Ако Найт наистина знае как да накара две тъй различни кинозвезди да заработят заедно при обстоятелства, които могат да се нарекат само трудни, поне стотина холивудски режисьори биха желали да познават неговата тайна.

Междувременно се присъединяваме към милионите любители на киното, които изгарят от нетърпение да видят завършения филм.“

На снимачната площадка на „Сбогом на любовта“ в „Монарк Пикчърс“ Оскар Фройнд наблюдаваше Кейт Хамилтън и Ив Синклер, които снимаха една от важните си начални сцени в новия филм.

Двете жени бяха облечени като близки и неразделни приятелки от малко провинциално градче и играеха ролите си съвършено. През цялата сцена се разхождаха заедно, небрежно жестикулираха и разменяха шегички за съгражданите си наоколо.

Оскар Фройнд забеляза как дори тази относително проста сцена изпъква с изкусния си диалог и поведението на двете жени. Камерата бавно пълзеше и следваше отблизо всяко тяхно движение. Джоузеф Найт стоеше приведен зад нея заедно с оператора.

Оскар с вълнение щеше да изгледа суровия материал утре сутринта. В момента седеше твърде далеч, за да вижда добре лицата на двете актриси. Но чувстваше силата на играта им и начина, по който зорката камера на Джоузеф Найт улавяше всички нюанси на очите и гласовете им.

Оскар Фройнд бе впечатлен от това, което гледаше. Вече знаеше, че публиката ще се реди на опашка, за да гледа този филм. Не само защото бе първият филм на Найт след завръщането му от войната и първият филм на Кейт Хамилтън след „Кадифената паяжина“. Това бе също и първата поява на Ив Синклер във второстепенна роля и то до жената, която преди четири години я бе изместила от трудно достигнатите звездни висоти. Това също бе, както рекламният отдел на студиото без колебание пусна информация за официалната преса, важно послание за току-що спечелената война и за отражението й върху живота на всички американци.

Като директор на студиото, Оскар Фройнд бе изпълнен с вълнение и очакване. Като филмов творец изпитваше благоговение пред таланта на Джоузеф Найт. А тези две актриси го въодушевяваха с играта си — Кейт с удивителната си изразна мощ и Ив със смелостта и гъвкавостта си да поеме тъй чужда за предишното й амплоа роля.

Но като човек, прекарал целия си живот в Холивуд и познаващ хората в Холивуд, Оскар Фройнд бе дълбоко разтревожен. Нещо в този снимачен павилион не бе наред. Чувстваше го с цялото си същество.

Кейт и Ив работеха заедно прекалено добре, прекалено плавно, филмът напредваше прекалено леко. Всяка сцена някак от само себе си се вграждаше между другите, сякаш ставаше дума за многобройни частици от мозайка, изпаднали от кутията си и неизвестно как намерили точното си място.

Да, всичко бе прекалено хубаво, за да бъде вярно.

И на Оскар му се струваше, че в основата на това тревожно спояване на силите е Ив Синклер.

Ив въплъщаваше героинята си с неописуемо проникновение. Никога, дори в най-блестящите си изпълнения на главни роли не бе играла с такава дълбочина и интуиция. И по хиляди малки, незабележими за околните начини предаваше проникновението си на Кейт и й помагаше да надмине себе си в главната роля на момичето, което изгубваше голямата си любов във войната.

Същевременно Оскар никога не бе виждал друга актриса да играе така непретенциозно, както Ив. Тя сякаш се стремеше да ограничи образа си в рамки, да скрие от камерата дълбочината на обосновката си така, че винаги Кейт да изпъква, Кейт да застава в централна позиция с невинността си, с любовта си, с чувствеността и свежестта си.

Оскар Фройнд познаваше холивудските актриси. Те се интересуваха само от себе си. Да отнемат чужди сцени, бе смисълът на живота им. Никога не се съобразяваха доброволно с другите актриси, както Ив постъпваше в момента.

Във всичко това имаше нещо гнило.

Оскар знаеше, че няма причини, поради които Ив Синклер да обича или да желае доброто на Кейт Хамилтън. Знаеше също, че има много причини да иска да навреди на Джоузеф Найт и на новия му филм. Защото бе присъствал на поражението на Ив в „Кадифената паяжина“, Оскар знаеше, че в злощастната й първа среща с Джоузеф Найт има много повече от засегнато честолюбие. Тя се бе влюбила в Найт. Бе се мъчила да го скрие, но Оскар Фройнд го прозря в действията й. Беше се държала не като разглезена холивудска примадона, а като пренебрегната жена.

Кейт Хамилтън бе тази, която Джоузеф Найт бе избрал за своя съпруга и главна актриса, след като изгони Ив от филма си и с един удар съсипа кариерата й. А сега, по някакво съвпадение, историята, която Кейт и Ив снимаха във филма, бе огледално отражение на собствения им живот. Не бе ли това историята за две жени, влюбени в един и същи мъж? Не бе ли това история за жената, която, неуспяла да спечели любовта на този мъж, подреждаше всичко така, че да прекъсне връзката му с любимата? Не бе ли това история за мъжа, тъй погълнат в земната си мисия, тъй сигурен в любовта си, че не успява да съзре опасността, преди да е станало твърде късно?

Тези мисли притесняваха Оскар Фройнд.

Той бе прекарал собствения си професионален живот в писане на сюжети за жадната публика. И сега виждаше на снимачната площадка два сюжета вместо само един. Не можеше да спре тези мисли и се чудеше дали по някакъв превратен и съдбовен начин животът няма да реши да наподоби „Сбогом на любовта“.

Сякаш „Сбогом на любовта“ бе подчинен на някаква магия, която държеше екипа на продукцията в непрестанно напрежение и изпълваше всички в „Монарк Пикчърс“ с трепетно очакване.

Като директор на студио Оскар Фройнд никога не се беше чувствал тъй развълнуван.

Нито тъй изплашен.



В студиото сцената бе свършила.

Джоузеф Найт заобиколи камерата и стисна ръката на Ив.

— Още една успешна сцена. Беше великолепна, Ив. Сюзан с всеки ден става все по-добра. Ти й даваш точно това, от което се нуждае.

Кейт на свой ред стисна ръката на Ив.

— Даде и на мен точно това, от което се нуждаех. Благодаря ти.

Знаеше, че Ив ще разбере какво иска да й каже. Въпреки че сцената, която току-що бяха изиграли, изглеждаше доста проста на лентата, не бе никак лесно да я изпълнят. И двете трябваше да пресъздадат напрежение под повърхността на образите си, а в същото време да крият това напрежение зад усмивки и безгрижно бъбрене. Задачата изискваше голямо актьорско майсторство и Кейт почувства, че за да я изпълни, трябва да надхвърли възможностите си.

Но Ив й бе помагала с невидима за околните проникновеност. Ползвайки разни трикове с разчитане навремето и жестове, познати само на опитния специалист, Ив така подаваше репликите на Кейт, че улесняваше отговорите й и служеше като психологическа опора за играта й.

Това не бе само актьорско изпълнение. Беше и израз на подкрепа и щедрост, на които Кейт можеше да отвърне само с признателност. Ив си служеше с големия си таланти богатия си опит, за да помогне на Кейт да изглежда по-добре на екрана и да пресъздаде образа си с възможно най-голяма дълбочина и равновесие. Разбира се, приносът на Ив надхвърляше професионалната етика и изглеждаше по-скоро като истинско приятелство.

— Още веднъж благодаря — каза Кейт и стисна ръката на Ив. — Беше прекрасно.

— Няма защо — усмихна се Ив. — Аз съм тази, която трябва да ти благодари. Мисля, че ти изобщо не осъзнаваш колко беше добра, Кейт. Сега вече знам защо си спечелила „Оскар“. Надявам се, че ще предадеш и на мен мъничко от твоята магия.

Кейт прегърна Джоузеф Найт. Не проговориха, но милувката на Джо показваше любовта му, както и гордостта от таланта на жена му. В прегръдката им имаше нещо тъй интимно, че Ив отвърна очи.

— Е, млади дами — обърна се Джо към Ив, като все още държеше Кейт в обятията си, — мисля, че вие двете свършихте повече от достатъчно за един ден. Нека се поздравим с успеха и утре да продължим на свеж ум с двеста и седемнайсета сцена.

Когато поведе Кейт към съблекалнята й, Ив си каза, че в усмивката и в прегръдката му се крие още нещо. Бързаше да прибере младата си жена у дома, за да може да я люби.

В миналото, когато Ив за първи път срещна Джоузеф Найт, най-силно я впечатли и впоследствие я подлуди тайнствеността в очите му. Мислите му напълно се скриваха в тях. Но след войната се беше променил. Опитът сякаш го бе омекотил и го бе направил по-открит.

Близостта на любимата жена засилваше промяната в него. Не се мъчеше да прикрива мъжкия си инстинкт зад възхищението от играта й или желанието да бъде по-близо физически до нея зад умората от тежката целодневна работа в студиото. Чувствата му бяха по-естествени, по-разбираеми.

— До утре сутринта — усмихна се Ив и ги остави.

Тръгна към съблекалнята си със сценария в ръка и отвори вратата. Преди да влезе, се обърна за миг и видя как Джо и Кейт стоят прегърнати в мрака на снимачния павилион. Колко влюбени изглеждаха!

А Ив, също като образа, който изграждаше във филма, се прибираше у дома, за да живее самотния си живот.

В съблекалнята намери броя на „Холивуд Рипортър“ с днешния материал за „Сбогом на любовта“. На първа страница имаше увеличена снимка на Кейт и нейна снимка, както и една по-малка на Джо в студиото, по риза.

Ив седна и се зае да сваля грима. Погледна лицето си в огледалото. Колко се бе променило през последните години! Не можеше да се познае. Прочутата й външност на порцеланова статуетка бе изчезнала, изтрита от времето и безнадеждността.

После погледна снимката на Кейт. Тя изобщо не се беше променила. Оставаше си същото чувствено, тайнствено създание отпреди четири години, когато Джо я извади от тълпата актьори и й каза да поеме ролята на Ив.

Чувствена, загадъчна жена и все пак тъй млада и свежа. Нищо чудно, че Джо не може да й устои.

Мислейки така, Ив извади ножичките от тоалетния си несесер, за да отреже крайчето на един от ноктите си, което й пречеше. Но вместо това, както бе хванала ножичките, отмести поглед към отражението си в огледалото. Дълго остана така, сякаш потънала в мечти.

Погледът й се замъгли и двете лица — онова от вестникарската страница и другото, от огледалото, се изтриха. Пред очите й пробягнаха Джоузеф Найт и жена му, които събличаха взаимно дрехите си, после й се зави свят. Стаята се завъртя около нея. Започна да й се гади и тя застена на глас.

После отново погледна вестника. Върху снимката на Кейт бе капнала капка от собствената й кръв. Ив с изненада погледна ръката си. В средата на дланта й имаше дълбока прободна рана. Кръвта плавно се стичаше от нея и образуваше малко тъмно петно върху вестника.

Ив бе поразена. Раната бе много дълбока, но тя не бе почувствала нито пробождане, нито болка. Сякаш раната бе станала от само себе си.

Погледна към вестника. Кървавото петно се разливаше над лицето на Кейт и го закриваше.

Ив не помръдна, за да потърси нещо да се избърше или да спре кръвта. Гледаше в захлас как собствената й кръв удавя красивото лице пред нея, как всяка капка попива във вестникарската хартия и как на нейно място веднага идва друга.

Ив въздъхна. Очите й наполовина се притвориха. Чувствата, които изпитваше, й бяха непознати. Не я болеше. Нито ръката, нито сърцето.

Изпитваше само облекчение.

6

Два дни по-късно Кейт излезе да пазарува по булевард Уилшър.

Джо я беше освободил, докато снимаше една от сцените на Ив със Самюъл Рейнс в кулминацията на филма. Кейт щеше да работи две тежки сцени следобед — една с Ив и друга с жанровата актриса, която играеше майката на героинята.

В момента Кейт бе свободна. Беше спала до късно и се събуди освежена в десет часа. Реши да навести любимия си модист, за да си избере рокля за премиерата на филма.

Вървеше бодро по улицата, облечена в леки панталони и пуловер. Беше с тъмни очила, които я правеха да изглежда като хилядите други блондинки из холивудските улици. Хората разпознаваха прочутото й лице само когато златистите й очи бяха открити.

Спря пред един магазин и се загледа в изложените обувки. Ужасно й трябваха нови обувки. Тези, които носеше в студиото, бяха овехтели и изтъркани.

Тъкмо се готвеше да влезе, когато в стъклото на витрината зърна отражението на някакъв мъж, застанал зад нея.