Сърцето й щеше да изскочи от страх.

Погледна в кухнята. Беше Джо, облечен в тъмния си костюм, с вратовръзка, като всяка вечер, когато се връщаше от студиото.

Гледаше я и в тъмните му очи имаше тревога, примесена с обич.

Преди да е казал нещо, тя се хвърли в обятията му.

Прегръщаше го силно и го целуваше. Той се разсмя, когато я видя тъй влюбена.

— Какво ти става?

Тя дълго не можеше нищо да каже. Когато отново намери гласа си, беше треперлив и слаб.

— Просто ти ми липсваше, това е всичко. Чувствах се тъй самотна…

Джо обхвана лицето й с длани и я погледна. В очите му блесна познатото нежно пламъче.

— И ти ми липсваше — каза той просто. — Една нощ без теб е неимоверно дълга.

Двамата бяха тъй свикнали да бъдат заедно почти всяка минута от деня, като две половини от един и същ човек, който не може да съществува на части, че на Джо му се струваше неестествено, дори престъпно, че е бил отделен от нея цялата нощ и по-голямата част от днешния ден.

— Как е Мелани?

Очите на Кейт потъмняха. Почти бе забравила нелепия си претекст, свързан с Мелани, и думите й прозвучаха фалшиво.

— Добре е — отвърна уклончиво. — Оставих я с една друга приятелка. Няма… няма да се налага да се виждам повече с нея. Няма да те оставям отново.

Думите й бяха като молитва. Надяваше се, че за Джо звучат като уверение.

Изразът на очите му се бе променил. Дълбочината им бе друга — обагрена от страст. Тя отвърна на погледа му. Неочаквано старият пламък премина между тях. Тя сложи ръце на страните му. Тялото й трепереше в прегръдката му.

Той я целуна. После, без да каже дума, я вдигна на ръце и я отнесе в спалнята. Положи я на леглото и седна до нея със заровени в косите й пръсти.

— Липсваше ми. Беше толкова далеч от мен…

— Чувствах се далеч от теб — кимна тя. — О, Джо, нека никога вече не се разделяме. Дори за миг.

Вместо отговор той я целуна отново. Напрежението в тялото й неочаквано се разгоря в силно желание и незабавно го зарази. Той се зае да сваля дрехите й. Дъхът не му стигаше. Изпод блузката й се показаха гладките рамене, загорели от слънцето на Калифорния. Когато събличаше полата й, тя изви гръб, за да му помогне. Откриха се дългите й гъвкави бедра. Обзе го неописуемо желание, породено от тревогите му за нея през последните двайсет и четири часа. Той стана, съблече сакото и ризата си с бързо движение и се измъкна от панталоните си. Красотата на тялото му я опияняваше и тя задъхано жадуваше да го почувства в себе си. Но по-силна от жаждата й бе радостта, че го има отново. Събитията от изминалата нощ бяха разтворили между нея и него духовна бездна, тъй дълбока, че тя се страхуваше, обезумяла, че никога вече няма да го види.

Но той бе тук, наведен над нея, и я целуваше нежно. Тя тихо изстена и разтвори бедра, за да го покани в себе си.

От този момент нататък всичко бе бързо, сладостно бързо и пламенно. И двамата бяха погълнати от взаимната си страст. Тя го притисна към себе си, както никога досега. Кейт забрави за всичко останало. Претегляше мъжа си в най-съкровените дълбини на тялото си, за да може да я притежава навсякъде и да прогони следите от Куентин, които дори сега все още живееха в недрата на съзнанието й. Искаше Джо да знае, че е единственият, който я притежаваше, че тя живее само за него.

Върховният миг на екстаза им бе почти болезнен, защото освен единение предизвестяваше раздяла и неистов опит да се преборят с времето и обстоятелствата в името на своята любов. Кейт не знаеше дали Джо го чувства силно като нея, но знаеше, че тялото й го казва с всяка въздишка и всеки стон.

Беше ли отгатнал нейната тайна? Дано не е. Молеше се дарът на любовта й да е потушил всички тревоги, които сигурно бе изпитвал през последното денонощие.

Когато вълната на страстта им отмина, тя продължи да прегръща Джо като майка, галеше с пръсти силното му рамо, докосваше косата му, целуваше челото му. Накрая за един чуден миг й се стори, че не се е случило нищо, че не е станало нищо, което може да ги заплаши. Времето се бе върнало назад и любовта им бе цяла. Тя все още бе горда, както преди, а той бе мъжът, комуто принадлежеше с цялото си сърце.

Той се обърна и я погледна в очите.

— Кейт, какво има? Не си същата.

Тя неволно се напрегна. Чувстваше се гола и прозрачна.

— Само това, че ми липсваше — отвърна. — Бях… това ме изнервяше. Това, че бях далеч от теб.

Погледът му бе проницателен, сякаш можеше да чете в душата й. Но не и заплашителен. Обичта прогонваше от него всякаква заплаха.

Той докосна нежно рамото й.

— Кейт, ако някога има нещо, което не е наред — искам да кажа, което наистина не е наред — ти ще ми кажеш, нали? Ако си в беда.

Кейт успя да се усмихне насила.

— Разбира се, че ще ти кажа. Но сега няма нищо такова, Джо. Наистина няма.

— От вчера се притеснявам за теб — продължи той. — Дадох си сметка, че те обичам страшно много, затова никога не съм ти казвал някои неща. Знаеш ли, Кейт, каквито и грижи да те сполетят, те ще бъдат и мои. Ще направя всичко, за да ти помогна.

Тя не каза нищо. Беше изплашена, че той стига толкова близо до тайната й.

— Самата мисъл, че може да имаш грижи и че трябва да се справяш с тях сама, без мен, е ужасна. Това би било нещо като… като грях към любовта ни. Разбираш ли какво искам да кажа?

Тя кимна. Отчаяно се мъчеше в този момент да бъде също тъй добра актриса, както пред камерата.

— Разбирам. Но всички грижи в живота ми отлетяха, когато те срещнах. Вярваш ли ми?

Вместо отговор той я притегли към себе си.

— Само ме дръж близо до себе си — промълви в гърдите му тя. — И никога не ме пускай. Обещаваш ли?

— Обещавам.

Кейт почувства, че си служи със закрилата на любовта му, за да се въоръжи и да скрие истината от него. И не можеше да пропъди чувството, че тази малка лъжа ще донесе само нещастие.

Но сега, за стотен път след мига, когато за първи път видя отражението на Куентин във витрината на магазина пред себе си, се улавяше, че се бори със злото сама. Никога нямаше да допусне то да се докосне до Джо. Той не биваше да узнае за престъпленията, които бе извършила, за злото, което я бе опарило толкова отдавна и чиито следи дори сега съществуваха в нея. Щеше до последен дъх да го крие от него.

Двете нишки в живота й — на доброто и на злото — не биваше никога да се събират.

А сега, в прегръдките на мъжа си, тя чувстваше прилив на кураж. Куентин бе на онзи свят — там, където трябваше да бъде. Всички следи от влизането му в живота й бяха заличени.

Бе го направила сама, за да спаси живота си с Джо.

И все пак не съвсем сама.

Беше й помогнал един приятел. Първият човек в живота й, който се бе показал истински приятел. И то точно когато тя имаше най-голяма нужда.

„Господ здраве да дава на Норман“, каза си Кейт и притисна Джо още по-силно.



На девет мили от нея Брайънт Хейс седеше зад директорското си бюро. Пред него имаше кафяв плик. Срещу него седеше посетител.

Хейс всмукна от пурата си, загледан в лицето на посетителя, и замислено забарабани по плика. В очите му блесна едва забележима усмивка, която се смени с израз на бащинска закрила.

— Не искам да изпитваш угризения за това — каза Хейс. — Ти постъпи правилно. Всъщност постъпи по единствения възможен начин. — Погледна посетителя си в очите и продължи: — Ти беше вътре и с двата крака. Трябваха ти пари. Кариерата ти е в задънена улица. Имаш неприятности. Не можеш да продължаваш повече така. — Той се усмихна самодоволно. — Но от тази сутрин всичките ти грижи свършват. Ще бъдеш отново на върха. Ще имаш сценарии. Ще те уважават. Алчните лихвари и бандитските мафиоти вече няма да са по петите ти. Отново ще бъдеш Някой. — Погледна към плика. — Разбира се, ще искаш да изчезнеш за малко. Съгласен съм. Ще мине известно време, докато всичко отшуми. Но ти постъпи правилно и за Холивуд, и за себе си. Тези неща — той посочи към плика — са лоши. Могат да ни съсипят всички. Сега може да изглежда жестоко — тя е прекрасна жена, разбирам го, свястна жена — но в края на краищата ще видиш, че това е било най-доброто.

Настъпи мълчание. Хейс изучаваше госта си, който явно страдаше от морални скрупули. Това не интересуваше Хейс. Той дори го искаше. Обичаше да гледа как хората страдат. Това доказваше, че капитулацията им е истинска и пълна.

— Е, с това приключва нашата сделка — каза той и загледа как посетителят прибира купчината банкноти, която бе сложил преди малко на бюрото. — Иди някъде на почивка. Разтовари се. Но стой далеч от Лас Вегас. За теб вече няма залагане. Втори път няма да мога да те измъкна. Просто добре си почини. А когато се върнеш, ще те очаква нова кариера.

Той замълча. После с вяло движение повдигна единия край на плика. По повърхността на бюрото се изсипаха снимки, негативи и парченца от вестникарски изрезки. Снимките бяха на Кейт и Крис Хетинджър.

За миг Хейс се загледа очаровано в снимките. После челото му нетърпеливо се сбърчи.

— Това е всичко, Норман. Можеш да си вървиш.

С наведени от поражението рамене и посърнало от срам лице Норман Уеб стана, прибра парите в джоба си и излезе от кабинета.

Хейс седна зад бюрото си и се усмихна.

„Старо правило, но и сега важи — каза си той. — Всеки има цена.“

10

„Холивуд Инсайдър“, 3 юни 1946 г.

„Горката Кейт Хамилтън. Изглежда, че грозното й минало я преследва. И то точно когато се готви да завърши втория си престижен филм с Джоузеф Найт, шумно рекламирания «Сбогом на любовта».

Репортери на «Инсайдър» научиха, че преди девет години, когато е била не много невинна тийнейджърка, милата Кейт е участвала в долен план за изнудване, завършил със смъртта на наследника на универсални магазини на име Кристофър Хетинджър. Хетинджър — станфордски възпитаник с неопетнена репутация и голямо бъдеще, бил умишлено съблазнен от младата Кейт, с цел да му се попречи да се ожени за някакво местно момиче, което семейството му не одобрявало. Идеята била на всички участници в играта да се дадат фото доказателства за лудориите на момчето с местна келнерка на име Кейт Хамилтън.

Всичко вървяло добре. Любовта била консумирана, както показват снимките, публикувани на първа, шеста и седма страница. Да, но невинното момче, посрамено от авантюрата си с Кейт и отчаяно от евентуалните последствия за семейството си, се самоубило.

Кейт се превръща в скитница и започва да се мести от град на град из цяла Америка, като се замесва в Бог знае колко още съмнителни афери, докато преди пет години съвсем като по чудо успява да се вкопчи в самия Джоузеф Найт. Завърта му главата до такава степен, че той като обезумял изхвърля главната изпълнителка от «Кадифената паяжина», уважаваната актриса Ив Синклер, и на нейно място дава ролята на госпожица Хамилтън, за която десет дни по-късно се и оженва.

По-нататък Найт става герой от войната и започва нов филм — с кого, мислите? — с любимата си Кейт. Но миналото не се погребва толкова лесно. Престъпленията се стоварват връз този, който ги е извършил. Чудно е по какъв начин Кейт ще обясни на мъжа си, на колегите си в новия му филм, на Холивуд и на американския народ красноречивите снимки, на които се мъдри до невинно покосения младеж на име Крис Хетинджър.“

Брайънт Хейс седеше зад огромното орехово бюро в частния си кабинет у дома. Пред него бе разстлана първата страница на „Инсайдър“ със снимката на Кейт в обятията на Крис Хетинджър.

Вътре в таблоида на уводната страница бе поместена красноречива статия от издателя на вестника Колдър Съдърланд — много стар и доверен приятел на Брайънт Хейс, един от хората, на които рекламният отдел на „Континентал Пикчърс“ в течение на години бе правил безброй услуги — настояваща в името на всичко свято Кейт Хамилтън да напусне киното завинаги и Нравственият легион да забрани пускането на новия филм, в който Кейт изпълняваше главната роля. Появата й пред публиката щяла да е оскърбление към морала, се казваше в уводната статия. Тя трябвало да бъде позорно изгонена от Холивуд и колкото по-скоро станело това, толкова по-добре.