Ив слушаше внимателно. Беше чела сценария и бе разбрала колко централна е нейната роля на най-близка приятелка. Когато героинята се влюбва в героя, никой не разбира, че най-добрата приятелка също се е влюбила в него.

Ролята на Сюзан беше класическа: предана и вярна приятелка на главната героиня до появата на любовта, която преобразява сърцето й и засенчва приятелството. Едничката й лъжа променя съдбите на всички основни действащи лица и попречва на щастливия край, тъй близък, когато героят се завръща от войната. Но тя не може да постъпи другояче, защото любовта й е много силна, за да може да й устои.

Ив чувстваше как Джоузеф Найт се вълнува, докато й описваше ролята.

— През целия филм ти непрекъснато криеш истинските си подбуди. Дори от себе си, защото не можеш да понесеш собственото си изкушение да предадеш героинята. Но на няколко пъти ще намекнеш деликатно за скритото противоречие, така че когато то се разкрие, зрителят ще осъзнае поетическата му правдивост.

Ив почтително кимаше. Навремето бе чела много сценарии. Когато попаднеше на нещо голямо, можеше да го разпознае. Бе разбрала, че със създаването на ролята на Сюзан като противопоставяне на главната героиня, Джоузеф Найт е надминал себе си. Това бе гениална идея.

Но не беше главна роля.

На Джоузеф Найт му се искаше да се усмихне, сравнявайки днешното кротко подчинение на Ив с поведението й отпреди четири години, когато тя си налагаше саркастично подобие на внимателно послушание единствено за да противоречи на нарежданията му още щом камерите започнеха да снимат.

Но днес нещо му говореше, че всичко ще е различно.

И наистина беше.



Това, което се случи онази сутрин в Седми снимачен павилион на „Монарк Пикчърс“, нямаше никога да бъде забравено в Холивуд.

Ив Синклер излезе от импровизираната си съблекалня облечена и гримирана като привлекателно, но обикновено момиче от провинцията. От нея лъхаше здрав дух, простота и добро настроение.

Изкусните гримьори, които в продължение на десет години бяха изпълнявали нареждания да изкарват Ив чувствена и бляскава, сега трябваше да търсят обратния ефект — да я изкарат обикновена, дружелюбна и общителна.

Изпълнението й пред камерите се превърна в демонстрация на актьорско умение. Във всяка една от сцените тя бе невероятна. Беше забавна, мила и естествена с приятелката си — главната героиня, четена от Кейт. Изразяваше близост, родена от дългогодишно приятелство, която се проявяваше в безброй дребни жестове на обич и интимност. Беше дружелюбна и безгрижна с главния герой, чиито думи се четяха от Джоузеф Найт. И все пак от някои тънки косвени намеци се разбираше, че не е чак толкова безразлична към героя, колкото го афишираше откритото й поведение. Зад всичките й жестове се таеше някаква сянка, зад всяка усмивка, зад всеки изблик на смях като музикална фиоритура надзърташе тайна.

Това бе невероятно изпълнение, от което всички в снимачния павилион занемяха. И актьорската техника на Ив, и трагичният ореол, с който обвиваше обрисовката на най-близката приятелка — млада жена, която усеща, че безграничната й преданост към главната героиня се изпарява под непреодолимата сила на забранената й любов към героя — всичко бе изключително.

Не след дълго в общите сцени между Ив и Кейт започна да се чувства привличане. Кейт усещаше желание за работа, каквото не бе усещала никога досега. Изпълнението на Ив събуждаше неподозирани възможности у нея и задълбочаваше разбирането й за собствения й образ.

Към края на пробните снимки, които отнеха почти два часа, Кейт вече бе взела решение за себе си. Повика Джо настрана и сподели мнението си.

— Не мога да ти казвам какво да правиш, но смятам, че трябва да й дадеш ролята. Просто трябва. С нея филмът ще стане страхотен. До нея ще изглеждам много по-добре, отколкото до който и да е друг. Тя е гениална. Ако успея да попия нещо от нея, ще бъда най-щастливата актриса на света.

Джо изглеждаше доволен. Каза тихо:

— Ще помисля.

Когато остави Кейт, той отиде при оператора Уейн Прейтър.

— Джо — рече Уейн, — Ив изглежда ужасно. Не прилича на човек. Сякаш лицето й е било на химическо чистене.

Джо кимна.

— Не смятам, че това е проблем. Тя ще се стегне. Това, което не успее да оправи сама, ще го оправят в гримьорната. Освен това смачканият й вид ми харесва. Отговаря на ролята й. Няма защо да изглежда безкрайно красива. Тя е обикновено момиче.

Уейн си тръгна, клатейки глава. Беше му ясно, че Джо вече е решил.

Лари Уолш, изпълнителният продуцент, бе настроен още по-отрицателно към Ив.

— Само ще създава трудности. Никога не е играла второстепенна роля. Двайсет години е била в центъра на вниманието. Няма да издържи, Джо, предупреждавам те. Познавам жени като нея. Отпуснат ли се веднъж, после не могат да се съвземат. С Ив Синклер от четири години е свършено. Съсипана е. Много добре знаеш, че пие. Ако й дадеш ролята, сам си слагаш главата в торбата.

Джоузеф Найт не отвърна.

Асистент-режисьорът Том Гианос говори с Джо последен. Звучеше обнадеждаващо.

— Тук имам още няколко актриси, готови за проба. Добри са. Мисля, че трябва да им дадеш да опитат, Джо.

Джоузеф Найт поклати глава.

— Направи пробните снимки за всеки случай. Но аз ще се обадя още сега на агента на Ив и ще подпиша договор. Тя е това, което ни трябва.

Найт беше взел решение. Настойчивата подкрепа на Кейт бе разсеяла и последните му съмнения. Щом Кейт бе тъй сигурна, че Ив ще е полезна за нейното изпълнение и за целия филм, той щеше да поеме риска.

Никога не се беше страхувал да залага.



Ив научи добрата новина от Джоузеф Найт още преди да си тръгне от студиото.

— Ще го оформим официално по-късно днес или утре — каза Джо. — Но що се отнася до нас двамата с Кейт, ти си нашата Сюзан.

Лицето на Ив светна.

— Благодаря ти. Много ти благодаря. Няма да съжаляваш, обещавам ти.

— Нямам намерение да съжалявам — усмихна се Джо. — Днес ти беше страхотна. Знам, че ще бъдеш страхотна отначало до край.

Кейт сърдечно й стисна ръка и я поздрави.

— Едва чакам да започнат репетициите.

— Аз също — съгласи се Ив.

Няколко минути по-късно Ив се намираше в една от лимузините на студиото. Откарваха я вкъщи. От димния въздух очите й смъдяха, но умът й бе бистър.

Пред себе си имаше много трудни препятствия. Но най-голямото от тях бе вече зад гърба й.

Бе получила ролята.

Днес Ив Синклер бе дала най-голямото представление в живота си.

4

Норман Уеб седеше в очуканото кресло в бунгалото си и наблюдаваше дима от цигарата си, който се виеше нагоре в прашния въздух.

Зад стълбчето дим, сякаш отделен от невидима преграда, имаше един мъж — някакъв посетител. Седеше разкрачен на дивана и въртеше меката си шапка в сухите си, спокойни ръце.

Видът на посетителя създаваше странна смесица от чувства. Въпреки че бе облечен в ярки и безвкусни дрехи, той се държеше с внушително достойнство. От него лъхаше нещо уравновесено и дори почтено.

Но погледът в тъмносивите му очи не бе дружелюбен.

— Поискахте една седмица отсрочка и ние ви дадохме една седмица. Сега, господин Уеб, вашата седмица изтече.

Норман всмукна от цигарата си. Между двамата мъже имаше някаква странна близост, сякаш бяха стари познати. Въпреки че посетителят явно го заплашваше с нещо, Норман изглеждаше свикнал с това, толкова свикнал, че сякаш изобщо не се страхуваше. Страхът бе изместен от някакво безразличие. Норман се чувстваше едва ли не добре със своя неприятел, сякаш бе насаме със собствената си слабост.

— Още една седмица — рече той. — Имам да получавам някои хонорари. Заклевам се. Мога да се обадя на издателя си.

Непознатият поклати глава с усмивка.

— Кога ще се научите, че така не може? Ние не сме благотворително дружество. Даваме пари назаем. Търпението има граници. Не искам да гледам как ви се случва нещо лошо. Достатъчно се забавлявахте на пистата. Сега ще си платите за удоволствието.

Норман изглеждаше разтревожен.

— Само три дни! Още сега ще се обадя на издателя си. Докато вие сте тук. Сигурен съм, че ще получа парите.

Непознатият гледаше Норман. Въпреки че погледът му бе все още заплашителен, последното предложение сякаш го умилостиви.

— Добре, съгласен съм.

Норман угаси цигарата и се пресегна към телефона. Но преди да го е докоснал, той иззвъня. Норман подскочи от резкия звук. Беше станал наистина много нервен.

Той вдигна слушалката.

— Ало? Кейти! — възкликна весело и погледна косо към събеседника си. — Какво ново към теб? Отдавна не съм те чувал!

Докато слушаше Кейт, Норман молеше с очи посетителя си за търпение.

— Божичко! — намръщи се той. — Ив Синклер? Какво му е станало на Джо? Та тя е приключила курса. Освен това го мрази до смърт. Или поне аз си мислех така. Да не му е изпила чавка ума?

Изслуша Кейт, която му обясни как стоят нещата. Започна да кима, когато му обясняваше блестящото прослушване на Ив за новия филм. Явно Кейт се вълнуваше от перспективата да работи с Ив.

— Слушай, това е най-ужасното нещо, което някога съм чувал. Но ако мислиш, че ще се справи, радвам се за теб. Също и за Джо. Кажи му, че ще му ръкопляскам отстрани. Между другото, как е той?

Изслуша я, кимайки с глава. Когато Кейт го попита за него, очите му стрелнаха с поглед посетителя.

— Добре съм, много съм добре. Все същото. Конната писта и писането запълват цялото ми време. — Той погледна с ирония към посетителя си. Отново настъпи мълчание. — Не, няма да мога, душко. Бих искал, но съм поканил едни противни стари познати. Обаче съм готов да го отложим за по-нататък през седмицата. Ще се чуем пак, съгласна ли си?

Остави слушалката.

Посетителят се усмихна на Норман.

— Защо не поискате от нея? Тя доста добре се оправя. Веднага ще пусне едно заемче за стар приятел като вас, господин Уеб.

Норман тъжно се усмихна.

— Ясно ми е, приятелю, че никога не сте чели Пруст. Двата пътя никога не трябва да се срещат. Това е основно правило.

Като всеки уважаващ себе си комарджия, Норман никога не допускаше пипалата на тайния му живот да се допират до уважаваните му приятели. Да иска пари назаем от Кейт или Джо, за да изплаща комарджийски дългове, бе все едно да ги моли, ако бе хомосексуалист или педофил, да му уреждат срещите или да му помагат в прелъстяването на деца. Никой не трябваше да научава за неговия срам.

— Въпреки това ще си получите парите — обърна се той към мъжа на дивана. — Можете да разчитате на мен. Винаги съм се оправял, ще се оправя и сега.

Мъжът изглеждаше скептичен.

— За ваше добро и аз се надявам, че ще се оправите.

Норман неволно почувства как го полазват тръпки. Щеше да плаща с кръв за греховете си.

5

„Холивуд Рипортър“, 21 май 1946 г.

ИВ И КЕЙТ ПРАВЯТ ВЪЛШЕБСТВА НА СНИМАЧНАТА ПЛОЩАДКА

„Много от наблюдателите очакваха бърз провал на невероятното сътрудничество между Ив Синклер и Кейт Хамилтън в новия филм на Джоузеф Найт с работното заглавие «Сбогом на любовта». В края на краищата само преди четири години и половина Хамилтън зае мястото на Синклер в превърналия се в легенда филм на Найт «Кадифената паяжина» и изгради кариерата си върху развалините от кариерата на Синклер. Малцина можеха да си представят как тези две актриси ще заработят една до друга и още по-малко как ще обединят усилия във филма на Джоузеф Найт, където Синклер играе първата второстепенна роля в живота си.

Но Холивуд е пълен с изненади. Въпреки че студиото снима при затворени врати, научихме от доверени източници в «Монарк Пикчърс», че сътрудничеството Хамилтън-Синклер не само върви гладко, но и жъне бляскави резултати. «Сбогом на любовта» — наситена с емоции любовна история, развиваща се на фона на Втората световна война, притежава всички качества, за да стане нов шедьовър на Джоузеф Найт.