посрещна Ив и я придружи заедно с Фреди до една уединена маса, където седяха трима мъже. Джоузеф Найт стана и стисна ръката й. Беше по-висок, отколкото очакваше — над метър и осемдесет, но силното му мускулесто тяло го караше да изглежда по-нисък. Имаше мъжко, а не младежко телосложение. Изглеждаше стар за годините си. Лицето му бе загоряло и много хубаво.

Ив не бе единствената холивудска звезда, която никога не бе виждала Джоузеф Найт. Той отбягваше холивудските забавления и предпочиташе усамотението на апартамента, който държеше в „Бевърли Уилшър“. Очевидно осъществяваше служебни контакти по свои си начини, без да му се налага да се движи в обществото.

Найт я представи на колегите си. Тя разпозна Самюъл Рейнс — звездата от „Краят на дъгата“, в момента един от най-търсените изпълнители на мъжки роли в Холивуд. Другият беше Лорънс Уолш, изпълнителен продуцент на новия филм.

Ив бе успяла да прочете сценария, който невероятно я развълнува. Ставаше дума за сложна детективска история, преплетена с любовна авантюра, която предлагаше идеални възможности за мъжествения Самюъл Рейнс и прекрасна главна женска роля.

Самюъл Рейнс щеше да играе детектив, който в процеса на рискованото разследване се среща с „тайнствена“ жена. Тя го омайва и го оплита все по-здраво в мрежите си. Детективът се сближава с нея и накрая се влюбва. Въпреки неясните предупреждения за надвиснала заплаха от страна на хората около нея, тя също се влюбва в него. Но дори най-усърдните й опити да го предпази и да се измъкне от хората, с които е свързана, се провалят и във финалната сцена детективът умира в ръцете й като жертва на нейната любов и на тъмните сили, които я обгръщат.

Това бе класически криминален филм с интересни психологически нюанси и сериозни подтеми, който разкриваше безкрайни възможности за Ив в главната роля. Образът се движеше от силни страсти, бе тайнствен и пагубен както за нея, така и за околните.

Ив пое водката, която Найт бе поръчал за нея, и зададе логичния въпрос.

— Какво ви накара да се сетите за мен, господин Найт?

— Моля ви, наричайте ме Джо. Както сигурно ви е направило впечатление в сценария, имаме нужда от актриса със силно екранно присъствие, но и с много гъвкавост. Промените в емоционалното звучене на различните сцени са доста резки. Имам нужда от голяма актриса, госпожице Синклер. Вие бяхте първата изпълнителка, за която помислих.

„Моля ви, наричайте ме Ив.“

Ив не изрече тези думи. Нарочно се държеше на висота. Не искаше този млад продуцент да си въобразява, че щом й е предложил ролята, ще му падне в краката, фактът, че за нея това бе уникална възможност, не можеше да повлияе на решението й. Трябваше да мисли за името и гордостта си.

Същевременно някъде в подсъзнанието й се прокрадваше несигурната мисъл, че всъщност не бе най-подходящата за тази роля. Героинята, която Найт бе създал на хартия, трябваше да е величествена, тайнствена, изкусителна и трагична. Въпреки красотата си, Ив не притежаваше необходимата покоряваща чувственост.