Фотографиите на страници шеста и седма бяха дори по-осъдителни от увеличената снимка на първа. Там, където бяха орязани, за да скрият сексуалните части от младото тяло на Кейт, не оставаше никакво съмнение относно това, което тя правеше с Кристофър Хетинджър.

Хейс се усмихваше над вестника. Държеше в ръка телефонна слушалка.

— Да… Да, Харви. Можеш да предадеш на съвета пълните ми уверения. И се погрижи Спек незабавно да чуе за това. Давам на съвета личната си дума, че „Сбогом на любовта“ никога няма да бъде завършен, а още по-малко пуснат по екраните. Тая история около Кейт Хамилтън оправя нещата.

Брайънт Хейс се настани по-удобно. Победата, която току-що бе отбелязал, надминаваше и най-смелите му надежди. „Сбогом на любовта“, сигурният касов удар, нямаше да види бял свят. Благодарение на Брайънт Хейс.

Това оставяше отворена вратичка за „Континентал Пикчърс“ да започне скоростно разпространение на „Посоки на щастието“, епически филм, чиято съдба в кинотеатрите изглеждаше замразена от предстоящото пускане на „Сбогом на любовта“.

Явно нещата щяха да се развият така. Премиерата на „Посоки на щастието“ щеше да е през пролетта, два месеца преди планираната дата. Рекламата щеше да се задейства с пълна сила. Брайънт Хейс и „Континентал“ щяха да натрупат състояние от поражението на Джоузеф Найт. Ако „Посоки на щастието“ оправдаеше очакванията, „Континентал“ щеше да се нареди на първо място в Холивуд по брутен приход тази година.

А личното могъщество на Хейс в нюйоркския управителен съвет щеше да се удвои.

Докато говореше в слушалката, Хейс се усмихваше.

— Просто им кажи, че имат думата ми. И не забравяй да подчертаеш кой е помогнал за това.

Остави слушалката. За първи път, откакто „Кадифената паяжина“ бе направила от Кейт звезда, той чувстваше, че управлява съдбата си. Бе прекарал четири дълги години в чакане, за да получи шанса да си отмъсти на Джоузеф Найт и на красивата му жена, като в същото време завинаги щеше да спре машинациите на Арнълд Спек пред управителния съвет в Ню Йорк.

И ето че шансът му се бе предоставил. И то най-неочаквано, в лицето на един съсипан холивудски драскач на име Норман Уеб.

След като детективите на Хейс се оказаха неспособни да открият каква да е скандална проява в поведението на Джоузеф Найт и на младата му жена, Хейс започна да се интересува от необикновената дружба на Кейт Хамилтън с Норман Уеб. Имаше голяма възможност Норман да знае някои неприятни подробности около Кейт и Джо или пък да открие такива.

Скоро Хейс научи, че Норман Уеб е не само пропаднал писател. Той бе също закоравял комарджия, чиито залагания го бяха вкарали в доста сериозни затруднения с местните лихвари. Човек, чиято личност все по-бързо деградираше.

Хейс нареди на детективите да държат под око и Уеб просто за да е сигурен, че е опитал всичко.

А сега това неочаквано се бе изплатило, и то тъкмо когато Хейс имаше най-голяма нужда.

Предната седмица Кейт се бе срещнала на булевард Унгапър с някакъв мъж, с когото детективите на Хейс не я бяха виждали преди. Бяха го проследили до хотел „Брукмонт“ и бяха установили наблюдение над него.

После, във вторник вечерта, когато си проправял път през трафика със стария си пакард, го бяха изгубили от очи. Това бе провал за тях, но показваше, че са на добра следа. Непознатият явно бе доста важна птица, за да прави специално усилие да се скрие от преследвачите си.

По чиста случайност същата нощ в два и трийсет сутринта дежурният, наблюдаващ бунгалото на Норман Уеб, видял как той излиза с колата си и се среща не с друг, а с Кейт Хамилтън, която го чакала в централен Холивуд. Норман закарал Кейт в планината до едно езеро, където се знаеше, че тя и мъжът й притежават хижа. Двамата се бяха върнали с две коли — на Кейт и на Норман.

Детективите разбраха, че са попаднали на следа.

На другата сутрин продължиха да наблюдават хотела на тайнствения непознати — о, чудо! — там се появил Норман Уеб, влязъл в сградата и половин час по-късно я напуснал с куфар в ръка, какъвто на влизане не бе носил. Предал куфара на гардероб на автобусната станция, после бързо отишъл в „Монарк Пикчърс“, където се видял с Кейт и разговарял с нея.

Какво имаше в този куфар? Каква бе авантюрата, в която Кейт и Норман бяха замесени? Какво бе станало с тайнствения непознат?

Тук вдъхновението осени Брайънт Хейс. Той повика Норман Уеб в домашния си кабинет. Разказа му достатъчно за това, което детективите му бяха видели, и го накара да си мисли, че знае за участието му в сериозно престъпление. Игра грубо и го накара да се изплаши за свободата си. После му предложи да потули всичко, което ужким знае, да изплати комарджийските му дългове и му обеща голямо бъдеще с много пари и сценарии при условие, че предаде онова, което бе намерил в хотелската стая.

След очебийна вътрешна борба Норман се огъна. Даде на Хейс това, което той искаше. Плик, пълен със снимки.

В този момент Норман бе някъде в Тахо, Рино или Лас Вегас, броеше нечестно придобитите си пари и чакаше да се свърши с разпъването на кръст на Кейт Найт, след което щеше тихомълком да се прибере в Холивуд.

Норман се бе държал като типично холивудско създание. Той всъщност обичаше Кейт и благоговееше пред Джо Найт. Но приятелството не може да се мери с холивудския договор, особено когато алтернативата е затворът.

И сега изобличаващите доказателства за миналото на Кейт се мъдреха на първа страница на Колдър Съдърландовия „Холивуд Инсайдър“ за радост на Съдърланд, за вечно съжаление на Кейт Найт и за неимоверно щастие на Брайънт Хейс.

Кейт щеше да бъде унищожена от тези снимки за броени часове. А Джоузеф Найт, истинският виновник за всичко, щеше с един удар да е принуден да се откаже и от филма, и от героинята си. Несъмнено до няколко седмици щеше да се разведе с Кейт.

След пет дълги години безуспешни опити Брайънт Хейс си отмъщаваше най-вероломно на Джоузеф Найт. И ако „Континентал“ успееше да реализира финансовата година, на която Хейс се надяваше, с помощта на изваждането от играта на „Сбогом на любовта“, това щеше вече да е удар, позволяващ на Хейс напълно да неутрализира вредното влияние на Арнълд Спек в управителния съвет и да поеме самостоятелно властта над съдбините на „Континентал“.

Хейс бе доволен от себе си. Беше се подчинил на златното правило в Холивуд. Изчака. Преглътна не едно унижение с усмивка, защото знаеше, че днешното унижение е утрешно отмъщение. Проучи слабостите на всички, които се опълчваха срещу него, и когато шансът му отново се появи, бе готов.

Всеки си имаше ахилесова пета. В случая с Джоузеф Найт това бе Кейт Хамилтън. А в случая с Кейт това бе нейното минало и най-добрият й приятел Норман Уеб.

Битката бе приключила. Оставаше само Найт да капитулира, както капитулира Норман.

Докато Хейс размишляваше така, телефонът на бюрото му иззвъня. Беше един от неговите заместници.

— Реших, че бихте желали да научите сър, че Нравственият легион е насрочил разглеждане на случая Катрин Хамилтън. Обсъжда се спиране от разпространение на новия филм на Найт, при положение че главната роля се изпълнява от Хамилтън.

— Кога е делото? — попита Хейс.

— В понеделник — отвърна заместник-президентът. — Искат да сте там, защото вие сте предоставили снимките на „Инсайдър“.

Хейс се усмихна. Легионът му предлагаше място в първите редове за жертвоприношението на Кейт Хамилтън.

— Добре — отвърна. — Няма да го пропусна за нищо на света.

Хейс стана и тръгна към басейна, за да поплува.

Остави негативите в чекмеджето на бюрото си.

Не си даде труда да ги заключва в сейфа си.

В края на краищата това бе собствената му къща.



Кейт седеше в къщата в Каньона и окаменяла като статуя гледаше заглавната страница на „Холивуд Инсайдър“.

Срещу нея на масата седеше Джоузеф Найт.

Таблоидът бе излязъл днес и адвокатите на Оскар Фройнд бяха телефонирали в панически ужас да се осведомят дали снимките са истински. Джо ги държа настрана от Кейт до края на снимачния ден и я отведе направо вкъщи, за да обсъди всичко с нея, преди да реши дали да спре снимките на филма, или да продължава.

Сега Джоузеф Найт внимателно се взираше в очите на жена си.

Кейт току-що му бе казала всичко. За бягството си от къщи, за краткия си нещастен брак с Куентин, за влюбването си в Крис Хетинджър и за ужасната смърт на младежа.

Всичко, с изключение на убийството на Куентин.

По лицето на Джоузеф Найт нямаше нито ревност, нито упрек. Но имаше тъга.

— Мислех, че те познавам толкова добре — говореше той. — Мислех, че съм с теб, за да ти помагам, за да те подкрепям. Става ми болно, когато си помисля, че е трябвало сама да страдаш с тези спомени, без никаква помощ от мен…

Кейт го погледна.

— Това бе част от миналото ми. Споменът за това момче, за това, което Куентин му причини, и за моето участие направи от мен това, което съм, Джо. Празна черупка. Когато те срещнах, сякаш се родих отново. Чувствах, че преди теб не съм съществувала. Да погледна отново назад, бе последното, което исках.

Той докосна ръката й. Тя почувства, че я разбира.

Найт не каза за какво мисли. Той също имаше тайни. Неща, за които не й бе казвал, защото искаше да е единственият, който ги помни, или защото не искаше да ги помни. Пред очите му за миг проблесна женско лице, обзето от страст, и горяща кола.

— И как се случи това? — попита, като погледна към таблоидния вестник на масата между тях.

— Куентин ме намери. Преди десет дни. Заплаши ме, че ще използва снимките. Искаше пари. Много пари. Аз…

Не й стигаха думи. Как да признае на мъжа си, че е убийца?

Но тя вече бе крила толкова много и толкова дълго… Какво й бяха помогнали лъжите?

— Опитах се да го спра — каза най-после. — Мисля, че не успях.

Настъпи мълчание. Двамата измерваха пропастта, която ги разделяше въпреки любовта им. Сякаш в момента ги обединяваше огромна печал.

— Трябваше да ми кажеш — каза Джо. — Аз щях да се погрижа за всичко вместо теб.

Кейт кимна унило. Може би наистина трябваше да помисли за това. Куентин Флауърс, евтин мошеник, нямаше да може да се мери с Джоузеф Найт.

Но нали основната цел на действията й бе да държи Джо настрани от миналото си. Мисълта, че Джо и Куентин може да се срещнат, да говорят, бе прекалено ужасна за нея. Бе направила единственото, което можеше.

— Какво… ще правим сега? — попита отчаяно.

Джо улови и двете й ръце.

— Ще посрещнем това, което ще ни се случи. Заедно.

— Заедно… — промълви Кейт, хващайки се за скъпоценната дума като за спасителна сламка. Но гледаше встрани от мъжа си.

— Вече и последната пречка, която ни разделяше, не съществува — продължи той. Гласът му бе сериозен както никога преди, дори в най-интимните им мигове. — Нека оставим светът да стоварва всичките си злини върху нас. Вече никога няма да ни раздели. Да си го обещаем ли?

Тя погледна в очите му. Любовта, която видя там, бе непроменена, може би дори по-дълбока. По-дълбока от нещастието, каза си тя.

Но колкото и съвършена да бе любовта, която виждаше в красивите му очи, между тях като саван падаше сянката на нещастието, което тя бе предизвикала със собствените си грехове. Дори Джоузеф Найт не можеше вече да го заличи.

Бе твърде късно.

— Обещаваме ли си? — повтори Джо.

Вместо отговор Кейт зарови глава в гърдите му и зарида. Никога не й се беше виждал толкова непоклатим и въпреки това се страхуваше, че ще изчезне и ще я остави в безлюдната самота, която бе едничкият й свят, преди да го срещне.

Преди години тя се питаше дали любовта им не е неправдоподобна, дали това не бе раят, който тя не заслужава. Сега й се струваше, че никакви обещания няма да я спасят от съдбата, която тегнеше над нея.

Сгуши се по-дълбоко в него. Прегръдката й бе изпълнена с любов, но не и с надежда.

11