— Ей, гълъбче, откога не сме се виждали! — разнесе се познат глас.

Кейт се вцепени. Не се обърна. Лицето в осветената от слънцето витрина бе мътно, но не можеше да сбърка гласа, както не можеше да сбърка усещането за премала в стомаха.

Беше Куентин.

Тя погледна пак отражението му. Беше облечен в евтин костюм с крещяща връзка и шапка с ярка панделка. Устните му бяха полуотворени и зъбите му проблясваха в широка усмивка.

— Как ме позна? — попита тя, без да се обръща.

Той се засмя.

— Много лесно. Кой не познава прочутото лице на Кейт Хамилтън, най-голямата звезда в Холивуд? Няма друга като теб, Кейти.

Тя настръхна, когато чу галеното си име, изречено от него, но не каза нищо.

Той огледа тялото й, тъй умело прикрито в простото облекло, и тъмните очила.

— Добре си се пременила. Но всеки мъж ще познае жена си, нали така?

По тялото на Кейт пробягаха ледени тръпки. Чак сега си спомни, че някакъв вътрешен глас отдавна я предупреждаваше за настъпването на този момент. Трябваше да се вслуша в него. Сега бе много късно.

— Напоследък доста често гледаш да се скриеш. — Усмивката на Куентин грееше във витрината. — Искаш да си като другите, а?

Той замълча. Кейт усещаше, че се готви да каже нещо страшно.

— Но за мен си оставаш моята законна съпруга — заключи той. — Това е главното, нали?

Кейт неволно се разтрепери. Страхът й ожесточено се бореше с надигащата се в нея ярост. Откакто бе видяла Куентин за последен път, бе изминала цяла вечност. Нямаше да му позволи да връща времето назад.

— Не можеш да ме уплашиш — каза.

И в този миг осъзна, че някъде дълбоко в себе си е права. Изминалите години я бяха направили пламенна и горда. Любовта й към Джо я бе направила още по-силна. Куентин бе евтин мошеник, жалък спомен отминалото.

Той сбърчи вежди.

— Така ли? Не се плашиш значи! Ами че ти си била много смела! Аз пък си мислех, че двуженството плаши доста хора.

Изчака, за да види ефекта от думите си. Кейт не отвърна.

— Мъжът ти знае ли за мен? — продължи той. — Знае ли за кого си била още женена, когато си отивала с него под венчилото?

Кейт бе като гръмната. От години мисълта за Куентин изобщо не я занимаваше. Женитбата с него бе нещо тъй незначително, тъй долно, тъй напълно изтрито от дългите бурни години в живота й, че й се струваше нереално. Куентин имаше точно толкова право да застава на пътя й, колкото Рей, майка й или някое от момчетата, които преди цяла вечност й се присмиваха в училище.

Куентин бе жалко насекомо. Не съществуваше за нея. Мръсният му мизерен живот вече не я засягаше.

И все пак той бе неин мъж. Това не можеше да отрече.

Обърна се и го погледна. Воднистосините му очи блестяха с познатата й смесица от сластолюбие, алчност и хитрост. Оглеждаше я внимателно.

— Не ме е страх от теб — каза тя.

Той вдигна вежди — сваляше й шапка за дързостта.

— Ти си нахална малка кучка, това ще ти кажа. Но успехите често правят това с жените. Доста хора си измамила, Кейти. Голямата холивудска звезда, няма що! Никой ли не подозира коя си всъщност? Никой ли не иска да знае откъде идваш?

Кейт го гледаше, без да мигне.

— Не ме интересува кой какво иска да знае. И не ме интересува кой какво знае. Ако гониш някакви лични цели, Куентин, обади се на адвоката ми. Той ще се занимае с теб. Сега се махай от очите ми.

Собствената й дързост я изумяваше. Само се молеше да издържи още малко, докато той си отиде.

Той я измери с поглед. Мъчеше се да прецени доколко е твърда, тя го почувства.

Намери още смелост в себе си и добави.

— Ти си извън живота ми. И там ще останеш.

Красивите й устни се извиха в заплашителна усмивка.

— Да повикам ли полицай?

Куентин я погледна. В този миг тя съзря тайната в дъното на очите му криеше още нещо от нея — някакво оръжие. Не бе успяла да го сплаши.

Това, което стана после, изтри усмивката от лицето й.

С плавно, спокойно движение Куентин разтвори едната страна на спортното си сако. Кейт видя увеличена гланцова снимка, забодена за хастара.

Когато я позна, дъхът й застина в гърлото.

На снимката бе тя — гола, в обятията на Крис Хетинджър.

Крис, който се бе самоубил преди осем години заради нея и Куентин.

Очите й, приковани в снимката, широко се разтвориха. Куентин, без да бърза, пусна сакото си.

— Още ли искаш да викаш полицай?

На лицето му бе изписано същото пакостливо изражение, което тя някога познаваше толкова добре. Но сега той не се шегуваше. Устните му бяха присвити от омраза.

Кейт едва сдържаше дъха си. Това, което бе зърнала за миг в сакото му, бе разтърсило цялото й същество. Още не можеше да повярва.

— Аз мислех…

— Мислела си, че си прибрала всичко — довърши думите й той. — Ах, Кейти, Кейти. Нещо си се объркала. За всеки случай си бях направил копие на негативите. Винаги съм си бил предпазлив, не помниш ли? Когато става дума за бизнес, много внимавам. Ти май си ме подценявала, малка Кейти. Недей да ме подценяваш и сега.

Кейт местеше поглед от цинично ухиленото му лице към спортното сако, под което сякаш усещаше изображението нагодите, преплетени тела. Помъчи се да овладее нервите си.

— Време е двамата с теб да си поприказваме — рече Куентин.

Разкрачи крака и застана по-твърдо пред нея. Изведнъж си припомни какъв бе вкусът му, миризмата му, когато се любеше с нея. От мисълта за това й се доповръща.

Той усещаше надмощието си. При вида на снимката смелостта й се бе изпарила. Затова попита:

— Кога и къде?

Тя отчаяно мислеше за снимачния си график.

— В момента снимам филм. Почти е невъзможно да се измъкна.

— Ще измислиш нещо. Ти си изобретателно момиче.

Кейт въздъхна и прокара ръка през косата си.

— Къде да те намеря?

Той извади писалка. После, за неин ужас, дръпна снимката с размери осем на десет от вътрешността на сакото си и започна да пише на гърба й. Подаде й я с присмехулно безразличие към минувачите, които можеха да я видят.

— Хотел „Брукмонт“. Записал съм номера на стаята и телефона. Обади ми се довечера преди единайсет. Ако не, ще ти се обадя аз.

Тя набързо сгъна изобличителната снимка. Пъхна я в чантата си. Остана така, загледана в него. Той усещаше страха й през тъмните очила.

Устните му се изкривиха в язвителна усмивка.

— Кралицата на екрана… — В гласа му имаше явна злонамереност. — Доста хора си измамила, малка моя Кейти.

Кейт успя да овладее треперенето на гласа си и каза студено.

— Махай се от очите ми.

Усмивката на Куентин стана още по-широка. Той докосна ръба на шапката си с иронично-почтително движение, обърна се и тръгна по тротоара. Походката му бе наперена и ленива.

Изглеждаше точно какъвто бе и какъвто го помнеше — евтин мошеник. За всичките тия години изобщо не се бе променил.

А Кейт бе на светлинни години далеч от това, което бе, когато живееше с него.

Но сега бъдещето й бе в ръцете му. И той много добре го знаеше.

7

Когато Кейт се обади, Куентин чакаше в стаята си в хотел „Брукмонт“.

— Ето, обаждам се — каза тя студено. — Какво искаш?

— Искам да се срещнем — отвърна Куентин, като всмукна от цигарата си и отново легна в леглото. — Имаме какво да си кажем.

Настъпи мълчание.

— Ще се срещна с теб само веднъж — каза Кейт. — Каквото поискаш, ще ти го дам, но само веднъж. След това не искам да те виждам повече. Ясно ли е?

Куентин се усмихна. Значи добре си беше помислила.

— Добре, малката. Щом казваш, така да бъде. Искам само една честна сделка и изчезвам от живота ти. Къде да се срещнем?

— Не и в Холивуд — отвърна тя. — Някъде извън града.

Куентин се замисли.

— Какво ще кажеш за Санта Моника? Долу при океана. Или малко по-нагоре по брега.

— Страхувам се, че ще ме познаят — каза Кейт.

— Сложи си перука — прозина се Куентин. — Днес не ми беше толкова лесно да те позная. Много се притесняваш, ще си повредиш нервите.

— Чакай малко. Ние с Джо… с мъжа ми имаме една къща в планината. На брега на едно езеро. Напълно усамотена. Наоколо няма никой друг. Ще ти кажа как да стигнеш. Никой няма да разбере, че сме били там.

— Колко е далече?

— На около два часа оттук. В Сиерата.

Куентин въздъхна раздразнено.

— Добре. Казвай как се отива дотам.

Но мозъкът му трескаво работеше. Беше нащрек.

Кейт му даде точни указания и му обясни как да стигне до къщата, без да го забележи никой.

— Ще се срещнем там утре вечер. В единайсет. Няма да ми е лесно да се измъкна. В момента сме в разгара на снимките. Но ще се оправя някак.

— Така те искам, малката — усмихна се Куентин и изгаси цигарата си в кривия метален пепелник. — Донеси петдесет хиляди. Това ще е достатъчно.

Настъпи мълчание.

— Нямам толкова пари — каза най-сетне Кейт. — Ти си полудял.

Куентин се ухили. Устните му почти се допираха до мръсната слушалка на хотелския телефон.

— Лошо. Тогава целият свят ще разбере, че си двуженка, Кейти. И курва, и изнудвачка. Мисля, че няма какво повече да говорим.

— Чакай!

Той усети, че тя трескаво размишлява. Запали нова цигара. Не бързаше заникъде.

— Утре мога да намеря двайсет или трийсет хиляди. Ще ти изпратя остатъка по-нататък. Това е, което мога да направя. Нямам толкова пари, колкото си мислиш.

— Не ме прави на глупак и не се опитвай да се криеш от мен. Много добре знам какви пари имаш — и ти, и мъжът ти. Проучил съм.

— В такъв случай ти е ясно, че не мога да намеря толкова пари за един ден — настоя Кейт. — Парите не стоят просто така в банката. Вложени са в различни начинания. Трябва ми време.

Отново настъпи мълчание.

— Е? — обади се Кейт, като безуспешно се опитваше да прикрие страха в гласа си.

— Добре — каза най-после Куентин. — Донеси каквото имаш, а аз ще ти дам един адрес, където да изпратиш остатъка.

— И да не забравиш да вземеш всичко със себе си — напомни му тя. — Всички снимки, всички негативи. Ясно ли е?

— Виж какво — заусуква го Куентин, — щом трябва да чакам за остатъка от парите, и ти ще почакаш за последния негатив. Нали играем честно, малката.

Усмихна се и зачака, докато Кейт обмисляше сделката.

— Добре — каза най-после тя. — Но след утре вечер не искам да те виждам. Ще се срещнем само веднъж. Ясно ли е?

— Дадено, сладка моя. Дадено. Ние с теб се разбираме.

— Дочуване.

Студенината на гласа й бе красноречива.

Куентин остави слушалката.

Полежа още, сложил ръце зад главата си, загледан в тавана. После стана и издърпа изпод леглото един куфар. Щракна ключалките, отвори го и извади два плика. Отвори единия и погледна вътре. В него имаше десетина снимки на Кейт в обятията на Крис Хетинджър в Сан Диего. Кейт беше гола и по лицето й бе изписано висше удоволствие, граничещо с блаженство. Бе прегърнала момчето нежно, ръцете й притискаха гърба му.

Куентин погледна снимките и стисна зъби. Изпсува тихо и ги набута обратно в плика. Вътре бяха и негативите. Хвърли плика на скрина. Утре щеше да го вземе със себе си.

После се наведе и отвори най-долното чекмедже на скрина. Беше празно. Дръпна го докрай, извади го и го занесе до леглото. Обърна го с дъното нагоре. После взе втория плик и го сложи върху обърнатото чекмедже. Намери ролката безцветна лепенка, която бе купил вчера, и залепи плика за дъното на чекмеджето. Върна го в скрина, после хвърли ролката в кошчето.