Скриптерът, повече от объркан, дойде и застана пред камерата:

— „Кадифената паяжина“, сцена четиристотин шейсет и трета, шестнайсети дубъл.

Щракна плочата и изчезна.

Самюъл Рейнс, професионалист от класа, погледна в очите на Кейт. Бе напълно влязъл в ролята си. Никой не би отгатнал по изражението му, че току-що са сменили партньорката му.

— Мисля, че ще се срещнем отново — каза той репликата си.

Кейт не отвърна. Но дълбоко в себе си мислеше за Джоузеф Найт и за чувствата, които я вълнуваха, откакто го бе срещнала преди четири седмици в тази същата сграда. Очите й се озариха от светлина, обагрена от меланхолия и нежност.

— Ще мога да те виждам — каза Самюъл Рейнс с чезнеща усмивка на устните. — Казват, че всичко се повтаря. Ти вярваш ли?

Кейт отговори без думи. Лицето й бе изпълнено с отчаяние и любов. Камерата бавно се приближи.

— Целуни ме поне веднъж! — каза Самюъл Рейнс.

Докато тя се навеждаше, за да докосне с устни челото му, очите му се затвориха. Камерата бавно тръгна назад, вдигаше се все по-високо и по-високо. Кейт не помръдваше. Знаеше, както и всички наоколо, че филмът ще завърши с тази картина.

В снимачния павилион се чу колективна въздишка на облекчение. Всички бяха като замаяни не само от сцената между Найт и Ив Синклер, но и от изпълнението, което току-що бяха видели.

Джоузеф Найт стоеше зад камерата и гледаше в лицето на Кейт Хамилтън. Погледът му бе съзерцателен и оценяващ.

— Стоп.

Отиде до Самюъл Рейнс и му помогна да стане.

— Браво, Сам.

После погледна надолу към Кейт. Подаде й ръка. Тя я пое.

Тя стана. Той не пусна ръката й. Очите му пробягаха над актьорите и снимачния екип.

— Всички можете да си вървите — каза. — Ще ви чакам отново утре сутринта.

Снимачната площадка бавно опустя. Тишината бе все така дълбока, както и преди. Никой не знаеше какво ще стане.

Само Джоузеф Найт можеше да отговори.

Колкото до Кейт, тя не знаеше нищо, не чувстваше нищо, освен топлата ръка, която все още държеше нейната. Бе я хванала нежно, и все пак здраво, сякаш нямаше намерение никога да я пуска.

— Тази вечер ще имам нужда от вас — каза той. — Можете ли да ми отделите малко време?

— Разбира се, господин Найт.



Кейт прекара по-голямата част от нощта с Джоузеф Найт, Лари Уолш и оператора. Разглеждаха основните сцени на „Кадифената паяжина“ в опустелия снимачен павилион. В четири сутринта я освободиха и я изпратиха вкъщи с една от студийните лимузини, за да поспи.

В шест сутринта Джоузеф Найт събра отговорния екип на продукцията. Присъстваха Оскар Фройнд, няколко изпълнителни директори от „Монарк Пикчърс“ и шефът на правния отдел на студиото.

— Господа — започна Найт. — Новата изпълнителка на главната роля ще бъде Кейт Хамилтън.

Безстрастно изслуша общите възгласи на облекчение около конферентната маса, после се обърна към адвоката на студиото:

— Дан, искам днес да прекратиш договора на Ив Синклер. Състави нов договор с Кейт Хамилтън и го изпрати на Алфред Доузиър колкото може по-скоро.

После заговори на Лари Уолш:

— Лари, тази сутрин госпожица Хамилтън трябва да бъде заведена в гардеробната. Ще трябва веднага да пригодим костюмите на Ив за нея. Кажи в гримьорната, че искам съвещание днес следобед. Искам да започна да преснимам сцените на Сам с госпожица Хамилтън най-късно другата седмица — Хайде, всички на работа. Нямаме време.

Закри събранието и се върна на снимачната площадка, за да заснеме каквото е възможно, докато Кейт се готви за встъпването си в главната роля.

Цялото студио бе в състояние на пълен шок.



На другата сутрин случаят с изгонването на Ив Синклер пълнеше заглавията на всички официални публикации, свързани с шоубизнеса.

„НАЙТ ИЗГОНВА ИВ СИНКЛЕР ПО ВРЕМЕ НА СНИМКИ“ — съобщаваше „Дейли Въраяти“.

„БУРЯ НА СНИМАЧНАТА ПЛОЩАДКА НА НАЙТ“ — тръбеше „Холивуд Рипортър“.

„СИНКЛЕР ИЗРИТАНА ОТ НАЙТ“ — пишеше „Лос Анджелис Таймс“.

Това бе най-нечуваният скандал от цяло десетилетие. Джоузеф Найт, превърнал се в най-нашумелия филмов творец в Холивуд след невероятното унижение, на което бе подложил Брайънт Хейс и деветте „Оскара“ за „Краят на дъгата“, отново бе шокирал филмовите среди. Ив Синклер, която дълго се смяташе за една от най-надеждните кинозвезди в Холивуд, бе изгонена от филма, който снимаше, и то пред всички актьори и техническия персонал. На нейно място Джоузеф Найт без много да му мисли бе сложил някаква непозната.

Това бе скандал на скандалите. Пресата бръмчеше като разбунен кошер.

Но изгонването на Ив Синклер бе само прелюдията на нещо, което щеше да разтърси Холивуд из основи.

Десет дни след като изгони Ив Синклер, Джоузеф Найт се ожени за Кейт Хамилтън.

17

„Холивуд Рипортър“, 10 октомври 1941 г.

НАЙТ СЕ ЖЕНИ ЗА НОВАТА СИ ЗВЕЗДА

„Джоузеф Найт, най-шеметният нов продуцент-режисьор в Холивуд, смая филмовите среди, като се ожени за никому неизвестната актриса Катрин Хамилтън, след като й даде главната роля в новия си филм «Кадифената паяжина».

Само преди няколко дни Найт разтърси Холивуд, като най-безцеремонно изхвърли Ив Синклер в разгара на снимките на една от ключовите сцени. Говорител на филма изтъква като причина за изгонването на Синклер «творчески разногласия», но или упорити слухове, че Синклер на практика била неуправляема на снимачната площадка поради скритата си антипатия към Найт.

Тъкмо на фона на тази взривоопасна ситуация Найт неочаквано изгонил Синклер и преснел кулминационната сцена с Кейт Хамилтън — съвършено непозната второстепенна изпълнителка във филма, чиито единствени екранни появи включват шепа епизодични роли. Двайсет и четири часа след упоменатите събития Найт съобщи, че новата изпълнителка на главната женска роля във филма ще бъде Хамилтън.

Десет дни по-късно, като завършек на тази невероятна серия от събития, Найт и Хамилтън сключиха брак пред мирови съдия в централен Лос Анджелис, само на няколко мили от «Монарк Стюдиос», където се снима «Кадифената паяжина». Найт и младата му невеста — това е първи брак и за двамата — не могат да си позволят лукса да карат меден месец заради претоварения снимачен график на «Кадифената паяжина», за който вече се говори, че е надхвърлил бюджета си със стотици хиляди долари поради наложилото се преснимане на всички сцени с Ив Синклер. Младоженците ще се опознават взаимно посредством камерата на Найт. Холивудските наблюдатели са поразени от действията на Найт. Самият Найт се въздържа от коментари както за смяната на звездите, така и за женитбата си. Единствено нещо, което съобщи по повод на «Кадифената паяжина» е, че филмът се работи под пълна пара.“

Брайънт Хейс се изсмя и остави вестника.

„Значи Джоузеф Найт е най-обикновен човек.“ Найт, железният мъж, неуморният професионалист, знаменитият извор на талант и решимост, си имаше своята ахилесова пета като всички останали в Холивуд. И слабото му място бе точно между краката.

Найт бе изгонил Ив Синклер, една от най-надеждните изпълнителки на главни роли в Холивуд, и я бе заменил с някаква кръгла нула. Да бе извършена от кой да е друг продуцент, подобна грешка щеше да е непростима. Но да я допусне Найт, с неговия престиж, със славата му на неподкупен и трезвомислещ човек — не, това наистина не бе за вярване.

Въпреки всичко, разсъждаваше Брайънт Хейс, ще трябва да е бил заслепен тъкмо от светкавичния си успех, от невероятното ухажване от всички страни. Трябва да се е чувствал непобедим и всемогъщ с таланта си и верния си усет, за да дръзне да направи този глупав пирует и да си въобразява, че ще му се размине.

Да захвърли той Ив Синклер с нейното име, с касовата й сила и невероятните й способности заради някаква си начинаеща некадърница! За напълно неизвестна актриса, за една нищо и никаква дебютантка!

Брайънт Хейс потриваше ръце. Беше време да си напрегне мозъка. Всичките му планове за последните месеци се градяха на предположението, че новият филм на Найт ще бъде грандиозен успех. С Ив Синклер в заглавието и Самюъл Рейнс до нея нямаше да има грешка. Хейс бе пренасочил разпространението на две от основните продукции на „Континентал“, за да е напълно сигурен, че няма да излязат по екраните едновременно с „Кадифената паяжина“. След сгромолясването на „Съдбовна зима“ не поемаше никакви рискове. Щеше да отстъпи центъра на вниманието на Найт и бавно да трупа, докато възстанови загубите си.

Но сега всичко се променяше. Сега Хейс щеше да извади тежката артилерия, да стовари върху публиката най-силните си нови филми и ако се наложи, да се състезава редом с „Кадифената паяжина“.

Разбира се, всичко това при положение, че Найт изобщо завърши новото си творение. Имаше голяма вероятност след изгонването на Ив Синклер некадърната новачка, за която Найт току-що се бе оженил, да се окаже неспособна за една главна роля. Важните клечки в студиото на Оскар Фройнд, вече извадени из търпение от огромните забавяния в реализацията на филма, можеха да решат да се откажат от целия проект. Тогава „Кадифената паяжина“ щеше да затъне под тежестта на надутата самомнителност на своя режисьор и продуцент.

Това щеше да е още по-добре за „Континентал“ и Брайънт Хейс. Щеше да му разчисти пътя да понатрупа печалбички в кинотеатрите и с гигантски крачки да пристъпи към възстановяване на завидната позиция на „Континентал“.

Успехът на Хейс щеше да е страшен удар за Арнълд Спек в Ню Йорк. Машинациите на Спек в управителния съвет щяха доста да се обезсилят, ако тази година Хейс успееше да направи няколко добри попадения.

Така си размишляваше щастливо Брайънт Хейс. Джоузеф Найт най-после се беше препънал. Новият идол бе исполин с глинени крака.

18

Първите дни след неочакваното получаване на ролята в „Кадифената паяжина“ от Джоузеф Найт бяха за Кейт Хамилтън рязък прелом, който я откъсна от миналото и я пренесе в свят, чиито правила й бяха непознати.

Кейт от години сама определяше своя живот. Бе здраво стъпила на земята и се бореше с всеки, който се опитваше да й влияе, да я обърква или да я оскърбява. Управляваше съдбата си с пълното съзнание за вътрешната неяснота, която й пречеше да види същността си. Но ако не знаеше какво може, поне знаеше какво не може. Всичките си решения вземаше сама.

Сега обаче бе напълно объркана. Актьорската професия, на която бе гледала най-вече като на експеримент, неочаквано я бе отвела по главната роля в игрален филм, замислен и режисиран от най-бляскавия продуцент и режисьор на Холивуд. Кейт не бе в състояние дори да побере в ума си тази непосилна задача, камо ли да живее и да се съобразява с нея. Сякаш сънуваше.

Първоначалната й реакция бе просто да върши каквото искаха от нея. Още когато видя Джоузеф Найт за първи път, тя почувства инстинктивно доверие в него, желание да върши всичко, което той поиска от нея. И сега се остави да я води това чувство.

Преди да започне преснимането на филма с Кейт в главната роля, Джоузеф Найт бе предвидил една седмица усилени репетиции. Докато обясняваше сценария на Кейт и й помагаше в четенето на репликите със Самюъл Рейнс, тъмните му очи бяха някак особени. На пръв поглед излъчваха доверие и дружелюбност, но по-надълбоко в тях се четеше страховита непоколебимост. Найт вече бе видял усилията на Ив Синклер да съсипе филма му. Беше я изгонил с един замах и сега продължаваше работата по проекта си. Нищо не бе в състояние да го спре.

Кейт познаваше този израз на пламенна решимост и не смееше дори да помисли да разочарова Найт. Щеше да прави това, което той искаше от нея, ако ще с цената на живота си.

Трябваше да се помъчи да не забелязва останалите шефове на продукцията, понеже чувстваше недоверието им. Сякаш чакаха Джоузеф Найт да се опомни, да изгони непознатата, която бе наел по някаква прищявка, и да намери звезда, която да играе героинята му.

Затова Кейт си сложи наочници за всичко останало и гледаше само в очите на Джоузеф Найт. Бе готова да омекне като пластилин в ръцете му и да го слуша за всичко, за да не сбърка.