Елизабет Гейдж - Табу

През един горещ августовски ден Кейт Хамилтън се яви в „Монарк Пикчърс“, Седми снимачен павилион, за прослушване за роля в някакъв филм, чието заглавие и сюжет й бяха неизвестни.

Прослушването й бе уредено от Алфред Доузиър. Беше дал на Кейт кратък диалог от работния сценарий, изпратен му от асистент-режисьора, със следното тайнствено описание: „момиче, помагащо на героя“.

Това бе цялото обяснение, на което Кейт можеше да разчита. Както често става в Холивуд, актьорът не знае за продукцията нищо повече от това, че трябва да се яви за снимки на определено място и в определен ден. Това бе всичко, което Кейт знаеше днес.

С изключение наедно. Новият филм бе продукция на Джоузеф Найт. Следователно за Кейт щеше да е страхотно постижение, ако получеше ролята. Никой друг филм нямаше да се очаква с такова нетърпение като този. Кейт неволно се вълнуваше.

Асистент-режисьорът, Том Гианос, бе сърдечен човек и добър професионалист, с когото Кейт никога не бе работила преди. Прие я в офиса си, покани я да седне и й каза няколко думи за ролята.

— Това е детективски филм. Ти ще играеш хубаво момиче, с което детективът се разминава на улицата. В една кратка сцена той ти се усмихва и ти му отвръщаш с усмивка. Имаш една реплика. После, по-късно във филма, героят бяга, преследван едновременно от мошениците и от полицията. Чука на някаква непозната врата и най-неочаквано му отваряш ти. Прибираш го вътре, скриваш го от враговете му, после той си отива. В тази сцена имаш още четири-пет реплики. Ролята е малка, но сто на сто ще бъдеш забелязана в нея. Трябва да си много секси, но и доста гальовна. Ще можеш ли?

— Разбира се — каза Кейт, припомняйки си напътствията на Норман как да се държи с асистент-режисьорите. — Няма проблеми.

Казаха й да почака, докато подготвят студиото за пробни снимки. Тя внимателно прегледа репликите. Бяха добре написани — диалогът бе изпипан. Излъчваха лек хумор, закачлива изтънчености тя добре ги схвана. Трябваше да бъде съблазнително девойче, което се държи майчински с героя, но се губи в по-общата интрига на филма, в която героят преследва тайнствената жена, носеща му гибел.

Беше объркан и сложен трилър, в който Кейт трябваше да внесе малко светлина и хумор. Тя стисна палци. Ако я вземеха, това щеше да е най-голямата й роля досега.

След половин час Том Гианос се върна и я заведе в гримьорната. Направиха я да изглежда чувствена и тайнствена и пуснаха косата й да пада свободно върху шлифера й.

След още половин час един асистент-режисьор изпрати да я извикат и да я заведат в снимачния павилион, където прожекторите бяха нагласени пред екран с нарисуван вход.

— Добре — каза младият мъж. — Аз ще чета с теб. Но ти помни, че главният герой се играе от Самюъл Рейнс. Просто си представяй, че си до него. Трябва да изглеждаш много запалена, много увлечена, но и малко тайнствена. Окей?

— Окей — отвърна Кейт.

Асистент-режисьорът я нагласи в полупрофил и поприказва с оператора. После горещите студийни прожектори светнаха, гримьорката дооправи лицето на Кейт и сцената започна.

Кейт вложи в четенето всичко, научено от Норман Уеб и още нещо от себе си. Знаеше, че камерата е съсредоточена върху лицето й, че наистина я следи с интерес — нещо, което не й се бе случвало в малките роли, които бе изпълнявала в други филми. Трябваше да направи впечатление, но без да преиграва.

Тя даде всичко, което можеше. Микрофонът бе наблизо и не се налагаше да говори високо. Канещият шепот на думите й омайваше. Природната й чувственост се лееше на воля, както само тя можеше да го прави. И все пак оставаше малко загадъчна, за да направи образа по-интересен.

Накараха я да повтори репликите, а камерата я снимаше в различни ракурси. После я заведоха на друга снимачна площадка, където рисуваният фон бе улица — площадката, където щеше да се срещне с главния герой през първата половина от филма. Няколко пъти я заснеха как върви.

После асистент-режисьорът й благодари и й каза, че е свободна.

Въпреки че Кейт не можеше да го отгатне по приветливото му лице, той вече бе решил, че няма да й даде ролята.

Всъщност Кейт бе първата отхвърлена от осемте актриси, които изпробваха за тази роля.

Когато съобщаваше неприятната вест на Алфред Доузиър, асистент-режисьорът обясни, че екранното присъствие на Кейт било „прекалено ярко“ за ролята. Прекалено изпъквала. Образът наистина изискваше актриса с определено излъчване, но при Кейт то бе прекалено силно.

Том Гианос не каза точно какво мисли. Усещаше, че сексуалността на Кейт е прекалено явна дори за тази роля, която определено трябваше да бъде „секси“. Страхуваше се, че може да отвлече вниманието от звездата Ив Синклер, която не бе твърде чувствена. Най-добрият изход бе за малката роля да се потърси някое по-обикновено, по-миловидно момиче.

Алфред Доузиър се обади на Кейт и й съобщи неприятната вест.

— Съжалявам, мила — каза й бащински. — Просто не си това, което им трябва. Но Том Гианос ме увери, че си била прекрасна пред камерата. Продължавай в същия дух.

Кейт му благодари за предложената й възможност и разочаровано сви рамене. Знаеше, че кариерата й нито щеше да потръгне, нито щеше да се свърши с една дребна роля. Трябваше да мисли за трудния и дълъг път пред себе си.

Почти бе забравила всичко това, когато в десет часа вечерта телефонът й иззвъня.

— Госпожица Хамилтън? Тук е Джоузеф Найт. Извинете, че ви безпокоя у дома. Удобно ли е да говорим?

— Ъъ… да — заекна Кейт. — Какво мога да направя за вас?

— Тъкмо преглеждах суровия материал и видях пробните ви снимки. Играете много добре.

— Радвам се, че ви харесват — отвърна Кейт. Не се сещаше какво друго да каже. Вече знаеше, че няма да й дадат ролята.

Изведнъж се сети за всичко, през което Мелани и толкова други момичета бяха минали с холивудските продуценти, режисьори и асистент-режисьори. Вероятно Джоузеф Найт я бе харесал и искаше да се срещне с нея. Сигурно имаше намерение да я мами с обещания за бъдещи снимки, за дребни участия или по-сериозни роли, за да я прелъсти. Вероятно смяташе, че голямото му име бе достатъчно, за да я замае.

Затова Кейт подозрително зачака какво ще й каже по-нататък.

— Станало е недоразумение в студиото — продължи Найт. — Извинявам се за случилото се. Даваме ви ролята. Утре сутринта изпращам договора по куриер на Алфред Доузиър. Надявам се, че все още сте свободна?

— Ъъ… доколкото знам, да, свободна съм — каза Кейт.

— Надявам се, че сте доволна — продължи той. — Ако играта ви бъде като на пробните снимки, мисля, че ще бъдете превъзходна.

— Благодаря. Разбира се, ще положа всички усилия.

— Кажете ми, лицето ви ми се стори много познато на пробата. Гледал ли съм ви някъде?

Кейт се усмихна. Всеки път, когато някой в Холивуд я заговореше, чуваше един и същ въпрос.

— Участвала съм в някои неща. Главно дребни роли и епизодични появявания. Може и да сте ме виждали, без истински да ме забележите.

— Разбирам. Но в тази роля ще бъдете забелязана. Мога да ви го обещая. Хората ми ще се свържат с господин Доузиър относно снимачния график. Поздравявам ви и още веднъж ви благодаря, че приехте. Съжалявам за недоразумението.

— Няма нищо, господин Найт. С нетърпение очаквам да работя с вас. Всичко хубаво.

— Всичко хубаво, госпожице Хамилтън. Още веднъж благодаря.

Кейт вдигна вежди и остави слушалката. Това направо бе приятна изненада. Тъкмо се беше отказала от ролята и изведнъж — хоп! — я получаваше.

Но докато закоравялата й от прослушвания същност свикваше с неочакваната добра вест, по гърба й пробягаха тръпки. Тя осъзнаваше, че това не е първият й разговор с Джоузеф Найт. Телефонният глас отпреди малко принадлежеше на мъжа, който й бе помогнал да стане в бъркотията в нощта на „Оскарите“ в хотел „Амбасадор“ — мъжът, чието красиво лице и покровителствено държане никога не бяха изчезвали напълно от мечтите й.

Кейт не можеше да потисне чувството, че в двете й срещи с Джоузеф Найт има нещо съдбовно. Нуждаеше се от целия груб реализъм, който можеше да събере в себе си, за да сподави вълнението си и да си легне, сякаш нищо не се е случило.

На другата сутрин договорът пристигна в кантората на Алфред Доузиър.

Седмица по-късно Кейт се яви в „Монарк Стюдиос“ за пробите с костюми и за генералната репетиция с първия асистент-режисьор.

Срещна се с Джоузеф Найт, когато я изпробваха за първата сцена, облечена в шлифера, който трябваше да носи пред камерата.

Той дойде на снимачната площадка и се представи.

— Джо Найт. Разговаряхме по телефона. Много се радвам, че работите с нас. Пробите ви бяха великолепни.

Протегна й ръка. Тя се изненада от вида му. Спомените й от нощта на „Оскарите“ в „Амбасадор“ се бяха размили от стотиците му снимки в пресата. Сега й се струваше, че непознатият пред нея има трето лице, по-сложно от образа, който си бе създала. Бе изумена от хубостта му. Никога не бе виждала по-привлекателен мъж. От него лъхаше сила, която странно се съчетаваше с учтивата му външност. На пръв поглед изглеждаше твърде млад за славата и могъществото си. И все пак у него имаше нещо зряло и невъзмутимо, което надделяваше над младостта му и го правеше забележително уравновесен и спокоен.

После се случи нещо неочаквано.

Когато стисна ръката му, Кейт почувства как гърлото й се сви. Ръката й остана студена в топлата му длан. През тялото й премина странна, почти болезнена тръпка. Коленете й се разтрепериха.

Тя смутено го погледна. За нейно учудване самият той изглеждаше объркан от досега до нея. В дълбините на очите му нещо трепна. Тя видя как се опита да го скрие в приветливата си усмивка и го почувства по ръката му, която сякаш стисна нейната по-здраво.